Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2267 27.09.2019
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
тринадесети септември Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 4623 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от Д.И.У. *** и изменен в открито съдебно
заседание иск, с който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 1 564,19 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за 232,52 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода
10.06.2016 г. - 10.06.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
на длъжността „*****” в Група ООР в Първо РУ – Бургас, при 12-часови работни
смени, предварително определени с график за всеки месец. Твърди също
така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен
труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 232,52 часа /след
направеното частично оттегляне на иска/, за която му се следва възнаграждение
за извънреден труд в размер на 1 564,19 лв. /след направеното изменение на
размера на иска/, което не му е заплатено от ответника. Процесуалният
представител на ищеца поддържа иска в съдебно заседание, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като
същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
(дневни и нощни) смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано. Твърди, че положеният труд е заплатен своевременно след
неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, в които липсва текст, който да урежда увеличение на часовете
нощен труд по определен коефициент, като на основание заповеди на министъра за
всеки отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч. и 06,00 ч.
на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25
лв. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени
направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора,
ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а това се
установява и от представените от ответника писмени доказателства, че през
процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е полагал труд на длъжността „*******“ в Първо РУ на МВР-Бургас.
Не се спори също така, че ищецът е
полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта – за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното
време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, през периода 10.06.2016 г. – 10.06.2019
г. ищецът е отработил 203 нощни смени от по 12 часа. Съгласно данните от
представените протоколи за отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00
ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в
Първо РУ – Бургас, на ищеца са отчетени 1 626 отработени часове нощен
труд, които преизчислени в дневен с коефициент 1,143 възлизат на 1 858,52
часа дневен труд, като разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
положен нощен труд възлиза на 232,52 часа, за които се дължи възнаграждение в
размер на 1 564,19 лв. Видно е също така от експертизата, че на ищеца е
било заплатено възнаграждение за положените от него 1 626 часа нощен труд
в размер на 406,50 лв. – по 0,25 лв. на час, а разликата в часовете между
преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд не е отчетена и за нея не е
заплатено възнаграждение.
Съдът намира, че заключението на
вещото лице е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили,
поради което следва да бъде кредитирано.
По делото са представени множество
писмени документи – протоколи за отчитане на работното време между 22,00 ч. и
06,00 ч. и платежни бележки, които са използвани от вещото лице при изготвяне
на заключението, поради което съдът не следва да ги обсъжда отделно от него.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно
чл. 179, ал. 1 от същия закон, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване
на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията
на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1 626
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на
1 858,52 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 232,52 часа, за които
на ищеца се следва допълнително възнаграждение в размер на 1 564,19 лв. По
делото липсват твърдения и доказателства това допълнително възнаграждение да е
било платено от ответника на ищеца, което води до извода за основателност на
предявената искова претенция и налага уважаването й в пълен размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на
главницата за периода от предявяването на иска – 10.06.2019 г. до окончателното
й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 331 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждането на иска – 62,57 лв., както и платеното от бюджета на
съда възнаграждение за вещо лице - 150 лв., или общо 212,57 лв.
На
осн. чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и законната лихва върху него.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на Д.И.У.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 1 564,19 лв. (хиляда петстотин шестдесет и четири
лв. и деветнадесет ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 232,52 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от
него нощен труд през периода 10.06.2016
г. - 10.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 331,00
лв. (триста тридесет и един лв.), представляваща направените от ищеца разноски
по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса и разноски по делото в общ
размер от 212,57 лв. (двеста и дванадесет лв. и петдесет и седем ст).
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 27.09.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА