Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
гр. Перник, 22.04.2016 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска
колегия, IІІ състав, в открито заседание на 24.03.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зорница Кръстева-Дойчинова
при секретаря Б.М., като разгледа докладваното
от съдията Кръстева-Дойчинова гр.дело № 2327 по описа
за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 34 ЗС, вр. 341, ал. 1 ГПК от С.Г. ***, с
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Б. против С.Н.З.
***, с ЕГН ********** за допускане на съдебна делба, при квоти по ½
идеална част за всеки от двамата, на следните съсобствени
недвижими имоти:
1.
УПИ, с идентификатор 55871.509.1183 по КККР на гр. Перник, одобрена със Заповед
№ РД-18-91 от 13.10.2008 г. на ИД на АГКК-гр. София, с площ от 366 кв.м., находящ се в ******* който имот съгласно ПРЗ на гр. Перник,
одобрен със Заповед № Ш-36 от 24.01.1983 г. на Кмета на гр. Перник съставлява
парцел *******, с площ от 367 кв.м., заедно със застроените в същия имот сграда с идентификатор *******, със
застроена площ от 70 кв.м., брой етажи 2, предназначение еднофамилна жилищна
сграда, сграда
с идентификатор ********, със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1,
предназначение хангар, депо, гараж.
2. УПИ, находящ се в
********* , съставляващ парцел XVII- 4 в кв. 8 по регулационния план на с. *******,
одобрен със Заповед № 100,132 от 1950 г. и Заповед № Ш-337 от 20.06.1980 г., с
площ по скица 530 кв.м., заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна
сграда, селскостопански постройки и други подобрения.
3.
УПИ, находящ се *******, съставляващо парцел XIV- 234
в кв. 29 по плана на *******, одобрен със Заповед № 5268 от 24.09.1951 г. и
Заповед № 580 от 29.12.2004 г. на Кмета на Община Радомир, целият с площ от 695
кв.м., незастроен, при граници: улица, ******.
Предявен
е инцидентен установителен
иск срещу С.Н.З. /в качеството
му на наследник на прехвърлителя/, М.А.С., с ЕГН ********** и Н.Г.С., с ЕГН **********, и двамата от *******
/и двамата в качеството на приобретатели по
сделката/, с който се иска, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като сключен при
заобикаляне на закона и при накърняване на добрите нрави, прогласяване
нищожността на договор за замяна на недвижим имот, обективиран
в НА № 100, том III, рег. № 10394, дело № 481/2014 г. на Нотариус Р. Манов, с
който Георги С.Г. /наследодател на ищеца и първия ответник/ е продал на М. и Н.
Спасови собствените си 4/6 идеални части от имота по т. 1 от исковата молба, находящ се в ******* в замяна на лек автомобил “ФОЛКСВАГЕН
БОРА“.
В
условията на евентуалност на инцидентния установителен
иск срещу С.Н.З. /в качеството му на
наследник на прехвърлителя/, М. и Н. Спасови /и
двамата в качеството на приобретатели по сделката/,
ищецът е предявил иск с правно основание чл. 76 ЗН, с който се моли за
прогласяване на относителна недействителност на договор за замяна на недвижим
имот, обективиран в НА № 100, том III, рег. № 10394,
дело № 481/2014 г., тъй като Георги С.Г. е извършил разпореждане с идеална част
от сънаследствен недвижим имот, преди да е извършена делба между наследниците и
без имота да е бил възложен в негов дял, като имота, с който се е разпоредил не
е бил негов единствен имот при извършване на прехвърлянето.
Предявен
е инцидентен установителен
иск срещу С.Н.З. /в качеството
му на наследник на прехвърлителя/, Г.Н.Г., с ЕГН ********** и А.Н.Г., с ЕГН ********** *** /и двете в
качеството на приобретатели по сделката/, с който се
иска, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като сключен при заобикаляне на закона и
при накърняване на добрите нрави, прогласяване нищожността на договор за замяна
на недвижим имот, обективиран в НА № 131, том III,
рег. № 1366, дело № 509/2014 г. на Нотариус Момчил Димитров, с който Георги С.Г.
е продал на Г. и А. Георгиеви собствените си 4/6 идеални части от имота по т. 2
от исковата молба в замяна с два леки автомобила “******* с рег. № 7188 ВВ.
В
условията на евентуалност на инцидентния установителен
иск срещу С.Н.З. /в качеството му на
наследник на прехвърлителя/, Г. и А. Георгиеви /и двете в качеството на приобретатели
по сделката/, ищецът е предявил иск с правно основание чл. 76 ЗН, с който се
моли за прогласяване на относителна недействителност на договор за замяна на
недвижим имот, обективиран в НА № 131, том III, рег.
№ 1366, дело № 509/2014 г., тъй като Георги С.Г. е извършил разпореждане с
идеална част от сънаследствен недвижим имот, преди да е извършена делба между
наследниците и без имота да е бил възложен в негов дял, като имота, с който се
е разпоредил не е бил негов единствен имот при извършване на прехвърлянето.
В
срок е депозиран отговор от ответниците М.А.С., Н.Г.С.,
Г.Н.Г. и А.Н.Г., чрез процесуалния си представител адв.
Д. Д.. С отговора на исковата молба, ответниците не оспорват предявения иск за
делба, тъй като считат, че е налице съсобственост по отношение на имотите по
т.1 и т.2 от исковата молба. Първият имот твърдят, че е съсобствен
между ищеца и М.А.С. и Н.Г.С. на основание договор за замяна, който договор
считат за валидно сключен. С договора са придобили в режим на СИО 4/5 идеални
част и от имота, като сделката е сключена и с нея са постигнати целените правни
последици. По отношение на имота по т.2 от исковата молба също твърдят, че
е съсобствен,
но между ищеца и ответниците Г.Н.Г. и А.Н.Г. на
основание договор за замяна, който също е валиден и който също е произвел своя транслативен ефект. Предявените два инцидентни установителни иска са оспорени като неоснователни. Посочва,
че страните са имали воля за действителна замяна на имотите с движимите такива,
като МПС са реално предадени на заменителя и той в последствие се е разпоредил
с тях в полза на трети лица чрез възмездни сделки. Оспорват и предявите искове
по чл. 76 ЗН. Тази разпоредба е приложима по отношение на наследствени имоти, а
процесните такива са били собственост на Георги С.Г.
в режим на СИО заедно с неговата съпруга, която съсобственост е прекратена след
нейната смърт. Молят инцидентните установителни
искове да бъдат отхвърлени, както и да се отхвърлят исковете по чл. 76 ЗН, като
се допусне делба на процесните имоти съобразно
правото им на собственост.
Ответникът
С.Н.З. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В
съдебно заседание, проведено на 21.01.2016 г., ответникът З. заявява, че не
оспорва иска за делба. Знае, че имотите са прехвърлени, но предоставям на съда
преценката относно прехвърлянето.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявените
искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
От фактическа страна се установява следното:
Видно
от удостоверение за наследници № 1229/10.03.2015 г., след смъртта си В. С. Г. е
оставила наследници – Георги С.Г. – съпруг, починал на 15.01.2015 г., С.Г.С. –
син и В. Г. С. – дъщеря, починала на 02.09.2007 г., която след смъртта си е
оставила наследник сина си С.Н.З.. След смъртта си Георги С.Г. е оставил
единствени наследници ищеца С.Г.С. и внука си С.Н.З..
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 19,
том І от 07.02.1956 г., Георги С.Г. е закупил празно дворно неурегулирано място
от 340 кв.м., находящо се в гр. ****** /старо
наименование на гр. Перник/, местността *****.
Видно от НА 144, том ІІІ, дело 1015 от 30.07.1981 г.,
Георги С.Г. е признат за собственик по регулация на дворно място от 140 кв.м., придаваемо се от имот с пл. № 5673 и дворно място от 54
кв.м., придаваеми се от имот, с пл. № 5532, които
места се придават по регулация към собствения на Г. парцел ХІІ-7028, в кв. 328
по регулационния план на гр. Перник. Отразено е, че стойността на придаваемите места е изплатена.
С НА № 125, том І, рег. 437, дело 126 от 13.04.2005 г.
Георги С.Г., С.Г.С. и В. Г. С. са признати за собственици по наследство и делба
с равни права на УПИ , парцел ХІV, с пл. № 234, в кв. 29 по плана на с. *******,
одобрен със Заповед № 5268 от 24.09.1951 г. и Заповед № 580 от 29.12.2004 г. на
Кмета на Община Радомир.
Обективирано в НА №
74, том І от 08.02.1982 г., Георги С.Г. е признат за собственик по наследство и
делба на дворно място, застроено със стопански постройки, лятна кухня и други
подобрения, представляващо парцел ХVІІ, с пл. № 4, в кв. 8 по регулационния
план на с. ******, обл. Перник, с площ от 530 кв.м.
Георги С.Г. е дарил на сина си С.Г.С. масивен подземен
гараж, застроен в дъното на парцела, представляващ югозападната клетка-гараж за
лека кола, застроен върху 17,50 кв.м. върху УПИ, собственост на дарителя,
цялото с площ от 380 кв.м., представляващо парцел ХІІ-7028, с пл. № 28, в кв.
328 по регулационния план на гр. Перник.
С
НА за замяна на недвижим имот и МПС № 100, том ІІІ от 20.11.2014 г., Георги С.Г.
е прехвърлил на М. и Н. Спасови собствените си 4/6 идеални части от УПИ, с
идентификатор 55871.509.1183 по КККР на гр. Перник, с площ от 366 кв.м., находящ се в ******* съставляващ парцел *******, с площ от
367 кв.м., заедно със застроените в същия имот сграда с идентификатор
55871.509.1183.1, със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи 2, предназначение
еднофамилна жилищна сграда, сграда с идентификатор 55871.509.1183.2, със
застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение хангар, депо, гараж и
сграда, с идентификатор 55871.509.1183.3 със застроена площ от 16 кв.м., брой
етажи 1, с предназначение хангар, депо, гараж, като в замяна е получил
собствеността върху лек автомобил марка фолксваген *****, с рег. № РК0820ВВ,
като Георги С.Г. си е запазил вещното право на ползване върху имота, докато е
жив. В нотариални акт е отразено, че данъчната оценка на идеалните части от
недвижимия имот, който се заменя е в размер на 39 682,90 лв.
Застрахователната стойност на лек автомобил лек автомобил марка фолксваген Бора
е 10 000,00 лв.
С
НА за замяна на недвижим имот и МПС № 131, том ІІІ от 17.12.2014 г., Георги С.Г.
е прехвърлил на Г. и А. Г. собствените си 4/6 идеални части от УПИ, находящ се в *******, съставляващ парцел XVII- 4 в кв. 8 по
регулационния план на с. Беланица, с площ по скица 530 кв.м., заедно с 4/6
идеални части от построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда,
селскостопански постройки и други подобрения, като в замяна от Г.Г. е получил собствеността върху лек автомобил марка Фиат,
Стило, с рег. № РК9609ВВ, а от А.Г. е получил собствеността върху лек автомобил
марка Ауди А4 Аванти, с рег. № РК7188ВВ. В нотариални акт е отразено, че
данъчната оценка на идеалните части от недвижимия имот, който се заменя е в
размер на 2 029,00 лв. Застрахователната стойност на лек автомобил марка
Фиат, Стило е 9 000,00 лв., а на лек автомобил марка Ауди А4 Аванти е
2 000,00 лв.
Видно
от договор за покупко-продажба на МПС от 05.01.2015 г. Георги С.Г. е продал на
Иван Г. *** лек автомобил марка Ауди А4 Аванти, с рег. № РК7188ВВ за сумата от
500,00 лв. Договорът е с нотариална заверка на подписите.
С
договор за покупко-продажба на МПС от 22.12.2014 г. Георги С.Г. е продал на
Иван Г. *** лек автомобил марка марка фолксваген
Бора, с рег. № РК0820ВВ за сумата от 1 000 лв. Договорът е с нотариална
заверка на подписите.
С
договор за покупко-продажба на МПС от 05.01.2015 г. Георги С.Г. е продал на Г.
П. А. от гр. Перник лек автомобил марка Фиат, Стило, с рег. № РК9609ВВ за
сумата от 500,00 лв. Договорът е с нотариална заверка на подписите.
По
делото е изготвена съдебно-автотехническа оценителна
експертиза, от заключението на която се установява, че пазарната стойност на
лек автомобил марка Ауди А4 Аванти, с рег. № РК7188ВВ, предмет на договор за
замяна, обективиран в НА № 131, том ІІІ от 17.12.2014
г. е 3 368,00 лв. Пазарната стойност на лек автомобил марка фолксваген
Бора, с рег. № РК0820ВВ, предмет на договор за замяна, обективиран
в НА № 100, том ІІІ от 20.11.2014 г. е 4 910,00 лв. А пазарната стойност
на лек автомобил марка Фиат, Стило, с рег. № РК9609ВВ, предмет на договор за
замяна, обективиран в НА № 131, том ІІІ от 17.12.2014
г. е 3 610,00 лв. Вещото лице е отразило, че е оценило леките автомобили
по сходни такива от същата марка и показатели, в добро техническо състояние и
годни за експлоатация, тъй като не е ясно местонахождението на процесните автомобили към момента на изготвяне на
експертизата, поради което и не е направен и оглед.
По
делото е изготвена и съдебно-оценителна експертиза на двата имота, предмет на
договорите за замяна, а именно този, находящ се в гр.
Перник и този, находящ се в *****. Вещото лице е
направило оглед на двата имота и е дало състоянието на имотите на имотите към
момента на огледа. Отразило е, че пазарната стойност на УПИ, с идентификатор
55871.509.1183 по КККР на гр. Перник, съставляващ парцел *******, с площ от 367
кв.м., заедно със застроените в същия имот сграда с идентификатор
55871.509.1183.1, със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи 2, предназначение
еднофамилна жилищна сграда, сграда с идентификатор 55871.509.1183.2, със
застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение хангар, депо, гараж е
39 000 лв. Пазарната стойност на УПИ, находящ се
в ******* , съставляващ парцел XVII- 4 в кв. 8 по регулационния план на ******,
с площ по скица 530 кв.м., заедно с построените в имота масивна двуетажна
жилищна сграда, селскостопански постройки и други подобрения е 22 500 лв.
По делото се събраха
и гласни доказателства, като се разпитаха свидетелите П. П. Г. /живуща на
семейни начала с ответника С.Н.З./, М. П.Г. /майка на свидетелката
Петя Г./, Иван Г. Иванов /живущ на семейни начала с ответницата А.Г. и купувач
по два от договорите за продажба на МПС/ и Георги Петракиев Атанасов /купувач
по един от договорите за продажба да МПС/.
От
показанията на свидетелката П.
П. Г. се установява, че познава ответниците по делото, тъй като ги е виждала,
когато е ходила на гости на Георги Г. – дядо на
нейния приятел. Виждала е, че ответниците М. и Н.
Спасови се придвижвали с лек автомобил волксаваген
бора, червен на цвят. Това е виждала, както когато са били на гости на дядото,
така и на неговото погребение, когато те отново са били с тази кола. Твърди, че
тази кола не е предавана на дядото, не е била паркирана в неговия двор, дядото
е починал на 86 години и не е могъл да шофира. Само веднъж, на погребението на
дядото е виждала дъщерите на Н. и М., другите две ответници
Г. и А. Георгиеви. На погребението те бяха с Бора-та и с още една кола, но не
може да посочи марката. Г. и А. не са оставяли на дядото леки автомобили. В
двора на дядото никога не е имало автомобили. Въобще в двора на дядото не е
виждала автомобили. Не помни регистрационния номер на Бора-та.
Свидетелката Маргарита П.Г. посочва, че Познава бащата
на ищеца С.С. – Георги С.. Знае къде му е била
къщата. Ходила е в тази къща, във вилата в с. Беланица също е ходила, когато
дядото е бил там. Познава го от 2007 г., откакто дъщеря й и С. живеят заедно.
Ответниците не познава. Докато бил жив Георги С.Г. не е виждала никакви коли да
са паркирани в двора му. Той починал на 86 години, бил е инвалид и не могъл да
шофира. Не може да посочи дали е имал шофьорска книжка, но посочва, че е ходел
с бастун. В с. Беланица дядото ходил, като ответника С. го караше с колата.
Свидетелят
Иван Г. Иванов заявява, че е познавал Георги
С.Г., тъй като е сключвал с него три сделки. Една преди 5-6 години, когато му
продадох една кола – Фолксваген Пасат тройка. След това, имал три коли за
продажба. Свидетелят заявява, че се занимава с по принцип с това да купува и продава
коли. Свидетелят прибра трите коли на негов паркинг. Тези три коли били на
Георги. Първоначално останали при свидетеля, защото Георги Г. нямало къде да ги
държи. Оставил колите при свидетеля и впоследствие купил две от тях и ги
препродал. Колите били “Ауди”, “Фолксваген Бора” и “Фиат Стило”, като Бора-та и
Ауди-то посочва, че той ги закупил, има договор за тая работа, след което ги
препродал. Дядото си получил парите за колите. Свидетелят си получил неговите,
когато продал колите. Виждал е М. и Н. Спасови да използват Бора-та преди да я
купи от Георги Г..
Свидетелят Г. П. А. свидетелства за това, че е виждал
Георги С.Г. само веднъж при прехвърляне на автомобил. Свидетелят бил купувач.
Автомобилът бил Фиат Стило. Сделката сключили на 5 януари 2015 г. Свидетелят
купил Фиат Стило от Георги, който бил собственик на автомобила. Колата се
намирала в автосервиз в кв. Даскалово, където той я видял, там имало и други
коли за продажба. В момента колата е при свидетеля, ползва я, в движение е.
Веднага предал парична сума на Георги, сделката сключили при нотариус Румен
Манов, където Георги се явил лично, докарала го една жена – може би внучка, но
не е сигурен. Не помни с каква кола го докараха. С Георги се договорихме за
цената – 500 лв.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск за
делба между С.Г.С.
и С.Н.З. на три съсобствени между двамата имота, а
именно УПИ, с идентификатор 55871.509.1183 по КККР на гр. Перник, съставляващ
парцел *******, с площ от 367 кв.м., заедно със застроените в същия имот сграда с идентификатор
55871.509.1183.1, със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи 2, предназначение
еднофамилна жилищна сграда, сграда с
идентификатор 55871.509.1183.2, със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1,
предназначение хангар, депо, гараж, УПИ, находящ се в
******* , съставляващ парцел XVII- 4 в кв. 8 по регулационния план на с. Б., с
площ по скица 530 кв.м., заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна
сграда, селскостопански постройки и други подобрения и УПИ, находящ
се *******, съставляващо парцел XIV- 234 в кв. 29 по плана на с. П., целият с
площ от 695 кв.м., незастроен, при граници: улица, УПИ ХІ-234, УПИ ХІІ-234 и
УПИ ХІІІ- 234. Първоначално бе предявен и иск за делба и на сграда, с идентификатор 55871.509.1183.3 със застроена площ от 16
кв.м., брой етажи 1, с предназначение хангар, депо, гараж, построена в имота в
гр. Перник, но в последствие, поради наличие на договор за дарение на посочения
гараж, ищецът заяви, че не поддържа искът в тази му част.
Тъй като обаче са предявени и два инцидентни установителни иска за признаване нищожността върху два
договора за замяна, с които наследодателя на ищеца и първия ответник Г. Г. е
прехвърлил своите части от имотите в гр. Перник и в с. Б. в замяна на три леки
автомобила на четирима от ответниците, то съдът намира, че първо трябва да се
произнесе по тези искове, тъй като въпросите по тях са преюдициални
за иска за делба и по-конкретно за определяне на квотите и съсобствениците на
имотите.
По делото се установява, че преди смъртта на Георги Г., С.Г.С., С.Н.З. и Георги Г. са
били съсобственици на процесните три имота, а именно
един находящ се в гр. Перник, един находящ се в с. Б., Радомирска община и един, находящ се в с. П., Радомирска община. Преди да почина,
около два месеца преди това, Георги Г. е прехвърлил чрез договор за замяна
своите 4/6 идеални части от имота в гр. Перник на ответниците
М. и Н. Спасови и от имота в с. Б. на ответниците Г.
и А. Георгиеви в замяна на общо три леки
автомобила. Имотът в с. Поцърненци не е отчуждаван и правата на собственост
върху него са запазени у наследниците. Ответниците не оспорват правото на
собственост върху имотите на ищеца, като единствено те заявят собственически
права върху два от имотите, посочени по-горе, с 4/6 идеални части върху тях. Тъй
като не оспорва по делото това обстоятелство, съдът приема, че имотите в гр.
Перник и в с. Беланица, са придобити от Георги Г. в режим на СИО със съпругата
му Влада Г., като след нейната смърт и след смъртта
на В. Г. Станимирова, Георги Г.,
ищецът С.Г.С. и ответника С.Н.З. са останали съсобственици върху
посочените два имота при квоти 4/6 идеални части за Георги Г. и по 1/6 идеални части за другите двама съсобственици.
По иска за нищожност на договор за замяна, обективиран
в НА № 100, том III, рег. № 10394,
дело № 481/2014 г.:
В посочения НА е обективиран договор за замяна на недвижим имот, УПИ, с
идентификатор 55871.509.1183 по КККР на гр. Перник, съставляващ парцел *******,
с площ от 367 кв.м., заедно със застроените в същия имот сграда с идентификатор 55871.509.1183.1, със застроена площ от 70
кв.м., брой етажи 2, предназначение еднофамилна жилищна сграда, сграда с идентификатор
55871.509.1183.2, със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение
хангар, депо, гараж с лек автомобил марка фолксваген Бора, с рег. № РК0820ВВ.
Договорът е сключен между Г. Г. като прехвърлител на 4/6 идеални части от имота и Н. и М. С.
като приобретатели на имота и прехвърлители
на лекия автомобил. В последствие, с договор за продажба на МПС от 22.12.2014
г. Георги С.Г. е продал на Иван Г. *** лек автомобил марка марка
фолксваген Бора, с рег. № РК0820ВВ за сумата от 1 000 лв., като прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху
прехвърлената част от имота, докато е жив. Установи се, че купувачът по този
договор живее на семейни начала с ответницата с А.Г..
Не е спорно
обстоятелството, че прехвърлителят е бил собственик
на процесните по договора 4/6 идеални части, както и
не е спорно, че останалите 2/6 идеални части са собственост на ищецът и първия
ответник С.Н.З.
с по 1/6 идеални части. Тези факти като неоспорени, съдът намира за
доказани.
Ищецът твърди, че този договор противоречи на морала и
добрите нрави, както и заобикаля закона, тъй като сделките са симулативни, тъй като прикриват договор за дарение или пък
са симулативни, тъй като леките автомобили никога не
са били в патримониума на общия наследодател, като
представените договори за продажба на леките автомобили са симулативни,
тъй като са прехвърлени на лица, с които ответниците живеят на съпружески
начала и след сключването на тези сделки са продължили реално да ползват
заменените леки автомобили, поради което липсва реална размяна на престации.
Съгласно ТР № 1/15. 06. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС на РБ, в което т. 4, в съобразителната част на мотивите е застъпена
позицията, че добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми, нарушаването на които има идентична
на противоречието със закона правна последица. Добрите
нрави са морални норми, които представляват нравствено- оценъчна категория и по
принцип нямат правно действие. Нарушаването на добрите нрави е въздигнато от
законодателя в критерий за оценка на сделките и представлява самостоятелно
основание за тяхната нищожност, като правните последици от нарушаването им са
приравнени с правните последици от нарушаването на закона. Особеност на добрите
нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който
изисква да се закриля и защитава всеки, признат от нормите на гражданското
право, интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните
правни субекти. Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите
нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а
поради естеството на сочения порок, следва да съобрази дали последиците,
крайният резултат на сделката са съвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. В същото време понятието "добри
нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод
за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би следвало
да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
В същото време чл. 9 от ЗЗД определя
свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна
преценка относно потребността от насрещните престации
и тяхната взаимна еквивалентност. Следователно облигационното правоотношение
предпоставя самостоятелност от една страна и от друга се рамкира от “добрите
нрави” и от императивните правила.
От събраните по делото доказателства се установява, че
прехвърлените идеални части от процесния имот са с
пазарна оценка в размер на 26 000 лв., а лекия автомобил, който е
прехвърлен в замяна е с пазарна стойност от около 5 000 лв., т.е., около
пет пъти по-ниска е стойността на лекия автомобил. Същевременно обаче, когато
се преценява дали сделката противоречи на добрите нрави, съдът не следва да се
ограничава само до нейното формално съдържание, изразяващо се в случая до
неравностойни по размер престации, а следва да
прецени дали тя е съвместима с общоприетите норми за справедливост и
добросъвестност. Преценката относно това накърнява ли добрите нрави сделката
следва да се извършва към момента на сключването й, спрямо съществуващите към
този момент конкретни обстоятелства. Равностойността
на престациите се преценява към момента на
сключването на сделката. Критерият “равностойност” не е еднозначен и не може да
се тълкува като пълен идентитет между цената на
даденото и цената на полученото по сделката. Изхождайки от обстоятелството, че прехвърлителя си е запазил вещното право на ползване върху
имота, което е и реализирал до края на живота си. По този начин Г. от една
страна е получил движима вещ, която би могъл да продаде по-лесно и съответно да
реализира някакъв доход от това, а от друга е ползвал имота си необезпокоявано,
тъй като си е запазил правото на ползване. С оглед на това, съдът не намира, че
са накърнени добрите нрави от сключения договор за замяна на недвижим имот с
лек автомобил.
Същевременно съдът намира, че не е налице и заобикаляне
на закона. Заобикаляне на закона е налице тогава, когато укритата сделка е
непозволена. В случая, се твърди, че прикритата сделка е дарение, която
страните са прикрили със замяна. Дарението обаче не е забранена от закона
сделка. Щом като дарението не е забранено, не е налице заобикаляне на закона.
Симулацията е налице, когато още със сключването на сделката,
страните са знаели, че тя не би ги обвързала по никакъв начин. За да е
налице абсолютна симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че
страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го
сключили само, за да създадат привидни правни последици, настъпването на
каквито не са желаели. Съдът намира, че не е налице симулативност
на договора за замяна. Съдът намира, че ищецът в процеса не доказа наличието на
съгласие на страните по договора за ненастъпване на правните последици от
прехвърляне на собствеността върху имота срещу прехвърляне собствеността върху
лекия автомобил фолксваген бора. Обстоятелството, че прехвърлителя
е отчуждил получения като замяна по договора лек автомобил, говори, че той
реално е имал възможност да се разпорежда с него и съответно да получи благата,
които може да му предостави. Обстоятелството, че лекия автомобил не е бил
паркира в двора на прехвърлителя не означава, че
владението върху същия реално не му е предоставено. Не е задължително лекия
автомобил да се паркира на точно определено място, за да се счете, че
определено лице го владее. От свидетелските показания се установи, че бил
паркиран на паркинг, осигурен от свидетеля по делото Иван Иванов, който в
последствие го е и закупил. Това, че Г. не е могъл да шофира, тъй като е бил
възрастен и инвалид, също не води до симулативност на
сделката, тъй като лекия автомобил може да се закупи и с други цели, например с
цел препродажба и реализиране на доход или печалба, каквото се е случило в
настоящия казус, тъй като Г. е продал лекия автомобил, за което му е била
заплатена съответната договорена стойност. Не води до симулация и
обстоятелството, че купувач на лекия автомобил е лице, с което една от ответниците А.Г. живее на семейни начала. Няма пречка
една вещ, било то движима или недвижима да бъде продавана между роднини и
резултат от това не е симулативност на сделката.
По делото не се събраха доказателства, че при замяната на недвижимия
имот за лекия автомобил, е спазен принципа на разпоредбата на чл. 33 ЗС, т.е.,
първо съсобствената част от имота да бъде предложена
за изкупуване от останалите съсобственици на имота. Това обаче нарушение не
води до нищожност на сделката. Съгласно съдебната практика, постановена по чл.
290 ГПК, отчуждаването извършено в нарушение на чл. 33
от ЗС, е действително. Неспазването на изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС има за
последица пораждането за съсобственика на правото на иск за изкупуване на прехвърлената
идеална част от съсобствения имот. Нарушението на чл. 33, ал. 1 ЗС не е в противоречие със
закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За тези случаи законът създава право на защита на съсобственика
с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС , според
който, ако съсобственикът не е поканен да купи частта на продаващия своята част
или са уговорени привидни условия във вреда на другия съсобственик, той може да
изкупи частта на продаващия при действителните уговорени условия с купувача.
Правото на изкупуване от съсобственика води до извод, че сделката не е нищожна.
Изкупуването е възможно по действителен, но не и при нищожен договор. При
нищожен договор съсобственикът не може да упражни право на изкупуване, защото
съсобственикът продавач остава собственик на своята част. Подобна постановка е
въведена с ТР № 14/1977 г. на ВС, който е разяснил,
че и при продажба на дял от съсобствен имот по реда
на Глава втора от Закона за собствеността на гражданите, ако Общинският народен
съвет е пропуснал да покани съсобственика да изкупи обявената за продажба част,
заинтересованият съсобственик може да упражни по съдебен ред правото си на предпочитателно изкупуване, като встъпи в правата на
купувача при условията на чл. 33 ЗС
и чл. 39 ППЗСГ .
Предвид всичко изложеното съдът намира, че сключения
договор за замяна не е нищожен.
Предвид на отхвърляне на така предявения инцидентен установителен иск, съдът счита, че следва да разгледа
предявения в условията на евентуалност иск по чл. 76 ЗН по отношение на имота в гр. Перник.
Собствеността върху процесния
имот в гр. П., съобразно представените по делото доказателства и по-конкретно
НА № 19 от 07.02.1956 г. и НА 144 от 30.07.1981 г., съдът намира, че за прехвърлителя по договора за замяна е възникнала по силата
на покупко-продажба и приращение, в режим на СИО със
съпругата му В. Г.. След нейната смърт, Г. е притежавал неговата ½
идеална част по силата на покупко-продажба и 1/3 по наследство от съпругата си.
Ищецът С.С. е получил в наследство от майка си 1/3
част от нейната ½, а ответникът С.Н.З., като заместващ майка си в
наследството също е получил 1/3 част от
½ част на В. Г.. Т.е., след смъртта на В. Г., собствеността върху имота
за Г. е била 4/6 идеални части, която е възникнала чрез смесен фактически
състав чрез покупко-продажба и по наследство, а за С.С.
и С.Н.З. собствеността е по 1/6
идеална част, възникнали по силата на наследство.
Тъй като в наследствената маса има три имота, то
наследството не се изчерпва само с имота, с който се е разпоредил Г.. Съгласно
разпоредбата на чл. 76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов
дял при делбата. Актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с
отделна наследствена вещ (права върху вещи) е относително недействителен.
Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и
целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица, но по силата на закона няма действие за сънаследниците
на прехвърлителя. Трети лица, които не са страни по
сделката или сънаследници, не могат да се позовават на тази недействителност. Легитимирани
да се позоват в делбеното производство или по иск за
собственост на тази относителна недействителност са само съделители-сънаследници,
неразпоредили дела си. Относителната недействителност по чл. 76 ЗН е особен вид недействителност.
Като изключения на това разбиране са хипотезите: 1) ако наследството съставлява
и се изчерпва само с една вещ (предмет, имот), то актът на разпореждане с
идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на
разпореждане с наследството - чл. 212 ЗЗД
или 2) ако всички сънаследници са се разпоредили с наследствените си части от
вещта или разпореждането е извършено помежду им. Сънаследниците, упражнили
правото си по чл. 76 ЗН, целят чрез прогласяване на недействителност по
отношение на тях на акта за разпореждане със сънаследствената вещ, да върнат
същата в делбената маса, за да могат да реализират
правата си по чл. 69, ал. 2 ЗН. При уважаване на иск или възражение по чл. 76 ЗН, актът на разпореждане, макар и валиден, не прехвърля права, поради което в
отношенията между сънаследниците сънаследникът - прехвърлител
е съсобственик на вещта и делбата следва да се извърши с неговото участие под страх
от нищожност - чл. 75, ал. 2 ЗН. Когато правото по чл. 76 ЗН бъде упражнено по
предвидения за това ред, като главни страни в процеса следва да участват както
сънаследникът - прехвърлител, така и третото лице - приобретател, които имат качеството на необходими другари.
От така даденото разрешение с ТР № 1/2004 г. на ОСГТ на ВКС, съдът стига до
извода, че в производство, по което е предявен иск по чл. 76 ЗН, за да бъде
валиден и допустим този иск, следва да участва като главна страна сънаследника прехвърлител, който обаче в настоящето производство е
починал преди предявяване на иска. По тази причина и не би могъл да участва в
производството. В посоченото ТР е прието, че “...Последиците на акта на
разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея
сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и
делбата следва да се извърши с неговото участие. Т.е., тъй като тази
недействителност, на която се позовава ищецът по принцип е относителна, то след
като е починал прехвърлителя изначално се знае, че
няма как частта, от имота, с която той се е разпоредил, да бъде възстановена в
неговия патримониум и в последствие да му бъде
предоставена в дял, за да се счете, че сделката е относително недействителна. Прехвърлителят на частта от имота е съсобственик на процесните имоти, но към момента, в който е бил жив. Към
настоящия момент и към момента на предявяване на иска той е техен наследодател.
Не би могло неговите наследници от една страна да предявяват иск като
наследници на друго лице, а от друга като наследници на прехвърлителя.
Вън от горното, съгласно т.2 ТР № 72/1986 г. по т.д. №
36/1985 г., която не е изгубила значението съгласно отразеното в ТР № 1/2004 г.
на ОСГТ на ВКС, Чл. 76 ЗН. няма приложение
при съсобственост, която не е възникнала от наследяване, и при съсобственост
поради прекратяване на съпружеската имуществена общност при смърт на единия от
съпрузите, какъвто е настоящия случай. В този смисъл ищецът към настоящия
момент не може да се ползва от защитата, която предоставя разпоредбата на чл.
76 ЗН. По тази причина, този иск също следва да бъде оставен без уважение.
По иска за нищожност на договор за
замяна, обективиран в НА № 131, том ІІІ от 17.12.2014 г.
С посочения НА № 131, том ІІІ от 17.12.2014 г.,
Георги С.Г. е прехвърлил на Г. и А. Георгиеви собствените си 4/6 идеални части
от УПИ, находящ се в *******, съставляващ парцел
XVII- 4 в кв. 8 по регулационния план на с. Б., с площ по скица 530 кв.м.,
заедно с 4/6 идеални части от построените в имота масивна двуетажна жилищна
сграда, селскостопански постройки и други подобрения, като в замяна от Г.Г. е получил собствеността върху лек автомобил марка Фиат,
Стило, с рег. № РК9609ВВ, а от А.Г. е получил собствеността върху лек автомобил
марка Ауди А4 Аванти, с рег. № РК7188ВВ. Основанията
за нищожност на посоченият НА са същите като изложените по-горе и касаещи НА №
100, том III, рег. № 10394, дело № 481/2014 г. И тук не може да се говори за
заобикаляне на закона поради сключване на прикрит договор за дарение. Както бе
посочено по-горе понятието ”добри нрави” предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. В конкретния случай, е заменен
недвижим имот, ведно с построената в имота постройка за два леки автомобила.
Видно от заключенията на вещите лица по двете оценителни експертизи, пазарната
стойност на целия имот, предмет на ноти НА е 22 500,00 лв., като със
сделката са прехвърлени 4/6 идеални части от имота, т.е., пазарната стойност на
прехвърлената част е 15 000 лв., а пазарната стойност на двата автомобила
е общо почти 7 000,00 лв. /6 969,00 лв./, т.е. стойността на прехвърлените
два леки автомобила представляват половината от прехвърлената част от имота.
Поради това, съдът намира, че не е налице такава неравностойност на двете
насрещни престации, която да води напрактика
до липса на престация и съответно до нищожност на
сделката като противоречаща на добрите нрави. Не е налице значително
несъответствие между разменените престации, което да
обуслови извод за противоречие с етичните принципи.
Съдът намира, че не е налице и симулация на сделката,
тъй като от една страна, с договора за замяна прехвърлителя
на имота си е запазил правото на ползване, докато е жив, а същевременно не се
представиха доказателства, Георги Г. да е напускал собствеността си, като е
предоставил собствеността върху прехвърлените идеални части на ответниците А. и Г.. Освен това, не се доказа и твърдението
на ищеца, че реално на Георги не му е било предоставено владението върху двата
леки автомобила, предмет на договора. От събраните по делото доказателства се
установи, че малко след като е придобил собствеността върху двата леки
автомобила, той ги е продал на 05.01.2015 г., като е сключил два договора за
продажба на МПС, единият е продаден на И. Иванов, а другия на Иван А.. По
делото бяха разпитани и двете лица, като и двете заявиха, че са придобили
собствеността върху леките автомобили от Г. Г., който лично се е явил при
нотариус, за да подпише договорите, като за сключените сделки, са му изплатени
договорените възнаграждения. Т.е., Г. реално е придобил автомобилите, като в
последствие е продал същите и е получил съответната сума за това. Без значение
е обстоятелството, че тези автомобили не са били паркирани в двора на къщата на
прехвърлителя. Единият купувач заяви, че автомобилите
се е намирали на паркинг, осигурен от купувача. След закупуването на лек
автомобил марка Ауди А4 Аванти, купувачът го е продал, тъй като същия се
занимава с продажба на леки автомобили и е видял възможност да изкара пари от
тази покупко-продажба. Лицето закупило другия автомобил фиат
стило заяви, че и към настоящия момент използва лекия автомобил по предназначение,
а освен това същия не познава ответните страни по делото. С оглед изложеното,
съдът намира, че не е налице симулация нито абсолютна нито частична по
отношение на договора за замяна, обективиран в № ,
том ІІІ от 17.12.2014 г.
И
по отношение на този договор важи изложеното по-горе относно отчуждаването на
имота, предмет на този договор в нарушение
на чл. 33 от ЗС, както и относно изложеното
за заобикаляне на закона.
Предвид на отхвърляне на така предявения инцидентен установителен иск, съдът счита, че следва да произнесе и по
иска по чл. 76 ЗН. Тук отново важи изложеното по-горе относно неоснователността
на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 76 ЗН.
По иска за делба на имотите:
По отношение
на УПИ, с идентификатор 55871.509.1183
по КККР на гр. Перник, съставляващ парцел *******, с площ от 367 кв.м., заедно
със застроените в същия имот сграда
с идентификатор 55871.509.1183.1, със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи 2,
предназначение еднофамилна жилищна сграда, сграда
с идентификатор 55871.509.1183.2, със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1,
предназначение хангар, депо, гараж, предвид изложеното по-горе относно
съсобствеността върху имота, съдът счита, че следва да допусне делбата между С.Г.С.,
С.Н.З., М.А.С. и Н.Г.С.. Съобразно правата на
собственост, които страните имат С.Г.С. и С.Н.З. следва да получат по 1/6
идеална част от имота, а М.А.С. и Н.Г.С. общо 4/6 идеални части, тъй като са
придобили имота в режим на СИО.
По отношение на УПИ, находящ се в *******, съставляващ
парцел XVII- 4 в кв. 8 по регулационния план на с. Б., с площ по скица 530
кв.м., заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда,
селскостопански постройки и други подобрения,
съдът намира, че следва да допусне делба между ищецът С.С., първият ответник С.Н.З. и две от
ответниците, а именно А.Г. и Г.Г.,
тъй като приживе общия наследодател е прехвърлил на двете ответници 4/6 идеални
части от имота. Предвид изложеното по-горе относно съсобствеността върху имота,
съдът счита, че следва да допусне делбата между С.Г.С., С.Н.З.,
Г.Н.Г. и А.Н.Г.. Съобразно правата на собственост, които страните имат С.Г.С. и
С.Н.З. следва да получат по 1/6 идеална част от имота, а Г.Н.Г. и А.Н.Г. по 2/6
идеални части от имота.
По отношение на УПИ,
находящ се *******, съставляващо парцел XIV- 234 в кв.
29 по плана на с. Поцърненци, съдът намира, че следва да допусне делба между
ищецът С.С. и
първият ответник С.Н.З. при квоти по ½ идеална част за всеки от
тях. от една страна, не се оспорва нито собствеността върху този имот между
двамата, нито идеалните части, които двамата притежават, а от друга страна тези
обстоятелства се доказват от събраните
по делото доказателства. Видно от
НА № 125, том І, рег. 437, дело 126 от 13.04.2005 г. Георги С.Г., С.Г.С. и
Виолета Г. Станимирова са признати за собственици по наследство и делба с равни
права на посочения имот. След смъртта си В. С. е оставила за единствен
наследник ответника С.Н.З., който е встъпил в нейните права и е притежавал
нейната 1/3 идеална част. След смъртта на Г.
Г., неговата част е разделена между двамата му наследници, като те са получили
по равно и след окрупняването на частите, двамата наследници притежават по
½ идеална част от имота.
Мотивиран от гореизложеното,
Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника
му адв. Б. инцидентни
установителни искове срещу С.Н.З., с ЕГН **********, М.А.С.,
с ЕГН ********** и Н.Г.С., с ЕГН **********,
и двамата от ******* на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване
нищожността на договор за замяна на недвижим имот, обективиран
в НА № 100, том III, рег. № 10394, дело № 481/2014 г. на Нотариус Р. Манов като
сключен при заобикаляне на закона и при накърняване на добрите нрави и срещу С.Н.З., с ЕГН **********, Г.Н.Г., с ЕГН ********** и А.Н.Г., с ЕГН ********** ***, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за замяна
на недвижим имот, обективиран в НА № 131, том III,
рег. № 1366, дело № 509/2014 г. на Нотариус Момчил Димитров като сключен при
заобикаляне на закона и при накърняване на добрите нрави, като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г. ***, с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Б. в условията на евентуалност
искове срещу С.Н.З., с ЕГН **********,
М.А.С., с ЕГН ********** и Н.Г.С., с ЕГН **********, и двамата от *******
с правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване на относителна недействителност на
договор за замяна на недвижим имот, обективиран в НА
№ 100, том III, рег. № 10394, дело № 481/2014 г. и срещу С.Н.З., с ЕГН **********, Г.Н.Г.,
с ЕГН ********** и А.Н.Г., с ЕГН **********
*** с правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване на относителна
недействителност на договор за замяна на недвижим имот, обективиран
в НА № 131, том III, рег. № 1366, дело № 509/2014 г., като неоснователни и
недоказани.
ДОПУСКА извършването
на съдебна делба върху следните недвижими
имоти, между следните лица и при следните квоти:
1. УПИ, с
идентификатор 55871.509.1183 по КККР на гр. Перник, съставляващ парцел *******,
с площ от 367 кв.м., заедно със застроените в същия имот сграда с идентификатор 55871.509.1183.1, със застроена площ от 70
кв.м., брой етажи 2, предназначение еднофамилна жилищна сграда, сграда с идентификатор
55871.509.1183.2, със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение
хангар, депо, гараж МЕЖДУ С.Г. ***,
с ЕГН **********, С.Н.З. ***, М.А.С., с ЕГН ********** и Н.Г.С., с ЕГН **********,
и двамата от ******* И ПРИ КВОТИ 1/6 идеална част за С.Г.С., 1/6 идеална част за С.Г.С. и 4/6 за М.А.С., с ЕГН **********
и Н.Г.С. в режим на СИО.
2. УПИ, находящ
се в *******
, съставляващ парцел XVII- 4 в кв. 8 по регулационния план на с. Беланица,
одобрен със Заповед № 100,132 от 1950 г. и Заповед № Ш-337 от 20.06.1980 г., с
площ по скица 530 кв.м., заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна
сграда, селскостопански постройки и други подобрения МЕЖДУ С.Г. ***, с ЕГН **********, С.Н.З. ***, Г.Н.Г., с ЕГН **********
и А.Н.Г., с ЕГН ********** *** И ПРИ
КВОТИ 1/6 идеална част за С.Г.С., 1/6 идеална част за С.Г.С.,
2/6 идеални части за Г.Н.Г. и 2/6 идеални части за А.Н.Г..
3. УПИ, находящ
се *******,
съставляващо парцел XIV- 234 в кв. 29 по плана на с. Поцърненци, одобрен със
Заповед № 5268 от 24.09.1951 г. и Заповед № 580 от 29.12.2004 г. на Кмета на
Община Радомир, целият с площ от 695 кв.м., незастроен, при граници: улица, УПИ
ХІ-234, УПИ ХІІ-234 и УПИ ХІІІ- 234 МЕЖДУ
С.Г. ***, с ЕГН ********** и С.Н.З. *** ПРИ
КВОТИ по ½ идеални части за всеки от тях.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
Дата
на обявяване на Решението
22.04.2016г.
Съд.
деловодител