О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 07.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, І-20 състав, в закрито
заседание на 07.05.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр. д. № 13667/2015
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано след като с определение от 01.09.2015 г. по гр.д. № 63852/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, 26 състав, е отделил предявения от М.А.Л. и Г.Д.Д., против А.Й. Д.,
инцидентен установителен иск, за обявяване нищожността на Споразумение от
15.10.2013г.
Гр.д. № 63852/2014 г. на
СРС, 26 състав е било образувано въз основа на искова молба, с която А.Й. Д. е
предявила против М.А.Л. и Г.Д.Д. искове по чл. 135 ЗЗД. В исковата молба, ищцата твърди, че има
качеството на кредитор с неудовлетворено вземане, което се установявало от подписаното
Споразумение от 15.10.2013 г. с нотариална заверка на подписите, въз основа на
което на 03.09.2014 г. по ч.гр.д. № 24375/2014 г. по описа на СРС, 30 състав,
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Ищците по настоящото дело твърдят, че
подписаното на 15.10.2013 г. споразумение между М.А.Л. и „Н.“ ООД, от една
страни и А.Й. Д., от друга, е нищожно, поради първоначална липса на основание,
тъй като било поето задължение за връщане на сумата от 130 130 лева,
каквито изобщо не били платени по предварителния договор. Освен това, липсвало
основание за връщане на тази сума, тъй
като предварителният договор за покупко-продажба, по който били дадени, не бил
развален от надлежна страна, а именно от Д.Й.С., поради което не било и
възникнало основание за връщане на тази сума.
В изпълнение на указанията
на съда, дадени с разпореждане от 20.11.2015 г., с молба от 08.12.2015 г. (л.
69 от делото), ищците по делото са заявили искане, като ответник по делото, да се конституира и „Н.“ ООД, ЕИК********.
С молба от 08.12.2015 г. (л. 69), М.А.Л.
и Г.Д.Д. са заявили, че по ч.гр.д. № 24375/2014 г. на СРС, 30 състав, срещу
заповедта за изпълнение, са депозирали както възражения по чл. 414 ГПК, така и
възражение по чл. 423 ГПК (ако се приеме че първите са просрочени).
В молбата е посочено още, че в случай,
че възраженията по чл. 414 ГПК бъдат приети за „редовни“, ищците по настоящото
дело ще могат да установяват в производството, образувано по реда на чл. 422 ГПК твърдяната недействителност, а „настоящият иск“ би бил такъв без правен
интерес за тях. Това са поддържали ищците и в молбата си от 09.05.2017 г. (л.
160 и сл.).
От представените по делото документи
(включително и тези, представени от А.Й. Д. (ответник по настоящото дело) и от
служебно извършените справки, се установява следното:
На
03.09.2014 г. по ч.гр.д. № 24375/2014 г. по описа на СРС, 30 състав, е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК (и изпълнителен лист), с която е разпоредено М.А.Л. и „Н.“ ООД да
заплатят на А.Й. Д. сумата от
130 130 лева, представляваща незаплатена главница съгласно т. 1 от
сключено между страните споразумение на
15.10.2013 г. с нотариална заверка на подписа с рег. № 1208 от същата дата по описа на нотариус с рег. № 427 от НК, ведно
със законната лихва от 09.05.2014 г.,
сумата от 50 790 лева,
представляваща законната лихва върху сумата от 130 130 лева, за периода от
01.01.2013 г. до 15.10.2013 г., сумата от 7 135.24
лева – обезщетение за забава, за периода от 16.10.2013 г. до 30.04.2014 г.
и разноски по делото.
Длъжниците М.А.Л. и „Н.“ ООД са депозирали
възражения по чл. 414 ГПК, СРС е указал
на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК и е било образувано гр.д. №
14725/2016 г. по описа на СГС, ГО, 17 състав.
С определение от 27.01.2017 г. (л. 105),
производството по гр.д. № 14725/2016 г. на СГС е било прекратено, тъй като възраженията на длъжниците са били депозирани
след срока по чл. 414 ГПК. Определение
от 27.01.2017 г. е влязло в сила
на 09.02.2017 г.
С определение № 21446/11.10.2018 г. по
ч.гр.д. № 12252/2018 г. по описа на СГС, ІІ Г въззивен състав, е оставено без разглеждане възражението по
чл. 423 ГПК, подадено от М.А.Л. и „Н.“ ООД срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 03.09.2014 г. по
ч.гр.д. № 24375/2014 г. по описа на СРС, 30 състав.
Определението по ч.гр.д. № 12252/2018 г.
на СГС е влязло в сила на 05.12.2018
г., когато е потвърдено с неподлежащо на обжалване определение №
38822/05.12.2018 г. по ч.гр.д. № 5861/2018 г. по описа на Софийски апелативен
съд.
Следователно, издадената на 03.09.2014 г. по ч.гр.д. № 24375/2014 г. на
СРС, 30 състав, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, е влязла в
сила.
При така установените факти,
производството по настоящото дело е недопустимо.
Причина за това е че от влизане в сила на заповедта за изпълнение
посочените в нея вземания стават ликвидни, а именно безспорно установени по
основание и размер. Влязлата в сила заповед
за изпълнение е изпълнителното основание и има за последица и преклудиране на
възраженията на длъжниците, свързани със съществуване на вземането на кредитора.
Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма
право на друг иск за защита, както преди, така и след влизането в сила на вече
издадена заповед за изпълнение. Влязлата
в сила заповед се ползва със стабилитет и повече спор между същите страни за
същото основание е недопустим. В сучая, влязлата в сила заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 24375/2014 г.
на СРС, 30 състав, установява, че М.А.Л.
и „Н.“ ООД дължат на А.Й. Д., сумата
от 130 130 лева- главница по т.
1 от споразумението от 15.10.2013 г.,
ведно със законната лихва от 09.05.2014
г., сумата от 50 790 лева - законната
лихва върху сумата от 130 130 лева, за периода 01.01.2013 г. - 15.10.2013
г., сумата от 7 135.24 лева –
обезщетение за забава, за периода от 16.10.2013 г. до 30.04.2014 г. (и
разноски).
Резултат
на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ
процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване
е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако
длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но
не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото
действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на
изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й. Преклузията е важима и за
възраженията на длъжника в процеса по реда на чл.422 ГПК. Ако пропусне
възраженията си, правото да ги въведе в нов процес е изчерпано /т.17 на ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 129 от 09.01.2015г. по т.д.№ 469/2012г.
на І т.о./
Както беше посочено, ищците по настоящото дело обосновават правния си
интерес от предявения иск с отричане качеството на кредитор на ответницата.
Съществуването на вземанията, обаче, респ. качеството на кредитор на
ответницата е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради което
и за ищците липсва правен интерес от предявения иск (което всъщност се сочи и от
ищците в молбите - уточнения).
Този извод не се променя от обстоятелството, че в настоящото дело не се
претендира съдебното отричане на вземания, установени с влязла в сила заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, а се претендира нищожност на споразумението,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като
(и както беше посочено) длъжниците е
сладвало да изчерпят всички свои възражения в тази връзка в заповедното
производство и възраженията относно действителността на споразумението са
преклудирани с изтичане на срока по чл. 414 ГПК. В този смисъл са: решение № 308/29.01.2019 г. по т.д. № 2931/2017 г. на ВКС,
ІІ ТО, решение № 335/13.11.2018 г. по т.д. № 2477/2017 г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО, решение №
30/03.06.2019 г. по т.д. № 207/2018 г.
на ВКС, І ТО, и цитираните в тях решения и определения на ВКС).
В заключение, съдът приема, че с предявяване на исковете по насоящото
дело се претендира нищожност на споразумението, за вземанията по които е налице
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която не е подадено
от длъжниците възражение в срока по чл. 414 ГПК, като оспорването в рамките на
настоящото производство почива на факти, съществуващи до изтичане на срока за
подаване на възраженията по чл. 414 ГПК и не са наведени обстоятелства, които
да са новооткрити или да почиват на новоузнати доказателства. По горните
съображения предявените в настоящото производство искове се явяват недопустими,
поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА,
на основание чл. 130 ГПК исковата
молба, предявена от М.А.Л. и Г.Д.Д., против А.Й. Д. и Н.“ ООД за
обявяване нищожността на Споразумението от 15.10.2013 г., по която е образувано
гр.д. № 13667/2015 г. по описа на СГС, I–20 състав, поради недопустимост на предявените с нея
искове, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13667/2015 г. по описа на
СГС, I–20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на М.А.Л. и Г.Д.Д..
СЪДИЯ: