РЕШЕНИЕ
№ 427
град
Плевен, 28.09.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретар Милена Кръстева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от съдия-докладчика Виолета
Николова по касационно административно дело №589/2023г. по описа на АС-Плевен и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.208 АПК вр. чл.
63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба с вх.№
18205/03.07.23г. на Началника
на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, чрез главен юрисконсулт М.Ж., против Решение №347/30.06.2023г. по АНД
№20234430200627 по описа за 2023г. на
РС-Плевен, с което е отменено Наказателно постановление № 691999-F683514 от 16.02.2023г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“-В.Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на „Димс Милк“ ЕООД – гр.Плевен с ЕИК
*********, представлявано от М.Р.М. е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв.
за нарушение на чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр.
чл.118, ал.8 от ЗДДС. На основание чл.28, ал.1 от ЗАНН е предупредено „Димс
Милк“ ЕООД –гр.Плевен, че при извършване на друго нарушение от същия вид, в
едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за последното
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Посочва се в жалбата, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалния закон и необосновано. Твърди се, че не са
налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, както е приел въззивния
съд. Сочи се, че липсата на вреди са неотносими към преценката дали нарушението
е маловажно, а приетото от РС-Плевен, че като първо нарушение същото е
инцидентно касаят размера на наложената
санкция, но не изключват последната. Иска се от съда да постанови решение, с
което да отмени Решение
№347/30.06.2023г. по АНД №20234430200627
по описа за 2023г. на РС-Плевен, като вместо него постанови друго, с
което да потвърди издаденото Наказателно постановление № 691999-F683514 от 16.02.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново,
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“.
Депозиран
е отговор с вх.№ Димс Милк“ ЕООД, в който ответникът сочи, че РС-Плевен е
установил правилно фактическата обстановка и у постановил правилно и
законосъобразно решение.Сочи
се, че дори да се приеме, че е осъществено
твърдяното административно нарушение, предвид доказателствата за
технически проблем с нивомерната измервателна система на дружеството, който е
бил отстранен веднага след проверката от оторизиран сервиз, то с оглед ниската степен на обществена
опасност на деянието и липсата на настъпили вредни последици за фиска на
държавата, то деянието правилно е определено от въззивната инстанция като
маловажен случай и е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че
това решение съответства и на правото на
ЕС и общите му принципи вкл. този на пропорционалността. Сочи се, че при липса
на хармонизация на ниво ЕС в областта на санкциите за неспазване на условията,
предвидени в законодателството им в тази връзка, държавите-членки са
компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи (решение на С. от 9 февруари 2012 г. по дело
С-210/10-т.23). твърди се, че в случая предупреждението, наложено
от РС-Плевен на основание чл.28 от ЗАНН, по същество съставлява санкция с ефективен, пропорционален и възпиращ
характер, което е в съответствие с чл. чл. 273 от Директива 2006/112/EO на
Съвета от 28 ноември 2006 г. и правото на ЕС (решение
на С. от 7 октомври 2010 г. по д. С-383/09).
Твърди се, че с налагането на спорната санкция за формално осъществен състава
на нарушение по чл. по чл. 3 ал. 12 от Наредба № Н - 18/ 13.12.2006 година на
МФ във вр. чл. 118 ал. 8 ЗДДС., надхвърля границите на подходящото и
необходимото, за да се постигне преследваната в чл.118 от ЗДДС цел, а именно
предотвратяване избягването на данъчно облагане, за постигане на която са
регламентирани правилата за отчитане на зареждането на превозни средства. Ето
защо се иска при спазване на принципа на пропорционалността и критериите за
преценката му по правото на ЕС, касационната инстанция да приеме, че санкцията
по НП макар и да е нормативно предвидена и наложена в минимален размер, се
явява несъразмерна с тежестта на извършеното, надхвърля границите не
необходимото за контрол и бъдейки прекомерна противоречи на принципа на
пропорционалността. Иска се от съда да остави без уважение касационната жалба,
алтернативно, ако съдът приеме, че оспореното НП не представлява „маловажен
случай“ да го отмените на съображенията, изложени в жалбата на дружеството пред
Районен съд - Плевен. Претендират се деловодни разноски вкл. за адвокатско
възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът - Началникът
на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, редовно
призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт М.Ж., която моли съда да уважи
жалбата и отмени Решение
№347/30.06.2023г. по АНД №20234430200627
по описа за 2023г. на РС-Плевен.
Ответникът – „Димс Милк“ ЕООД –гр.Плевен, редовно призован, не се представлява.
Страната взема становище по хода на делото в молба с вх.№ 5464/21.09.23г., като
моли съда да остави без уважение касационната жалба. Претендира деловодни
разноски вкл. за адвокатско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Иво Радев,
който взема становище неправилност на решението на въззивната инстанция и
предлага на съда да го отмени.
Административен
съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Съдът,
като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално
допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
С
Решение №347/30.06.2023г. по АНД №20234430200627 по описа за 2023г. на
РС-Плевен е отменил Наказателно постановление № 691999-F683514
от 16.02.2023г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което на основание
чл.185, ал.1 ЗДДС на „Димс Милк“ ЕООД –гр.Плевен с ЕИК *********,
представлявано от М.Р.М. е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв.
за нарушение на чл.3,ал.12 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр.
чл.118, ал.8 от ЗДДС, като на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН е предупредено
„Димс Милк“ ЕООД –гр.Плевен.
Районен съд - Плевен е приел за
установено следното от фактическа страна:
На 05.08.2022 година инспектори по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен извършили проверка в горния
ведомствен склад. В хода на проверката установили, че във връзка с използването
на резервоара за горива са осигурени и функционират ЕСФП модел ОИЛ СИС 2.0-D-KL
с per. № и в НАП, с индивидуален номер / ИН/ на фискалното устройство/ФУ/
OS006897 и с ИН на фискалната памет 58006897 и нивомерна измервателна система /
НИС/ FAFNIR VISI Comand.
По време на проверката, след съпоставка
на данните от справка в информационната система на НАП „Справка регистрирани
съобщения за доставка на гориво“ за ЕСФП модел ОЙЛ СИС 2.0-D-KL с peг. № и в
НАП, с индивидуален номер / ИН/ на фискалното устройство/ФУ/ OS006897 и с ИН на
фискалната памет 58006897 и нивомерна измервателна система /НИС/ FAFNIR VISI
Comand и представени писмени документи от страна на санкционираното дружество
било установено, че за периода от 07.04.2022 година до 31.07.2022 година има
съществени разлики между полученото гориво по документи, декларирано чрез ЕСФП
получено количество гориво и подадено към НАП и отчетените от нивомерната
измервателна система / НИС/ количество гориво, постъпили в резервоара. Така
установеното несъответствие било документирано в подробен протокол от
извършената на място и впоследствие документална проверка, завършила на
30.08.2022 година.
На 01.11.2022 година до дружеството
„Димс Милк“ ЕООД била изпратена покана за съставяне и връчване на АУАН в седмо
дневен срок от получаването на същата.
На 03.11.2022 година в офиса на ГД „
Фискален контрол“ град Плевен се явил упълномощен представител на „ Димс Милк„
ЕООД град Плевен. В негово присъствие бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение по чл. 3 ал. 12 от Наредба № Н - 18/ 13.12.2006
година на МФ във вр. чл. 118 ал. 8 ЗДДС. Упълномощеното лице подписала акта без
възражения. Такива били депозирани впоследствие ведно с писмени доказателства
за това, че констатираното деяние се дължи технически проблем с нивомерната
измервателна система, който бил отстранен веднага след проверката от оторизиран
сервиз, за което били представени и писмени доказателства.
Въз основа на АУАН било издадено
оспореното Наказателно постановление № 691999-F683514
от 16.02.2023г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което на основание
чл.185, ал.1 ЗДДС на „Димс Милк“ ЕООД –гр.Плевен с ЕИК *********,
представлявано от М.Р.М. е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв.
за нарушение на чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр.
чл.118, ал.8 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка ПлРС
установил от приобщените по делото писмени доказателства, както и от гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните разпита на свидетелите Лидия Жунтовска,
Никодим Пандов, Ванюша Петкова и Галя Драшанска.
Въз основа на фактите по делото съдът
обосновал изводи, че НП-то е издадено от компетентен по място и материя орган,
въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, като АУАН и
НП-то са издадени при спазване на материалния и процесуален
закон и съдържат изискуемите по закон реквизити. Съдът приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното дружество. Спазени са изискванията по съставянето и връчване на АУАН, като не е нарушено правото
на защита на санкционираното лице.
При преценката относно правилното
приложение на материалния закон, съдът приел, че санкционираното дружество е
субект регистриран по ЗДДС и има качеството на задължено лице по чл. 3 ал. 12
от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. Приел за безспорно, че дружеството извършва
зареждане с течно гориво за собствени нужди по смисъла на чл. 118 ал. 8 от ЗДДС
във ведомствен склад на дружеството, находящ се в село Крушовене, Плевенска
област, както и е имало монтирани и функциониращи ЕСФП модел ОЙЛ СИС 2.0-D-KL е
per. № и в НАП, е индивидуален номер / ИН/ на фискалното устройство/ФУ/
OS006897 и е ИН на фискалната памет 58006897 и нивомерна измервателна система /
НИС/ FAFNIR VISI Comand. ПлРС приел, че е доказано по делото, че в периода от 07.04.2022г. до 31.07.2022г., за четири от
общо 13 доставки на течни горива е установена разлика между полученото
количество гориво по документи, декларирано чрез ЕСФП от задълженото лице като
получено гориво и подадените към НАП и отчетени от нивомерната система
количество гориво, постъпило в резервоара. От заверено копие от протокол №
0001002 от „Дани Инженеринг“ ЕООД - Плевен; заверено копие от обяснение от
Валери Диков - Управител на „Дани Инженеринг“ ЕООД - Плевен, копие от заявление
за проверка № 000029-43104 от 05.08.2022 година на Български институт по
метрология, ГД "Мерки и измервателни уреди“, приел за установено, че обслужващата
техническата годност на използваната от жалбоподателя НИС фирма, а именно „Дани
Инженеринг“ ЕООД гр.Плевен, представлявано от Валери Диков е била уведомена за
констатираните от страна на органа по приходите обстоятелства, непосредствено
след проверката. Извършена била проверка, НИС била била отремонтирана,
впоследствие сертифицирана от Български институт по метрология, ГД "Мерки
и измервателни уреди“ и на 10.10.2022 година е била въведена отново в
експлоатация на обекта, стопанисван от жалбоподателя в настоящото производство.
Проверката констатирала техническа неизправност поради начина на разтоварване
на горивото т. е разтоварването на горивото с помпа, а не на самотек, в
резултат на високото налягане и близостта на поплавъка на нивомерната помпа до
вливния тръбопровод, същият засядал и потъвал рязко, в резултат на което се е
получило и констатираното разминаване между доставеното и декларираното
количество гориво в резервоара.
При така приетото за установено от
фактическа страна съдът намерил, че формално е осъществен състава на нарушение
по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н - 18/
13.12.2006 година на МФ във вр. чл. 118 ал. 8 ЗДДС. Съдът приел, че деянието, осъществено от
страна на жалбоподателя макар и формално да осъществява признаците на
посоченото нарушение с оглед на своята ниска степен на обществена опасност,
липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието за фиска на
държавата, причината за извършване на нарушението, а именно констатираната
техническа неизправност на установената в обекта НИС, която своевременно била
отстранена, определяли същото като маловажен случай. Ето защо ПлРС приложил разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, отменил оспореното НП и го предупредил, че при повторно такова
нарушение ще бъде санкциониран.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо но неправилно.
РС-Плевен е проявил процесуална
активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора
писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства, споделя се изцяло от настоящият касационен състав на съда,
поради което препраща към него.
Правилни
са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта
за установяване на административното нарушение и наказателно
постановление, че формално са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно
е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Подробно са описани всички извършени
действия по установяване на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, ответник в настоящото производство, посочена е
съответната нарушена разпоредба, изложени са мотиви от наказващия орган за
размера на наложеното административно наказание. НП-то и АУАН са издадени от материално и
териториално компетентен орган. АУАН е съставен в присъствието на свидетели,
подписан е от актосъставителя, от посочените
в него свидетели, както и съдържа минимално изискуемите реквизити по
чл.42, т.1-4 ЗАНН, предявен е на нарушителя, както и препис от същия е връчен
на дружеството. НП-то съдържа реквизитите по чл.57, ал.1-7 от ЗАНН, поради
което волята на наказващият орган се
установява по несъмнен и категоричен начин. При ангажиране на административно
наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Деянието, за което е санкционирано дружеството съставлява
административно нарушение по посочения от наказващият орган административнонаказателен
състав и не са налице предпоставки за приложение на закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата.
Нарушението е доказано вкл. съпричастността на ответника към деянието.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.12 от НАРЕДБА №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, лице, което извършва зареждане на
течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на
горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест
резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита
зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на
съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че „Димс
Милк“ ЕООД в качеството си на данъчно задължено лице е извършило зареждане с течни горива, като
не е отчитало зареждането по реда на наредбата,
поради което законосъобразно е бил привлечен към административно наказателна
отговорност.
Основателно е възражението на касатора в касационната жалба, че не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Предвид особените обществени
отношение, регламентирани от процесните разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, деянието на
„Димс Милк“ ЕООД не може да бъде
разглеждано като "маловажен случай".
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от НК,
чиито разпоредби по силата на чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно
приложими в производствата по налагане на административни наказания, по
въпросите за отговорността. Съгласно посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Т.е. преценката за "маловажен
случай" се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се
до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, при които деянието е намерило
проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на
извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията,
мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или
липсата на данни за други извършени нарушения. Тази проверка включва в обсега
си обективни и субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на
деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за
маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението
наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21. Актът следва
да съдържа датата и мястото на
издаването му; собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето,
което го е издало; датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя; собственото, бащиното и
фамилното име на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер, а в
случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има
информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ
за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа;
описание на нарушението и обстоятелствата, които сочат, че е маловажен случай;
законовите разпоредби, които са нарушени; предупреждението; вещите, които се
отнемат в полза на държавата; разпореждането с веществените доказателства; в
какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване; подпис на органа, който го
издава. Съгласно ал.6 на същата норма
алинеи 1 – 4 се прилагат съответно и за маловажен случай на неизпълнение
на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, а в ал.7 е предвидена забрана за приложение на ал.1-6, когато в закон е
предвидено друго.
В разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено,
че за "маловажни случаи" на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма
следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. В тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк.н.д.№ 1/2005 г.,
Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд
категорично се е произнесъл, че преценката на административно наказващият орган
за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
В
Закона за административните нарушения и наказания не е предвиден законен критерий за маловажни случаи, поради което следва да
се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на
степента на обществена опасност на конкретното деяние, стойността на вредата,
кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. Въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че от описанието в
самото НП се установява, че това е първо нарушение на търговеца и че от
нарушението не са настъпили каквито и да било вредни последици, поради което е
налице административно нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.3, ал.12 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
В конкретния случай нарушението, под
формата на бездействие, е с продължителност от няколко месеца - в периода
от 07.04.2022г. до 31.07.2022г.
Неизправността, свързана с начина на
разтоварване на горивото в търговския
обект на дружеството, а именно осигуряването на системата за разтоварването на
горивото с помпа е продължило до м.10.22г., като през период от почти половин година са били подавани към
НАП данни за продажби на течно гориво, които не съответстват на действителните.
Действително нарушението се явява първо
за дружеството, но е продължило в период
от няколко месеца, като от общо
направени 13 доставки на дизелово гориво за четири са установени разлики между
полученото и количество гориво по документи, декларирано от ЕСФП от задълженото
лице и подадените към НАП и отчетени от нивомерната измервателна система
количества, постъпили в резервоара.
Ето защо не са не може да се приеме, че деянието се явява изолирано и инцидентно за
нарушителя, а от тук и за маловажен случай на нарушение.
Неоснователно е възражението на
ответника за нарушение на принципа на пропорционалност/съразмерност,
установен в чл. 6 от АПК. Този принцип
на пропорционалност изисква, налагането на
съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно е
необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато
съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до
мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не
трябва да са несъразмерни с тези цели.
В процесния случай административнонаказващият
орган е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
С НП-то не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която се издава. Органът е избрал тази законосъобразно
възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за
държавата и обществото. С извършеното бездействие се създават предпоставки за
извършване на други нарушения на реда за регистриране и отчитане на продажбите
с течни горива, за неяснота относно действително реализираните приходи от
продажби като предпоставка за данъчно облагане по реда на ЗКПО и по ЗДДС, поради което
са в разрез с преследваните от законодателя цели. Наложената административно
наказателна санкция е израз на интензивна, административна държавна принуда,
поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и
обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази,
произтичаща от преследваната от закона цел.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС и чл. 3, ал. 12 от Наредбата имат за цел, установяване на стриктен контрол на
извършваните доставки/продажби на течни горива от субектите в стопанисваните от
тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения и
преките данъци от една страна и дисциплиниране на търговците при извършването
на продажби на дребно от друга страна. Целта е недопускане на поведението, водещо до неподаване на данните
по чл. 118 от ЗДДС
и привеждане на дейността в обекта в съответствие с посоченото нормативно
изискване. Безспорно контролът от страна на НАП върху търговията с течни горива
е засилен в сравнение с този върху търговията с други стоки и обхваща както
доставките на гориво към търговеца, така и реализираните от него продажби, с
цел предотвратяване укриването и невнасянето на данъци върху реализираните
продажби, съответно реализираните приходи, и недопускане за продажба на течни
горива с неясен произход. Именно поради изключително големия търговски интерес
към течните горива като стока, с цел защита на държавния интерес, свързан с
гарантиране постъпленията на реално дължимите данъци в него, законодателят е
въвел специални изисквания при осъществяването на търговията с тях и
допълнителни задължения за търговците, свързани с отчитането и регистрирането
на продажбите им. Неизпълнението на едно от тези задължения от страна на
проверяваното лице, а именно задължението да предава на НАП по установената
дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива, а и следва да се посочи и други данни, чието подаване посредством
същата тази връзка е нормативно регламентирано, възпрепятства проследяването на
продадените количества горива, което от своя страна непосредствено води да
негативни последици за фиска.
Ето защо и предвид доказателствата по
делото, не може да се приеме, че е нарушен цитирания принцип на АПК.
Не е нарушено и правото на ЕС, а именно
нормата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно
общата система на данъка върху добавената стойност, която предвижда, че държавите
членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за
осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно
облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни
сделки и сделки, извършвани между други държави от данъчнозадължени лица, и при
условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки, формалности,
свързани с преминаването на границите.
Предвид
гореизложеното, касационният състав счита, че като е отменил НП-то РС-Плевен и е предупредил нарушителя на основание чл.28 ЗАНН по същество е постановил неправилно като краен резултат решение, което
следва да бъде отменено, а вместо него бъде постановено друго, с което
оспореното НП да бъде потвърдено изцяло.
При
този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в
полза НАП да се присъди сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 пр.2 от АПК, Административен съд – Плевен, трети
касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №347/30.06.2023г. по АНД
№20234430200627 по описа за 2023г. на
РС-Плевен, като вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
691999-F683514 от 16.02.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново,
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на „Димс Милк“ ЕООД –гр.Плевен с ЕИК
*********, представлявано от М.Р.М., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв.
за нарушение на чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр.
чл.118, ал.8 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Димс Милк“ ЕООД –гр.Плевен с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, ул.“Димитър Константинов“ №23А, ет.5, офис 1, представлявано от управителя М.Р.М., да заплати на
Национална агенция на приходите сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
Препис
от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/