№ 692
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110217863 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ДТ“ ЕООД с ЕИК **********, със законен
представител Г.Н.В., чрез пълномощника адв. К. А. от Хасковска АК, срещу
електронен фиш (ЕФ) № ********** от 23.02.2021 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500.00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба законният представител на дружеството - адв. К.
А. от Хасковска АК, го обжалва с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност, като в жалбата детайлно са обосновани твърдения, че
при издаването му е нарушен материалния закон и процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се
представлява. В допълнение е депозирана молба с характера на писмени
бележки, в която моли да се даде ход на делото и мотивирано поддържа
заявеното в жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2560лв. (с ДДС), като са приложени договори за правна помощ,
списък с разноските и разходооправдателни документи.
Въззиваемата страна - Национално ТОЛ управление - Агенция „Пътна
1
инфраструктура“, редовно призована, в последното заседание по делото не се
представлява. Взима становище по същество с писмо вх. № 151415/09.05.2024
г. от гл. юрк. Г., която пледира за потвърждаване на електронния фиш и счита,
че същият е законосъобразен. Моли жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна, недопустима и недоказана.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал,
поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.02.2021 г. в 14:00 часа пътно превозно средство, представляващо
влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ“, с рег. № СА **** ХТ, с технически
допустима максимална маса 20500 кг., брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 5, в състав с прикачено ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44 000, се движил по път по път А-6
(автомагистрала „Европа“), като при пътния участък на км. 50+427 в посока
Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било
установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/. Нарушението е било установено посредством устройство с № 10182,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал.1 от ЗП.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система
за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и
притежатели на МПС, вследствие на което било установено, че собственик на
заснетото превозно средство е дружеството „ДТ“ ЕООД с ЕИК **********,
чийто законен представител бил Г.Н.В.. Поради това на юридическото лице
бил съставен процесният електронен фиш № **********, с който на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Установи се от представените от въззиваемата страна писмени
доказателства, че горепосоченото техническо устройство с идентификатор №
10182 представлява стационарна контролна точка, разположена на път А-6 км.
50+427 метра в посока „намаляващ километър“, която се намира на
територията на Столична община (Северна скоростна тангента между
разклона на Нови Искър и пътен възел Илиянци) и е част от електронната
система за събиране на пътни такси на АПИ.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - ЕФ №
********** от 23.02.2021 г.; доклад-извлечение от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения
по чл. 179, ал. 3 - 3в; статични изображения във вид на снимков материал на
ППС; справка за собственост на ППС; Писмо вх. № 154958/25.07.2022 г. от
АПИ; копие на декларация за анулиране по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП; отговор от
„Дриймс транс„ ЕООД за декларация вх. № 53-00-5695/19.07.2320 г. от АПИ;
2
писмо изх. № 53-00-5812/21.07.2023 г. и известия за доставка на посочените
писма; жалба от „Дриймс транс“ ЕООД срещу отказ за анулиране вх. № 53-00-
6271/08.08.2023 г.; Определение № 8944/17.10.2023 г. на АССГ; писмо изх. №
11-00-8905/25.06.2024 г. на АПИ, ведно с приложения - протокол № 28765/21
на УС на АПИ за утвърждаване образци на електронни фишове; заповеди на
председателя на АПИ, извлечения от географски карти и извлечение от ЕС за
местоположението на отсечка 50+427 от А-6; доклад на ОПУ София;
становище от НТУ на АПИ и др. приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в
своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви,
еднозначни, допълващи се и способстващи за установяване на обективната
истина по делото.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – съдът намира, че доколкото
атакуваният ЕФ е издаден при условията на чл. 189ж от ЗДвП, то в конкретния
случай следва да се провери процедура именно на тази разпоредба, поради
което съдът намери, че подадената жалба в 14-дневен срок от получения отказ
да бъде анулиран ЕФ се явява допустима, независимо на какво основание е
било поискано анулирането. В противен случай би означавало, че
жалбоподателят ще бъде лишен от правото да обжалва в случай, че получи
отказ да бъде анулиран фишът или пък следва да провежда паралелно
производство по искане за анулиране и обжалване едновременно, каквато цел
законът няма. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице и е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В настоящото производство, предмет на доказване е извършването на
административно нарушение и авторството му, което се извежда от
разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на
доказване лежи върху наказващия орган, поради което той следва да прояви
достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят
дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа,
нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни
такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към
него статични изображения във вид на снимков материал (представени като л.
58-59 по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в
своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях
3
обстоятелства.
Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни
такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба:
„Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Законът в чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е предвидил, че Електронният фиш
подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и
наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено искане по ал. 3 – в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване
на жалбата председателят на управителни съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица я изпращат на
компетентния районен съд заедно с цялата преписка.
От събраната доказателствена съвкупност съдът установи, че
жалбоподателят е обжалвал процесния фиш, но не са налице посочените в ал.
3 от чл. 189ж основания, поради което тази процедура е неприложима.
Според чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП вписаният собственик, съответно
ползвател, се освобождава от административно-наказателна отговорност по
ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в
срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно
нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни
за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. АНО е приел, че подадената
декларация от адв. А. изхожда от нелегитимно лице и е уведомило
дружеството за установените нередности, които не са отстранени с
постъпилия в последствие отговор, поради което АНО е приел, че
административно отговорно лице е дружеството собственик на процесното
ППС.
На база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на
23.02.2021 г. в 14:00 часа влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ“, с рег. № СА
**** ХТ, с технически допустима максимална маса 20 500 кг., брой оси 2,
4
екологична категория ЕВРО 5, в състав с прикачено ремарке с общ брой оси 5,
с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг., се
движил по път А-6 (автомагистрала „Европа“), в пътния участък на км.
50+427 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа. От снимките, генерирани посредством устройство № 10182 - част от
електронната система за събиране на пътни такси, както и от становището на
НТУ - АПИ, обективно се установява, че горепосоченото превозно средство се
е движило в рамките на процесния пътен участък, като за съответния сегмент,
на чиято рамка е отчетено нарушението, не е имало получена и платена тол
декларация за превозното средство.
Въпреки установеното нарушение обаче, настоящият съдебен състав
намира, че е било допуснато неотстранимо процесуално нарушение от
първостепенна важност, значително накърнило правото на защита на
жалбоподателя. В атакувания електронен фиш е отбелязано, че същият е
издаден на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда на юридическо
лице - собственик на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага
имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че
отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е
предвидено единствено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка
е развита в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в редакцията към датата на
извършване на нарушението - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.),
която регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение.
Горното извежда извода, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с
издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо в
конкретния случай.
Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно
съдържание - първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато
втората санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни. Очевидни са съществените различия в
субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните
5
санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства е прилагането на
диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по
аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.
За вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена
законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което
отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред - със съставяне
на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради това съдът
приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление,
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са
накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени
и правата на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на
възражение и евентуално - оспорване на фактическите констатации на
контролните органи.
Нещо повече съдът в съдебно заседание даде указания на въззивната
страна да предостави доказателства за образеца на електронен фиш,
отговарящ на датата на извършване на нарушението. АНО, в чиято тежест е
доказването на законосъобразността на процесния акт предостави на съда
протокол № 28765/21 от 09.09.2021 г. на УС на АПИ за утвърждаване образци
на електронни фишове, както и Заповед на председателя АПИ за
утвърждаване на образци съответно от 13.09.2021 г., които касаят образците на
ел. фишове след процесния ден и час, както и такава от 23.01.2020 г., но
същата утвърждава образец на ел. фиш за налагане на глоба, а не на
имуществена санкция, поради което съдът намира за недоказано, че издадения
ел. фиш съответства на утвърдения образец за това.
На посочените основания съдът намира, че следва процесния фиш да
бъде отменен, тъй като е бил издаден при изначална опороченост,
произтичаща от допуснати съществени процесуални нарушения с
изключително висок интензитет.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят претендираните разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. По
делото е предоставено адвокатско пълномощно ведно с договори за правна
защита и съдействие, списък с разноски, съгласно които уговореният
адвокатски хонорар от 2560 лв. е бил изцяло изплатен в брой и по банкова
сметка, като в тази си част договорите имат характера на разписка. Не е
налице възражение за прекомерност, поради което и съдът следва да уважи
това искане.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 2 и чл.
63д от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш (ЕФ) № ********** от 23.02.2021 г. на
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция
6
за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на „ДТ“ ЕООД с ЕИК
**********, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ДТ“ ЕООД
с ЕИК **********, сума в размер на 2560.00 лв. /две хиляди петстотин и
шейсет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
оказаното процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7