№ 1125
гр. Варна, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110200467 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от ИВ. АЛ. Л. против НП № 21-0253-000301/16.08.2021 г. на
Началника на РУ-Девня при ОД на МВР - Варна , с което на основание чл. 175, ал.3
пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и „лишаване от право зo управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1 и 2 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 /десет / лева за
нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
С депозираната пред съда жалба, се навеждат твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения и за незаконосъобразност на издаденото НП.
Оспорва се посочената в същото фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Г., който уточнява, че се оспорва фактическата обстановка единствено относно
изложеното в НП твърдение, че автомобилът е бил без поставени регистрационни
табели. В заседание по същество процесуалният представител на въззивника – адв. М.
пледира НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага
становище, че е налице противоречие между фактическо описание на нарушението и
посочен като нарушен материален закон, съотв. сочи като приложима санкционната
норма на чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП. Твърди се, че с цитираното нарушение е ограничено
1
правото на защита на въззивника.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не
се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със
становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон,
като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е
неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5
от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 08.06.2021 г. свид. Г.И. и свид. А.Т. – служители в Зонално жандармерийско
управление – Варна, били служебно ангажирани с извършване на патрулна дейност в
с. Падина. Около 13.00 часа същите забелязали л.а. Киа Сийд с рег. № В 0167 ВК с
номер на рама U5YFF24128L120682, да се движи по главен път в центъра на с.Падина
без поставени регистрационни табели. Полицейските служители последвали
автомобила, който завил по пресечка на главната улица без име, след което спрели
водача за проверка. Установили, че водач на превозното средство е въззивникът, като в
хода на проверката същият не представил свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към свидетелството за управление на МПС.
След извършена справка в информационната система на МВР било установено, че
въззивникът е правоспособен и автомобилът е регистриран. По сигнал за случая на
място пристигнал свид. Е.Х., на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ – Девня,
който съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и чл. 100
ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – свид. Х. и свидетелите по акта Г.И. и А.Д.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към
предмета на доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
2
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .
Наказателното постановление НП № 21-0253-000301/16.08.2021 г. е издадено от
компетентен орган – Началник на група към Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР – Варна,
видно от заверено копие на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи.
1/ По пункт първи на обжалваното НП, в частта, с която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника за извършено
нарушение на чл. 140 от ЗАНН.
В хода на административо-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.” От материалите по делото става ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят
е управлявал посоченото МПС и като водач на същото по смисъла на легалната
дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки
управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно
установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията
относно регистрацията на МПС. За последните е действащ регистрационен режим,
регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на
Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002 г./.
Освен това, от разпита на актосъставителя и свидетелите по акта е видно, става
ясно, че процесният автомобил е бил без поставени регистрационни табели, с което
действие жалбоподателят е нарушил въведената с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП забрана по пътищата, отворени за обществено ползване да се допускат само
регистрирани МПС с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Анализът на цитираната разпоредба несъмнено показва, че е изпълнен съставът
на административното нарушение описано в НП, доколкото липсва поставена на
обозначеното за това място регистрационна табела на превозното средство. Преди
управление на МПС, водачът е задължен да констататира , както техническата
изправност на МПС, така и външната му административна цялост, която включва
3
наличието на два броя регистрационни табели, трайно и сигурно прикрепени на
съответните, предвидени за това места. Независимо от посочените обстоятелства,
жалбоподателят е предприел управлението на автомобила, без поставена
регистрационна табела на МПС и без да е регистриран по надлежния ред, което
правилно и законосъобразно е прието от наказващия орган като нарушение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че правилно АНО е определил и санкционната норма въз основа
на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за
гореописаното нарушение, а именно разпоредбата на чл. 175 ал.3 от ЗДвП, която
предвижда същото в диспозицията си. Съдът оцени като неоснователни доводите на
процесуалния представител на въззивника, че относима към случая е санкционната
норма на чл. 175 ал.1 от ЗДвП, доколкото същата е приложима в случаите на
извършено управление на МПС с регистрационни табели, които не са поставени на
предназначените за целта места, каквато не е настоящата хипотеза.
В случая не са налице и предпоставки за квалифициране на нарушението като
маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, доколкото се касае за
формално нарушение, при осъществяването на което винаги се засягат обществени
отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и изискванията към
пътните превозни средства за участието им в пътното движение. В случая и
конкретните обстоятелства касаещи процесния случай не сочат за липсваща
обществена опасност или явно незначителна такава.
Като взе предвид, че административните санкции са наложени в минималния,
предвиден в разпоредбата на чл. 175 ал.3 от ЗДвП размер, съдът намери, че не следва
да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същите.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
2/ По пункт втори от обжалваното НП, в частта, с която се ангажира
административно-наказателната отговорност на въззивника за извършено
нарушение на чл. 100 от ЗДвП.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения по отношение на посочения пункт от обжалвания
акт. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът установи, че в хода на съдебното
производство, от събраните гласни и писмени доказателства, които кореспондират
4
помежду си, безспорно се установи, че на посочената в НП дата и място въззивникът е
осъществил нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП като е управлявал автомобил без да
носи свидетелство за управление на МПСК контролен талон към същото. Фактическата
обстановка по посочения пункт не се оспорва и от въззивника и неговия процесуален
представител.
Правилно при така установената фактическа обстановка е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника на основание чл. чл. 183
ал.1 т.1 пр 1. и .2 от ЗДвП.
Като взе предвид, че разпоредбата на чл. 183 ал.1 от ЗДвП предвижда санкция в
твърд размер, съдът счете, че не следва да се произнася относно индивидуализацията
на административните наказания.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е
явил в проведените съдебни заседания по делото съдът намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно
юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат присъдени в полза на
юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а именно ОД на
МВР-Варна.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0253-000301/16.08.2021 г. на Началника на РУ-Девня
при ОД на МВР - Варна , с което на ИВ. АЛ. Л. на основание чл. 175, ал.3 пр.2 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1 и 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 /десет / лева за
нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ИВ. АЛ. Л. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6