Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №16679
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №297111
от 18.12.2017г., постановено по гр.дело №44598/2016г. по описа на СРС, ГО, 119
с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.38, ал.1 и 2 вр.чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС, съществуването на вземане на
Етажната собственост на сграда в гр.София, ул.“*****, действаща чрез управителя
М.П.Г.против Е.Д.Х. и Х.В.Г. солидарно, за сумите: 951,51 лева за ремонт на
покрива на сградата; 72 лева месечна такса за текущи и неотложни ремонти по
чл.50 от ЗУЕС за времето от м.май 2014г. до м.ноември 2015г. и 12 лева месечна
ткса за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост по чл.51 ЗУЕС за времето от месец май 2014г. до месец юни 2014г., ведно със законната лихва върху главниците за
периода от 13.01.2016г.- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното и изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1617/2016г на СРС, 119 състав, като ответниците са осъдени да заплатят
на ищеца на основание чл.78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер
на 575 лв в исковото производство и 325 лева в заповедното производство.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Е.Д.Х.. Жалбоподателят поддържа, че извършените от строителя работи
по ремонта на покрива не съответстват на претендираната от ищеца сума, а и са
некачествени. Твърди, че не е дадена възможност на ответниците да представят
доказателства и съдът не се е съобразил с настъпилата смърт на първоначалния ответник
В.Х.Г.. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените
искове– отхвърлени. Не претендира разноски.
Ответникът по
жалбата и ищец в първоинстанционното производство, в подадения в срок отговор
на въззивната жалба оспорва същата, като излага подробни съображения. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски във въззивната инстанция.
Въззиваемият Х.Г.
изразява становище за основателност на въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1 и 2 вр.чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд при разглеждането на делото и постановяване на
обжалваното решение. Исковата молба е връчена по реда на чл.131 ГПК на ответниците
на 25.10.2016г. и същите са подали отговор в законовоопределения и указан от
съда срок. Ответникът В.Х.Г. е починал на
09.12.2016г., за което ответницата Е.Х. е уведомила съда с молба от
24.03.2017г., като междувременно с молба от 21.03.2017г. е уточнила
доказателствените си искания в съответствие с указанията на съда. С определение
по чл.140 ГПК съдът се е произнесъл по всички предварителни въпроси и по
допускането на доказателствата, като е насрочил делото в открито заседание и е
съобщил на страните проекта си за доклад по делото, от който е видно
разпределението на доказателствената тежест относно твърдените и релевантни за
спора факти и обстоятелства. С разпореждане от 20.03.2017г. откритото съдебно
заседание е пренасрочено за 10.04.2017г. В това първо по делото открито съдебно
заседание, след конституиране на Х.В.Г. на мястото на починалия В.Х.Г., е
дадена възможност на ответниците да уточнят въпросите към СТЕ и да посочат
имената на свидетелите, като следващо заседание е насрочено за след два месеца-
на 05.06.2017г. Във второто по ред заседание отново е дадена възможност на
ответниците да уточнят задачите и да посочат свидетели. Едва в заседанието на
23.10.2017г., след като е констатирал че ответниците след двукратно дадени
указания не са уточнили задачи на СТЕ и не са посочили свидетели, съдът е
заличил допуснатата СТЕ и оставил без уважение искането за разпит на свидетели.
Твърденията на
ответниците за несъответствие между стойността на извършените СМР и
претендираната от тях сума, както и за некачествени строителни работи, освен че
са останали недоказани по делото, са и ирелевантни за предмета на спора.
Предявените по реда на чл.422 ГПК искове са с правно основание чл.38, ал.1 и 2 вр.чл.6, ал.1, т.9, чл.50 и
чл.51 от ЗУЕС- дължими суми от собственици на обект в етажна собственост за разходи
за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и/или основно
обновяване на общите части на сградата, съразмерно с притежаваните идеални
части, както и за разходи за управление и поддържане на общите части на
сградата, определени с решение на общото събрание на етажната собственост,
което както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, е влязло в сила. Евентуалната
отмяна на решенията на общото събрание или на управителя на етажната
собственост би могла да се иска по реда на чл.40 и 43 от ЗУЕС, като искането по
правило не спира изпълнението. По претенциите за некачествени или неизпълнени
строителни работи следва да отговаря изпълнителят по договора за изработка, по
който ищецът в настоящото производство е възложител.
По така
изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
Ответникът по
въззивната жалба претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
350 лева, които следва да му се присъдят изцяло. Възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е
към минимума, определен с Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАдвС.
На основание чл. 280,
ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №297111 от 18.12.2017г., постановено по гр.дело №44598/2016г.
по описа на СРС, ГО, 119 с-в.
ОСЪЖДА Е.Д.Х. ЕГН**********
и Х.В.Г. ЕГН********** да заплатят на Етажната собственост на сграда в гр.София,
ул.“*****, действаща чрез управителя М.П.Г.сумата от 350 (триста и петдесет)
лева- разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/