№ 20422
гр. С, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110166669 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, на И. П. Ч. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж. к. „Н“, бл. 151, вх. Б, ет. 3, ап. 43 против В. П. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Т,
ж. п. Г, бл. 2, ап. 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с искане да
бъде развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка, гледане и право
на ползване, обективиран в нотариален акт № 21, том I, peг. № 1354, дело № 21 от 2011 г. на
нотариус ЛЗ, рег. № на НК ***.
В хода на процеса ищецът И. П. Ч. е починал, поради което с определение №
39568/24.09.2025 г. на негово място на основание чл. 227 ГПК са конституирани
наследниците му по закон М. И. П. с ЕГН ********** и Г. И. П. с ЕГН **********.
Последните, М. П. с молба от 03.10.2025г., а Г. П. - в о.с.з. на 07.10.2025 г. изрично заявяват,
че поддържат предявения от наследодателя им иск.
С исковата молба първоначалния ищец твърди, че ответницата е негова сестра, с която
на 08.04.2011 г. са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 21, том I, peг. № 1354, дело № 21 от 2011 г. Твърди,
че по силата на този договор прехвърлил на ответницата собствения си недвижим имот, а
именно апартамент № 43, находящ се в гр. С, ж. к. „Н“, бл. 151, вх. Б, ет. 3, със застроена
площ от 44,75 кв. м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно със зимнично
помещение № 8 и заедно с 0,934 % идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж, при съседи на жилището по НА: изток- двор, запад-
стълбище, север- апартамент № 42, юг- апартамент № 44 и съседи на избеното помещение:
изток- мазе № 9, запад- мазе № 7, север- коридор, юг- м. от вх. В, който недвижим имот
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по КККР на гр. С,
1
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-48/12.10.2011 г. изпълнителния директор
на АГКК, върху който имот като ищецът си запазил вещното право на ползване. Твърди, че
съгласно сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане
ответницата поела задължение да поеме гледането и издръжката на ищеца, като му
осигурява храна, квартира, лекарства и грижи при болест и немощ до края на живота му, но
вместо това след сключване на процесния договор същата започнала да страни и избягва
контакти с ищеца. Твърди, че от прехвърлянето на имота до настоящия момент ответницата
не му е осигурявала храна и лекарства и не е полагала грижи за здравето и домакинството
му. Посочва, че има здравословни проблеми, които в последните години се били
задълбочили, страдал от световъртеж и намалено зрение, забравял и не можел да се оправя
сам с телефона. В тази връзка твърди, че има нужда от ежедневни грижи и ежемесечни
средства за лечение. Твърди, че ответницата не изпълнява своевременно и точно своите
задължения по процесния договор, поради което в продължение на 12 години ищецът бил
поставян в състояние на несигурност за ежедневното си съществуване по отношение на
необходимостта от храна, облекло, грижи за здравето му и заплащане на битови сметки.
Сочи, че племенницата му и дъщеря на ответницата в продължение на 12 години го е
посетила 3 или 4 пъти и то едва през 2022 г., поради което не можело да се приеме, че същата
е изпълнявала задълженията на ответницата по процесния договор, каквото по принцип
било допустимо за този тип договори. Твърди, че многократно приканвал ответницата да
започне да изпълнява поетите от нея задължения съгласно сключения помежду им договор,
но това не се случило. При тези и останалите подробно изложени съображения счита, че
налице основание да иска развалянето на сключения между страните договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и връщане на прехвърления
имот в неговия патримониум. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
Депозира молба с вх. № 320657/02.10.2025г., с която посочва, че признава изцяло предявения
иска за разваляне на процесния договор и моли съдът да уважи претенцията. Поддържа, че
не е дала повод за завеждане на делото, поради което моли да не бъдат присъждани разноски
в полза на ищците.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните
намира следното:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска.
След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответницата е направила
нарочно изявление, че признава предявения иск. Изявлението е направено лично от
ответницата в писмена подписана молба. От страна на наследниците на ищеца е направено
нарочно искане за постановяване на решение при признание на иска. Не се установява
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави. Ответницата,
признавайки иска, не признава право, с което да не може да се разпорежда. Поради това не
са налице пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, при наличието на които съдът не би могъл да
2
постанови решение при признание на иска.
Предвид посоченото налице са предпоставките за постановяване на решение, основано
на признанието на иска, поради което и предявеният в настоящото производство иск следва
да бъде уважен.
По разноските
С неизпълнение на сключения договор ответницата е дала повод за завеждане на
делото, като конкретни обстоятелства за аргументиране на обратен извод не се доказват,
поради което въпреки признанието, дължи сторените в производството разноски.
Първоначалният ищец е бил освободен от внасянето на такси и разноски по делото, поради
което ответницата следва да заплати разноските за производството в размер на 226,87 лева
държавна такса в полза съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, определена съгласно чл. 71, ал.
2 вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 237 ГПК
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ по предявения от И. П. Ч. с ЕГН: **********, починал в хода на процеса и
заместен от наследниците по закон М. И. П. с ЕГН ********** и Г. И. П. с ЕГН **********,
против В. П. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Т, ж. п. Г, бл. 2, ап. 2, на основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка, гледане и право на
ползване, обективиран в нотариален акт № 21, том I, peг. № 1354, дело № 21 от 2011 г. на
нотариус ЛЗ, рег. № на НК ***, сключен между И. П. Ч. с ЕГН: ********** и В. П. М. с
ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 6 ГПК В. П. М. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Т, ж.п. Г, бл. 2, ап. 2 да заплати в полза на Софийски районен съд разноски за
държавна такса по делото в размер на 226,87 лева.
УКАЗВА на ищците на основание чл. 115, ал. 2 ЗС, че в шестмесечен срок от влизане в
сила на решението следва да бъде извършвано отбелязване на решението по вписаната
искова молба в Агенция по вписванията, Имотен регистър, като ги предупреждава, че след
изтичане на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3