№ 1086
гр. Бургас, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20242100501223 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №1212/14.06.2024г., постановено по гр.д. №833/2024г. по
описа на Районен съд Бургас е признато за незаконно и отменено уволнението
на Т. К. К., ЕГН **********, извършено със Заповед
№**********/13.12.2023г. на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, същият е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „главен инженер експлоатация“ и е уважен частично искът за
присъждане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното
уволнение за периода 14.12.2023г.-05.06.2024г. (датата на устните състезания)
за сумата от 34 556,40лв. като за разликата до предявения размер от
36 641,70лв. и за останалия период от 06.06.2024г. до 14.06.2024г. искът е
отхвърлен. С решението ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
сторените разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност, както и
дължимите пред БРС такси и разноски за вещо лице.
Срещу решението в частта, в която съдът е отхвърлил иска за
обезщетение за оставане без работа за разликата над уважения размер от
34 556,40лв. до предявения 36 641,70лв. и за периода от 06.06.2024г. до
14.06.2024г. е постъпила въззивна жалба от ищеца Т. К. К. чрез адв. Живко
Бойчев с искане в тази част същото да бъде отменено и да бъде присъдено
обезщетение и за този период и в останалия размер. Твърди се, че и към
1
момента въззивникът все още е безработен и не е възстановен от работодателя
си на работа, а размерът на претендираното обезщетение е доказан – с
представения фиш за получено последно брутно трудово възнаграждение и с
назначената по делото експертиза, заключението по която не било оспорено.
Моли се за произнасяне в посочения смисъл и се иска присъждане на
разноски.
Срещу решението в уважителната му част е постъпила въззивна жалба
от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез адв. Аделина Манова, САК, в
която са изложени аргументи относно законосъобразността на уволнението на
ищеца, твърдяна е неправилност на решението в уважителните му части и е
искана отмяна по отношение на тях. С влязло в сила определение
№2608/11.10.2024г. въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД е върната от настоящата инстанция, поради неотстраняване на
нередовностите й в срок.
Предвид горното, съдът намира, че решението в частта, в която е
признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, същият е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен инженер
експлоатация“ и е уважен частично искът за присъждане на обезщетение за
оставането му без работа за периода 14.12.2023г.-05.06.2024г. (датата на
устните състезания) за сумата от 34 556,40лв. е влязло в сила, като предмет на
въззивно обжалване е искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за
разликата над уважения размер от 34 556,40лв. до предявения 36 641,70лв. и
за периода от 06.06.2024г. до 14.06.2024г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му - в обжалваната
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази
връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е
валидно, а в обжалваните си части - допустимо. По правилността на
решението в обжалваната му част, настоящата инстанция намира следното:
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
В случая периодът, за който ищецът е претендирал обезщетение за
оставане без работа е 14.12.2023г. до 14.06.2024г. Назначената по делото
експертиза, която е била приета и не е оспорена от страните е изчислила, че
размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца за
оставане без работа на осн. 225 от КТ и за пълния 6–месечен период е
36 641,70лв. Първоинстанционният съд е приел за установено от
представените доказателства, че ищецът е останал без работа за периода от
14.12.2023г., когато е прекратено трудовото правоотношение до датата на
приключване на устните състезания по делото – 05.06.2024г. Посочил е, че
доколкото силата на пресъдено нещо се формира към датата на приключване
2
на устните състезания по делото, която дата предхожда изтичането на шестте
месеца от уволнението, претенцията за обезщетение следва да бъде уважена
именно към тази дата и в размера от 34 556,40лв., а за периода след тази дата и
за горницата над тази сума до претендираните, съгласно изменението на иска
в размер на 36 641,70лв., обезщетение не следва да бъде присъждано.
Този извод на съда е правилен. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът
основава решението си върху приетите за установени от него обстоятелства по
делото и върху закона. Установяването на факти по делото приключва с даване
ход на устните състезания. Следователно решението се издава при фактическа
обстановка такава, каквато е заварена и установена при даване ход на устните
състезания. Поради това, решаващият състав правилно е преценил, че следва
да уважи претенцията до момента на последното съдебно заседание пред
районния съд, в което е даден ход на устните състезания, доколкото за периода
след това не е бил реализиран елемент от фактическия състав на чл. 225, ал. 1
КТ - изтичане на срок и претенцията се явява неоснователна. В същото време
обаче следва да се отчете спецификата на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, който
с оглед разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, винаги се подава преди
изтичането на 6-месечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ. Затова се приема, че няма
пречка ищецът-работник да заяви допълнителна претенция за обезщетение,
ако 6-месечният срок изтича в рамките на процеса. Съгласно чл. 235, ал. 3
ГПК вр. чл. 273 ГПК, въззивният съд следва да взема предвид фактите и
обстоятелствата, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Изтичането на шестмесечния срок след постановяването на
решението по първоинстанционното дело следва да бъде взето предвид като
такова новонастъпило обстоятелство, което има значение за спорното право и
да бъде преценена основателността на предявения иск съобразно него, в
какъвто смисъл е и константната практика на ВКС.
От представеното пред въззивната инстанция от въззивника заверено
копие от регистрационна карта от ДБТ гр. Бургас се установява, че и в периода
06.06.2024г.- 14.06.2024г. същият е бил регистриран като безработен и
осъществявал срещи с трудов посредник. Следователно и за този период се
доказва оставането му без работа, откъдето и претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до пълният претендиран размер на
обезщетението – до 36 641,70лв. се явява основателна, т.е. за разликата от
2085,30лв.
В тази връзка първоинстанционното съдебно решение следва да се
отмени като неправилно в частта си, с която е отхвърлен посоченият иск за
периода от 06.06.2024г. до 14.06.2024г. и за сумата над 34 556,40лв. до пълния
предявен размер от 36 641,70лв., но не поради материална
незаконосъобразност или процесуално нарушение на съдебния състав, а
поради последвало правнорелевантно изменение на фактите по делото, като
вместо това предявеният иск за обезщетение бъде удовлетворен за разликата
до пълния си размер.
3
По разноските:
При този изход от делото право на разноски пред въззивната инстанция
има въззивникът Т. К. К. в полза на когото следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие. Корекция
следва да бъде извършена и на присъдените в полза на ищеца пред първата
инстанция по съразмерност разноски, като ответникът бъде осъден
допълнително за сумата от 44,39лв. –разлика между претендираните 780лв. и
присъдените 735,61лв.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати в
полза на Окръжен съд Бургас и държавна такса в размер на 41,70лв. по
присъдените на Т. К. К. с настоящото решение на основание чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ суми.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1212/14.06.2024г., постановено по гр.д.
№833/2024г. по описа на Районен съд Бургас В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от Т. К. К., ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за горницата над уважения размер от 34 556,40лв. до
пълния предявен размер на претенцията от 36 641,70 лева, както и за периода
от 06.06.2024г. до 14.06.2024г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Победа”, ул.„Генерал
Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции” да заплати на
Т. К. К., ЕГН **********, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ №35,
ет.2 сумата от 2085,30лв. представляваща обезщетение за оставането му без
работа за периода от 06.06.2024г. до 14.06.2024г., поради незаконно уволнение,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 09.02.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на Т. К. К., ЕГН ********** сумата от 600лв. разноски пред
въззивната инстанция и сумата от 44,39 лв. разноски пред първата инстанция
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати в полза на Окръжен съд Бургас, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата
от 41,70лв., представляваща държавна такса за въззивното обжалване.
Решението подлежи обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
4
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5