Р Е Ш Е Н И Е № 63
гр. Сливен, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет
и първи март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 23 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 260194/21.12.2020 г. по АНД № 887/2020 г. на Районен съд Сливен, е
потвърдено Наказателно постановление НП № 20-0804-001759 от 06.07.2020 г. на
Началник сектор към ОД МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция” Сливен, с което на С.В.В. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП, и
са му отнети 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 на МВР
Недоволен от така постановеното решение
е останал касационният жалбоподател С.В.В., който го
обжалва в срок, чрез пълномощника адв. Х.Х. ***. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
съдебния акт, тъй като решаващият съд бил кредитирал показанията само на служителите
на ОД на МВР Сливен, а не и на тези водени от касатора.
Излага съображения за неправилна установеност на извършените нарушения, тъй
като безспорно от доказателствата по делото
не се доказвало по несъмнен начин обстоятелството
С.В. е бил водач на МПС по смисъла на ЗДвП, а автомобила се управлявал от
неговата м. свидетелката Н. В. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение
и потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно
и своевременно призован, се явява лично и с адв. Х..
В с.з. ответникът по касационното
обжалване, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Представено
е писмено становище от п. п. – гл. юриск. К. Б.,
която оспорва жалбата. Моли решението на РС – Сливен да бъде оставено в сила. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното
решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Административният съд, в качеството на
касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата
на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени и гласни
доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния
срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите,
касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от
които е видно, че:
На 22.06.2020 г. С.В. управлявал л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № *** в с. Б. В 01:15 ч. на ул. К. бил спрян от служители
на ОД МВР - Сливен, тъй като блъснал преминаващо куче. Бил поканен да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM-0202, но той категорично отказал да бъде
изпробван. Издаден му бил талон за медицинско изследване. За установеното бил
съставен АУАН № 220913/22.06.2020 г., за нарушение на чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП. Акта бил подписан без възражения. Производството по АУАН №
220913/22.06.2020 г. било прекратено с резолюция на началник сектор „ПП“. След
като бил изготвен протокол за химическа експертиза № 86/22.06.2020 г., съгласно
който е установено наличие на е. а. в концентрация 1,07 промила в кръвта му, бил съставен АУАН № 220918/29.06.2020 г., с който извършеното нарушение било квалифицирано по чл.5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на В., който
след като се запознал със съдържанието е отказал да го подпише. На основание така
съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 20-0804-001759 от 06.07.2020г.
Към доказателствата са приобщени Справка
за нарушител – водач на С.В.В. от която е видно, че срещу
същия са издадени 23 влезли в сила наказателни постановления и 8 бр. фишове за
нарушения по Закона за движението по пътищата, както и 8 броя Заповеди за
прилагане на принудителна административна мярка.
За да потвърди Наказателното
постановление, Районният съд е приел, че С.В.В. е
осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение,
описано в АУАН и НП, както и че за констатираното деяние АНО правилно е
ангажирал административнонаказателната му
отговорност.
Районният съд, като е обсъдил всички
доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка. Въз
основа на нея е направил обосновани правни изводи, а именно - че касационният жалбоподател
е извършил вмененото му във вина административно нарушение. Обосновано и
законосъобразно Районният съд е потвърдил изцяло Наказателното постановление и
неговите изводи напълно се споделят от касационния състав.
Изложеното в касационната жалба
твърдение за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение не се споделя от касационния съдебен състав. Твърдението на касатора, че не е имал качеството на водач, е обсъдено от първоинстанционния съд, които изводи са формирана въз
основа на всички събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е
изложил съображения, относно това кои свидетелски показания кредитира и кои не.
От съвкупната им преценка се установява, че касационният жалбоподател е
извършил вмененото му с акта и НП административно нарушение и правилно е
ангажирана административнонаказателната му
отговорност. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са допуснати процесуални нарушения, а изводите на Районния съд в атакуваното
решение са обосновани и напълно съответни на събраните доказателства, обсъдени
са всеобхватно и ценени правилно.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение и по
наведените в касационната жалба доводи. Наведените
в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са
неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната
истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в
тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по
делото фактическа обстановка.
Нарушенията, описани в процесните АУАН и НП са правилно квалифицирани и правилно е
приложената съответната санкционна норма. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на
нарушенията по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от
установените факти в хода на съдебното производство. Районният съд не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила
при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от
съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и
направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира,
че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни
основания не са налице.
При тези доводи се налага извод, че решението на СлРС е обосновано. Съдът е изложил мотиви по спорните обстоятелства,
които се възприемат изцяло от касационната инстанция и правилно е приложил материалния закон.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не
констатира пороци на същото водещи
до отмяната му.
Основателно и своевременно се явява искането на
ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно
нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се
възложи в тежест на касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260194 от 22.12.2020 г., постановено по АНД № 887/2020 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
ОСЪЖДА
С.В.В. с ЕГН **********, да заплати в полза на
Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: