РЕШЕНИЕ
№ 1780
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330115773 по описа за 2021 година
Предявен е иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***** по КККР на гр. П., община ****. на ИД на АГКК, който
самостоятелен обект се намира на етаж 4 /четвърти/, в сграда с идентификатор ****, с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с
брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ: 58.00 кв.м. (петдесет и осем
квадратни метра), състоящ се от две стаи, кухня, килер, клозет, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ***** ведно с прилежащите: изба, при граници: от север -
мазе, от юг- мазе, от изток- външен зид, от запад - коридор, както и 2.08 % идеални части от
общите части сградата.
Ищецът К. В. Г., ЕГН ********** иска делба на процесния имот с ответниците С. К.
К., ЕГН ********** и Н. В. Г., ЕГН **********. Сочи, че имотът е придобит по силата на
покупко-продажба от *****., която е починала на **** г., като е оставила за наследници
съпруг К. П. Г. и две деца: син В. К. Г., почнал на **** г., и дъщеря ответницата С. К. К.,
които са станали съсобственици по силата на наследство и прекратена СИО, при квоти от
4/6 идеални части за преживелия съпруг и по 1/6 идеална част за двете деца. Твърди се, че на
22.11.2004 г., чрез нотариален акт № **** Г. дарява на дъщеря си С. К. К. притежаваните от
него 4/6 идеални части от имота. Изложено е, че ищецът К. В. Г. и ответницата Н. В. Г. са
наследници на В. К. Г., починал на **** г. в ****, като няколко дни по-късно е бил погребан
в гр. П. Развити са съображения, че дълги години е не било възможно съставянето на акт за
смърт, което е наложило да бъде проведено производство за установяване по съдебен ред
факта на смъртта и съставянето на акт за смърт. Смъртта е установена с решение № 260746
от 07.10.2020 г. по гр.д. № 15170/2019г. на РС-Пловдив, въз основа на което е съставен акт
за смърт № ****г. Обосновава се, че липсата на смъртен акт е препятствала възможността на
ищеца да претендира възстановяване на запазената му част от наследството, както и че с
дарението е накърнено правото на запазена част на ищеца от наследството на К. П. Г.,
1
починал на **** г. Наведено е възражение за възстановяване на запазената част от
наследството. Твърди се, че приживе К. Г. не е правил завети, дарствени или други
безвъзмездни актове, с които да е попълнена запазената част; че с дарението се изчерпва
цялото имущество на наследодателя, а ищецът има право на запазена част, тъй като е
наследник по заместване на своя баща.
Съделителката Н. В. Г. сочи, че подкрепя изложените от ищеца фактически
основания за възникване на собствеността. Предявява на свой ред възражение за
възстановяване на запазената й част от наследството на К. П. Г., като също иска намаляване
на дарението. Сочи, че правото по чл. 30 ЗН не е било упражнено с оглед липсата на издаден
акт за смърт на баща й В. К. Г..
Съделителката С. К. К.. възразява, че претенциите по чл. 30 ЗН са погасени по
давност. Изтъква, че е без правно значение дали другите двама съделители са разполагали с
акт за смърт на прекия им наследодател. Иска допускане на съдебна делба при зачитане на
извършеното в нейна полза дарение.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК , приема, че
делбата следва да се допусне, при квоти от 10/12 идеални части за С. К. К.. и по 1/12 идеална
част за К. В. Г. и Н. В. Г., като съображенията за това са следните:
Установява се приетите по делото писмени доказателства, а и не е налице спор
между съделителите, че процесният недвижим имот е придобит по силата на покупко-
продажба от 19.03.1969 г., в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, от ****. по
време на брака му с ****.. Бракът е прекратен със смъртта на ****г., при действието на СК
от 1985 (отм.), който е приложимият материален закон. **** е оставила за наследници
съпруга си ****., починал на ****г., и две деца: син ****, и дъщеря ответницата С. К. К.,
като правото на собственост, на основание наследствено правоприемство - чл. 5, ал. 1 ЗН и
чл. 9, ал.1 ЗН, и прекратена СИО, е транслирано, при квоти от 4/6 идеални части за **** по
1/6 идеална част за С. К. К. и **** Г.. Съделителите К. В. Г. и Н. В. Г. са деца на *****и
негови наследници по закон – чл. 5, ал. 1 ЗН. Същите, по аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗН, са
наследници по заместване и на ***** тъй като неговата смърт е настъпила след смъртта на
прекия им наследодател. Приживе ****се е разпоредил, чрез дарение от 22.11.2004 г., с
притежаваните от него общо 4/6 идеални части в полза на С. К. К., която е придобила общо
5/6 идеални части от процесния имот, от които 1/6 идеална част по наследство от **** и 4/6
идеални части по дарение.
Преценката досежно квотите, при които следва да се допусне делба, е обусловена от
основателността на наведените от К. В. Г. и Н. В. Г. възраженията по чл. 30 ЗН за
възстановяване на запазената им част от наследството на ***** накърнена с оспореното
дарение от ****. С. К. К. е навела възражение, че претенциите по чл. 30 ЗН са погасени по
давност, а срещу този довод е изтъкнато, че давност не тече, тъй като за смъртта на **** не
бил съставен акт за смърт, поради което е проведено производство по чл. 542, ал. 1 ГПК, по
което е поставено решение № 260746 от 07.10.2020 г. по гр.д. № 15170/2019г. на РС-
Пловдив, с което е установен фактът на смъртта и е разпоредено да се състави акт за смърт,
т.е. по същество се поддържа, че правото по чл. 30 ЗН се погасява по давност считано от
съставянето на акт за смърт, тъй като преди този момент, правото не би могло да бъде
упражнено от наследниците.
Съдът приема, че поначало основателни биха били наведените от К. В. Г. и Н. В. Г.
възражения по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството.
Посочените съделители са наследници с право на запазена част, като с извършеното дарение
на 4/6 идеални части от делбения имот се изчерпва цялото имущество на наследодателя,
поради което и съдът не събра доказателства по установяване състава на наследствената
маса по чл. 31 ЗН. Правото по чл. 30 ЗН е упражнено срещу лице, което е и наследник по
2
закон, поради което е без правно значение дали наследството е прието по опис.
След като правото на възстановяване на запазената част от наследството съществува,
то съдът следва да се произнесе по възражението за погасяването му по давност. При така
установените фактически положения, ключов за изхода на делото от правна страна е
въпросът от кой момент се погасява по давност правото по чл. 30 ЗН, в хипотезата при която
запазената част е накърнена чрез дарение, а правото е упражнено от наследници по
заместване, които не са разполагали с акт за смърт на възходящия, когото заместват.
По този конкретен въпрос не е формирана практика на Върховната съдебна
инстанция, като настоящия съдебен състав намира следното:
Правото на възстановяване на запазената част от наследството е потестативно
имуществено право, което се упражнява единствено по съдебен ред, чрез конститутивен иск
или по изключение чрез възражение в делбения процес. Правото е наследимо и може да
бъде упражнено както от наследник на лице с право на запазена част, така и от наследник по
заместване, според изричната разпоредба на чл. 29, ал. 1 ЗН, като наследникът по заместване
придобива директно правото по чл. 30 ЗН. В битието си на имуществено право, правото на
възстановяване на запазената част от наследството се погасява по давност, която е общата 5-
годишна давност. Давността обаче тече от различни моменти в зависимост от това дали
запазената част е накърнена чрез дарение или завещание. Когато запазената част е накърнена
чрез дарение, давността тече от откриване на наследството, а когато е накърнена чрез
завещание, от неговото обявяване. Тези положения са трайно застъпени в съдебната
практика и правната доктрина, като изхождат от съображението, че давност не тече срещу
лице, което не може да упражни правата си по съдебен ред. Ето защо единствено при
завещанията давността тече от тяхното обявяване. Наследникът с право на запазена част не е
длъжен, а и не би могъл, да знае за съществуването на завещание преди то да бъде обявено,
за да упражни правото по чл. 30 ЗН. При даренията давността тече от откриване на
наследството, тъй като при полагане на дължимата грижа наследникът с право на запазена
част би могъл да узнае за дарението, като направи справка в съответните регистри.
В разглежданата хипотеза, съделителите, които са упражнили правото на
възстановяване на запазената част от наследството, развиват съображения, че не са могли да
упражнят по съдебен ред наследствените си права, тъй като не са разполагали с акт за смърт
на възходящия, когото заместват, поради което сочат, че искът/възражението по чл. 30 ЗН не
е погасено по давност. Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи. Наследство се
открива в момента на смъртта на наследодателя, според правилото на чл. 1 ЗН, като
единствено моментът на смъртта е от значение. Законът не свързва откриване на
наследството с друг момент. Актът за смърт, въз основа на който се издава удостоверение за
наследници, е акт по гражданско състояние, имащ удостоверително действие Тоест, с него
се удостоверяват с обвързваща доказателствена сила определени юридически факти от
значение за гражданското състояние на физическите лица. Макар актът за смърт да е
официален документ, с важно доказателствено значение, наследството не се открива с
неговото съставяне, то се открива в момента на смъртта. Възможно е акт за смърт да не бъде
съставен. Възможно също отразеното в него да не съответства на фактическото положение –
например относно това кога е настъпила смъртта и оттам кои лица се явяват призовани към
наследяване. Тези факти обаче подлежат на установяване в гражданския процес, когато са от
значение за упражняването на материални права по съдебен ред. Ето защо искът за съдебна
делба не би бил недопустим, когато производството е образувано по инициатива на лице,
което твърди, че има качеството наследник, но не разполага с удостоверение за наследници,
сочейки, че смъртта на наследодателя е настъпила, но за това не е съставен акт за смърт.
Фактът на смъртта ще подлежи на установяване с всички доказателствени средства. Същото
се отнася и до предявяването на иск по чл. 30 ЗН, когато такъв е заведен извън делбения
процес. Няма пречка, при липса на акт за смърт, фактът на смъртта, а и оттам качеството
3
наследник, да бъде установено с други доказателствени средства. Ако се приеме, че при
липса на акт за смърт, правото по чл. 30 ЗН не се погасява по давност, то аналогично би
следвало да се приеме, че и придобивна давност не тече против лице, което е титуляр на
правото на собственост по наследство, ако същото не разполага с акт за смърт, респ.
удостоверение за наследници, с които да докаже правата си, като предяви иск за собственост
против владеещия несобственик, с който да прекъсне давността. Материалните права
произтичат от юридически факти, а не от доказателствата, с които тези факти биха могли да
бъдат установени. Фактът, от който възникват наследствените права, е смъртта на
наследодателя, а не фактът на съставяне на акт за смърт.
Следва да се отбележи и това, че единствено наследниците, които упражняват
правото на възстановяване на запазената част от наследството на ***** Г., са били
процесуално легитимирани да инициират производство по чл. 542, ал. 1 ГПК по
установяване на факта на смъртта на техния пряк наследодател ****. Подобно производство
е инициирано едва през 2019 г., като въз основа на постановеното, впрочем от настоящия
съдия-докладчик, съдебно решение № 260746 от 07.10.2020 г. по гр.д. № 15170/2019г. на
РС-Пловдив е издаден акт за смърт № 0721/25.10.2020 г. Тоест, в настоящия съдебен процес
правото по чл. 30 ЗН се упражнява против лице, което не е наследник на **** Г., и което
обективно не е могло да инициира производство по чл. 542, ал. 1 ГПК, тъй като не е
заинтересована страна по смисъла на закона. Ето защо процесуалното бездействие на
съделителите К. В. Г. и Н. В. Г. не може да доведе до изгодни за тях правни последици,
свързани със спиране и/или прекъсване на погасителната давност по исковете/възраженията
по чл. 30 ЗН. Снабдяването с удостоверение за наследници не е процесуална предпоставка
по допустимостта на иска по чл. 30 ЗН или на иска за съдебна делба. При предявяване на
иск за делба и/или иск по чл. 30 ЗН, и иницииране на производство по чл. 542, ал. 1 ГПК,
делбено, респ. производството по чл. 30 ЗН, подлежи на спиране на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК.
В случая погасителната давност е започнала да тече считано от датата на смъртта
на****г., като е изтекла много преди предявяване на иска за съдебна делба. Възраженията по
чл. 30 ЗН са погасени по давност и подлежат на отхвърляне с изричен диспозитив на съда,
макар правото по чл. 30 ЗН да е заявено чрез възражение, а не с отделен иск. Произнасянето
на съда по чл. 30 ЗН е част от произнасянето по допускането на съдебна делба.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност заявените от К. В. Г., ЕГН ********** и Н. В.
Г., ЕГН ********** против С. К. К., ЕГН ********** възражения по чл. 30 ЗН за
възстановяване на запазената им част от наследството на ***** г., накърнена с дарение от
*****. на 4/6 идеални части от делбения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г.
на ИД на АГКК, което дарение е обективирано в нотариален акт № *****
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на
АГКК, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 /четвърти/, в сграда с идентификатор
*****, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с
брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ: 58.00 кв.м. (петдесет и осем
квадратни метра), състоящ се от две стаи, кухня, килер, клозет, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ***** ведно с прилежащите: изба, при граници: от север -
мазе, от юг- мазе, от изток- външен зид, от запад - коридор, както и 2.08 % идеални части от
4
общите части сградата, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ : К. В. Г., ЕГН **********, С.
К. К., ЕГН ********** и Н. В. Г., ЕГН **********, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/12 (една
дванадесета) идеална част за К. В. Г.; 10/12 (десет дванадесет) идеални части за С. К. К. и
1/12 (една дванадесета) идеална част за Н. В. Г..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5