и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл.13 ал. 6 от ЗВСГЗГФ и чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ се движи по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС. Сатакуваното в настоящото касационно производство решение № 153/11.07.2006 г., постановено по гр. д. № 429/2006 г., Момчилградският районен съд е оставил без уважениежалбата на Хафизе Юмеросман Али от с. Груево с ЕГН **********, наследник на Ю. Сюлейнанов против решение № 11Й38/25.12.1992 год. на ПК- гр. Джебел, с което е отказано да се признае правото на възстановяване на собственост с план за земеразделяне на следните имоти в землището на с. Рогозче, общ, Джебел; нива 0.100 дка в местността „Ев алть", нива 2.00 дка в местността „Гайряк", нива 3 дка в м. Кепир", нива 1 дка. в м. „Топалън йери”, нива 0.5 дка в м. „Джевизлик”, нива 2 дка в м. „Инник дюзю”, нива 3 дка, в м. „Хан янъ" и гори 6 дка в м. „Инник". Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Хафизе Юмеросман Али, която чрез адвокат- пълномощник го атакува като незаконосъобразно и постановено при непълнота на доказателствата. Поддържа се в жалбата, че за да постанови своето решение, съдът е приел, че представените доказателства- нотариално заверени декларации, не могат да послужат като доказателства в производството по чл. 14 ал. 3 и чл. 13 ал. 6 от ЗВСГЗГФ, тъй като не били доказателствено средство по смисъла на ЗСПЗЗ. Поддържа се, че в това производство били допустими всички доказателствени средства, в това число и посочените в чл. 12 ал. 2 и 3 от ЗСПЗЗ и тези, предвидени в ГПК вкл. и свидетелски показания. Нотариално заверената декларация по чл. 12 ал. 3 от ЗСПЗЗ също била допустимо доказателство и доказвала правото на собственост, което обаче съдът не кредитирал, както и показанията на разпитания свидетел, с което съществено били нарушени съдопроизводствените правила. От разпита на свидетеля се установявало, че описаните земи и гори от горския фонд са били собственост на наследодателя на жалбодателя и че същият ги е внесъл в ТКЗС. А от удостоверение № 61/06.12.2005 г. на Кметство с. Рогозче, общ. Джебел било видно, че емлячните регистри на землището, в което се намират претендираните гори и земеделски земи били унищожени и следвало да се допуснат всички доказателства по ГПК. В жалбата се поддържа също, че съдът е образувал гражданско дело, тъй като решението на ПК е обжалвано по реда на ГПК, а в самото решение било посочено, че подлежи на обжалване по реда на ЗВАС, не бил посочен и законовия срок за обжалването му, което лишило жалбодателят да организира защитата си. Моли да се отмени изцяло атакуваното решение. В съдебно заседание лично и чрез пълномощник поддържа жалбата си. Не сочи доказателства. Общинска служба Земеделие и гори- Джебел в писмено възражение оспорва жалбата и моли да не се уважава. Сочи се, че за претендираните имоти, подробно описани в т. 1, 2, 3, 6, 7 в Протокол № 11Й38 от 25.12.1992 г. на ПК- Джебел, заявени като ниви, след направена проверка на терена по картата на възстановена собственост на землище с. Рогозче, общ. Джебел се констатирало, че имотите попадат в урбанизирана територия или върху тях са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяването им, а имотите в т. 4 и 5 се водят като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ /Остатъчен ОБПФ/. За имота в т. 8, заявен като гора, следвало да се има предвид, че със ЗВСГЗГФ се уреждало възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд и в землището на с. Рогозче нямало процес на възстановяване на гори, поради липсата на доказателства, установяващи зона на частни гори по смисъла на чл. 14 ал. 5 от ЗВСГЗГФ, съгласно писмо с изх. № 692/16.08.2000 г. на ДЛ- Момчилград, а емлячните регистри били унищожени по време на възродителния процес. Сочи се също, че съгласно чл. 13 ал. 3 от ЗВСГЗГФ, само писмени декларации на заявителите, не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост. Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна, а атакуваното решение правилно. Окръжният съд, действуващ в качеството си на касационна инстанция, констатира следното : Макар че се обжалва решение на ПК- гр. Джебел от 1992 година и има направено отбелязване върху решението, без да става ясно от кого, че то е получено от наследника Хафизе Юмеросман Али на 01.12.2005 г., поради липса на др¾ги данни по делото, съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал жалба по реда на чл. 13 ал. 6 предл. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, подадена от Хафизе Юмеросман Али против решение № 11Й38/25.12.1992 год. на ПК- гр. Джебел, с което е отказано да се признае правото на възстановяване на собственост с план за земеразделяне на имоти в землището на с. Рогозче, общ, Джебел подробно описани в решението, както и на гора. Твърди се в жалбата пред районния съд, че наследодателят Юмеросман Азизов Сюлейманов б. ж. на с. Рогозче, общ. Джебел, който починал на 15.10.1995 г., бил собственик на земеделски имоти в землището на с. Рогозче, общ. Джебел- нива 0.100 дка в местността „Ев алть", нива 2.00 дка в местността „Гайряк", нива 3 дка в м. Кепир", нива 1 дка. в м. „Топалън йери”, нива 0.5 дка в м. „Джевизлик”, нива 2 дка в м. „Инник дюзю”, нива 3 дка, в м. „Хан янъ" и гори 6 дка в м. „Инник", които внесъл в ТКЗС и подлежали на връщане на бившите им собственици съгласно чл.10 от ЗСПЗЗ. По подадено заявление пред ПК- Джебел, същата е отказала да възстанови собствеността на посочените земи и гори, тъй като за имотите липсвали документи за собственост. Моли да се отмени протоколно решение № 11ЙЗ8/25.12.1992 г. на ПК Джебел и да се признае правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Юмеросман Азизов Сюлейманов б. ж. на с. Рогозче, общ. Джебел върху посочените в жалбата имоти. От приложеното към делото удостоверение за наследници № 60/06.12.2005 г. на община Джебел, се установява, че Юмеросман Азизов Сюлейманов е починал на 15.10.1995 г. и е оставил четирима наследници- деца, между които и жалбодателката. Със заявление вх. № 1559/01.06.1992 г. наследодателят на жалбодателката е поискал възстановяването на собственост върху земеделски земи и гори. С решение по протокол № 11Й38/25.12.1992 г., ПК- гр. Джебел отказала да признае правото на възстановяване на собственост с план за земеразделяне на имотите, претендирани от наследодателя на жалбодателката, представляващи ниви и гори с мотиви: „без документ за собственост". От приложеното към делото удостоверение изх. № 61/06.12.2005 г. на кмета на с. Рогозче, община Джебел се установява, че емлячните регистри за землищата на с. Рогозче и с. Скалино са унищожени. По делото са приложени и две нотариално заверени декларации от 08.12.2005 година, подписани от жалбодателката, в които същата е декларирала, че наследодателят й е притежавал гори и земеделски земи в землището на с. Рогозче. По делото е разпитан св. Узун, който твърди, че жалбодателката имала земи и гори в землището на с. Рогозче, и те били внесени в ТКЗС от баща й Юмеросман Сюлейманов. При така приета фактическа обстановка съдът приема жалбата на Хафизе Юмеросман Али против решение № 11Й38/25.12.1992 год. на ПК- гр. Джебел за неоснователна, а решението на ПК- гр. Джебел- правилно и законосъобразно, поради следното: Установяването на правото на собственост върху земеделски земи става с писмени доказателства от категорията на визираните в чл. 12 ал. 2 от ЗСПЗЗ като нотариални актове, делбени протоколи, емлячни регистри, молби- декларации за членство в ТКЗС и др. Действително по делото има представена декларация по смисъла на чл. 12 ал. 3 от ЗСПЗЗ, подписана от жалбодателката на 08.12.2005 г. Такава обаче не е била представена пред Поземлената комисия, която въз основа на допустими от закона доказателства да установи основателността на молбата за възстановяване на правото на собственост. Декларациите с нотариална заверка на подписите не са допустими в производството по чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ /виж ТР № 2/1996 г.- ОСГК/. А и поделото не са представени други доказателства, които да индивидуализират по местонахождение, площ и граници притежаваните от наследодателя на ищцата към момента на колективизацията земеделски земи. Впрочем, с оглед представените по делото доказателства не може да се приеме за доказано, че наследодателят на ищцата е бил собственик именно на посочените в жалбата ниви. Поради това правилно е отхвърлена жалбата в тази й част. Що се касае до претендираните от жалбодателката гори, тази инстанция взе предвид следното: Съгласно чл. 11 от ППЗВСГЗГФ, за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, лицата подават заявление в два екземпляра, което съдържа изискуемите по ал. 2 на същия текст данни, включително пълно описание на горите и земите от горския фонд- землище, местност, размер на имота, вид, съседи, съществуващи стари реални граници и др. Такова заявление от наследодателя на жалбодателката за възстановяване на гори от горския фонд по реда и с оглед изискванията на приетия през 1999 година ЗВСГЗГФ по същество няма подадено. Дори и да се приеме, че такова представлява заявлението на същия от 1992 година, то изрично разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗВСГЗГФ предвижда доказването на правото на собственост върху гори да става с писмени доказателства. Законодателят в чл. 13 ал. ІІІ от ЗВСГЗГФ подробно е посочил допустимите по смисъла на закона писмени доказателства, с които се доказва правото на собственост като наред с това е дал възможност това право да се доказва и с други писмени доказателства, допустими по ГПК. Безспорно е и това, че изрично е изключил от този обхват писмените декларации, каквато жалбодателката в подкрепа на искането си сочи и която е от 08.12.2005 година. Като е стигнал до извода, че жалбата е неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Що се касае до довода в жалбата, че съдът не бил посочил срокът за обжалване на решението, то тази инстанция намира същия за несъстоятелен, тъй като страната е подала жалба против решението и по същество не е била лишена от възможността да реализира правата си. А и погрешното посочване в решението на съда на срока за обжалване, не лишава страната от възможността да подаде такава в определения от закона срок. Водим от изложеното окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153/11.07.2006 г., постановено по гр. д. № 429/2006 г. на Момчилградският районен съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/
|