Решение по дело №7511/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260128
Дата: 21 септември 2020 г. (в сила от 15 май 2021 г.)
Съдия: Валерия Тодорова Банкова-Христова
Дело: 20201100507511
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 21.09. 2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател: Георги Иванов

        Членове: Валерия Банкова

  Десислава Зисова

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова ч.гр.д. №7511/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

Образувано е  по жалба на „Х.п.Б.“ ЕАД в качеството му на взискател по изп. дело № 3053/2018г, на ЧСИ Р.Г.-Ч., срещу извършено по делото разпределение, предявено на 17.02.2020г. Оплакванията на жалбоподателя са: 1/ че при разпределението не е била взета предвид привилегията, с която се ползва вземането му по силата на нотариален акт за договорна ипотека върху имота, сумите от чиято продажба по реда на публичната продан са предмет на обжалваното разпределение; 2/ че не са му определени за изплащане суми, в това число и 1 700лв. за адвокатско възнаграждение, които подлеждат на погасяване преди ипотечните вземания; 3/ че при извършването на разпределението е бил взет предвид пълният размер на вземането на другия взискател – П.и.б. АД – такова, каквото е било към момента на неговото възникване, вместо да бъде определен актуалният му размер към датата на разпределението. Моли за отмяна на обжалваното разпределение и извършване на ново законосъобразно такова.

Насрещните страни по частната жалба не вземат становище по същата.

Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а по същество съдът намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от взискателя Д.Д.за събиране на вземането по изп. лист от 09.11.2017г. срещу длъжника М.п.Б. АД в размер на 10 000лв. по запис на заповед, ведно със законната лихва и разноските по делото. По силата на договор за цесия, на 20.02.2018г. като взискател по делото, на мястото на първоначалния, е конституиран С.и. ЕАД.  С молбата за образуване на делото взискателят е посочил изпълнителен способ – опис, оценка и публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, а именно нива в с. Бистрица. Според наличната в кориците на делото справка от Службата по вписванията – гр. София /л.47 и сл./, върху въпросния недвижим имот има следните тежести: възбрана по процесното изп. дело, вписана на 25.01.2018г., договорна ипотека, вписана на 14.04.2016г. в полза на ПИБ АД и втора по ред договорна ипотека, в полза на Б.К.**, вписана на 09.09.2019г.

По силата на договор за цесия от 29.07.2019г., вземането, обезпечено с ипотеката в полза на  Б.К.** е прехвърлено на Х.п.Б. ЕАД и на 15.11.2019г. дружеството е конституирано като присъединен взискател по делото, като разноските му за адв. възнаграждение в размер на 1 700 лв. са приети от ЧСИ за събиране.

Първата публична продан на имота е обявена за нестанала, поради липса на валидни наддавателни предложения.

Втората публична продан е успешна, като за купувач по нея след неколкократно провеждане на процедурата по чл.493 от ГПК, е обявен С.И.АД, при цена от 181 974,40 лв. С обжалваното разпределение в полза на ПИБ са разпределени 77 698,31лв. - главница по обезпеченото с ипотека върху процесния недвижим имот вземане, 97 062,85 лв. - лихви за периода от 14.04.2016г. до датата на разпределението, 5 922,58 лв. - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ и такси по изпълнението, внесени от взискателя С.И.в общ размер на 1 290, 66 лв.

Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни, поради следното:

1/ Договорната ипотека, от която жалбоподателят черпи правата си на присъединен взискател, е вписана в Службата по вписванията около 6 месеца след вписаната в полза на ПИБ АД ипотека. Това означава, че ипотеката в полза на ПИБ АД е първа по ред, а ипотеката в полза на жалбоподателя /или на неговия праводател Б.К./ - втора поред. При пристъпване към принудително изпълнение върху недвижим имот, обременен с ипотека, ипотекарният кредитор, който има качеството на присъединен по право взискател /чл.459, ал.1, изр. първо от ГПК/, има право на предпочтително удовлетворение от цената на продадения имот, в което се изразява и същината на ипотечното право като способ за обезпечаване на задължения. Когато върху имота са учредени повече от една ипотеки, при неговата продажба ипотекарните кредитори не се удовлетворяват съразмерно от получената цена, а съответно на поредността на ипотеките /чл.175, изр. второ от ЗЗД/. Ето защо, ако сумата от продажната цена е недостатъчна за покриване вземането по първата по ред ипотека, кредиторът с втората и следваща по ред ипотека няма да получи нищо. В конкретния случай, сумата от получената цена, след извършеното разпределение, не е достатъчна да покрие цялото вземане по първата по ред ипотека, поради което и правилно ЧСИ не е разпределил суми за погасяване вземането, обезпечено с втора по ред ипотека в полза на жалбоподателя.

2/ Оплакването във връзка с приетите за събиране разноски на втория по ред ипотекарен кредитор също е неоснователно. Съгласно приетото разрешение в т.6 от ТР по ТД №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. Противно на становището на жалбоподателя, ЧСИ не е имал никакво основание да разпредели по силата на привилегия съгласно чл.136, ал.1, първи ред, в негова полза сторените разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес в размер на 1 700 лв.

3/ По силата на нормата на чл.459, ал.1, изр. второ от ГПК припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено. Ал. 2 на същия текст сочи, че ал.1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане. Следователно, ЧСИ няма задължение /а и възможност/ да установява актуалния към датата на разпределението размер на вземането на ипотекарния кредитор. Той е длъжен да задели припадащата му се сума от получената при проданта цена, която – в цялост или не – се предава на обезпечения кредитор при представянето на изпълнителен лист. Към датата на извършване на разпределението, ЧСИ следва да зачете размер на обезпеченото вземане такъв, какъвто е посочен в ипотечния акт, което е и стореното в случая.

Мотивиран от горното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ето защо, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Х.п.Б.“ ЕАД, взискател по изп. дело № 20189250403053, на ЧСИ Р.Г.-Ч., срещу извършено по делото разпределение с протокол от 10.02.2020г., предявено на 17.02.2020г.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Софийския апелативен съд.

 

 

Председател:                                                            Членове: 1.

 

 

                                                                                                   2.