№ 20906
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110131657 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 31657/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „Евроинс“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, като се твърди, че на 28.09.2021 г. в района на гр. Бухово е настъпило ПТП,
причинено от водача на МПС „БМВ 320“, рег. № ......., като в следствие на това били
нанесени вреди по МПС „Опел Астра“, рег. № ............, собственост на Ч.С.. Поддържа, че за
ПТП-то бил съставен констативен протокол, като същото било настъпило поради движение
с несъобразена скорост с пътните условия и загуба на контрол. Навежда доводи, че за
увредения лек автомобил имало сключена застраховка „Каско“, обективирано в
застрахователна полица № ............ г., като с оглед настъпилото ПТП, била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № ............. г. Излага съображения, че е
изплатено застрахователно обезщетение на правоимащото лице в размер на 10710,00 лева, а
освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди,
че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу
делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската
отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по
договор за застраховка „Гражданска отговорсност“ на автомобилистите. Навежда доводи, че
е поканил ответника да заплати дължимото регресно вземане, но и към настоящият момент
не било постъпило плащане, поради което се дължала и мораторна лихва в размер на 604,76
лева за периода от 23.11.2021 г. до 13.06.2022 г. Прави доказателствени искания за приемане
на писмени доказателствени средства, както и за допускане изслушването на заключението
1
на САТЕ и ССчЕ по формулирани в исковата молба задачи. Иска ответника да бъде осъден
да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенцията
се оспорва. Прави отвод за нередовност на искова молба, като сочи, че в обстоятелствената
част на искова молба не били изложени ясно и точно обстоятелствата във връзка с
настъпването на ПТП-то. Твръди, че претенцията е неоснователна, евентуално сочи, че
последната е в завишен размер. Поддържа, че имало обстоятелства, които изключвали
вината на водача, освен това оспорва механизма на ПТП-то, като оспорва вредите по лекия
автомобил „БМВ“ да са следствие на ПТП-то. Навежда доводи, че не водача застрахован по
застраховката „Гражданска отговорност“, а другият водач е управлявал автомобила с
несъобразена скорост, поради което не бил могъл да извърши спасителна маневра. Излага
съображения, че по отношение застрахования от негов водач не били налице нито една от
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, поради което не можело да се ангажира гражданската му
отговорност, а оттам и функционално свързаната отговорност на ответника. Твърди, че с
оглед представените по делото доказателства не можело да се направи извод за доказаност
на ПТП-то и неговия механизъм. Прави възражение за съпричиняване, което обосновава.
Инвокира съображения, че заплатените суми не са в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП-то. Прави доказателствени искания за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за обстоятелства свързани с
причините за настъпване на ПТП-то и неговия механизъм, както и за допускане на задачи
към заключението на САТЕ. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че отводът за нередовност на исковата молба е
неоснователен. В случая ищецът ясно и точно е изложил обстоятелствата на който основава
претенцията си, съответно е посочил как твърди, че е настъпило процесното ПТП, поради
което е спазена разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което отводът следва да бъде
оставен без уважение.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
2
пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право,
а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение, както и да установи обстоятелствата на които основава
възражението си за съпричиняване.
С оглед твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира, че между тях не
се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за
безспорно, че: 1) че на 28.09.2021 г. в района на гр. Бухово е настъпило ПТП, между МПС
„БМВ 320“, рег. № ....... и МПС „Опел Астра“, рег. № ............; 2) че за увредения лек
автомобил имало сключена застраховка „Каско“, обективирано в застрахователна полица №
............ г., като с оглед настъпилото ПТП, била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № ............. г.; 3) че е изплатено застрахователно обезщетение на
правоимащото лице в размер на 10710,00 лева, а освен това били сторени и обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) към момента на ПТП-то при ответника е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 5) че
ищецът е поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
Основателно е искането за допускане изслушване на САТЕ по въпросите поставени в
исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като същото е допустимо, относимо и
необходимо, а за обстоятелствата и връзките между тях, за които се иска вещото лице да
даде експертно заключение страната носи доказателствена тежест.
С оглед направените оспорвания, съдът намира, че е основателно доказателственото
искане на ищеца за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетел при режим на призоваване за обстоятелства свързани с настъпването на ПТП-то
и неговия механизъм. Доказателственото искане е допустимо, тъй като не попада в обхвата
на чл. 164 ГПК, а с оглед предмета на делото се явява и относимо и необходимо.
По отношение доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на
ССчЕ, съдът намира, че същото е процесуално допустимо, но с оглед отделеното за
безспорно, то искането е не необходимо, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.10.2022 г. от 11,00 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът за нередовност на исковата молба, направен от
ответника в отговора на исковата молба.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че: 1) че на 28.09.2021 г. в района на гр. Бухово е настъпило ПТП, между МПС „БМВ 320“,
3
рег. № ....... и МПС „Опел Астра“, рег. № ............; 2) че за увредения лек автомобил имало
сключена застраховка „Каско“, обективирано в застрахователна полица № ............ г., като с
оглед настъпилото ПТП, била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
............. г.; 3) че е изплатено застрахователно обезщетение на правоимащото лице в размер
на 10710,00 лева, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на
15,00 лева; 4) към момента на ПТП-то при ответника е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 5) че ищецът е поканил ответника да
заплати претендираното регресно вземане.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението на САТЕ, което да отговори на задачите
поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба при депозит в размер на 400,00
лева, вносим от ищеца в размер на 200,00 лева и от ответника в размер на 200,00 лева в
едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Й., който да бъде уведомен да работи по допуснатата
САТЕ, след представяне на доказателства за внесен депозит и след събирането на гласните
доказателствени средства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел на страната на ответника, при режим на призоваване за обстоятелства свързани с
обсотятелства за настъпването на ПТП-то и механизма на ПТП-то, а именно: В.В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ......, при депозит в размер на 30,00 лева, вносим от ответника в
едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийският районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане
изслушването на заключението на ССчЕ по формулираните задачи в исковата молба.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4