Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
14.06.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора ………...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 615 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Т.Р.К., депозирана против наказателно постановление №
38-0000107/15.02.2019г., издадено от Началник ОО „АА“, определен от министъра
на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
жалбоподателя, са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП,
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба №
34 от 06.12.1999г. на МТ и по т. 2 от НП, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, за
нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.
С
жалбата се ангажират твърдения, че жалбоподателят не е осъществил състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, тъй като и не е
работил с таксиметровия автомобил, а е чакал брат си, който е собственик на
автомобила. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа депозираната
жалба като развива подробни съображения, във връзка с твърденията в жалбата, че
липсва състав на административно нарушение, тъй като не е бил извършван
таксиметров превоз от страна на жалбоподателя. Допълнително се релевират
твърдения, че санкцията от 2000 лева е предвидена за всички други случаи, в
които липсват други документи, а не за липсата на всеки един документ поотделно
да се налага санкция от 2000 лева. Моли се да бъде постановено решение, с което
да бъде отменено оспореното наказателно постановление.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и доразвити в хода по същество фактически
и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 258320/05.02.2019г. против
жалбоподателя, за нарушения по чл. 31, ал. 1, т. 2 и чл. 31, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, а именно за това, че на 05.02.2019г., около
07,30 часа, в град Русе, ул. „Цветница“, Закрит пазар край товарна гара,
управлява лек таксиметров автомобил Ситроен С3, от категория М1, с рег. № Р 85
99 ВР, собственост на Х.Р.К., който таксиметров автомобил е бил оборудван
съгласно чл. 21 от Наредба № 34 на МТИТС, с открита табела „Такси“, без табела
„Не работи“, притежавал е разрешение за извършване на таксиметров превоз на
пътници № 420/17.01.2019г. от Община Русе, валидно до 31.12.2019г., като
жалбоподателят е бил без удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и
без пътна книжка, издадена от превозвача.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление при същите факти и правна квалификация, както изложените в АУАН,
като по т. 1 от НП на жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение
по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и по т. 2 от НП,
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба №
34 от 06.12.1999г. на МТ.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните правни изводи:
При
издаването на НП, досежно нарушението по т. 1 от същото, а именно по чл. 31,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, за което на жалбоподателя е
наложена санкцията по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП е налице съществено противоречие между приетите за осъществили се факти
и нормата под която същите са субсумирани. Видно от обстоятелствената част,
както на АУАН, така и на НП, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
това, че управлява лек таксиметров автомобил без удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“, какъвто документ в хода на производството е безспорно
установено, че водачът никога не е притежавал и не му е бил издаван.
Задължението
на водач, който извършва таксиметров превоз, да притежава удостоверение „Водач
на лек таксиметров автомобил“ е нормативно уредено в чл. 18, т. 5 от Наредба №
34 от 06.12.1999г. на МТ и за неизпълнение на което задължение се налага
санкцията по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба №
34 от 06.12.1999г. на МТ при управление на таксиметров автомобил водачът е
длъжен да носи удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и на което
именно нарушение, съответства санкцията, предвидена в чл. 93, ал. 2 ЗАП, която
се налага именно на водач, който има издадено удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“, но не представи същото при проверка. Неправилното
субсумиране на установените факти под правната норма, осъществяваща състав на административно
нарушение, какъвто е настоящия случай, винаги съставлява съществено процесуално
нарушение и е основание за отмяна на наказателното постановление.
По
изложените мотиви наказателното постановление в частта му по т. 1, следва да
бъде отменено, като издадено при допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила.
В този
смисъл са и Решение на Административен съд – Русе от 23.05.2018г., постановено
по КАНД № 95 по описа на съда за 2018г. и Решение на Административен съд – Русе
от 09.10.2017г., постановено по КАНД № 216 по описа на съда за 2017г.
По т. 2
от наказателното постановление, настоящият съдебен състав намира, че при
съставянето на АУАН
и издаването на НП, в тази си част, са спазени императивните изисквания на
ЗАНН. В тази му част АУАН и НП съдържат всички необходими за тяхната редовност
от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
оспореното наказателно постановление, досежно нарушението по чл. 31, ал. 1, т.
5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, а така също и в самото наказателно
постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на това
нарушение, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на същото. Не е налице противоречие
между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя досежно това нарушение.
Съдът намира, че от
доказателствата по делото безспорно е установено и доказано, че жалбоподателят
е осъществил състава на нарушението по чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34 от
06.12.1999г., тъй като на посочената дата и място е осъществявал таксиметров
превоз без пътна книжка издадена от превозвача.
От показанията на всички
свидетели се установява, че автомобилът е бил маркиран и облепен според
изискванията на Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, бил е с открит знак „такси“,
без поставена табела „не работи“ и същият се намирал на обозначено място за
осъществяване на таксиметров превоз, като жалбоподателят е бил мястото на
водача.
Съгласно легалната дефиниция на
понятието „таксиметров превоз“, съдържаща се в § 1, т. 26 от ДР на ЗАП, „таксиметрови
превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите
държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
Легалната дефиниция на понятието „таксиметров
превоз“, не съдържа изрично изискване да е започнал или да е завършил превоза, а
съгласно същата е достатъчно да е налице вписан в регистъра на ИААА таксиметров
автомобил, отговарящ на всички изисквания по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
на МТ, който водачът да държи в
готовност, за да изпълни пътуване до определена от клиента цел. В случая е
безспорно установено, че жалбоподателят се е намирал на мястото на водача, в
лек автомобил, който е отговарял на всички изисквания по чл. 21, ал. 1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г., чийто знак „такси“ не е бил свален или закрит с
калъф, нито пък на предното му стъкло вдясно е имало табела „не работи“, както
изисква чл. 46, ал. 1 от същата
Наредба и едновременно с това, автомобилът се е намирал на таксиметрова
стоянка, обозначена с пътен знак „Такси“, от която съгласно чл. 36, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ се наема таксиметров автомобил. Всички тези
обстоятелства, в своята съвкупност обосновават единственият възможен извод, че
автомобилът е бил в готовност, за да изпълни пътуване до определена цел и
напълно покриват легалната дефиниция на § 1, т. 26 от ДР на ЗАП, за извършване
на „таксиметрови превози“.
По делото не е спорно, че водачът
не е имал пътна книжка, издадена от превозвача и едновременно с това липсва
друг самостоятелен състав на административно нарушение, както е при
нарушението, касаещо липсата на удостоверението „Водач на лек автомобил“,
поради и което в тази си част, не се касае за неправилна квалификация на това
деяние и не е нарушено правото на защита на санкционираното лица, доколкото
самата норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП съдържа диспозиция, в която се съдържат
всички факти, предвидени в хипотезиса на правната норма, осъществяващи състава
на административно нарушение, като отделно е посочена и разпоредбата, по силата
на която се изисква такава пътна книжка и по този начин не е нарушено правото
на защита на санкционираното лице, да разбере за какво нарушение е ангажирана
неговата отговорност и да организира защитата си.
По изложените мотиви, съдът
намира за неоснователни развитите от страна на пълномощника на жалбоподателя
доводи, че в случая не е бил извършван таксиметров превоз от страна на
жалбоподателя.
Съдът намира и за неоснователни
развитите съображения, че разпоредбата на чл. 93 ЗАП предвижда само и
единствено една санкция, за липса на изискуемите от същата документи, тъй като
тази теза не намира опора закона.
В този смисъл е и Решение на
Административен съд – Русе от 10.10.2018 г., постановено по к. а. н. д. №
230/2018 г.
По
отношение на това нарушение не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй
като нарушението не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН.
Нарушението е формално на просто извършване, поради и което за неговата
съставомерност не се изисква да бъдат настъпили вредни последици. Не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, за по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случай на нарушения
от този вид.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
38-0000107/15.02.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, В ЧАСТТА МУ ПО Т. 1, в която на Т.Р.К., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 лева
(две хиляди лева), за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0000107/15.02.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, В ЧАСТТА МУ ПО Т. 2, в която на Т.Р.К., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 лева
(две хиляди лева), за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: