№ 385
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Николай Ст. Метанов
Женя Димитрова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000300 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Росица Йорданова и като разгледа
докладваното от съдия Христо Лазаров в.т.д. № 20221001000300 по описа на
САС за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Централна кооперативна
банка„ АД, ЕИК *********, чрез юр. Н. срещу решение № 260023 от
10.01.2022г., по т.д. 2404/2020г., по описа на Софийски градски съд, т.о., VI -
5 състав, с което са отхвърлени като неоснователни установителните искове
срещу „Алеа стил“ ООД, ЕИК ********* и А. Л. П., ЕГН **********, че
ответниците дължат на ищеца сумите по сключения между тях договор за
разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта
MasterCard/VISA Лидер от 18.05.2011г., както следва: 5000 евро – просрочена
главница; 473,79 евро – договорна лихва за периода 30.04.2014 г. – 11.02.2020
г.; 9225,64 евро – наказателна лихва за периода 30.04.2014 г. – 11.02.2020 г.;
41,67 евро – обезщетение за забава върху непогасената главница, начислено
за периода 12.02.2020 г. – 12.03.2020 г., за които суми в производството по
1
ч.гр.д.№ 14433/2020г. по описа на СРС – 82 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и е осъден ищецът да заплати на ответниците
разноски в размер на 3 000 лева.
Въззивникът/ищецът - „Централна кооперативна банка„ АД счита, че
обжалваното решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като
първоинстанционният съд е пренебрегнал уговореното в чл. 5, т. 3, т. 4 и т. 5
от процесния договор между страните. Главницата се олихвявала с договорна
лихва и лихва за забава след изтичане на предходния период от 320 дни и за
просрочената сума. В случая била просрочена цялата главница от 5 000 евро,
поради което лихвата за забава/наказателна лихва/, започвала да се начислява
след 31.03.2015г. до прекратяването на договора и не било погасено по
давност, тъй като вземането за главница не попадало в хипотезата на чл. 110
ЗЗД. Моли въззивния съд да съобрази практиката на ВКС, обективирана в
решение № 28 от 05.04.2012г., по гр.д. № 523/2011г. по описа на ВКС и
решение № 45 от 17.06.2020г., по т.д. № 237/2019г. по описа на ВКС, II т.о.
Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решението и да
постанови решение по същество на правния спор, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски за заповедното производство и за
двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на сторените от ответниците разноски за въззивното
производство. В условията на евентуалност прави искане за компенсация на
сторените от страните разноски за всички производства.
Въззиваемите/ответниците - „Алеа стил“ ООД, ЕИК ********* и А. Л.
П., са подали в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв. Х.. Излагат
подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба, които ще бъдат
разгледани при обсъждане доводите на въззивника. Молят въззивния съд да
потвърди изцяло обжалваното решение. Претендират разноски за въззивното
производство.
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по
делото и срещу подлежащо на въззивно обжалване решение, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена
проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната
част.
2
Видно от прието и приложено от първоинстанционния съд ч.гр.д. №
14433/20г. по описа на СРС, се установява, че „Централна кооперативна
банка„ АД на 13.03.2020г. е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. На 20.07.2020г.
заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение срещу
кредитополучателя – „Алеа стил“ ООД и солидарния длъжник - А. Л. П., за
сумата 5 000 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.03.2020г. до окончателното й заплащане, договорна лихва в
размер на 473,39 евро, за периода от 30.04.2014г. до 11.02.2020г., наказателна
лихва в размер на 9 225,64 евро, за периода от 30.04.2014г. до 11.02.2020г.,
обезщетение за забава в размер на 41,67 евро за периода от 12.02.2020г. до
12.03.2020г. и 1 253,24 лева разноски. Солидарните длъжници са подали в
срок възражение срещу заповедта за изпълнение. Ищецът е предявил в срок
иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и в законоустановения срок е представил
пред заповедния съд доказателства за това обстоятелство.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото и страните не спорят, че между „Централна
кооперативна банка “АД/кредитор/ и А. Л. П./картодържател и „Алеа Стилр“
ООД/титуляр на разплащателна сметка при банката/, е възникнало валидно
правоотношение по договор за разплащателна сметка и издаване на
международна кредитна карта MasterCard/VISA Лидер от 18.05.2011г. В чл. 2
от договора е уговорен предоставеният от банката кредитен лимит в размер
на 5000 евро, който се ползва в срока на валидност на картата от 2 години. В
чл. 4 в табличен вид са определени транзакционните лимити за ползване на
картата в страната или в чужбина, както и периода на тяхното извършване. В
чл. 5 и чл. 6 страните са уговорили дебитното салдо, таксите, лихвите и
начинът на тяхното изчисляване върху сумата по отпуснатия кредит.
Предвидено е издаването на нова карта не по-рано от 10 дни преди
изтичането на срока на валидност на старата карта. В чл. 21, т. 8 е уговорена
солидарната отговорност на ответниците за всички задължения по договора.
Банката е уведомила ответниците с две покани от 12.02.2020г., връчени им на
24.02.2020г. чрез ЧСИ М. Ц., рег. № *** на КЧСИ. Банката е заявила, че
прекратява действието на договора поради неизпълнение и дългът се обявява
за предсрочно изискуем в пълния му размер.
3
Видно от приетото в първоинстанционното производство и неоспорено
от страните заключение на вещото лице, се установява, че непогасеният
остатък на задълженията по процесния договор за кредит към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.03.2020г. е
14 741,10 евро, от която сума – главница 5 000 евро; 473,79 евро –
възнаградителна лихва; 9 225,64 евро – наказателна лихва и 41,67 евро –
обезщетение за забава. Според вещото лице, последната непогасена вноска по
просрочения кредит е на 30.04.2014г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави
следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените обективно, субективно и
кумулативно съединени искове е чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 432, ал. 1 ТЗ вр. с
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, които са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК.
Предмет на делото са падежирали вноски за главници и лихви в общ
размер на 14 741,10 евро, поради което е ирелевантен фактът на прекратяване
действието на договора за кредитна карта на 20.04.2020г. Процесните
вземанията са изискуеми от датата на падежа на всяка една дължима сума,
поради което прекратяването на договора е неотносимо, тъй като има
действие за напред и не може да обоснове ново, различно и самостоятелно
основание за изискуемостта на вноски с вече настъпил падеж, както
неправилно счита въззиваемият/ищецът.
По иска за падежирали главници в общ размер на 5 000 евро:
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е
доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит между него и ответниците,
предоставянето на уговорената сума от банката и нейното усвояване от
картодържателя - А. Л. П., настъпване изискуемостта на вземането за
падежирали вноски за главници до 30.04.2014г., както и уговорена солидарна
отговорност на ответниците.
Ответникът - „Алеа стил“ ООД е търговско дружество, а ответникът -
А.П. е законен представител и собственик на 1/2 от капитала в това дружество
с ограничена отговорност. Ето защо, ответниците нямат качество
4
„потребител“ и не могат да се ползват от предоставената от ЗЗП защита,
респективно по отношение на тях не следва да се обсъжда дали в договора се
съдържат клаузи, които имат неравноправен спрямо кредитополучателите
характер. В този смисъл е трайно установената и непротиворечива практика
на ВКС.
За да отхвърли иска за падежирали главници, първоинстанционният съд
е уважил своевременно направените от ответниците - с отговора на исковата
молба, възражение за погасяване по давност на вземането за главници в общ
размер на 5 000 евро, като приел, че приложима е общата петгодишна
давност, на основание чл. 110 ЗЗД. Последната изискуема вноска за главница
е падежирала на 30.04.2014г., поради което давността е изтекла на
30.04.2019г., включително и за вноските с настъпил падеж преди тази дата.
Заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е подадено на
13.04.2020г. и изпълнителното производство е образувано на 16.09.2020г.,
което е след изтичането на петгодишната погасителна давност.
Предвид неоснователността на иска за главница, досежно своята
акцесорност, неоснователно е и искането за присъждане на законната лихва,
считано от подаването на заявлението до окончателното й заплащане.
2. По исковете за: възнаградителна лихва в размер на 473,79 евро и за
периода от 30.04.2014г. до 11.02.2020г., наказателна лихва в размер на
9 225,64 евро и за периода от 30.04.2014г. до 11.02.2020г., както и за
обезщетение за забава в размер на 41,67 евро и за периода от 12.02.2020г. до
13.02.2020г.:
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че давността била
прекъсната, тъй като последното извършено плащане за погасяване
задълженията по договора било от 20.01.2020г. Не може да бъде прекъсната
давност, която вече е изтекла. В тази хипотеза е възможен единствено
изричен отказ от изтекла давност, за който факт няма наведени твърдения и
доказателства от ищеца.
За да отхвърли тези обективно, субективно и кумулативно съединени
искове за падежирали договорни възнаградителни и наказателни лихви, както
и за обезщетението за забавено изпълнение, първоинстанционният съд е
приел, че с оглед установената недължимост на сумата по главницата поради
погасяването й по давност, погасено по давност е и вземането за всички
5
дължими лихви, на основание чл. 119 ЗЗД.
По същите съображения са неоснователни правните доводи на
въззивника, че лихвата за забава/наказателна лихва/, започвала да се
начислява след 31.03.2015г. до прекратяването на договора и не била погасена
по давност.
По същите съображения са неотносими и изложените съображения за
дължимост на лихвата, обективирани в решение № 28 от 05.04.2012г., по гр.д.
№ 523/2011г. по описа на ВКС и решение № 45 от 17.06.2020г., по т.д. №
237/2019г. по описа на ВКС, II т.о.
3. Въззиваемите/ответниците претендират сторените разноски за
въззивното производство, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от 1 500 лева за всеки един от ответниците. Видно от
представените договори за правна защита се установява, че това
възнаграждение е договорено и реално заплатено в брой. Неоснователно е
евентуалното искане на процесуалния представител на ищеца за намаляване
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивното
производство. Предмет на делото са четири обективно, субективно и
кумулативно съединени искове. При минимален размер на това
възнаграждение от 1 395 лева, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004г., въззивният съд приема, че не е прекомерно възнаграждението в
размер на 1 500 лева за всеки един от ответниците.
4. Неправилно първоинстанционният съд е определил размерът на
дължимата държавна такса за първоинстанционното и въззивното
производство, като не е съобразил т. 18 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на делото са четири обективно и кумулативно съединени иска, по
два от които дължимата държавна такса е не по-малко от 50 лева. Дължимата
държавна такса за производството пред СГС е в общ размер на 636,30
лева/1212,92 - 576,62/ и ищецът дължи още 59,68 лева. Ищецът дължи
държавна такса за втората инстанция в общ размер на 606,46 лева /50 на сто
от таксата за първоинстанционното производство/, от които е заплатил 318,15
лева и дължи още 284,31 лева. Следователно ищецът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в общ размер на 343,99 лева, на основание чл. 77
ГПК.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и
6
правилно, поради което следва да бъде потвърдено с препращане в останалата
част към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Предмет на делото са четири иска, всеки един от които е под 20 000 и
въззивното решение не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл.
280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260023 от 10.01.2022г., по т.д.
2404/2020г., по описа на Софийски градски съд, т.о., VI - 5 състав.
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка„ АД, ЕИК ********* да
заплати на „Алеа стил“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1 500 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка„ АД, ЕИК ********* да
заплати на А. Л. П., ЕГН **********, сумата от 1 500 лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка„ АД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Апелативен съд София, сумата от 343,99 лева,
представляваща дължима държавна такса за исковото производство в двете
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7