Р Е
Ш Е Н
И Е :
№ 260160/24.02.2021 година, гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пещерският районен съд граждански
състав
На 09.02.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
Секретар СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА
Прокурор……………………..,като
разгледа докладваното от съдия Ангелова
по гр. дело №845 по описа за 2020година
на Пещерският районен съд и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с
чл.228 от ЗЗД както и иск по чл.233 от ЗЗД.
Ищецът ТПК“П.Мишев“ гр.Пещера
,представлявано от управителя Соня
Йорданова Жилева в исковата си молба против ответника „БЕРКАН –БГ“ЕООД гр.Пещера представлявано от
управителя Севгин Байрям Фейзула твърди ,че
между тях съществували договорни отношения ,по силата на сключен договор за наем от 01.01.2018 година като дружеството
ползвало магазинно помещение ,находящо
се в гр.Пещера ,ул.“Д.Горов“ № 21.Сочи
се още ,че договорът бил прекратен от страна на наемателя с едностранно
предизвестие ,считано от 27.05.2020 година .Тази молба за прекратяване на договора
не била уважена от кооперацията ищец
,поради което наемодателят счел
,че наемателят дължал наем за целият месец април 2020 година
и за 28 дни от месец май 2020 година
или общо наемна цена в размер на 912 лева. Към тази сума била начислена и мораторна
лихва по 2.82 лева на ден или за
периода от 60 дни забава мораторната лихва била в размер на 136.80 лева.Твърди се още
,че наемателят освободил наетото помещение на 27.05.2020 година ,за което бил
подписан протокол.При освобождаване на помещението и изготвяне на приемателния
протокол се констатирало,че пет от
стъклата на магазина са пукнати и следва да се подменят.Всяко от стъклата
оценяват на 100 лева или са нанесени
щети на помещението в размер на 500 лева.Моли се да се постанови решение ,с
което да бъде осъдено ответното дружество да
заплати сумата от 912 лева представляваща наем за месеците април и май
на 2020 година ,в това число( сумата от 480 лева с ДДС ,представляваща дължим наем за месец април 2020 година
и сумата от 432 лева с ДДС ,представляваща дължим наем за месец май 2020 година),ведно с мораторна
лихва в размер на 136.80 лева,както и сумата от 500 лева ,представляваща
стойността на 5 бр. спукани прозорци в
помещението отдадено под наем,ведно със законната лихва върху главниците
,считано от завеждане на исковата молба
до окончателното им изплащане.Претендират и направените по делото разноски.В подкрепа
на твърденията и исканията си сочат доказателства.
В указания от съда срок
ответникът е депозирал писмен
отговор ,в който се сочи ,че действително между страните по делото са
съществували наемни отношения от
01.01.2018 година като след въвеждане на извънредно положение в страната на
13.03.2020 година управителят на ответното дружество е разговарял няколко пъти с представител на
ищеца ,но без резултат.С писмено предизвестие на 23.04.2020 година ответникът
писмено предложил прекратяване на
договора по взаимно съгласие незабавно
поради нефункциониране на обекта от
14.03.2020 година като се позовал на разпоредбата на чл.306 от ТЗ. Сочи ,че
дружеството наемател своевременно е уведомило
наемодателя за невъзможност да ползва
наетата вещ по предназначение и
това е било не по негова вина,а поради
наличие на извънредни
обстоятелства ,които са непредвидими и непреодолими по своя характер.Това обуславяло освобождаване на длъжника –наемател от отговорност.В подкрепа
на твърденията си сочи доказателства.
Въз
основа на събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с твърденията възраженията и доводите на страните
и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК,съдът приема за
установено следното:
От
събраните по делото писмени доказателства:договор за наем;писмо ,ведно с
отговор;предизвестие и отговор;приемо-предавателен протокол;фактура и
справка;2бр. фактури;решение на НС от 03.04.2020 година; справка от НАП се
установява ,че на 01.01.2018 година между
ТПК „Петър Мишев“ гр.Пещера в качеството на наемодател и „Беркан БГ“ЕООД гр.Пещера в качеството на наемател е сключен писмен договор за наем ,по силата на който
наемодателят отдава под наем помещение
–магазин –ул.“Димитър Горов“№ 21,заедно с
намиращите се в него движими материални активи с приложен опис, при
месечна наемна цена от 400 лева, върху която се начислява и 20% ДДС.Установява
се още ,че на 10.04.2020 година в
деловодството на ТПК „Петър
Мишев“ гр.Пещера е регистрирано писмо от
ответното дружество ,с което последното е уведомило наемодателя ,че с оглед въведеното в Република България извънредно положение магазинът ,който ползва не работи от
14.03.2020 година ,а поради затрудненото
си финансово положение не може да плати
наема за месец април 2020 година.В отговор на писмото наемодателят е предложил разсрочено плащане на наема
за срок от три месеца. Видно от писмената кореспонденция между страните
по делото на 27.04.2020 година е входирано писмено предизвестие от страна на
наемателя за прекратяване на договорните
отношения по взаимно съгласие на
основание чл.20а,ал.2 от ЗЗД и незабавно предаване на ключовете на наетия обект поради невъзможност за ползване. Изложени са
обстоятелства ,които са извън
възможностите на наемателя за
контрол по смисъла на чл.306 от ТЗ. В
случай ,че наемодателя не приеме предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие
,то писмото да се счита за писмено
предизвестие за прекратяване на договора
от негова страна. След получаване на писмото наемодателят е приел да се прекрати договора едностранно
по искане на наемателя ,считано
от 27.05.2020 година ,но е заявил категорично ,че претендира наем за периода април и май 2020
година,за което е съставил и писмо справка и фактура № ********** от 28.05.2020 година ,в която е
начислена сума в размер на 912 лева –месечен наем за април и май 2020 година .Установява се още ,че ответното
дружество е заплатило наем и ел. енергия за месец март 2020 година и ел.
енергия за май 2020 година.Съгласно представените доказателства от НАП за
периода 13.03.2020 година до 27.05.2020 година ответното дружество е отчело от
дейността си сума в размер на 302.20
лева.
Видно
от справка издадена от ЕПЗЕУ
към Търговски регистър и регистър
на ЮЛ
с нестопанска цел за актуално състояние
на дружество „Беркан БГ“ЕООД гр.Пещера
към 14.08.2020 година същото е с
предмет на дейност „търговия на едро и
дребно с всякакви стоки разрешени от закона …..както и производство и търговия с готови
облекла…
По
делото са разпитани като свидетели Костадин
Атанасов Фолев , Станислав
Методиев Николов и Таня Георгиева
Вачкова.
Свидетелят
Фолев в показанията си сочи ,че е бивш председател на ТПК „Петър Мишев „
гр.Пещера, поради което добре познавал
имота, който се ползвал под наем от ответното дружество.Договорът бил
още от 2004 година.Първоначално бил сключен с бащата на ответника ,а след като
синът станал собственик сключили нов
договор.Никога не са имали проблеми с
наемателя. Бил редовен платец-плащал си наема ,тока ,водата.Свидетелят
всекидневно минавал покрай обекта отвън ,тъй като е в централната градска част
на гр.Пещера.Собственикът на обекта
извършвали ремонти дейности по
козирката ,но стъклата си били здрави.
Наемателят никога не възразил ,че има
проблеми с тях.Свидетелят заяви още ,че преди 3-4 години забелязал ,че стъклата
са спукани.Това не можело да се забележи на пръв поглед тъй като отпред имало наредени манекени с дрехи.Обектът бил
предаден със здрави стъкла като от май 2018 година вече не бил председател на кооперацията. По
спомени сградата е строена през 1965 година ,като е била стопанисвана от много
организации.От 1991 година е собственост на ТПК „Петър Мишев“.През този период
нито веднъж не е правен сериозен ремонт ,защото не се е налагало ,а само ремонт
на козирката. Свидетелят заяви още ,че от месец юли 2020 година е собственик на
този обект-магазин.Не е забелязал сградата да уляга или пропада.
Свидетелят
Николов в показанията си сочи ,че притежава
собствени обекти в сградата ,в която
се намира процесният магазин
ползван под наем от ответното дружество.Познавал и управителя
на ответното дружество от около 10 години.Магазинът ползван от ответното
дружество бил с предназначение „ продажба на дрехи“.Стопанисвал се дълго –около
10 години по спомени на свидетеля,но работел до
месец март 2020 година,защото се обявило извънредното положение в Република България.Тогава останали да
работят само магазини за
хранителни стоки и банки.Поради естеството си този магазин бил затворен.
Свидетелят в същата сграда имал питейно
заведение,което било затворено от 13.03.2020 година и по спомени до началото на май 2020 година
стояло затворено.До март 2020 година обекта
ползван от ответника си работел като нормален търговски обект.По спомени имало някакви счупени витринни
стъкла като свидетелят не знае дали управителят е сменял стъкла ,но сменил вратата на
магазина.Дограмата на помещението е стара и по преценка на свидетеля от
построяване на сградата. Когато той закупил обекти от сградата подменил
дограмата на етажите и на заведението,защото била много стара и изгнила
и нямала добра изолация. След като направил ремонт на фасадата сменил и дограмата. По спомен дограмата на долния етаж била еднаква
с тази на магазинното помещение ползвано от
ответната фирма. Стъклата били единични ,това е на долния етаж ,с
желязна дограма.
Свидетелката
Вачкова в показанията си сочи ,че знае
добре магазина намиращ се в гр.Пещера на ул.“Д.Горов“ № 21 ,защото работи на 20
метра от него в съседен магазин от 2013
година. Този обект се използвал само за продажба на облекло ,а
свидетелката ползвала санитарния му
възел,тъй като в техния обект
липсвал.Спомня се ,че в магазинното
помещение на ул.“Д.Горов“ № 21
наемателите сменили входната
вратата с алуминиева ,която преди това
била желязна.След като се обявило извънредно положение магазинът бил затворен,както и магазинът,в който работила тя.Заяви още
,че през годините когато валяло дъжд в обекта ползван от
ответното дружество през дограмата влизало
вода в помещението и имало случай
да се измокри всичката стока.
За
изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в заключението си сочи
,че при извършената от нея проверка установила ,че наемът за месец април 2020 година е в размер на 480 лева с
начислено ДДС ,а наемът за месец май 2020 година е в размер на 432 лева с начислено ДДС.
Дължимата лихва върху неплатения наем от
912 лева ,за периода от 12.06.2020
година до 12.08.2020 година съгласно чл.11 от договора ,а именно 0.3%
на ден е в размер на
2,80 лева на ден. Вещото лице е извършило справка във фирми
предлагащи стъкларски услуги на
територията на гр.Пещера и е установила ,че пазарните цени на витринно стъкло
за магазин с включени цени
на сваляне и поставяне са както
следва :1./за стъкло с размери 90 см./185 см.(85см./185см)- цена 120 лева ; 2./ за стъкло с размери 90 см./60
см.(85см/60 см.)-цена 60 лева;3./за
стъкло с размери 65 см. /185см.(70см./170см.)-цена 80 лева.
Разпитана
в с.з. на 25.11.2020 година вещото лице К. сочи ,че обектът се намира в
гр.Пещера срещу „УниКредит Булбанк“.Огледала обекта от всички страни и
констатирала ,че две от стъклата са в
най –лошо състояние.Това което и направило впечатление е ,че рамките на
стъклата са в много лошо състояние.Дори
и да се поставят нови стъкла ,те няма да
изкарат дълго време здрави.По мнение на
вещото лице самите рамки на прозорците следва да се подменят,тъй като са много
разрушени и не са добре укрепени.Стъклото оставало опряно върху самата стена .Вещото лице е
констатирало ,че стъклата във
витрините -прозорци не са счупени ,а
напукани като никъде не е констатирала счупени стъкла.Входната врата е
алуминиева и е в добро състояние.Вратата от към страната на ВиК е в много лошо състояние.Констатирала е още
,че рамките на прозорците са и ръждясали.
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
По делото са
безспорни фактите, че ответното дружеството в качеството му на наемател е
ползвало имота – обект на договора, в периода от момента на сключването му -01.01.2018
година до 14.03.2020 година , като за посочения период е изпълнявало задължението си по плащане на наемната цена в
размер 400 месечно ,плюс 20% ДДС.
Последното плащане по договора е за наем за месец март 2020 година и ел.енергия.В договора страните не са
уговорили краен срок за прекратяване на същия.
В изпълнение на
задължението си по чл.
233, изр. 1-во ЗЗД, наемателят е върнал вещта на наемодателя, като е бил съставен Приемо-предавателен протокол от 28.05.2020
година ,който не е подписан от наемателя ,но обстоятелството за връщане на
наетия обект не се оспорва от
наемодателя.
В защитата си по
предявения срещу него иск ответникът е изложил доводи за възникнали условия на
стопанска непоносимост, което е предпоставило прекратяването на договора от
негова страна.
В разпоредбата на чл. 306 ТЗ е предвидена възможността
за освобождаването от отговорност на неизправния длъжник, в случай че
неизпълнението на задължението му по договора се дължи на непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, което е възникнало след
сключването на договора. Разпоредбата е приложима в правоотношението между
страните по договора между тях, с оглед качеството им на търговци по смисъла на
чл.
1, ал. 1 ТЗ. В случая, по делото са безспорни фактите относно упражняваната
от ответното дружество дейност по търговия с готово облекло и ,с която цел е бил нает и процесният имот.
По време на
действието на наемния договор на територията на страната е обявено извънредно
положение със Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
в сила от 24.03.2020 г., но с обратно действие /с няколко изключения/ от
13.03.2020 г. С оглед действието на
посочения закон разрешени дейности са били изчерпателно посочени в него: закупуване на хигиенни материали, дезинфектанти,
медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за обезпечаване на
противоепидемичните мерки; закупуване на
медицински изделия, осигуряване на услугите по взимане на проби и отчитане на
резултатите, закупуване на медицинска и лабораторна апаратура, необходими за
диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и
дейности, свързани с внедряването им и гаранционната им поддръжка;възлагане на
дейности по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци съгласно Наредба № 1
за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на
територията на лечебните и здравните заведения,както и транспортните услуги
свързани с изброените по-горе дейности;
покупко-продажба на лекарства под форма
на аптеки ; покупко- продажби във Верига от магазини ( търговски обекти за
самообслужване за продажба на дребно на храни и нехранителни стоки), където
търговията се извършва от името и за сметка на едно лице, която разполага с 10
и повече търговски обекта на територията на страната,като за нарушенията на
посочените разпоредби на закона е било
предвидено налагане на глоби и
имуществени санкции от изрично предвидените в закона длъжностни лица.
В действителност,
процесният договор е бил сключен преди влизането в сила на така приетия
нормативен акт, поради което страните по него не са могли да знаят за
изискванията поставени впоследствие към търговците в този отрасъл(продажби на
готови облекла). В текста на нормата на чл. 306, ал. 5 ТЗ изрично е предвидено
правото на всяка от страните да прекрати договора, когато непреодолимата сила
трае толкова, че кредиторът няма интерес от изпълнението, доколкото същото се
спира до отстраняването й – ал. 4.
По делото обаче се установи материалното положение на
ответника, както и невъзможността му да отговори на така въведените финансови
утежнения и в този смисъл въведеното нормативно изискване да представлява
обективен факт, който стои извън волята и възможностите на търговското
дружество. Предназначението на имота обект на договора е съответно на нуждите
на ответното дружество за осъществяване на търговската му дейност, който факт е
безспорен, като съдът приема за установено също, че имотът е бил нает именно с
тази цел. При това положение, би могло да бъде прието, че прекратяването
дейността на дружеството е свързано с волята му за прекратяване и на процесния
договор за наем, доколкото е отпаднала нуждата от същия. Същевременно от събраните
по делото доказателства може да бъде
направен извод, че същото е и непреодолимо такова от страна на ответното
дружество, като този факт подлежи на преценка спрямо всеки отделен субект и
съобразно притежавания от него материален актив. В случая, може да бъде направен изводът за наличието на
стопанска непоносимост по смисъла на чл. 306 ТЗ и която да е наложила
предсрочното прекратяване на договора за наем. В този смисъл ответникът може да бъде освободен от отговорност за
обезщетение от неизпълнение на процесния договор на заявеното от него
основание, доводите в който смисъл съдът намира основателни като доказани.
По претенцията на
ищеца за заплащане на сумата от 500 лева –стойността на 5 бр. пукнати прозорци
Съгласно
разпоредбата на чл.
233, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени
през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на
причина, за която той не отговаря. Посочената правна норма урежда оборима
презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя през време на ползването
на вещта. Следователно ако наемателят твърди, че вредите се дължат на причина,
за която той не отговаря, доказателствената тежест е негова.
В настоящия случай
от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи,че сградата
,в която се намира наетият обект е строена преди повече
от 55 години ,като оттогава е правен само ремонт на козирката.От разпита на
вещото лице К. се установи ,че в обекта няма счупени стъкла ,а само
спукани като при огледа същата установила много лошо състояние на дограмата ,дори и ръждясване на места като
според нея при подмяната на стъклата
те не биха издължали дълго време
здрави. Рамката не е достатъчно укрепена
и от тежестта на тези витринни стъкла
самото стъкло оставало
опряно в самата стена.По нейна преценка
дори да се подменят стъклата те няма да
останат за дълго време здрави .За целта следва да се подмени самата рамка
на тези
стъклени витрини.Възможно според вещото
лице и самите пукнатини да са
получени в следствие на земетресение
като се има в предвид годината на
построяване на сградата и
обстоятелството ,че оттогава до
сега не е извършван никакъв ремонт на същата.
Следователно съдът приема ,че ответната страна представи доказателства
изключващи вината му за причинените вреди .
В предвид на изложеното съдът следва да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
В
тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски в
размер на 300 лева.
Водим
от горните съображения,Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ТПК“ПЕТЪР МИШЕВ“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:гр.Пещера ,ул.“Дойранска епопея“ №
3 ,представлявано от Соня Йорданова
Жилева иск против „БЕРКАН-БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Пещера
,ул.“Вл.Брациклиев“ № 7 ,представлявано от управителя Севгин Байрям Фейзула за заплащане на сумата от 912 лева
представляваща наем за месеците април и май на 2020 година ,в това число(
сумата от 480 лева с ДДС ,представляваща
дължим наем за месец април 2020
година и сумата от 432 лева с ДДС
,представляваща дължим наем за месец май 2020 година),ведно с мораторна
лихва в размер на 136.80 лева,както и сумата от 500 лева ,представляваща
стойността на 5 бр. спукани прозорци в
помещението отдадено под наем,ведно със законната лихва върху главниците
,считано от завеждане на исковата молба
до окончателното им изплащане като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ТПК“Петър
Мишев“ гр.Пещера да заплати на
„Беркан-БГ“ЕООД гр.Пещера разноски по делото в размер на 300 лева .
Решението м о ж е да
бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: