№ 167
гр. 1000 София , 02.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Коев
Членове:Стефан Е. Милев
Симона И. Углярова
като разгледа докладваното от Иван Д. Коев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100601730 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. XXII НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П.Ч. в качеството на защитник на
подс. С. А. Р. против протоколно определение от 18.03.2021 г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 14837/2020 г., 96-ти състав, по описа на Софийски
районен съд, в частта, с която решаващият съд е оставил без уважение искането за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, поради допуснати
по време на досъдебното производство, отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, при
условията на чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
В частната жалба се твърди, че нарушенията по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК се
изразяват в разминаване в часовата рамка на извършеното от подсъдимия деяние в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Посочва се, че в началото на обвинителния акт
е записано, „време на извършеното деяние от 21:00 до 22:00 часа“, а в края на
обстоятелствената част, „деянието е продължило половин час“. Липса на индивидуализация
на предмета на престъплението. Разминаване в описанието на фомите на изпълнителното
деяние на чл. 216, ал. 1 от НК и твърдения от прокуратурата престъпен резултат в
обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт. Посоченото разминаване се
изразява във вменената отговорност за „срязване на всички елементи“, „срутване на
козирката“, „нейното падане“, „изрязване с флекс на носещите елементи“, действия,
инкорпориращи засягане в такава степен на процесната вещ, в която последната е напълно
негодна за употреба по предназначение – унищожаването , като първа форма на
изпълнителното деяние по чл. 216, ал. 1 от НК. Посочва се, че в обстоятелствената част и в
диспозитива на обвинителния акт се сочи втора форма на изпълнителното деяние,
противозаконно повреждане на чужда движима вещ, като се възприема, че същата не е
засегната в своята цялост и не се явява изцяло негодна за служене по предназначение.
С жалбата се моли въззивният съд да отмени обжалваното определение, за
насрочване и разглеждане на делото в съдебно заседание, като неправилно и
незаконосъобразно, по отношение на отхвърлените възражения на защитата за допуснати
нарушения по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и да постанови ново, с което да върне делото на
прокурора, приемайки, че са нарушени по съществен начин правата на обвиняемия в
1
досъдебното производство.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като се запозна с изложеното в частната жалба и
с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Досъдебно производство № ЗМ 4753/2009 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. №
42930/2009 г. по описа на СРП е образувано и водено срещу С. А. Р. за извършено
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция e по внесен от СРП обвинителен акт срещу
С. А. Р., за това, че на 31.07.2009 г., за времето от 21:00-22:00 ч. в гр. София, кв. „Бояна“, ул.
„****, сграда „****“, ап. 15, противозаконно повредил чужда /на Б.З.Х./ движима вещ –
алуминиева пергола /козирка/, като изрязал с флекс носещите елементи на перголата към
апартамента, на стойност за щетата 15438,48 /петнадесет хиляди четиристотин тридесет и
осем лева и четиридесет и осем стотинки/ лева – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Видно от приложеното НОХД № 14837/2021 г., по описа на СРС, по делото е било
проведено разпоредително заседание. В рамките на разпоредителното заседание и в
изпълнение на законовите предписания по чл. 248, ал. 1 от НПК, защитникът на подсъдимия
Р. – адвокат Ч., при вземане на становище по въпросите, които се обсъждат в същото, е
направил искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия. С обжалваното определение, решаващият съд е приел, че на досъдебното
производство не са допуснати твърдените от защитата нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвинияемия,
поради което на основание чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК е насрочил съдебно заседание за
разглеждане на делото по същество.
Жалбата против определение от 18.03.2021 г. е подадена в срок и от процесуално
легитимирана страна, което обуславя нейната допустимост. След като прецени всички
материали по делото съдът констатира следното:
По въпроса относно разминаването в часовата рамка на извършеното от подсъдимия
деяние, първоинстанционният съд правилно е възприел, че и в обстоятелствената и в
заключителната част на обвинителния акт се посочва, че деянието е извършено на
31.07.2009 г. в периода от 21:00 до 22:00 часа. Съдът счита, че посоченият в
уводната част часови диапазон маркира времето, през което е извършено престъплението,
докато в края на обстоятелствената част се посочва продължителността на извършеното
деяние в рамките на този часови период, като второто твърдение не противоречи на
първото, а го допълва.
По отношение на индивидуализацията на процесната движима вещ, въззивният съд
приема твърдението на първоинстанционния съд, че не е необходимо подробно описание на
вещта. В обвинителния акт ясно са описани процесната вещ, материала, от който е
направена, нейното местонахождение, чия собственост е, начина по който е била
премахната, както и размера на причинената щета. Въззивният съд счита, че посоченото в
обвинителния акт е напълно достатъчно за индивидуализацията на процесната вещ.
Относоно посоченото в жалбата разминаване в описанието на формите на
изпълнителното деяние на чл. 216, ал. 1 от НК и твърдения от прокуратурата престъпен
резулат в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, съдът счита, че
първоинстанционният съд правилно е възприел, че правомощие на прокура в досъдебното
производство е да определя кое лице и за какво престъпление да бъде привлечено към
2
наказателна отговорност. Въпросът, дали описаните факти сочат повреждане или
унищожаван на вещта, следва да се преценява към момента на разглеждане на делото по
същество в съдебно производство, въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства.
Поради изложеното, атакуваното протоколно определение по НОХД № 14837/2020 г.,
96-ти състав, по описа на СРС е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде
потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 18.03.2021 г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 14837/2020 г., 96-ти състав, по описа на СРС в
частта, с която е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство
и връщане делото на прокурора, поради допуснати по време на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3