РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р  Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 394

 

гр. Пловдив, 22.февруари 2021 г.

 

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 3165 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от М.М.П., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат М. П., против Решение № 260292/30.09.2020 г. на Пловдивски районен съд, ХХІІІ наказателен състав, постановено по а.н.дело № 2543 по описа на същия съд за 2020 год., изменящо Наказателно постановление (НП) № 1436 от 19.03.2020 год., издадено от ВПД Началник ІІІ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като размерът на наложената глоба е намален от 2000 лв. на 1000 лв.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се иска неговата отмяна и постановяване на друго „по съществото на делото“. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, ІІІ РУ в писмено становище по делото счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

 

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от М.М.П., срещу НП № 1436 от 19.03.2020 год., издадено от ВПД Началник ІІІ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

НП е издадено въз основа на АУАН № 1436 от 28.12.2019 г., съставен от И. К. В. – младши полицейски инспектор “КОС” при Трето РУ към ОД на МВР гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации за фактите, касаещи извършеното административно нарушение, разглеждано в обжалваната част на решението на РС, се свеждат до следното:

На 28.12.2019 г., около 11.30 часа в гр. Пловдив, ул. “Напредък” № 2, в Търговски център „Север“, П. в качеството си на физическо лице извършвал търговия с пиротехнически изделия, като предлагал изделията за продажба без да притежава разрешение за търговия, издадено при условия и по реда определен със ЗОБВВПИ и виновно е нарушил чл. 35, ал. 1 от ЗОБВВПИ. 

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. С оспореното решение районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗОБВВПИ, както и че АУАН и НП са издадени при спазване на административнопроизводствените  правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. За да измени атакуваното наказателно постановление районният съд е приел, че в случая, наказващият орган неправилно е наложил размера на санкцията от 2000 лв., като не е съобразил, че липсват доказателства за други нарушения извършени от страна на жалбоподателя, както и че степента на обществена опасност на деянието и дееца е невисоката. Според решаващия съд подходящата в случая санкция за извършеното нарушение се явява тази в близък до средния предвиден размер на нормата по чл. 212 от . При това положение атакуваното НП, с което на М.П. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000 лв. за извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е изменено чрез намаляване на така наложената глоба от 2000 лв. на 1000 лв.

 

ІV. За правото:

 

8. Според чл. 35, ал. 1 от ЗОБВВПИ - Търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, след получаване на разрешение за търговия, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.

Съответно с нормата на чл. 212 от ЗОБВВПИ, законодателят е въздигнал в състав на административно нарушение, всяко неизпълнение на разпоредбите на ЗОБВВПИ като е предвидил, че "за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв."

9. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява извършването на процесното нарушение – търговия с пиротехнически изделия от категория F3, без П. да разполага с разрешително по чл. 35 от ЗОБВВПИ. В тази връзка следва да се посочи, че изпълнителното деяние на нарушението се изразява в търговия с въпросните предмети. Тоест нарушението е осъществено с извършването на каквито и да е действия свързани с търговия с пиротехнически средства (закупуване с цел продажба, предлагане за продажба и/или продажба), щом същите се извършват от лице без разрешително.

Наведените в касационната жалба възражения свързани с неточна правна квалификаиця на нарушението, тъй като не е посочено относимото в случая предложение на нарушената разпоредба, са неоснователни. В наказателното постановление и АУАН е посочена нарушената законова норма – чл. 35, ал. 1 от ЗОБВВПИ, което е достатъчно да изпълни изискването на чл. 42, т. 5 в приложимата редакция и чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН за посочване на законовата разпоредба, която е била нарушена виновно.

10. Неоснователно е и възражението свързано с нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Действително в АУАН и НП не са подробно описани търгуваните пиротехнически средства, но в акта е посочена тяхната категория и е посочено че са иззети, а в протокола, с които същите са иззети/предадени, пиротехническите средства са подробно описани. Ето защо, липсата на пълно описание на иззетите пиротехнически средства не съставлява съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на НП.

11. При липса на съществени процесуални нарушения при издаване на НП и при несъмнено установяване на вмененото с АУАН нарушение, районният съд правилно е потвърдил обжалваното пред него НП.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.  

 

V. За разноските:

 

12. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260292 от 30.09.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІІІ н.с., постановено по АНД № 2543 по описа на същия съд за 2020 г.

ОСЪЖДА М.М.П., с ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив, сумата от 80 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                   2.