Р Е Ш Е Н И Е № 155
гр. Бургас, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 05.12.2019 г., в състав:
Председател: Павел Ханджиев
Членове: Илияна Балтова
Албена Зъбова-Кочовска
при секретаря Станка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Ханджиев, в.т.д. № 301/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от “Ц“ О. , ЕИК **и “Д“ ЕО. , ЕИК***, против решение № 287 от 01.08.2019 г., постановено по т.д. № 636/2018 г. по описа на Окръжен съд - Б. , с което са уважени исковете на осн. чл. 135 ЗЗД на ищеца “А” ЕООД.
Въззивниците “Ц“ О. и “Д“ ЕО. поддържат, че обжалваният съдебен акт е неправилен, постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Не било налице знание, нито намерение за увреждане при сключване на сделките, а процесните ипотеки били сключени с цел обезпечаване дейността на “Ц“ О. и продължаване на финансирането му от основния инвеститор и съдружник “Д“ ЕООД. Фактът, че ищецът, в качеството си на съдружник, е напуснал “Ц“ О. , не бил достатъчен да обоснове извод, че с процесните ипотеки последното дружество е целяло увреждане на ищеца. Видно било от протокола от общо събрание на “Ц“ О. от 02.08.2016 г., че ипотеките били учредени поради значителното нарастване на задълженията към „Д“ ЕО. и “Б“ ЕО. и необходимостта от допълнителни средства във връзка с инвестиционните намерения на дружеството. След отказа на “А“ ЕО. да довнесе дължимите допълнителни парични вноски е било необходимо продължаване финансирането от самите съдружници, като от показанията на св. К. било видно, че “Д“ ЕО. е единственият източник на финансиране на “Ц“ ООД. Мотивите, наложили сключването на процесните ипотеки, били изложени в решението за учредяването им, обективирано в протокола от 02.08.2016 г. на общото събрание на съдружниците, което е валидно и действително, неоспорено от ищцовото дружество в срока по чл. 74 ТЗ, постановено и приложено по договорите за ипотеки преди напускането на съдружника. Според показанията на св. С. ищецът е узнал за учредяване на първата ипотека още същия ден - 19.09.2016 г., когато е получил обаждане от банката като бивш управител на „Ц“ О. , т.е. е имал възможността да узнае за приложените към сделката документи, в т.ч. и за приложения протокол от 02.08.2016 г.
Претендираните от ищеца суми не били предоставени на основание договор за заем, а представлявали допълнителни парични вноски, дадени от ищеца по решение на общото събрание, взето с мнозинство, с цел дружеството да осъществява дейността и да бъдат върнати едва, когато общото събрание реши. Ищецът бил прекратил членството си по собствено желание, в който случай била налице специална уредба за уреждане отношенията между страните. Такъв иск не е бил предявен, а зададените въпроси от ищеца към експертизата в производството водят до извода, че същият се домогва да реализира правата си по чл. 125, ал. 3 ТЗ, а не по установения ред, поставяйки се в привилегировано положение относно другите съдружници. Към настоящия момент липсвало решение за връщане на внесените допълнителни вноски, което лишавало ищеца от качеството му на кредитор и от правния му интерес да атакува процесните сделки.
Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Въззиваемият “А“ ЕО. е представил отговор на въззивната жалба, с който заявява становище, че тя е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и обосновано.
След подаването на молбата за напускане “Ц“ О. е ипотекирало цялото си имущество в полза на останалите съдружници в дружеството, като по този начин е създало привилегировано положение по отношение на ответника “Д“ ЕООД. Видно от документите по двете сделки управителят на “Ц“ О. В. М. е дал съгласие на пълномощника да се разпорежда с имотите и да ги обременява в полза на другите двама съдружници “Б“ ЕО. и “Д“ ЕООД. И двамата ответници несъмнено са знаели, че след изтичане на тримесечния срок на отправеното предизвестие за длъжника “Ц“ О. ще възникне задължение за заплащане стойността на дружествения дял на напускащия съдружник “А“ ЕО. въз основа на счетоводния баланс на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.правител и на двете дружества е била Е. П. , която съзнателно е обременила активите на управляваното от нея дружество, като същевременно е гарантирала своите интереси, учредявайки ипотека върху недвижимите имоти на дружество, с което са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ТЗ.
Мотивите за сключване на сделката нямали значение, а въпросът е дали длъжникът поначало получава нещо по силата на самата ипотека или пък има данни, че главният договор между страните изобщо не би бил сключен без сключването на договора за ипотека. До този момент съдружниците били направили значителни инвестиции, но никой не бил обезпечаван по този начин. Ипотека се давала за реално възникнали вземания, а не за бъдещи неопределени и невъзникнали такива. Дори съдът да приеме ипотеките за възмездни, налице било категорично знание за увреждане, тъй като действителният собственик на офшорното дружество “У“, притежаващо “Д“ ЕО. бил М. П. , син на Е. П. , която договаря и в двете качества: и на кредитор, и на ипотекарен длъжник. Датата на договора за заем не била достоверна, тъй като видно от писмените доказателства по делото към 20.12.2016 г. Е. П. е била в П. на Б. в гр. М., т.е. не е ясно как на същата дата е подписала договор за паричен заем в гр. Б.. Платежното нареждане представлявало извадка от електронното банкиране, която можело да бъде осъществено от всеки – счетоводител, адвокат и т.н.
Показанията на св. К. за установяване на продължаване на финансирането били показания на заинтересован свидетел, при това били ирелевантни, тъй като не тези обстоятелства били отразени в нотариалните актове.
Вземането за допълнителните парични вноски също обуславяло материално-правната, а оттук и процесуалната легитимация на ищеца, още повече, че вече били настъпили първите падежи по вноските.
Въззиваемият иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира сторените по делото разноски.
Апелативен съд - Б. , като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 11.11.2019 г. е допусната за разглеждане по същество.
Първоначално спорът е отнесен до Районен съд - Б. По исковата молба на ищеца “А” ЕО. било образувано гр.д. № 2739/2017 г., което било прекратено и изпратено с оглед цената на иска на родовокомпетентния ОС - Б. , пред който било образувано т.д. № 636/2018 г.
Ищецът заявил в исковата си молба, че е бил съдружник в ответника “Ц” О. до 01.12.2016 г., когато членството му е било прекратено на осн. чл. 125, ал. 2 ТЗ вследствие на отправено предизвестие от 01.09.2016 г. Ищецът бил кредитор на ответника “Ц” О. с вземания за стойността дружествения му дял при напускането, която определя на 1000000 лв, както и с вземания за направени в периода 2012 - 2014 г. допълнителни парични вноски в размер на общо 1599100 лв заедно с лихва в размер на 976410 лв. На 19.09.2016 г. с нотариален акт № ***г. на нотариус А. Д. - Б. първият ответник учредил в полза на втория ответник (също съдружник в “Ц” ООД) ипотека върху свои собствени 55 поземлени имота. На 23.12.2016 г. с нотариален акт № ***г. на нотариус С. И. - Б. първият ответник учредил в полза на втория ответник ипотека върху други свои три поземлени имота. Тези сделки увреждали ищеца, тъй като намалявали имуществото му и възможността на ищеца да се удовлетвори. Вторият ответник знаел за увреждането, тъй като бил съдружник в дружеството-първи ответник и тъй като двете дружества били представлявани от едно и също лице - Е. В. П. На осн. чл. 135 ЗЗД ищецът поискал тези две сделки да бъдат обявени за недействителни спрямо него.
Ответниците “Ц” О. и “Д” ЕО. оспорили исковите претенции. Възразили, че ищецът няма качеството на кредитор, тъй като вземанията му на осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ били спорни, а тези за допълнителни парични вноски заедно с лихви не били изискуеми. Двете оспорвани сделки били сключени преди ищецът да има качеството на кредитор, което той придобил на 20.03.2017 г., когато заличаването му било вписано в търговския регистър. Освен това двете ипотеки имали възмезден характер. Те обезпечавали вземанията на ответника “Д” ЕО. за направени допълнителни парични вноски заедно с лихви, както и цедирани от “А” О. вземания.чредяването на ипотеките било поставено като условие, за да продължи финансиранато на дейността на “Ц” О. от “Д” ЕО. , и било направено по силата на решение на общото събрание на съдружниците от 02.06.2016 г. Двете ипотеки не увреждали ищеца, защото не намалявали имуществото на първия ответник, а създавали гаранция за реализиране на инвестиционните му цели. Ответниците поискали отхвърляне на исковете.
С обжалваното решение съдът уважил исковете изцяло. При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК съдът препраща му към мотивите му. В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:
Претенциите се основават на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. За да се уважи искът, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: (1) ищецът да има качеството на кредитор, чието вземане да е възникнало преди сключването на атакуваната сделка; (2) правното действие, което се атакува, обективно да уврежда кредитора-ищец чрез намаляване на имуществото на длъжника или чрез създаване на затруднения за удовлетворяване на кредитора и (3) когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, да знае за увреждането, като, ако третото лице е съпруг, низходящ, брат или сестра на длъжника, знанието се предполага до доказване на противното; съответно ако действието е безвъзмездно, знанието на третото лице е без значение.
Първата предпоставка е налице: дружеството-ищец е кредитор на първия ответник.
Няма спор между страните, че в периода 2012-2014 г. ищецът, като съдружник в “Ц” О. , в изпълнение на решения на общото събрание на съдружниците е направил допълнителни парични вноски в общ размер 1599100 лв. Няма спор, че съгласно решенията на ОСС всяка отделна парична вноска се дължи от дружеството на съдружника заедно с годишна лихва от 6 %, като към края на 2016 г. не са били настъпили падежите за връщане на тези вноски. Безспорно е в теорията и съдебната практика, че при направени на осн. чл. 134 ТЗ допълнителни парични вноски между съдружника и дружеството възниква особено заемно правоотношение, което няма за източник договор за заем, а решение на ОСС. Независимо от това, че вземанията на съдружника против дружеството за тези суми не са станали изискуеми, той е станал кредитор на дружеството с факта на преминаване на сумите от неговия патримониум в този на дружеството. Следователно към 19.09.2016 г., когато е сключена първата ипотека, ищецът е бил кредитор на първия ответник, а възраженията на ответниците в обратния смисъл са неоснователни.
Втората предпоставка също е налице. С двете атакувани сделки длъжникът е обременил свои собствени недвижими имоти с ипотеки, създавайки привилегия на кредитора “Д” ЕООД. При това положение при едно бъдещо хипотетично изпълнение върху имуществото на длъжника ще бъде затруднено удовлетворяването на ищеца-кредитор. Доводите на ответниците, че кредиторът не бил увреден, тъй като в резултат на ипотеките не се намалява имуществото му, а се гарантира дейността му, са несъстоятелни.
По отношение на знанието за увреждането у ответника “Д” ЕООД: Договорната ипотека по начало е безвъзмездна сделка, по която ползващият се от ипотеката не престира нищо. В тази хипотеза по отношение на предявения отменителен иск знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, е без значение. Вярно е, ипотеката може да бъде и възмездна, ако ипотекарният кредитор се е съгласил да плати възнаграждение, или да застрахова имота, и други подобни хипотези. Приема се, че една ипотека е възмездна и тогава, когато главният договор, т.е. този чието изпълнение се обезпечава с ипотеката, изобщо не би бил сключен без нея. Настоящият случай не е такъв. С ипотеките се обезпечават задълженията на длъжника за връщане на допълнителни парични вноски, направени в периода 2012-2014 г., от ответника “Д” ЕО. и от третия съдружник “А” О. , който ги е цедирал на “Д” ЕООД. Това главно правоотношение (“главен договор”) е възникнало най-късно през 2014 г. и очевидно съдружниците “Д” ЕО. и третия съдружник “А” О. са направили допълнителните парични вноски, без да поставят като условие за това учредяването на ипотека. Обстоятелството, че на 20.12.2016 г. “Д” ЕО. е предоставило на “Ц” О. паричен заем (независимо в какъв размер) е без значение. Това няма отношение към първата ипотека от м. септември 2016 г. Втората ипотека от друга страна е сключена както за обезпечение на този предоставен заем, така и за обезпечение на допълнителни парични вноски, направени през м. април 2016 г. и няма основания за заключение, че те не биха били направени без да се даде обезпечение. При това положение няма основания да се приеме, че ипотеките са възмездни.
Хипотетично, дори и да се приеме, че ипотеките имат възмезден характер, то ответникът “Д” ЕО. е знаел, че те увреждат напусналия съдружник “А” ЕООД. Това е така, защото и “Ц” О. , и “Д” ЕО. , като юридически лица, са изрязявали воля чрез Е. В. П. , която към 2016 г. е представлявала и двете дружества като техен управител. Ответникът “Д” ЕО. чрез управителя си е бил информиран за това, че и съдружникът “А” ЕО. е направил допълнителни парични вноски в същия размер и е знаел, че за едни и същи по вид вземания единият съдружник ще бъде гарантиран, а другият - не.
По тези съображения следва извод, че предпоставките за обявяване на относителна недействителност на двете сделки са налице и без да се обсъждат наведените от ищеца твърдения, че той има качеството на кредитор и на друго основание - по повод вземане за стойността на дружествения му дял, определен на осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството му. За пълнота следва да се отбележи, че ищецът е станал кредитор на това основание, считано от 01.12.2016 г., когато е изтекъл срокът на предизвестието му по чл. 125, ал. 2 ТЗ и членството му е прекратено автоматично. Виждането на ответниците, че от значение е датата, на която това обстоятелство е вписано в ТР, не може да бъде споделено. Ищецът е станал кредитор на това основание след като е била сключена първата ипотека и за да бъде обявена тя за относително недействителна, е необходимо да се установи, че договарящите се са имали намерение да увредят кредитора-ищец. Такова намерение в случая се установява. Първата ипотека е сключена броени дни, след като ищецът е предизвестил “Ц” О. и останалите съдружници в това дружество, че желае да прекрати членството си. От 01.09.2016 г. “Ц” О. и съдружниците в него, в т.ч. “Д” ЕО. , са били наясно, че след три месеца напускащият съдружник ще има вземане против дружеството за стойността на дружествения си дял. Намерението за увреждане проличава и от обстоятелството, че третият съдружник “Б” ЕО. също е получил обезпечение на вземанията си за допълнителни парични вноски с друга ипотека - нотариален акт № 18/28.10.2016 г. на нотариус С. И. Ситуация, при което дружеството предоставя обезпечение на вземанията за допълнителни парични вноски на двама от съдружниците, след като третият, който има същите вземания, е заявил, че напуска дружеството, показва еднозначно намерение за увреждане на напускащия.
Неоснователни са оплакванията на въззивниците за това, че, ако се признае възможност на кредитора с вземане за допълнителни парични вноски с ненастъпил падеж, който е далеч напред във времето, да атакува сделките на дружеството-длъжник по реда на чл. 135 ЗЗД, ще се стигне до невъзможност за извършване на стопанска дейност. Последица от уважаването на иска по чл. 1345 ЗЗД е относителна недействителност на увреждащото действие. То остава валидно и обвързващо страните и всички трети лица с изключение на увредения кредитор. Това означава, че, ако вземането на кредитора бъде отречено по надлежния ред, или ако кредиторът бъде удовлетворен след настъпване на изискуемост на вземането, уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД няма да има отрицателни последици за длъжника и третото лице, но ще е реализирана обезпечителната му функция. По отношение на продължителния срок, оставащ до настъпване на изискуемост на вземанията за допълнителни парични вноски, съдът приема, че хипотетичните неблагоприятни последици от така определения дълъг срок за връщане на сумите на съдружниците са следствие на решението на ОСС на “Ц” О. и следва да бъдат понесени от това дружество.
Неоснователно е оплакването за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения поради недопускане извършването на ССЕ. Фактите и обстоятелствата, за установяването на които е поискана експертизата, са без правно значение.
В заключение - предпоставките за уважаване на отменителните искове по чл. 135 ЗЗД са налице и като ги е уважил окръжният съд е постановил едно правилно решение, което следва да се потвърди. Въззивната жалба против него е неоснователна.
Поради изхода на делото на въззиваемия на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно с представените доказателства ще се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 1500 лв за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивниците за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2 , т. 4 от Наредба № 1 на ВАС при цена на иска от 45080 лв се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 1882,40 лв.говореното и платено действително възнаграждение от 1500 лв е под минимума и не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 287 от 01.08.2019 г., постановено по т.д. № 636/2018 г. по описа на Окръжен съд - Б.
ОСЪЖДА “Ц” О. , ЕИК**, и “Д” ЕО. , ЕИК***, и двете дружества със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. С. № *, ет. *, да заплатят на “А” ЕО. , ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. Х. № *, ет. *, сумата 1500 лв - разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател :
Членове :