Решение по дело №814/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 634
Дата: 11 ноември 2019 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20197170700814
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

634

 

гр.Плевен, 11.11.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:                         

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                                      ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                                             Катя Арабаджиева        

   

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Господинов касационно административно-наказателно дело № 814 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 22 от 17.05.2019 г., постановено по НАХД № 318/2019 г., Районен съд – Никопол е потвърдил НП № КГ - 213/29.05.2018 год. на Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което по отношение на „***” ЕТ с ***, със седалище и адрес на управление град Плевен, представлявано от Ц.Н.Н., на основание чл.67, ал.2 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева, за извършено нарушение по чл.47 ал.2, вр.чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ „***, представлявано от Ц.Н.Н., чрез адвокат И.П.М.. ***, който счита същото за  неправилно и в несъответствие с целта на закона. Намира, че нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност, е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че в този смисъл би могло да се приеме наличието на предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК и извършеното да бъде охарактеризирано като нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Твърди, че такава преценка за маловажност не е била направена от наказващия орган, за да бъде предприето налагане на наказание още при констатираното нарушение. Според касатора, макар че е налице констатирано нарушение, следва да се спазва принципа на съразмерност, законово установен в чл.28 от ЗАНН и административно наказващият орган е следвало да обсъди всички тези обстоятелства преди да се произнесе и да наложи тази имуществена санкция. Сочи, че в издаденото НП липсват изложени мотиви от административно наказващия орган по отношение на неприлагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Посочва също, че нарушението е извършено за първи път, не е ощетен държавния бюджет, няма данни наказаното лице да е укрило информация и не е осуетявало проверката, от което е видно, че се касае за невиновно поведение, тъй като различията в показатели на горивото не е защото наказаното лице го е направило или пък е желало то да бъде такова, а реално такова му е било докарано от доставчика. Навежда доводи, че доставчика на горивото може да замърси съответното гориво и че касаторът нито е знаел, нито пък е имал възможността да узнае, че превозвачът при превозване на горивото е замърсил същото. Счита, че наказанието в случая дори в минимален размер ще е несъразмерно тежко и незаслужено. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Конкретните оплаквания на касатора са относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН за конкретното нарушение, допуснато нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗАНН от административнонаказващия орган, изразяващо се в липса на потиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН и наличието на възможност горивото да е замърсено от превозвача, за което касаторът не е отговорен, т.е. липсва виновно поведение.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност  и доказаност на вмененото на ЕТ деяние.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на РС- Никопол, касаещи липсата на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. В чл. 93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В случая от една  страна нарушението е формално, на просто извършване, като е неотносимо към преценката налице ли са причинени вреди. Нарушението е типично за вида си и не разкрива по- ниска степен на обществена опасност за в сравнение с други нарушения от същия вид.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗАНН при издаване на оспореното НП. Горната разпоредба задължава административнонаказващия орган да направи преценка за наличие на основанията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН преди да издаде НП, но не и да излага мотиви в издаденото НП за липсата на предпоставки за приложение на горните текстове. Очевидно е, че след като е налице издадено НП, то преценката на ответника е, че липсват предпоставки за приложение на посочените по- горе две разпоредби, а с оглед изложените в настоящето решение мотиви, касаещи приложимостта на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че тази преценка е правилна.

Във връзка с твърдението  за липса на виновно поведение от страна на касатора следва да се посочи, че с оспореното наказателно постановление е наложена имуществена санкция по отношение на ЕТ, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което АНО изобщо не е длъжен да изследва въпроса за вината при извършване на нарушението. Освен това твърденията за „замърсяване“ на горивото от страна на превозвача не намират опора в събраните по делото доказателства. Определеният размер на санкцията е минималният такъв предвиден от закона.

Оспореното НП е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му и при спазване на регламентирания в ЗАНН процесуален ред и е съответно на материалния закон. При разглеждане на производството от РС- Никопол не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо оспореното решение като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 22 от 17.05.2019 г., постановено по НАХД № 318/2019 г. по описа на Районен съд – Никопол.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.