Решение по дело №934/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на С. П. С., [ЕГН], чрез пълномощник – адв. М.Т., срещу Принудителна административна мярка по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП – приложено техническо средство за задържане тип „Скоба“, наложена на 22.04.2024г. от инспектор „Синя зона“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“- Варна, за което е съставен Констативен протокол № 195659.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената мярка поради налагането й при неправилно приложение на материалния закони и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се излага, че на посочения адрес водачът е имал самостоятелен обект, за който доставя стоки; спирането е било инцидентно и за кратко като освен това мястото, на което е бил паркиран автомобила, не е означено по надлежния ред като място за платено паркиране, поради което и за водача не е било налице задължение за заплащане на дължимата цена за паркиране. На мястото, на което е престоявал автомобилът е налице законова забрана за паркиране, което изключва същото да бъде такова за платено паркиране в „Синя зона“. По изложените съображения се счита, че служителите на ОП „Общински паркинги и синя зона“ неправилно са приели, че не е налице заплатена такса за престой, поради което и мярката се явява незаконосъобразна. Отправя си искане за отмяната й

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника адв.М.Т., жалбата се поддържа. Излага се, че ответникът не е доказал наличието на предпоставките за възникнало задължение за плащане от жалбоподателката при паркиране на автомобила, поради което и наложената мярка е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът - инспектор „Синя зона“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“- Варна - М.Т., в депозирано писмено становище, чрез процесуален представител ю.к. А.Ш. оспорва жалбата. Счита наложената ПАМ за правилна и законосъобразна. Прави искане за отхвърляне на жалбата.

 

След преценка на събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, средното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, по следните съображения:

Според Констативен протокол № 195659, служители в ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, на 22.04.2024г., около 12.58ч. установили МПС - БМВ с рег.№ [рег. номер], паркирано на ул. „Фр.Ж.Кюри“ № 65, в обхвата на „Синя зона“, без за това да е заплатена дължимата цена за престой и паркиране. Предвид установеното, на осн. чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП била приложена мярката използване на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство тип „Скоба“. На автомобила било поставено Съобщение № 209700 с посочване на основанието за прилагане на мярката /чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, поради незаплащане на дължимата такса за кратковременно паркиране, по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗДвП/, както и указание, че освобождаването на МПС става само след заплащане на цена за престоя, както и на разноски в размер на 20 лв. За извършените от служителите действия /поставянето на скобата и на съобщението/ са изготвени 4 бр. снимки и е съставен гореописания протокол.

Видно от отбелязването върху самия протокол и от представените с жалбата доказателства, от С. е била заплатена сума общо в размер на 21 лв., поради което и техническото средство е било отстранено.

В хода на съдебното производство, в изпълнение на дадени от съда указания за установяване на възраженията в жалбата, от оспороващия са представени: 1.Договор за наем на недвижим имот от 02.04.2024г., съгласно който С. С. ползва възмездно под наем самостоятелен обект: Кабинет № 1, на партерен етаж в гр.В. /пресечна на „Фр.Ж.Кюри“ № 65/; и 2.Извадка от общодостъпна платформа Google Maps, видно от която на мястото е налична маркировка забраняваща паркирането.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорената ПАМ е приложена от компетентен орган. Мерките по чл.167 ал.2 от ЗДвП се прилагат от служби за контрол, определени от кметовете на общините. С административната преписка е представена Заповед № 2309/02.08.2022г., с която Кметът на Община Варна е оправомощил с правата по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП 72 длъжностни лица от ОП „Общински паркинги и синя зона“- Варна, в т.ч. и инспектор М. Т. /№ 41/, постановила процесната мярка.

Противно на твърдението на жалбоподателя, съдът намира, че при прилагане на ПАМ не са допуснати съществени процесуални нарушения на администратинопроизводствените правила. По аргумент от нормата на чл.172 ал.1 от ЗДвП по отношение на мерките по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП писмената форма не е задължителна. В съставения протокол са посочени марката, регистрационният номер, мястото и моментът на установяване на автомобила; установеното нарушение; отразено е поставянето на техническото средство, както и освобождаването на автомобила, поради извършено заплащане. Водачът е уведомен за мярката, чрез поставяне на съобщение.

Като основателно се преценява обаче твърдението на жалбоподателя за постановяване на мярката при неправилно приложение на материалния закон, по следните съображения: Елементите от фактическия състав, при наличието на които е законосъобразно прилагането на ПАМ, обективирана като принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на ППС е установен в разпоредбата на чл.167, ал.2, т. 2 от ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно, което изискване в случая не е спазено.

Съгласно чл.99, ал.3 от ЗДвП, законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране по смисъла на чл.99, ал.1 от ЗДвП, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие от Общинският съвет Варна с Решение № 1078-5/26/31.01.2018 г. е приета Наредбата за организация на движението на територията на Община Варна, като в раздел ІV.2, чл. 26-29 е регламентиран режимът на кратковременно платено паркиране – „синя зона“. Приложение № 3 към Наредбата, урежда обхватът на зоната, чието прилагане се осъществява от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, както и удостоверяването на заплащането и контрола на паркирането. Цените и тарифите за кратковременното паркиране в зоната са определени в Приложение № 2 към Наредбата. В чл.36 от Наредбата е уредено блокирането на колелото на неправилно паркирано ППС чрез използване на техническо средство тип „скоба“, както и редът и условията за поставянето на което са определени със заповед на кмета на Община Варна, като в ал.6 е уредено, че размерът на цената, която собствениците или упълномощените от тях водачи дължат при задържано ППС с техническо средство тип „скоба“, се определя с решение на ОбС – Варна.

В настоящия случай, между страните няма спор и се установява от събраните по делото доказателства, че улицата, на която е установен процесният автомобил, попада в обхвата на синя зона 2 – широк център, подзона 5, съгласно Приложение № 3 към Наредбата. Представените доказателства обаче също така сочат, че превозното средство е било спряно от жалбоподателката на място, на което е било забранено паркирането. От снимките представени както с административната преписка от ответника, така и от жалбоподателя в съдебно заседание, безспорно се установява от една страна, че автомобилът е бил спрян на място защриховано с пътна маркировка М 14 – „Начупена линия“, която съгласно чл. 65, т. 5 от ППЗДвП очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства, а от друга, че освен това попада и в забраната за паркиране по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - на кръстовище и на по-малко от 5 метра от такова. Това място не би могло да бъде определено като такова за почасово платено паркиране.

Въпреки изрично дадените от съда указания на ответника, от същия не са представени доказателства автомобилът на С. да е бил на разчертано за паркиране място в „синя зона“.

При това положение, настоящият състав намира, че жалбоподателката не е дължала такса за почасово паркиране в „синя зона“. Режимът за платено почасово паркиране в обособените зони не включва местата, на които по закон е забранено паркирането. Противното би противоречало на съдържанието и духа на ЗДвП и на приложимата НОДТОВ, тъй като ще осигури възможност на водачите чрез заплащане на установената за съответната зона такса за паркиране, да дерогират забраната за паркиране на посочените в закона и обозначени със съответната маркировка места, на които изначално е забранено паркирането.

В конкретния случай е следвало да предприемат действия по сигнализиране за нарушението и принудително преместване на автомобила, а не да се монтира средство за принудително задържане „скоба“.

С оглед на неприложимостта на режима за почасово платено паркиране по отношение на местата в съответните зони, които са забранени за паркиране и произтичащата от това недължимост на цената за паркиране, следва извод, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка, поради което наложената такава е незаконосъобразна.

Същата не е и в съответствие с целта на закона. Доколкото принудителните административни мерки се налагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях в случая с прилагането на мярката „принудително задържане“ на неправилно паркираното МПС не се преустановява нарушението и не се предотвратяват и отстраняват вредните последици от него, а се създават предпоставки за продължаване състоянието на закононарушение за неопределено време. В този смисъл са решение по адм. д. № 9853/2016 г. и по адм. д. № 9315/2016 г. на ВАС.

За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.36 ал.1 от НОДТОВ, която предвижда, че ППС може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“ при всички случаи когато е паркирано в нарушение на нормите на Наредбата, които уреждат и забрани за паркиране /чл.25/, в тази част противоречи на ЗДвП, доколкото необосновано разширява основанията за налагане на посочената мярка. Чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, /на което основание е приложена и процесната мярка, съгласно представения Протокол/, предвижда принудително задържане на МПС с техническо средство тип „скоба“ само в случаите на незаплатена такса за паркиране в съответната обособена зона. В случая, с оглед разпоредбите на чл.7 ал.2 и чл.12 от ЗНА е налице противоречие с нормативен акт от по-висока степен, поради което и на основание чл.15 ал.3 от ЗНА приложение следва да намерят разпоредите на ЗДвП.

Гореизложеното предпоставя основателност на оспорването. Наложената мярка като незаконосъобразна следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, основателно се явява своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, претендирани със списък по чл.80 от ГПК и доказани в размер на 1510 лв., от които 10 лв. държавна такса и 1500лв. адвокатско възнаграждение, с данни че е заплатено, поради което на основание чл.143 ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да ги заплати.

Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Принудителна административна мярка по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП – приложено техническо средство за задържане тип „Скоба“, наложена спрямо собствения на С. П. С., ЕГН **********, от гр.В. лек автомобил БМВ с рег.№ [рег. номер], от инспектор „Синя зона“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна, обективирана в Констативен протокол № 195659/22.04.2024г.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С. П. С., [ЕГН], от гр.В., съдебно-деловодни разноски в размер на 1 510 /хиляда петстотин и десет/ лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.