Р Е
Ш Е Н
И Е №364
гр.Кюстендил 08.06.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно
заседание на десети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Г.М.,
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№1683 по описа за
2015г. на Районен съд-Кюстендил, и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по исковата молба на М.М.С. с ЕГН **********, П.С.П.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** и Е.С.Д. с ЕГН **********,***,
всички, чрез пълномощника им адв.Д.З. ***, същата и като съдебен адреса***,
против А.М.К., с ЕГН **********, М.К.Й. с ЕГН **********, Л.Г.Й., с ЕГН **********,
тримата с адрес: ***, Ф.К.Й., с ЕГН ********** и М.С.Й., с ЕГН **********, двамата
с адрес *** (последните четирима
конституирани в хода на производството).
Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността (ЗС)
за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които
пречат на тримата ищци да упражняват правото си на собственост върху УПИ VI – 193 в кв.12 по плана на
с.Ж. общ.Кюстендил, с площ от 741.00 кв.м., ведно с изградените в него
двуетажна МЖС, масивен гараж и второстепенна селскостопанска постройка, като
премахнат незаконно изградената в дъното на собствения им имот – УПИ IX-200 в кв.12 по плана на с.Ж.
до границата с имота на ищците, масивна второстепенна постройка от допълващото
застрояване, представляваща лятна кухня на първия етаж със стоманобетонна плоча
и навес на втория етаж, представляващ подпокривно пространство с дървена
конструкция над стоманобетонната плоча с едноскатен покрив с керемиди, а
евентуално – като премахнат дървената конструкция /втори етаж/ с едноскатен
покрив, покрит с керемиди, изградена върху стоманобетонната плоча на
постройката.
Ищците твърдят, че в качеството им на наследници на С. П. ***, са
собственици на УПИ VI – 193 в кв.12 и на изградените в него сгради, като съседният УПИ IX-200 в кв.12 принадлежи на
ответника А.М.К., притежаващ 1/2 ид.ч. и на ответниците Ф. и М. Й. притежаващи
при режим на СИО останалата 1/2 ид.ч. Ищците сочат още, че на имотната граница
между двата съседни поземлени имоти, в този на ответниците е изградена
второстепенна постройка от допълващото застрояване, която представлява лятна
кухня на първия етаж със стоманобетонна плоча и навес на втория етаж,
представляващ подпокривно пространство с дървена конструкция над стоманобетонната
плоча, с едноскатен покрив, покрит с керемиди, която постройка се ползва от
ответника К. и от родителите му – ответниците М. и Л. Й.. Поддържа се, че така
изградената масивна постройка е незаконна, тъй като: 1/ същата е била изградена
без строителни книжа, без съгласие за изграждането й от ищците или
наследодателя им, без ПУП, проект, разрешение за строеж и т.н.; 2/ същата е
била изградена в противоречие с правилата на ЗУТ, ЗТСУ (отм.), относно
максимално допустимата височина на стената по имотната граница, а именно – до
2.20м, при което същата хвърля сянка върху имота на ищците и пречи последният
да бъде използван за насаждения от различен вид; 3/ в разрез с естеството й на
постройка от допълващото застрояване, същата е такава на два етажа, което е
недопустимо; 4/ скатът на покрива е обърнат с ниската си част към имота на
ищците и се отводнява в същия. Ищците са посочили, че макар собственикът на
постройката да се е снабдил с удостоверение за търпимост на строежа, то същото
не следва да обвързва съда, тъй като от една страна не касае втория етаж на
сградата, който подлежи на премахване, а от друга страна е издадено в
производство, в което ищците не са участвали и е било базирано на невярното
деклариране, че строежът е бил извършен преди 07.04.1987г., вместо
действителния момент на извършването му – 2011г. В обобщение се прави извод, че в резултат на
изградения на вътрешната имотна граница строеж в съседния имот, ищците са
принудени да търпят неоснователно ограничаване, смущаване и пречене на
пълноценното упражняване на правото им на собственост, поради което и се
предявява настоящия иск.
Ответникът А.К. в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на
исковата молба, в който не оспорва, че е собственик на 1/2 ид.ч. от поземления
имот, съседен на този на ищците, на етаж от жилищната сграда в него и на
стопанската постройка. Счита иска за неоснователен и моли неговото отхвърляне,
като противопоставя възражения: 1/ за липсва на предпоставки за премахване на
постройката, тъй като същата представлява търпим строеж, съгласно удостоверение
за търпимост №94-00-389/23.08.2013г. на гл.архитект на Община Кюстендил; 2/ за
невярност на твърдението, че постройката се състои от два етажа, тъй като над
единствения етаж има покрив от дървена конструкция с керемиди; 3/ за невярност
на твърдението, че постройката хвърля сянка в имота на ищците и им пречи да
садят зеленчуци, тъй като в имота им откъм страната на процесната постройка те
държат кочина и кокошарник и няма площ за насаждения; 4/ за невярност на
твърдението, че скатът на покрива е обърнат към имота на ищците и така се
отводнява в него, тъй като в действителност наклонът в към собствения на
ответниците имот и 5/ за невярност на твърдението, че постройката е била
изградена през 2011г., тъй като това е станало през 1982г. и то със съгласието
на наследодателя на ищците, като през 2011г. е бил извършен текущ ремонт.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответниците М. и Л. Й. също са подали отговор на исковата молба, след
като са били конституирани като страни в производството, въз основа на
твърдението на ищците, че същите, редом с първоначалния ответник, са били
съсобственици на съседния поземлен имот и на процесната постройка. Й. считат,
че предявения срещу тях иск е недопустим, тъй като те не са пасивно процесуално
легитимирани да отговарят по него, поради факта, че не са носители на право на
собственост върху имота, а съсобственик, наред с А.К. е лицето Ф.К.Й.. Двамата
ответници са заявили, че имат качеството на ползватели на 1/2 ид.ч. от имота
/прехвърлената на А.К./, а в случай, че съдът намери предявения срещу тях иск
за допустим, са изразили становище за неговата неоснователност и искане за
отхвърлянето му като такъв, по съображения, идентични с тези, изложени в
отговора на ответника К.. Ответниците претендират присъждане на разноски.
Ответникът Ф.К.Й. в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който е изразил разбиране, че искът, насочен срещу него е недопустим,
тъй като макар и собственик на част от поземления имот, същият няма такова
качество по отношение на процесната сграда, която не е била построена от него.
Евентуално, ако искът бъде намерен за допустим, поддържа теза за неговата
неоснователност, с довод, че постройката по никакъв начин не пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост, както и предвид обстоятелството, че
строителството на второстепенните сгради в двата съседни имота е било извършено
по взаимното разбирателство между техните собственици, сред които и
наследодателя на ищците. Претендира разноски.
Ответницата М.С.Й., конституирана като страна в производството, в
качеството й на насител на правото на собственост при условията на съпружеска
имуществена общност (СИО) с ответника Ф.Й., не е подала отговор на исковата
молба.
Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с доводите и възраженията на
страните и след като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото
доказателства, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от представените документи за
собственост – заверени преписи от нотариален акт за дарение на недвижим имот с
№102, том I, дело
№379/1974г. по описа на кюстендилски районен съдия, от нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка с №98, том VIII, дело №2514/1993г. по описа
на нотариус при КРС, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №62,
том III, дело
№978/1986г. по описа на нотариус при КРС, както и от удостоверение за
наследници с изх.№72/01.07.2015г., издадено от Кметството на с.Ж.
общ.Кюстендил, че ищците са собственици по силата на наследствено
правоприемство на УПИ VI – 193 в кв.12 по плана на с.Ж. общ.Кюстендил, с площ от 741.00 кв.м.,
ведно с изградените в него двуетажна МЖС, масивен гараж и второстепенна
селскостопанска постройка, а ответниците А.К. и Ф. и М. Й., са съсобственици на
поземлен имот УПИ IX-200 в кв.12 по плана на с.Ж., като първият притежава 1/2 ид.ч. по силата
на правна сделка, а вторите двама при режим на СИО, пак по силата на правна
сделка са титуляри на правото на собственост на останалата 1/2 ид.ч., като
всеки от съсобствениците притежава и етаж от жилищната сграда. В нотариалния
акт, с който на А.К. е била прехвърлена собствеността (нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка с №98, том VIII, дело №2514/1993г. по описа
на нотариус при КРС) е включена и стопанската постройка, находяща се в
поземления имот.
Процесната постройка е изградена в имота, собственост на част от
ответниците и се намира на имотната граница с имота, принадлежащ на ищците.
Според свидетелите С.С. (брат на Л.Й.), В.М. (без родство със страните) и
Б.С. (без родство със страните), постройката е била изградена от М.Й. около
1982г., при изграждането й не е участвал брат му Ф.Й., който обаче,
непосредствено до постройката е изградил друга сграда.
Свидетелката Г. Е. (сестра на ищцата М.С.) твърди, че постройката, без
горната й част, е била построена преди смъртта на наследодателя на ищците С. С.
(настъпила, видно от удостоверението за наследници, на 19.10.2005г.); първоначално
е била предназначена за складиране на дърва, а в последствие е била преустроена
в лятна кухня. През 2011г-2012г., според Е., същата е била надстроена, като
понастоящем представлява висока сграда. Тази свидетелка, както и свидетелят Е.Д.
(съпруг на ищцата Е.Д.) сочат, че в имота на ищците има градина, обработвана от
първата ищца, но тя не се намира в близост до мястото около постройките на
имотната граница.
От показанията на голяма част от свидетелите се установява, че в съседство
с процесния строеж, откъм имота на ищците също има застрояване, като в ниската
част е изградена кочина. В близост е поставен и кокошарник, като понастоящем
ищците не отглеждат животни, тъй като през последните години споровете между
страните са били породени именно от това. Свидетелите С. и М. твърдят, че
постройката в имота на ответниците не хвърля сянка върху, нито се отводнява в
имота на ищците.
С удостоверение за търпимост с №94-00-389/23.08.2013г., издадено от
гл.архитект на Община Кюстендил, по повод заявление от М.Й. и А.К., е прието,
че за строежи „плътна ограда“ и „едноетажна сграда от допълващо застрояване“,
долепена до плътната ограда и с височината й 2.20 м, намиращи се в УПИ IX-200 в кв.12 по плана на с.Ж.,
са налице условията за приложимост на §16 от ПР на ЗИД на ЗУТ, като строежите,
изградени в периода 1980г.-1982г., съгласно подадена нотариално заверена
декларация, са допустими по правилата и нормативите, действали по време на
строителството и по сега действащите – чл.42 ал.2 от ЗУТ. От скицата, приложена
и съставляваща неразделна част от удостоверението за търпимост, е видно, че в
имота на ответниците, освен процесната масивна сграда, има изградени и още
няколко такива, вън от двуетажната масивна жилищна сграда.
По делото е прието заключение с вх.№22983/20.10.2016г. на в.л.арх.А.А.,
от което се установява, че процесната постройка се намира на вътрешната
регулационна линия между УПИ IX-200 и УПИ VI – 193, която представлява дъно на имота и за двата имота. Същата е
масивен строеж, изграден от тухлена зидария със стоманобетонова плоча върху
нея, като над плочата е изграден дървен покрив с покритие от керемиди, а
пространството между стоманобетоновата плоча и покривната конструкция е
оградено с дъсчена обшивка. Наклонът на покрива на постройката е към имота на
ответниците, като калканната стена към имота на ищците е с променлива височина.
Стрехата на покрива завършва с улук, който е затапен откъм имота на ищците и се
отводнява в двора на ответниците. От ниво терен до стоманобетоновата плоча
височината е 2.08 м; плочата е с дебелина 0.10 м; разстоянието между плочата и
дървения покрив е 0.80 м; дебелината на покривната конструкция е 0.15 м, т.е.
височината до стрехата е 3.13 м. Измерената във високата част на постройката
максимална височина е 4.65 м, като в най-високата си точка този покрив се
допира до покрива на постройка от допълващото застрояване, намираща се в имота
на ищците. Разстоянието между стоманобетоновата плоча и покривната конструкция
варира от 0.80 м до 2.20 м. Така изпълнено, според вещото лице, пространството
под покрива не представлява етаж, а таван (подпокривно пространство) и може да
се използва единствено за складиране. Експертът е пояснил, че към декларирания
момент на изграждане на постройката (1980г.-1982г.), съгласно чл.121 ал.1 от
ППЗТСУ (отм.) се д опускало в селата да се застрояват стопански постройки със
селскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нужди, а според чл.125
ал.1 от Наредба №5 за ПНТСУ/1977г. (отм.), по правило стопанските постройки е
следвало да се разполагат на страничните регулационни линии или на
регулационната линия към дъното на парцела въз основа на застроителен план или
кварталнозастроителна разработка, така, че заедно с постройките в съседните
парцели да образуват обща група, като за всяка отделна постройка се изгражда
пожарозащите зид, като в настоящия случай, стената на процесната не е изпълнена
като пожарозащитен зид (което – видно от уточнението в съдебно заседание – важи
и за постройките на ищците и другите ответници). Вещото лице е посочило още, че
ако процесната постройка се счита за второстепенна такава, то височината до
стрехата й е с 0.63 м над норматива по чл.46 ал.2 от ЗУТ, а височината на
покрива в най-високата му точка е с 1.05 м над норматива по същия член. Арх. А.
е аргументирала разбиране, че не е в състояние да даде заключение за периода на
изграждане на строежа, тъй като при огледа е установила, че фасадната стена е
оформена с гладка цветна и бяла мазилка и частична фаянсова облицовка около
дворна чешма, разположена на фасадата й, като тези материали са добре запазени,
което говори за сравнително скорошното им полагане, но това не представлява нов
строеж, а текущ ремонт. Видът и състоянието на керемидите и на дъсчената
обшивка, според експерта, говорят за значително по-старо изпълнение, но само
външният им вид не е достатъчен за точното датиране на строежа.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че един ред керемиди е във
въздушното пространство на ищците, както и, че постройката не е свободно
разположена, а е на границата на двата имота със свързано застрояване, като на
ьгъл граничи с постройка от имота на ищците.
По повод подавани жалби от М.С. във връзка със законността на
постройката, от писмо, адресирано до жалбоподателката, до А.К. и до началника
на РДНСК, изготвено от кмета на Община Кюстендил, с изх.№94-М-209/04.12.2013г.,
се установява, че по повод предписания, дадени от РДНСК, служители на общината
са извършили проверка на място и са установили, че над съществуващата
едноетажна сграда, за която е било издадено
удостоверението за търпимост, е изпълнена дървена конструкция с
едноскатен покрив, покрит с керемиди, както и, че собственикът А.К. е дал
уверение, че доброволно ще премахне дървената конструкция в срок до месец
декември 2013г.
Изложените факти са правно релевантните такива, които са установени в
хода на производството от приобщените документи, разпитаните свидетели и
приетата експертиза на вещото лице.
Преценката на установените по делото факти, обуславя формирането на
следните правни изводи:
1. Исковата претенция, насочена към ответниците М.К.Й. и Л.Г.Й. е
недопустима, поради следното:
Ищците нямат правен интерес да водят иска по чл.109 от ЗС срещу горните
двама ответници. Последните са били конституирани като такива, по силата на
твърденията на ищците, че М. и Л. Й. са евентуални съсобственици на
постройката, чието премахване се иска, наред с първоначалния ответник А.К..
След като в процеса се установи, че двамата нямат такова качество, на същото
основание бе поискано и допуснато конституирането на ответниците Ф. и М. Й..
В хода на производството бе посочено от съда, че когато с иска по чл.109
от ЗС се претендира премахване на постройка, както е в случая, всички
съсобственици са задължителни необходими другари, тъй като уважаването на иска
би засегнало правната сфера на всички тях. И оттук следва другият извод - че
надлежни ответници по такъв иск са собствениците на сградата, чието премахване
се иска, не и други лица, нито ползватели, тъй като в тяхната правна сфера не
би могло да възникне задължението за премахване на постройката. Правният
интерес на страната да води иска срещу конкретен ответник се обосновава от твърденията
й, а в случая, всъщност, със заявяване на твърдението, че съсобствеността върху
УПИ, а евентуално – и върху сградата, принадлежи на А.К., Ф.Й. и М.Й., отпада
твърдението, че М.К.Й. и Л.Г.Й. са съсобственици на строежа.
При това положение, последните двама не се явяват надлежно пасивно
процесуално легитимирани да отговарят по предявения иск, а ищците не
обосновават правен интерес от провеждане на защита спрямо тях.
Производството по делото в частта по иска, насочен срещу М. и Л. Й., е
недопустимо и подлежи на прекратяване, като претенцията следва да се остави без
разглеждане.
2. Предявеният иск срещу останалите трима ответници е допустим.
Макар Ф.Й. да възразява, че не е собственик на постройката, че не я е
строил и, че няма претенции относно нея, предвид наличните данни, характера на
сградата като второстепенна такава, с обслужващо предназначение и следващия
оттук извод за липса на самостоятелен обект на право на собственост, може да се
приеме, че собственици на същата са станали собствениците на поземления имот –
ответниците А.К., Ф. и М. Й..
3. В допустимата му част искът е неоснователен, поради следното:
Предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е средство за правна
защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено
състояние, което му пречи да упражнява своето право. Фактическият състав на
основанието за защита по чл.109 от ЗС изисква да се установят в процеса
действия на ответника (ответниците), пречещи на ищеца да упражнява в пълен обем
притежаваното право на собственост, които действия да са лишени от правно
основание.
Ищците твърдят, че постройката на границата откъм имота на ответниците
хвърля сянка в имота им и им пречи да садят и отглеждат зеленчуци, както и с
оглед наклона на покрива, се отводнява в техния. Тези са пречките, които се
поддържа, че препятстват пълноценното упражняване на правото на собственост на
ищците върху техния имот.
Доказателствата по делото сочат на категоричен извод за липса на
твърдяните пречки. На първо място, както от показанията на повечето свидетели,
така и от заключението на вещото лице, част от чиито констатации са онагледени
със снимков материал, приложен към заключението, категорично невярно е твърдението
на ищците, че наклонът на покрива е към техния имот и същият се отводнява в
него. Доказа се обратното – наклонът е към имота на ответниците и отводняването
е към техния имот. Твърдяното неудобство за пълноценно упражняване на правото
на собственост не е налице.
Не се доказа и другото поддържано неудобство, което, според твърденията в
исковата молба, ищците търпели, поради наличието на строеж на имотната им
граница – невъзможност, поради хвърляна сянка да засаждат и отглеждат зеленчуци
в собствения си имот. Установи се от показанията на свидетелите, че постройката
не хвърля сянка, която да пречи на ищците да обработват дворното си място в
тази му част. По-вероятната пречка да не могат да сторят това е построената с
тухлени стени кочина, поставения кокошарник и настилката върху земята, находящи
се в собствения им имот.
Може да се обобщи, че ищците не доказаха, че в резултат на изграждането
на сграда на имотната им граница с ответниците, същите търпят някакво конкретно
ограничение на възможността пълноценно да упражняват правото си на собственост
върху своя имот.
Правят се принципни възражения срещу законността на строежа и
съответствието му с нормативните изисквания на благоустройствените закони.
Съдът намира за нужно да посочи, че поради противоречия в съдебната практика
при разрешаването на правни въпроси в производството по чл.109 от ЗС, свързани
с незаконни строежи, пред ВКС е образувано тълк.д.№4/2015г. на ОСГК,
включително и по въпроса необходимо ли е ищецът по чл.109 от ЗС във всички
случаи /има се предвид и случаи, когато строежът е незаконен или в нарушение на
строителни права и норми/ да доказва, че неоснователното действие на ответника
му пречи да упражнява своето право. Към момента не е постановено тълкувателно
решение.
Преценявайки противоречивата съдебна практика, включително и
задължителната такава по чл.290 от ГПК, изхождайки от естеството на защитата,
предоставяна с чл.109 от ЗС и от собственото си вътрешно убеждение, настоящият
съд, намира, че негаторният иск при всяко положение предполага установяване
наличие на действие или създаване и поддържане на състояние, което пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Дори даден строеж да е
незаконен, да е извършен в отклонение на строителните правила и норми, това не
е достатъчно основание да се счете, че той пречи на собствениците на съседния
имот да упражняват притежаваното право. В този смисъл са напр.: решение №416 от
16.11.2010г. на ВКС по гр.д.№27/2010г., II г.о., ГК и решение №421 от
14.01.2011г. на ВКС по гр.д.№928/2009г., II г.о., ГК, в които се приема, че за
успешното провеждане на негаторния иск по чл.109 от ЗС, не е достатъчно
изградената постройка да е незаконна. Необходимо е ищецът да докаже, че тя му
пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик. Ищецът носи доказателствената
тежест да установи, че строежът му пречи да упражнява в пълен обем правото си
на собственост, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко
неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване
или увреждане на притежаваното от него абсолютно вещно право. Фактът, че
осъществяваното от ответника въздействие върху имота на ищеца пречи на правото
му на собственост, не може да се предполага и приема за доказан с оглед
съществуващи в благоустройствени или други закони ограничения. В решение №46 от
26.05.2011г. на ВКС по гр.д.№438/2010г., I г. о., ГК, също постановено по реда
на чл.290 от ГПК, се сочи, че сам по себе си вещноправният и градоустройствен
статут на намираща се в съседен имот или на границата на имота постройка не
може да обуслови извод за основателност на иск по чл.109 от ЗС, тъй като не
този статут на постройката пречи на собственика на съседен имот да упражнява в
пълен обем правото си на собственост.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че исковата претенция се явява
недоказана, както по основния, така и по евентуалния иск, тъй като и двете
пречки за собствеността, които се твърди да са били създадени от страна на
ответниците, не бяха установени в производството, при все наличието на
отклонение с 1.05 метра над нормативно максимално допустимата височина на
сградата по чл.46 ал.2 от ЗУТ. Не се доказа това отклонение или редът керемиди
във въздушното пространство над имота на ищците (което е незначително) да
създава на последните някакви конкретни неудобства, които да следва да бъдат
отстранени.
Поради изложеното и основният, и евентуално съединеният с него иск следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
На ищците не се следват разноски, предвид изхода на делото.
На основание чл.78 ал.4 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответниците М.
и Л. Й. направените от същите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 лева.
Останалите ответници не са доказали да са сторили разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
О С Т А В Я Б Е З Р А З Г Л Е Ж Д А Н Е, като недопустим, предявения
от М.М.С. с ЕГН **********, П.С.П. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***
и Е.С.Д. с ЕГН **********,***, против М.К.Й. с ЕГН ********** и Л.Г.Й., с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността
за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които
пречат на тримата ищци да упражняват правото си на собственост върху УПИ VI – 193 в кв.12 по плана на
с.Ж. общ.Кюстендил, с площ от 741.00 кв.м., ведно с изградените в него
двуетажна МЖС, масивен гараж и второстепенна селскостопанска постройка, като
премахнат незаконно изградената в дъното на собствения им имот – УПИ IX-200 в кв.12 по плана на с.Ж.
до границата с имота на ищците, масивна второстепенна постройка от допълващото
застрояване, представляваща лятна кухня на първия етаж със стоманобетонна плоча
и навес на втория етаж, представляващ подпокривно пространство с дървена
конструкция над стоманобетонната плоча с едноскатен покрив с керемиди, а
евентуално – като премахнат дървената конструкция /втори етаж/ с едноскатен
покрив, покрит с керемиди, изградена върху стоманобетонната плоча на
постройката, и П Р Е К Р А Т Я В А производството по делото в тази му
част.
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен, предявения от М.М.С. с ЕГН **********, П.С.П. с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес *** и Е.С.Д. с ЕГН **********,***, против А.М.К., с
ЕГН **********, Ф.К.Й., с ЕГН ********** и М.С.Й., с ЕГН **********, тримата с
адрес ***, иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността за осъждане
на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на
тримата ищци да упражняват правото си на собственост върху УПИ VI – 193 в кв.12 по плана на
с.Ж. общ.Кюстендил, с площ от 741.00 кв.м., ведно с изградените в него
двуетажна МЖС, масивен гараж и второстепенна селскостопанска постройка, като
премахнат незаконно изградената в дъното на собствения им имот – УПИ IX-200 в кв.12 по плана на с.Ж.
до границата с имота на ищците, масивна второстепенна постройка от допълващото
застрояване, представляваща лятна кухня на първия етаж със стоманобетонна плоча
и навес на втория етаж, представляващ подпокривно пространство с дървена
конструкция над стоманобетонната плоча с едноскатен покрив с керемиди, а
евентуално – като премахнат дървената конструкция /втори етаж/ с едноскатен
покрив, покрит с керемиди, изградена върху стоманобетонната плоча на
постройката.
О С Ъ Ж Д А М.М.С. с
ЕГН **********, П.С.П. с ЕГН **********, и Е.С.Д. с ЕГН **********, всички с
посочени по-горе адреси да заплатят на М.К.Й. с ЕГН ********** и Л.Г.Й., с ЕГН **********,
с посочен адрес, сумата от 300.00 лева (триста лева), представляваща
сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Кюстендил с въззивна жалба
в 2-седмичен срок от датата на получаване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: