ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№180
гр. Хасково, 07.03.2022г.
Административен
съд Хасково в закрито съдебно заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря,
като разгледа исково адм. дело №714 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 175 от АПК и чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във
вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
С молба, входирана в
Административен съд Хасково на 07.02.2022г. от ответника в настоящото
производство Българска народна банка, представлявана от адв. М. В., е отправено до
съда искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, изменение и
допълване на Решение № 606/10.01.2022г., постановено по адм. дело № 714/2019г.
по описа на Административен съд Хасково.
По отношение на
отстраняването на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение
в молбата е посочено, че съобразно мотивите на решението, съдът е преценил, че
на ищеца съобразно изхода на спора и общия размер на отхвърлената част на
исковете му, следва да бъде присъдена сумата от 664.83 лева – адвокатско
възнаграждение по съразмерност, както и държавна такса в размер на 10.00 лева и
депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лева или общо разноски
874.83 лева. В противоречие с тези си мотиви, в диспозитива на решението съдът
е присъдил разноски на ищеца в размер на 6733.82 лева. С оглед посоченото,
молителят счита, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния
акт, което подлежи на отстраняване по пътя на поправка на ОФГ. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да поправи допуснатата ОФГ, като в диспозитива вместо
„разноски за настоящата инстанция в размер на 6 733.82 лв.“ се чете „
разноски за настоящата инстанция в размер на 874.83 лева. В случай, че съда
прецени, че горепосоченото не представлява ОФГ се моли съда да измени решението
в посочения смисъл.
На следващо място в
молбата се сочи, че в мотивите на решението, съдът е отразил направеното от БНБ
искане за присъждане на разноски, но по същество липсвало произнасяне в
диспозитива на съдебния акт. Поради това се счита, че същият подлежи на
допълване и в тази връзка се моли да бъде допълнено решението, евентуално да
бъде изменено, като съда се произнесе с изричен диспозитив, какъвто в решението
липсвал, по направеното от БНБ искане за присъждане на разноски. Иска се
произнасянето на съда да е в насока възлагане в тежест на ищеца Ю.К.С. да
понесе разноските, сторени от ответника за защитата му в производството по
съразмерност с оглед частичното отхвърляне на исковете в размер на 1937.12
лева. Във връзка с така направеното искане се сочат и мотивите съдържащи се в
Определение №2/20.04.2021г., постановено от Първа и Втора колегия на ВАС и ОСС
на ГК от ВКС по тълкувателно дело №1/2019г., касаещи адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по
молбата – Ю.К.С. в дадения му от съда срок, не ангажира становище по искането.
Молбата е подадена
от надлежна страна и в предвидения законов срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, молбата е основателна и следва да бъде уважена.
С решението, чието
поправяне изменение и допълване се иска, този състав на Административен съд
Хасково е осъдил Българска народна
банка със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 5 733,82 / пет
хиляди седемстотин тридесет и три лева и 82 ст./ лева, представляваща обезщетение
за понесени имуществени вреди, в периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г.,
вследствие незаконосъобразно бездействие на Българска народна банка да изпълни
нормативно вменени й задължения, пряко произтичащи от Директива 94/19/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за
гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 19.06.2019г., до
окончателното й изплащане, отхвърлил е
иска като неоснователен и недоказан в останалата му част за разликата над
5 733.82 лева до пълния предявен размер от 14 244.36 лева и за
периода от 30.06.2014г. до 25.07.2014г. и от 06.11.2014г. до 17.03.2015г.,
както и за законната лихва върху обезщетението, считано от 30.06.2014г. до
18.06.2019г.Осъдил е Българска народна банка със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Ю.К.С.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, сумата от 1000 / хиляда / лева представляваща
обезщетение за понесени неимуществени вреди, от датата на увреждането
26.07.2014г. до окончателното й изплащане, вследствие незаконосъобразно
бездействие на Българска народна банка да изпълни нормативно вменени й
задължения, пряко произтичащи от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити,
изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март
2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 26.07.2014г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е иска като неоснователен и недоказан в останалата му
част за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева. И осъдил Българска народна банка със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.К.С.,
ЕГН ********** ***, разноски за настоящата инстанция в размер на 6733.82 / шест
хиляди седемстотин тридесет и три лева и 82 ст./.
В мотивите на
решението в частта му за разноските, съдът е посочил, че предвид разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Приел е, че съобразно изход на спора, при материален интерес на
исковата претенция в общ размер на 19 244.36 лева, уважена част в размер
на общо 6733.82 лева, направени от ищеца разноски в процеса за адвокатско
възнаграждение в размер на 1900 лева, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за един адвокат в размер на 664.83 лева, както и разноски за
заплатена държавна такса от 10.00 лева, разноски за внесения от ищеца депозит
за ССЕ в размер на 200.00 лева, или общо
разноски в размер на 874.83 лева. Въпреки изложените съображения относно
размера на дължимите от ответника на ищеца разноски, съдът в диспозитива на
съдебното решение е осъдил ответника в производството да заплати разноските по
делото в размер на 6733.82 / шест хиляди седемстотин тридесет и три лева и 82
ст./, вместо правилно изчислените и посочени в мотивите на съдебния акт разноски
в размер на 874.83 лева.
Поради изложеното
налага се извод, че действителната воля на съда е била да осъди Българска
народна банка със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, разноски за настоящата инстанция в
размер на 874.83 / осемстотин седемдесет и четири лева и 83 стотинки/ лева.
Съгласно правната
доктрина и съдебната практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие
между формираната воля на съда и нейното обективиране в съдебния акт. Такава
грешка представлява противоречието между изразената воля на съда в мотивите на
решението и липсата на правилното й отразяване в неговия диспозитив, какъвто е
настоящият случай. Това дава основание да се приеме, че е налице допусната
очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи от съда.
По отношение на
второто искане за допълване на съдебното решение, съдът намира следното:
Действително в мотивите на съдебния акт, съдът е изложил съображения, защо при
този изход на спора на ответника в производството не се следва присъждане на
претендираните разноски, но е пропуснал да се произнесе с изричен диспозитив уважаващ
или отхвърлящ, така направеното искане.
Независимо от изложеното
в молбата, изводите на съда остават непроменени във връзка с искането за
присъждане на разноски на ответника в настоящото производство, доколкото към
момента на завеждане на исковата молба разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ не е
предвиждала възстановяване на разноски за ответника при частично или пълно
отхвърляне на иска.
В чл. 10, ал.2 и
ал.3 от ЗОДОВ / в приложимата редакция преди изменението ДВ бр.94 от 2019г./ се
съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон, като
е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна
такса и адвокатско възнаграждение. Тази изрична законова регламентация на
отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл.
78, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ: „Ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.“
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ: Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и
да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати
на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Законодателното разграничение на отговорността за
разноски на ищеца и ответника в процеса е ясно, а пракиката на ВАС –
непротиворечива. А разпоредбата на
чл.10, ал.4 ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на
ответника възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага
единствено за дела, по които исковите молби са заведени след приемането на
разпоредбата, какъвто не е настоящия случай. Законодателните промени в чл.10 от ЗОДОВ действат занапред, на основание §6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ.
При това положение в
диспозитива на съдебния акт, с който са присъдени разноски на Ю.К.С., следва да
бъде допусната поправка на явна фактическа грешка, а по отношение
неприсъждането на разноски за настоящото производство в полза на ответника БНБ,
решението следва да бъде допълнено с диспозитив „Отхвърля искането на Българска
народна банка за присъждане на разноски в настоящото производство“.
Водим от горното и
на основание чл. 175, ал. 2 АПК и чл. 248 ГПК Административен съд Хасково
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение №606/10.01.2022г. на Административен съд Хасково, постановено по исково
адм. дело №714/2019г. в частта за разноските, като в диспозитива вместо „ОСЪЖДА
Българска народна банка със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, разноски за
настоящата инстанция в размер на 6733.82 / шест хиляди седемстотин тридесет и
три лева и 82 ст./, да се чете:
„ОСЪЖДА Българска народна банка със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, разноски за
настоящата инстанция в размер на 874.83 / осемстотин седемдесет и четири лева и
83 стотинки / лева.
ДОПЪЛВА Решение №606/10.01.2022г. на Административен
съд Хасково, постановено по исково адм. дело №714/2019г. в частта за разноските
като се включи и диспозитива: „ОТХВЪРЛЯ искането на Българска народна банка за
присъждане на разноски в настоящото производство.“
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: