ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 18409.10.2020 г.Град Велико Търново
Окръжен съд – Велико Търново
На 09.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно частно
гражданско дело № 20204100500677 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
С определение от 26.08.2020 год., постановено по гр. дело № 939 по описа на
Великотърновски районен съд за 2020 година, молбата на ищеца С. Х. К. за изменение на
определението на съда, присъждащо в негова тежест направените от ответника разноски,
респективно за редуцирането им до размер на сумата от 150 лв., е отхвърлена като неоснователна.
Определението е обжалвано от ищеца с искане за отмяната му и постановяване на
ново, отхвърлящо претенцията за разноски, а в отношение на евентуалност – редуциращо я до
размер на 150 лв.
Разноски по делото не дължал, защото не е станал причина за образуване на делото.
Ако е знаел за взетото от настоятелството на ответното читалище решение, не би предявил иск.
Претенциите са оттеглени преди първото по делото заседание, заради което становище от
ответната страна законът не изисквал. За направените от ответника разноски ищецът узнал, едва
когато му било връчено прекратителното определение на съда по чл. 232 от ГПК и не е имал
възможност в по-ранен момент да направи искане за намаляването им.
Ответникът по частната жалба – Народно читалище „Надежда 1869“, гр. Велико
Търново – излага доводи за безпорочност на атакуваното определение. Ответникът имал право на
разноски и при прекратяване на делото въз основа на изричен законов текст. Правото на ищеца да
иска намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение било преклудирано, защото е имал
възможност в откритото заседание, когато делото е прекратено, да се запознае с искането за
разноски, с доказателствата за извършването им и да поиска редуцирането им поради
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът обсъди доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
приема:
1
Производството по гр.дело № 939 по описа на Великотърновски районен съд за
2020 година е образувано по искова молба на С. Х. К. против Народно читалище „Н. 1869“, гр.
В.Т. за отмяна на уволнението му по заповед от 13.03.2020 година и за обезщетение за
принудителна безработица по чл. 225 от КТ. След размяна книжата по делото и преди провеждане
на първото съдебно заседание ищецът е оттеглил иска си – молба от 15.07.2020 год., в която
изрично е посочил, че се е запознал с отговора на исковата молба. В открито заседание на
17.07.2020 година, за което ищецът е бил редовно призован, съдът е прекратил делото по реда на
чл. 232 от ГПК, присъждайки поисканите от ответната разноски. С молба от 24.07.2020 година
ищецът е поискал изменение на определението от 17.07.2020 година в частта за разноските,
излагайки доводи, че не ги дължи, а в отношение на евентуалност – че подлежат на редуциране по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е приел, че правото
на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е преклудирано. Искане в тази насока е направено едва с молбата
за изменение на решението в частта за присъдените разноски. На това основание искането не
следвало да се разглежда по същество.
Жалбата е неоснователна.
Оттеглянето на иска е процесуално действие по десезиране на съда, без оглед на
причините, мотивирали ищеца да го извърши. Затова без всякакво значение за отговорността за
разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК е по каква причина жалбоподателят е решил да иска прекратяване
на производството.
В разрез с документите по делото е доводът, че ищецът е узнал за направените от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение едва с получаване на прекратителното
определение. Той изрично е заявил в молбата си за оттегляне на исковете, че се е запознал з
отговора на исковата молба, а към нея е прикрепен в оригинал договорът за правна помощ, сочещ
разходите на насрещната страна за адвокатско възнаграждение. Заседанието, в което делото е
прекратено е било открито и за него ищецът е бил редовно призован. Можел е да се яви и да
поиска намаляване на разноските, които съдът ще присъди в негова тежест. Можел е да стори това
и с отделна молба, ако не е можел да присъства в съдебното заседание. Изброените възможности
показват, че срокът, в който ищецът е разполагал с право на редуциране по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
започнал да тече от решението за оттегляне на исковете и е изтекъл с приключване на заседанието,
в което съдът е прекратил делото. Решаващо в казуса е съществувалата възможност на ищеца да
узнае за направените от ответната страна разноски и своевременно да ги оспори. Като не е сторил
това, правото му на редуциране е погасено като всяко неупражнето в срок процедурно право.
Съобразявайки тези обстоятелства, първостепенният съд е постановил правилно
определение, което следва да бъде потвърдено по реда на настоящото производство.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава, по реда на чл.278 от ГПК, определение от 26.08.2020 год., постановено по гр. дело
2
№ 939 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година .
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3