МОТИВИ към присъда по НОХД № 767/2016г.
Подсъдимият Е.Н.Х. *** е предаден на
съд за извършено престъпление по чл.206,
ал.6, т.2 във вр. с чл.206, ал.3, предл. 2-ро във вр. с чл.206, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б ”а” във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, подробно описано
по време, начин и място в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият се
признава за виновен, като на основание чл.371, т.2 от НПК изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за
извършеното и моли съда за минимално наказание.
Като прецени събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Подсъдимият Е.Н.Х.
се ползва с лоши характеристични данни по местоживеене и е осъждан многократно
за извършени престъпления от общ характер, като на 04.12.2015г. е изтърпял
наложеното му по НОХД №1243/2014г. по описа на РС-Кърджали наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
На 05.02.2016г. свидетелят
С.О. и Е.Х. ***, съгласно предварителна уговорка по между им. В хода на водения
разговор подсъдимият поискал от свидетеля да му предостави мобилния си телефон,
за да се обади на свой приятел. Св.О. се съгласил, при което предал на подс.Х.
мобилния си телефон „Самсунг
Галакси А5“ с поставена в него СИМ карта на „Теленор“. Е.Н. се отдалечил,
заявявайки на О. да го изчака. Тъй като подсъдимият се забавил повече от 20
минути, свидетелят се притеснил и от телефон на свой приятел, който
междувременно дошъл на мястото прозвънил на собствения си телефонен номер, като
никой не отговорил на обаждането. След около 40 минути подсъдимият отговорил на
обажданията и му съобщил, че ще се срещнат в бар “Диалог“ в гр.Кърджали. С.О.
отишъл на мястото, като изчакал известно време, но Е. не се появил. Свидетелят
направил безуспешен опит да се свърже по телефона, като в следващите дни прозвънил
многократно на Х., но подсъдимият не отговарял. Предвид това се обадил на
мобилния оператор и поискал спиране на картата си, като същевременно подал
сигнал в полицията. Междувременно Е.Х. решил да продаде продставения от св.О. телефон,
като на 08 или 09.02.2016г. се срещнал със св.С.М.М. от с.Вишеград, на когото
предложил за продан мобилния телефон „Самсунг
Галакси А5“ за сумата от 70лв. Св.М. го попитал дали няма проблем с телефона,
на което подсъдимият го уверил, че бил закупил телефона преди време, но имал
нужда от пари и затова го продавал. Двамата се споразумели за сумата от 45лв.,
след което С. М. взел мобилния апарат и го отнесъл у дома си. В хода на
образуваното досъдебно производство свидетелят предал на разследващия орган
мобилния телефон, който бил върнат на С.А.О..
На 10.02.2016г. св.О.Г.Г. се
движел пеша пред входа на СОУ „Йордан Йовков“ в гр.Кърджали, където бил спрян
от Е.Н.Х., който го помолил да му даде телефона си, за да проведе спешно
обаждане. Свидетелят се съгласил и предоставил на подсъдимия ползвания от него
апарат „Самсунг Галакси С5 ЕДЖ“ СИМ карта на „Теленор“, закупен от неговата
майка А.К.Г.. Подсъдимият взел телефона и след като се отдалечил на няколко
метра, внезапно побягнал. Св.Г. се затичал след него, но не успял да го
настигне. По-късно съобщил на своята майка за случилото се, която депозирала
жалба до РУ-Кърджали.
На 11.02.2016г. Е.Н. се свързал по
интернет със св.В.К., с която се познавали добре и й предложил за продабжа
взетия от О. Г. телефон. След като я уверил, че телефона не е краден, К.
закупила вещта за 150лв., като същия ден препродала телефона на св.С.В. за
сумата от 250лв.
На 25.05.2016г. Н.Х. Х. - майка
на подсъдимия, предала на разследващия полицай сумата в размер на
1 171.62лв., представляващи стойността на
мобилен телефон „Самсунг Галакси С5 ЕДЖ“ ведно със СИМ карта на
„Теленор“, с което е възстановила нанесената на А.К.Г. щета, вследствие на
осъщественото от Е.Н. деяние.
Тази фактическа обстановка се потвърди
и прие от съда на основание чл.373, ал.3 от НПК, с оглед признанията на подсъдимия
по реда на чл.371, т.2 от НПК, които изцяло се подкрепят от събраните на ДСП №93/2016г. по описа на РУ „Полиция” - Кърджали
гласни и писмени доказателства, включ. протоколи за доброволно предаване, протоколи
за разпознаване на лице, протоколи за оглед на веществени доказателства с
фотоалбум, показанията на свидетелите К.С., Х. Х., О. Г., А.Г., С.О., В.К., С.В.
и С. М., както и заключението на вещото лице В.Д.Д..
Видно от заключението по извършената
стоково оценителна експертиза отнетите вещи са на стойност, както следва: мобилен телефонен апарат „Самсунг Галакси А5“ на стойност 629,
14лв., СИМ карта на „Теленор“ на стойност 10лв., мобилен
телефонен апарат „Самсунг Галакси С5 ЕДЖ“ на стойност 1 161, 62лв., СИМ карта
на „Теленор“ на стойност 10лв., всичко на обща стойност 1 810, 76лв.
С оглед
горе приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че: подсъдимият
Е.Н.Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.6,
т.2 във вр. с чл.206, ал.3, предл. 2-ро във вр.
с чл.206, ал.1 във
вр. с чл.29, ал.1, б ”а”
във вр. с чл.26, ал.1 от НК
и следва да бъде признат за виновен и осъден за това, че че в периода от 05.02.2016г.
до 10.02.2016г.,
в гр.Кърджали,
при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, след като е бил осъден с влязло в
сила определение по
НОХД №1243/2014г. на Районен съд гр.Кърджали за тежко умишлено престъпление на
наказание „лишаване от свобода” не по малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, при условията на продължавано
престъпление, противозаконно
присвоил чужди движими вещи на обща
стойност 1 810, 76лв. - собственост и от владението на С.А.О.,*** и от владението на О.Г.Г., ЕГН ********** от гр. Кърджали, които
владеел, като отделните деяния са
извършени както следва:
На 05.02.2016г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди
движими вещи – мобилен телефонен апарат „Самсунг Галакси А5“ на стойност 629,
14лв. и СИМ карта на „Теленор“ на стойност 10лв., всичко на обща стойност
639.14лв., собственост и от владението
на С.А.О.,***, които вещи
владеел;
На 10.02.2016г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди
движими вещи - мобилен телефонен апарат „Самсунг Галакси С5 ЕДЖ“ на стойност 1
161, 62лв. и СИМ карта на „Теленор“ на стойност 10лв., всичко на обща стойност
1 171.62лв., от владението
на О.Г.Г., ЕГН ********** от гр. Кърджали,
собственост на А.К.Г. от гр.Момчилград, които вещи владеел, като до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд присвоеното
имущество е заместено.
Деянието е осъществено форма на вината
пряк умисъл-деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е и е
целял настъпването на престъпните последици. В конкретния случай е предявено
обвинение за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б“а“ от НК, предвид обстоятелството, че настоящето деяние е
осъществено след като деецът е осъждан за тежко умишлено престъпление на
наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК - на
04.12.2015г. е изтърпял наложеното му със споразумение от 24.11.2014г. по НОХД
№1243/2014г. по описа на РС-Кърджали наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 /една/ година и 6 /шест/ месеца за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Престъплението следва да се
квалифицира като „продължавано” по чл.26, ал.1 от НК, като се касае за повече
от две деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление, извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото. Деянието следва да бъде подведено към
привилегирования състав на чл.206, ал.6, т.2 от НК, предивд обстоятелството, че
отнетите вещи са заместени, респ. внесено на пострадалите лица.
При определяне на наказанието и
базирайки се на двата основни принципа, залегнали в чл.54 от НК-законност и
индивидуализация на наказанието, съдът прецени:
обществената опасност на
престъплението от среден характер, предвид осъществения престъпен резултат – 1 810, 76лв.;
обществената опасност на подсъдимия Е.Н.
е висока от една страна, с оглед на обремененото му съдебно минало и лошите
характеристични данни, и сравнително ниска от друга предвид направените
самопризнания на досъдебното производство, тежкото му материално състояние,
младата му възраст, изразеното съжаление за стореното и възстановяването на
щетите;
При тези данни съдът счита, че
наказанието на подс.Е.Н.Х. за извършеното от него престъпление, следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, орентирано
към минималния размер на предвиденото в текста на закона / чл.206, ал.6, т.2 от НК/ наказание "лишаване от свобода", а именно „лишаване от свобода”
за срок от 30 месеца. На основание чл.58а, ал.1 от НК следва така определеното
наказание да бъде намалено с една трета, т.е. на дееца следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” в размер на 20 месеца, което предвид
предходните осъждания на подсъдмия на наказание „лишаване от свобода",
следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затвор на
основание чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Следва
на основание чл.59 от НК, при изпълнение на така определеното наказание да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража с
Постановление на РП-Кърджали, считано от 12.05.2016г. и търпи мярка „задържане
под стража” от 13.05.2016г.
При този изход на делото следва подсъдимият да бъде
осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Кърджали деловодни разноски в размер на 68
лв.
Съдът
счита, че така определеното наказание по вид, размер и режим на изтърпяване,
напълно отговаря на извършеното и ще
осъществи целите на личната и генерална превенция на закона.
Водим
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: