Определение по дело №714/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 март 2022 г.
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20197260700714
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №180

 

гр. Хасково, 07.03.2022г.

Административен съд Хасково в закрито съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                        СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

                  

при участието на секретаря,

като разгледа исково адм. дело №714 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 175 от АПК и чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

С молба, входирана в Административен съд Хасково на 07.02.2022г. от ответника в настоящото производство Българска народна банка, представлявана от адв. М. В., е отправено до съда искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, изменение и допълване на Решение № 606/10.01.2022г., постановено по адм. дело № 714/2019г. по описа на Административен съд Хасково.

По отношение на отстраняването на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение в молбата е посочено, че съобразно мотивите на решението, съдът е преценил, че на ищеца съобразно изхода на спора и общия размер на отхвърлената част на исковете му, следва да бъде присъдена сумата от 664.83 лева – адвокатско възнаграждение по съразмерност, както и държавна такса в размер на 10.00 лева и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лева или общо разноски 874.83 лева. В противоречие с тези си мотиви, в диспозитива на решението съдът е присъдил разноски на ищеца в размер на 6733.82 лева. С оглед посоченото, молителят счита, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт, което подлежи на отстраняване по пътя на поправка на ОФГ. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да поправи допуснатата ОФГ, като в диспозитива вместо „разноски за настоящата инстанция в размер на 6 733.82 лв.“ се чете „ разноски за настоящата инстанция в размер на 874.83 лева. В случай, че съда прецени, че горепосоченото не представлява ОФГ се моли съда да измени решението в посочения смисъл.

На следващо място в молбата се сочи, че в мотивите на решението, съдът е отразил направеното от БНБ искане за присъждане на разноски, но по същество липсвало произнасяне в диспозитива на съдебния акт. Поради това се счита, че същият подлежи на допълване и в тази връзка се моли да бъде допълнено решението, евентуално да бъде изменено, като съда се произнесе с изричен диспозитив, какъвто в решението липсвал, по направеното от БНБ искане за присъждане на разноски. Иска се произнасянето на съда да е в насока възлагане в тежест на ищеца Ю.К.С. да понесе разноските, сторени от ответника за защитата му в производството по съразмерност с оглед частичното отхвърляне на исковете в размер на 1937.12 лева. Във връзка с така направеното искане се сочат и мотивите съдържащи се в Определение №2/20.04.2021г., постановено от Първа и Втора колегия на ВАС и ОСС на ГК от ВКС по тълкувателно дело №1/2019г., касаещи адвокатското възнаграждение.

Ответникът по молбата – Ю.К.С. в дадения му от съда срок, не ангажира становище по искането.

Молбата е подадена от надлежна страна и в предвидения законов срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна и следва да бъде уважена.

С решението, чието поправяне изменение и допълване се иска, този състав на Административен съд Хасково е осъдил Българска народна банка със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 5 733,82 / пет хиляди седемстотин тридесет и три лева и 82 ст./ лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди, в периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., вследствие незаконосъобразно бездействие на Българска народна банка да изпълни нормативно вменени й задължения, пряко произтичащи от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 19.06.2019г., до окончателното й изплащане, отхвърлил е иска като неоснователен и недоказан в останалата му част за разликата над 5 733.82 лева до пълния предявен размер от 14 244.36 лева и за периода от 30.06.2014г. до 25.07.2014г. и от 06.11.2014г. до 17.03.2015г., както и за законната лихва върху обезщетението, считано от 30.06.2014г. до 18.06.2019г.Осъдил е Българска народна банка със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 1000 / хиляда / лева представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, от датата на увреждането 26.07.2014г. до окончателното й изплащане, вследствие незаконосъобразно бездействие на Българска народна банка да изпълни нормативно вменени й задължения, пряко произтичащи от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 26.07.2014г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е иска като неоснователен и недоказан в останалата му част за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева. И осъдил Българска народна банка със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, разноски за настоящата инстанция в размер на 6733.82 / шест хиляди седемстотин тридесет и три лева и 82 ст./.

В мотивите на решението в частта му за разноските, съдът е посочил, че предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Приел е, че съобразно изход на спора, при материален интерес на исковата претенция в общ размер на 19 244.36 лева, уважена част в размер на общо 6733.82 лева, направени от ищеца разноски в процеса за адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лева, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за един адвокат в размер на 664.83 лева, както и разноски за заплатена държавна такса от 10.00 лева, разноски за внесения от ищеца депозит за ССЕ в размер на 200.00 лева, или общо разноски в размер на 874.83 лева. Въпреки изложените съображения относно размера на дължимите от ответника на ищеца разноски, съдът в диспозитива на съдебното решение е осъдил ответника в производството да заплати разноските по делото в размер на 6733.82 / шест хиляди седемстотин тридесет и три лева и 82 ст./, вместо правилно изчислените и посочени в мотивите на съдебния акт разноски в размер на 874.83 лева.

Поради изложеното налага се извод, че действителната воля на съда е била да осъди Българска народна банка със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, разноски за настоящата инстанция в размер на 874.83 / осемстотин седемдесет и четири лева и 83 стотинки/ лева.

Съгласно правната доктрина и съдебната практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда и нейното обективиране в съдебния акт. Такава грешка представлява противоречието между изразената воля на съда в мотивите на решението и липсата на правилното й отразяване в неговия диспозитив, какъвто е настоящият случай. Това дава основание да се приеме, че е налице допусната очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи от съда.

По отношение на второто искане за допълване на съдебното решение, съдът намира следното: Действително в мотивите на съдебния акт, съдът е изложил съображения, защо при този изход на спора на ответника в производството не се следва присъждане на претендираните разноски, но е пропуснал да се произнесе с изричен диспозитив уважаващ или отхвърлящ, така направеното искане.

Независимо от изложеното в молбата, изводите на съда остават непроменени във връзка с искането за присъждане на разноски на ответника в настоящото производство, доколкото към момента на завеждане на исковата молба разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ не е предвиждала възстановяване на разноски за ответника при частично или пълно отхвърляне на иска.

В чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ / в приложимата редакция преди изменението ДВ бр.94 от 2019г./ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон, като е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ: „Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.“ Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ: Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателното разграничение на отговорността за разноски на ищеца и ответника в процеса е ясно, а пракиката на ВАС – непротиворечива. А разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на ответника възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага единствено за дела, по които исковите молби са заведени след приемането на разпоредбата, какъвто не е настоящия случай. Законодателните промени в чл.10 от ЗОДОВ действат занапред, на основание §6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ.

При това положение в диспозитива на съдебния акт, с който са присъдени разноски на Ю.К.С., следва да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка, а по отношение неприсъждането на разноски за настоящото производство в полза на ответника БНБ, решението следва да бъде допълнено с диспозитив „Отхвърля искането на Българска народна банка за присъждане на разноски в настоящото производство“.

Водим от горното и на основание чл. 175, ал. 2 АПК и чл. 248 ГПК Административен съд Хасково

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №606/10.01.2022г. на Административен съд Хасково, постановено по исково адм. дело №714/2019г. в частта за разноските, като в диспозитива вместо „ОСЪЖДА Българска народна банка със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, разноски за настоящата инстанция в размер на 6733.82 / шест хиляди седемстотин тридесет и три лева и 82 ст./, да се чете: „ОСЪЖДА Българска народна банка със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, разноски за настоящата инстанция в размер на 874.83 / осемстотин седемдесет и четири лева и 83 стотинки / лева.

ДОПЪЛВА Решение №606/10.01.2022г. на Административен съд Хасково, постановено по исково адм. дело №714/2019г. в частта за разноските като се включи и диспозитива: „ОТХВЪРЛЯ искането на Българска народна банка за присъждане на разноски в настоящото производство.“

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: