№ 55
гр. Козлодуй, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Б. Христов
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело №
20241440101086 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против Г. П. М., ЕГН: **********, с
адрес: п.к. 3345 с.Хърлец общ. Козлодуй, .....
С исковата молба е предявен иск с правно основание по чл. 422, ал.1,
вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, за признаване за установено вземането в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника ни Г. П. М. с ЕГН:
**********, възникало на основание неизпъление на Договор за
потребителски кредит № 40004443183 за следните суми: главница в размер на
4471.98 лева; договорно възнаграждение в размер на 2267.37 лева, дължимо за
периода от 25,04,2022 г. до 04,05,2023г.; лихва за забава в размер на 458.13
лева от 26,06,2021 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 04,05,2023 г.
(дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва: 965.99 лева, дължима от
04,05,2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.03.2024г.
С ИМ е предявен и осъдителен иск с правно основание по чл. 422, ал.1,
вр. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК, с който се иска от съда да осъди длъжника Г. П.
М. с ЕГН: ********** да заплати дължимите суми за възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 1053.15 лева и възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 1964.36 лева, ведно със законната лихва до
изплащане на вземането.
Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното
производство и в исковото производство.
Сочи се, че в настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД се отказва да търси претендираната с подаденото заявление неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече
1
от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на
500 лева, начислени на 25.07.2022 г., поради липса на материален интерес.
С исковата молба се твърди, че вземането на ищеца произтича от
следните обстоятелства:
На 07.06.2021 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
40004443183 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и Г. П.
М., като длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
Сума на кредита:5000.00 лв.;
Срок на кредита: 36 месеца;
Размер на вноската: 238,95 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.10 %;
Годишен лихвен процент: 41.00 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 8600.11 лв.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както
следва:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Фаст“: 1250.00 лева;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2300.00
лева;
Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 98.61 лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по закупени
допълнителни услуги е както следва:
Общо задължение: 12150.11 лева;
Общ размер на месечна вноска по договора: 337.56 лева;
Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита.
Като основание на вземането се сочи следното:
Г. П. М. не е изпълнил задължението, което е поел по договора.
Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава,
като общата сума на направените плащания по ДПК 4G004443183 е в размер
на 2147,82 лева. С нея е погасена сума в размер на 1787.81 лева, съгласно
задължението по погасителен план.
Поради забава в плащанията, съответно неплащаме на погасителните
вноски, са начислени лихви за просрочие на вноските по погасителен план —
578.14 лева за периода от 26.06.2021 г., дата на изпадане на длъжника в забава
до 04.05.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост), които към момента са
заплатени магично - 120.01 лева, остатъкът на задължението е в размер на
458.13 лева.
2
С плащанията си клиентът е заплатил и 70.00 лева начислени такси по
Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК, а
именно „ КП/СД заплаща такси за извършените от КР такси по тарифа.
Сочи се, че закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по
желанието на длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата
молба. Съобщението ведно с книжата – искова молба и приложенията към нея
са получени лично от ответника.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват. От ищеца е постъпила молба с вх. № 935/17.02.2025г с която се
подържа исковата молба и се прави искане за постановяване на неприсъствено
решение на основание чл. 238 , ал. 1 ГПК.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за потребителски кредит №
40004443183 от 07.06.2021г., сключен между страните е видно, че длъжника е
получил сума в размер на 5000 лв., като е поел задължение да го върне в срок
от 36 месеца. В раздел VI „Параметри“ от договора се посочва годишен
лихвен процент в размер на 41.00 % и ГПР 49,10 % и дължима сума по
кредита 8600.11 лв., с размер на месечната погасителна вноска 238.95 лв. В
същия раздел се сочи, че при кандидатстването по кредита клиента е поискал
и закупил допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 1250 лв. и допълнителна
услуга „Флекси“ на стойност 2300 лв. Така общото задължение по кредита е
станало 12 150.11 лв., а размерът на общата месечната погасителна вноска –
337.56 лв., който се формира от главница, лихва и размер на вноска за
закупени допълнителни услуги.
От представения от ищеца стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, се установява, че на
07.06.2021г. ответника е получил този документ ведно с допълнителна
преддоговорна информация, където са описани допълнителните услуги „Фаст“
и „Флекси“. Представени са и Общите условия към договора /версия
3/01.06.2020г./. В т.3 от същите е разписан начина на сключване на договора за
потребителски кредит. В т.4 от ОУ е регламентирано договореното
възнаграждение /годишен лихвен процент, а в т. 5 - годишния процент на
разходите. Съгласно т.6.1 от ОУ клиентът се задължава да върне на кредитора
предоставените парични средства, заедно с лихвата и дължимото
възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно
посоченото в т.VI от договора и според погасителен план, неразделна част от
договора. Според т.12.2 от ОУ в случай, че длъжникът просрочи две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер кредиторът може да
обяви предсрочната изискуемост с писмено уведомление.
Ищеца е представил анекси № 1, № 2 и № 3 към Договор за
потребителски кредит № 40004443183 за отлагане на вноски, за намаляване
3
размера на вноската и за отлагане на вноски. С анкесите под горните номера
са приемани нови погасителни планове, като общият размер на месечната
вноска не е променян. Представено е извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит № 40004443183 от дата 09.09.2024г, приета от съда
видно от която М. е общо сума по кредита в размер на 2147.82 лв.
Поради неизпълнението на ответница, на 28.03.2024г. ищецът подал
срещу Г. М., заявление по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер на
11 680.98 лв, с оглед на което било образувано ч. гр. дело № 388/2024 г. на
Козлодуйски районен съд. Съдът е уважил заявлението частично и е издал
заповед № 275/03.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за следните суми: 4471.98 лв. главница, 965.99 лв. лихва за периода
04.05.2023г – 27.03.2024г, 458.13 лв мораторна лихва дължима за периода от
26.06.2021 г до 04.05.2023 год. Съдът не е издал ЗИ по отношение на
претендираните със заявлението суми за закупените допълнително услуги
Фаст и Флекси. В заповедното производство длъжникът Г. М. е подал
възражение в законоустановения срок, в което не са наведени
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Изискано и приложено в цялост е ч.г.д № 388/2024г. по описа на
Районен съд - гр. Козлодуй.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че ищeца е получил в заем 5000 лв., от който 3836.82 лв. за да рефинансира
съществуващите си задължения. Остатъка от сумата в размер на 1163.18 лв. М.
е получил по посочената от него банкова сметка. По кредита длъжника е
направил общо 8 вноски на обща стойност 2147.82 лв. Посочено е, че
кредитополучателя е закупил и допълнителни услуги към кредита, както
следва - допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 1250 лв. и допълнителна
услуга „Флекси“ на стойност 2300 лв. Посочено е, че ГПР след прибавяне на
допълнително закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ е в размер на 101.28 %,
което многократно надвишава петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го
приема изцяло като обективно, пълно и обосновано.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1,
т. 1 от ГПК и по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК.
Искът по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, е положителен
установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника,
за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422
ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване
съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това
4
производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен
иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се
претендира отричано от него право. В този смисъл специални положителни
обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;
2/подадено в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на
уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от
предявяване на настоящия иск ищецът обосновава с приложени по
заповедното производство (ч.гр.д. № 263/2024г. по описа на РС Козлодуй),
документи. Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е
подал, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, възражение и заповедният съд е дал
указания на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, който е
предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира предявеният иск за допустим, а
разгледан по същество за частично основателен.
В тежест на ищеца по предявеният установителен иск е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, че между него и Г. П. М. е възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит
№ 40004443183, както и неговото съдържание, че задължението не е погасено
от длъжника и е изискуемо.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващи или
правопогасяващи факти – че не дължи вземането или че е платил същото, ако
твърди такива.
Искът по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК е осъдителен. За
основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на
основание за плащане на сумата, както и да докаже онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици. В тежест на ответника е да докаже, своите правоизключващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
По делото съдът приема за безспорно обстоятелство, че между страните
е сключен Договор за потребителски кредит № 40004443183 от 07.06.2021г.
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит
отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в
приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен
правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съдът намира, че на първо място следва да се произнесе за наличие на
неравноправни клаузи в сключения между страните Договор за потребителски
кредит 40004443183 от 07.06.2021г.
5
С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49,10 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договора за потребителски кредит
40004443183 от 07.06.2021г. обща сума в размер на 3 550 лева - за
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", следва да се включи в ГПР, съгласно
нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
6
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49.10 %/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Невключването в ГПР на общата сума в размер на 3 550 лева - за
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", оскъпява кредита, най-малкото
защото с нея се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни
на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
От заключението на повторната СЧЕ се установява, че действителния размер
на ГПР, определен след включване на дължимите възнаграждения за закупени
услуги „Фаст“ и „Флекси“ е 101.28 % и същият надвишава петкратния размер
на законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна е
заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
На следващо място, заплащането на допълнителни услуги „Фаст" и
„Флекси" противоречи на забраната по чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, който не допуска да се събират такси и разноски по
усвояване и управление на кредита.
Следва да се посочи, че като не е обявил коректно стойността на ГПР и
не е включил цените на допълнителните услуги, кредиторът е нарушил
изискванията на закона, което води до недействителност на цялата сделка, с
оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи
по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. В тази насока са: Решение
№ 624/26.11.2024г. по ВГД № 351/2024 г по описа на ОС Враца, Решение №
263/20.05.2024г по ВГД № 405/2023г по описа на ОС Враца.
За пълнота следва да се посочи, че в т. 2 на Решение на СЕС /9-ти състав/
от 21.03.2024г. по дело С-714/22 (С.Р.Г. срещу „Профи кредит България“
ЕООД) е разяснено, че чл. 10, пар.2, б.“ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази Директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
7
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че сключеният между
страните договор за потребителски кредит № 40004443183/07.06.2021г., е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради несъответствие с
изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.
Съдът съобрази, че по делото са събрани доказателства за платени 8 бр.
вноски по кредита в размер на 2147,82 лв, която сума следва да се приспадне
от сумата на главницата.
От ищеца е постъпила молба с вх. № 935/17.02.2025г с която е
направено искане за постановяване на неприсъствено решение на основание
чл. 238 , ал. 1 ГПК.
Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира направеното искане за неоснователно, тъй като не са
налице условията на чл. 239, ал.1, т. 2 ГПК на основанията изложеното по-
горе, а именно обявяване на недействителност на процесния договор и
отхвърляне от една страна частично на предявения установителен иск и от
друга страна изцяло на предявения осъдителен иск.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
По делото е направено искане от ищеца за присъждане на разноски, в
настоящото и в заповедното производство. По делото е представено
пълномощно и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 213.62 лв и 250.00 лева за депозит за вещо лице. Претендират
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Съдът като
съобрази, че предявеният установителен иск е уважен частично в размер на 35
%, а осъдителния иск е отхвърлен изцяло намира, че ответника за направените
разноски следва да бъде осъден да заплати сумата от 81 лв. По отношение
претендираното възнаграждение за юрисконсулт съдът на основание чл. 78,
ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ определя възнаграждение в размер на 250 лв. С оглед частичното
уважаване на установителния иск и отхвърляне на осъдителния иск, ответника
следва да бъде осъден да заплати 43.75 лв.
В заповедното производство ищеца е направил разноски за държавна
такса в размер на 233.62 лв. Претендират се разноски за подготовка на
документи 80 лв и юрисконсулско възнаграждение в размер на 180 лв. Съдът
на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.чл. 26, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ определя възнаграждение в размер на 100 лв.
8
С оглед частичното уважаване на установителния иск и отхвърляне на
осъдителния иск, ответника следва да бъде осъден да заплати 40.88 лв
държавна такса и 17.50лв юрисконсулско възнаграждение.
От ответника не е направено искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, с адрес в гр. София,
община Столична, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх. “В“, представлявано от
Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова Лозанова-управители и Г. П.
М., ЕГН: **********, с адрес: п.к. 3345 с.Хърлец общ. Козлодуй, ..... , че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 40004443183 от
07.06.2021г, е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради
несъответствие с изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския
кредит.
ПРИЗАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл 23 от ЗПК по отношение на Г. П. М., ЕГН:
**********, че ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********
сумата 2852.18 лв представляваща неизплатена част от главница по Договор за
потребителски кредит № 40004443183/ 07.06.2021г
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК: *********, иск за признаване за установено по отношение на Г. П. М.,
ЕГН: **********, В ЧАСТТА че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД следните суми: главница – за сумата над 2852.18 лв до пълния
претендиран размер от 4471.98 лв; договорно възнаграждение 2267.37 лева
дължимо за периода от 25.04.2022 г. до 04.05.2023 г.; лихва за забава в размер
на 458.13, дължима за периода 26.06.2021г – 04.05.2023г; законна лихва -
965.99 лева, дължима от 04.05.2023 г. до 27.03.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК: *********, осъдителен иск против Г. П. М., ЕГН: **********, за сумата
3 071.51 лв представляваща възнаграждение по закупени услуги: Фаст в
размерна 1053.15 лв. и Флекси в размер на 1964.36 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. П. М., ЕГН: ********** да
заплати на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, сумата 121.88
лв. представляваща държавна такса и възнаграждение на вещи лица в
настоящото и в заповедното производство съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8, вр.ал.1 ГПК Г. П. М., ЕГН:
********** да заплати на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********,
сумата 61.25 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение в
настоящото и в заповедното производство съразмерно с уважената част от
иска.
9
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
10