Решение по дело №610/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Р.А.А., с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Ж.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0442-000044 от 28.02.2023 г., издадена от Началник сектор в ІV РУ при ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че в оспорения акт е обективирано, че А. е управлявал МПС след употреба на алкохол от 0,5 до 0,8‰, бил е издаден талон за медицинско изследване № 114728/23.02.2023 г., но според кръвното изследване стойността е под 0,5‰, а именно 0,31‰. Изтъква се, че от полицейския служител в талона за медицинско изследване на оспорващия са дадени 25 минути в рамките на града, което се настоява, че е нарушение. Искането е да се отмени оспорваният акт.

В съдебно заседание оспорващият чрез процесуалния си представител – адв. Б., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като сочи и следното: При максимално допустимото време от издаване на талона до даване на кръвната проба – 45 минути, в процесния талон е записано, че се предоставят 25 минути, което е крайно недостатъчно, за да се стигне от мястото, където му е извършена проверката, до кръвния център, където да даде кръвна проба. Изтъква се, че от представените по делото доказателства се установява, че оспорващият е инвалид – с 85% инвалидност, трудно подвижен, със сменени стави. Настоява се, че му е било изключително трудно да се придвижи и да намери транспорт през нощта, когато става проверката и е нямало как фактически да изпълни указаното в талона време от 25 минути, но все пак е отишъл, дал е кръв в кръвния център в рамките на пределно допустимата, съгласно закона норма в населено място – 45 минути, т.е. изпълнено е изискването на закона, дал е кръв, като резултатът е под пределно допустимия, а именно 0,31‰. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Началник сектор в ІV РУ при ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Б.Й, с писмено становище поддържа неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че ПАМ се налагат не само при извършени закононарушения, но и при непосредствена опасност от извършването на такива правонарушения, като ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП са едновременно превантивни и преустановителни. Ответникът настоява, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при положителна проба от дрегера е длъжен да наложи ПАМ, като целта е да се ограничи правото на управление на водач, за който има съмнение за употреба на алкохол. Изтъква се, че законодателят е ограничил времето на прилагане на мярката – до решаване на въпроса с отговорността на лицето или за срок не по-дълъг от 18 месеца, като при условие, че дадената кръвна проба от лицето е отрицателна или под 0,5‰, то тогава отпада необходимостта от приложената ПАМ и СУМПС се връща на отпаднало основание. Сочи се, че наказанието на водача се определя и налага с наказателно постановление или с присъда на съда, а не с издаване на ЗППАМ. Твърди се, че за законосъобразността на наложената ПАМ не е относим резултатът на съдебно химико-токсилогичното изследване /експертиза, а той е относим към въпроса за отговорността на лицето, защото от този момент отпада основанието за прилагането му. Искането е да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от оспорващия.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата, подадена на 15.03.2023 г. (с оглед клеймото на пощенския плик – л. 6 от делото) е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 07.03.2023 г., предвид отбелязаното от оспорващия на гърба на самата оспорена заповед.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GА № 771611 на 23.02.2023 г. С акта контролните органи са констатирали, че на 23.02.2023 г., в 00:20 ч., в гр. Варна, на ул. „***“ ЮПВ, около 100 метра преди качването на Аспарухов мост, посока център, Р.А.А. управлява собствения си лек автомобил *** с рег. № *** след употреба на алкохол. Посочено е, че водачът е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № 0045, който показал положителен резултат 0,52‰ в 00:39 часа на 23.02.2023 г. с проба № 05509. В акта е отбелязано, че е издаден Талон за медицинско изследване № 114728 от дата 23.02.2023 г., 01:20 часа. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП. Оспорващият е подписал съставения му на 23.02.2023 г. АУАН, като в графата за обяснения или възражения е вписал „нямам“.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед – ЗППАМ № 23-0442-000044 от 28.02.2023 г. Началникът на сектор в ІV РУ при ОД на МВР-Варна налага на Р.А. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на А. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Описанието на нарушението от АУАН (управлението на А. след употреба на алкохол, предвид извършената проверка с техническо средство, с положителен резултат – 0,52‰) е възпроизведено в заповедта, като е посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП и е цитирано съдържанието на посочената за нарушена разпоредба.

Издаден е Талон за медицинско изследване с № 114728, връчен на оспорващия в 01:20 ч. на 23.02.2023 г., с който А. е уведомен, че следва да се яви в МБАЛ „Света Анна – Варна“ до 30 минути от връчването на талона - л. 4 от адм. пр.

Протоколът за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или други наркотични вещества или техните аналози (Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2) – л. 24-25 от делото, е съставен от медицински специалист на 23.02.2023 г., в 02:05 ч., като е отбелязано, че закъснението не е по вина на лечебното заведение. От протокола се установява и че лицето е заявило, че е употребило една бира на 22.02.2023 г., следобед и е посочило употребените лекарствени продукти, като медицинският специалист не е констатирал мирис на алкохол, наличие на абстинентни явления, проблеми със съзнанието, проблемни движения на очите или със словесния контакт.

Според постъпилия в ОД на МВР Варна на 01.03.2023 г. (УРИ 442000-3365) Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 190/23.02.2023 г. – л. 5 от адм. пр., заключението е, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето Р.А.А. съдържанието на етилов алкохол е в количество 0,31‰.

Оспорващият е с 85% трайна неработоспособност поради общо заболяване – Прогресивна системна склероза, Синдром Raynaud, първична двойна коксартроза, с наличие на ортопедични импланти на стави, с дата на инвалидизацията – 20.08.2014 г. Според приетото по делото (представено от оспорващия) - Експертно решение № 91299 от 21.09.2022 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина – Варна“ ЕАД

По отношение компетентността на издателя на акта:

По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. 1.7. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 10 от адм.пр.), издадена във връзка с т. 1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2022 г. на Министъра на вътрешните работи и на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 43, ал. 4 ЗМВР, следва да се приеме, че Началникът на сектор „Охранителна полиция“ в ІV РУ на МВР Варна (предвид Удостоверение рег. № 365000-30468/29.05.2023 г. от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна – л. 23 от делото) е постановил оспорената заповед в пределите на материална си компетентност, респ. същата не е нищожна.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма – чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на МПС с концентрация на алкохол 0,52‰, установена с посоченото в ЗППАМ техническо средство. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като Началникът на Сектор “Охранителна полиция“ в ІV РУ при ОД на МВР Варна е взел предвид съставения от мл. автоконтрольор в ІV РУ при ОД на МВР Варна АУАН *** г., обстоятелствата във връзка с нарушението, както и самото извършено нарушение. Административният орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки, визирани в нормата, се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.

Една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ - отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е и случаят, в който е установен водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който е установено при проверка с техническо средство, че е употребил алкохол. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав относно установяването.

Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, правилно спрямо Р.А.А. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 ЗДвП.

Процесната ПАМ се прилага при наличие на извършено административно нарушение, а неспазването на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП - водачите на ППС да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта повече от 0,5‰, законодателят е обявил за административно нарушение с нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Описаната фактическа обстановка в АУАН и в ЗППАМ се потвърждава от доказателствата по делото.

Безспорно се установява, че при извършената на 23.02.2023 год., около 00:20 ч. в гр. Варна, проверка на оспорващия за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № 0045, в 00:39 ч. е установен положителен резултат 0,52‰ – проба № 05509. Не са налице вписани възражения в съставения АУАН от страна на лицето, на което е вменено извършването на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Във връзка с издадения талон за медицинско изследване, оспорващият се явява в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ за медицинско изследване на 23.02.2023 г., в 02:05 часа, т.е. с 15-минутно закъснение от определеното в талона за медицинско изследване време (30 минути след връчването на талона в 0:20 часа), за което в протокола за медицинско изследване – л. 24 от делото, изрично е отбелязано, че забавянето не е по вина на лечебното заведение. Заключението на експерта, постъпило в ОД на МВР Варна на 01.03.2023 г., от химическото изследване на взетата от оспорващия проба кръв е, че съдържанието на етилов алкохол е в количество 0,31‰.

Действително съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая обаче не се установява към момента на налагане на ПАМ – 28.02.2023 г. въпросното изследване от кръвната проба на оспорващия да е било налично. От входящия номер в ОД на МВР – Варна на протокола за химическата експертиза на пробата на оспорващия за определяне концентрацията на алкохол в кръвта се установява, че установените стойности на количеството алкохол в кръвта на оспорващия в дадената от него кръвна проба на 23.02.2023 г. са постъпили в ОД на МВР – Варна на 01.03.2023 г., т.е. след постановяване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ на 28.02.2023 г. В този смисъл, правилно административният орган, позовавайки се на установените стойност с техническото средство е постановил процесната ПАМ спрямо оспорващия.

При установеното управление на МПС от оспорващия с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5‰ до 0,8 ‰ с техническото средство на 23.02.2023 г. с основание ответникът поддържа, че контролните органи действат в условията на обвързана компетентност и следва да приложат ПАМ по 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Обстоятелството, че законодателят е преценил, че следва да се даде толеранс по отношение на водачите, управляващи пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта до 0,5‰, не обосновава извод, че е допустимо да се управлява ППС след употреба на алкохол от водачите. Фактът, че в случая с техническото средство е установена концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС от оспорващия над 0,5‰ правилно е прието, че представлява основание за налагане на процесната ПАМ на 28.02.2023 г. Това е така именно поради превантивната и преустановителна функция на ПАМ по чл. 22 ЗАНН, конкретизирана в чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Постъпилото впоследствие, на 01.03.2023 г. заключение на експерта, извършил медицинското изследвана на дадената от оспорващия кръвна проба, следва да се преценя при решаване на въпроса с отговорността, както и в административнонаказателното производство, образувано със съставения АУАН, но не се отразява на законосъобразността на оспорената ПАМ в случая.

Поради това и възражението на оспорващия за неправилно определен срок за явяване в лечебното заведение за вземане на кръв за изследване – до 30 минути, както и възраженията, че пробата е взета в рамките на 45 минути от определеното в талона за медицинско изследване време и че оспорващият има здравословни проблеми и е трудноподвижен следва да се разглеждат в производството по решаване на въпроса за отговорността, т.е. в случая, при обжалване на издадено наказателно постановление въз основа на съставения АУАН за процесното административно нарушение.

За пълнота на изложението следва да се посочи само следното:

На основание чл. 174, ал. 4 ЗДвП е издадена Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Според регламентацията в тази наредба – чл. 6, ал. 7, крайният срок за явяване на лицето (който срок може да е най-много до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място – чл. 6, ал. 6, т. 2) се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. В случая от оспорващия не са ангажирани доказателства за конкретни обективни пречки за закъснението от 15 минути за явяване в МБАЛ „ Св. Аннна – Варна“. Действително конкретната отдалеченост от мястото, където трябва да се вземе пробата предполага пътуване пешеходно, с такси и с превоз на близки или приятели. Обаждането, идването до мястото на проверката и отиването до лечебното заведение с близък или приятел, както и пешеходното изминаване на разстоянието изисква технологично време. Придвижването с такси от мястото на проверката до лечебното заведение предполага наличието на парични средства у А.. Доказателства обаче за наличие на такива обективни пречки за съобразяване на определения от контролните органи срок за явяване за вземане на проба от кръв по делото не са налице. Липсват доказателства и за направено от оспорващия възражение пред контролните органи за недостатъчност на определеното му време за явяване в лечебното заведение, където да му бъде взета кръвна проба.

От друга страна, според чл. 15, ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения в талона за медицинско изследване срок, медицинският специалист отразява причините за забавянето и часа на вземането. В случая е налице изрично удостоверително изявление от лицето, взело пробата от кръв на оспорващия, че забавянето не е по вина на лечебното заведение или на специалиста.

На следващо място, изрично с разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е регламентирано, че в случаите при неявяване в определения срок на посоченото място, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

В този смисъл, независимо че и според чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, то предвид в случая явяването на оспорващия в лечебното заведение след определения му от контролния орган срок и липсата на доказателства, че оспорващият е възразил при определяне на въпросния срок - до 30 минути, да е посочил пречки, които да обуславят обективна невъзможност за спазването на този срок, да е изявил желание за съдействие от страна на полицейските служители във връзка с транспортирането му до медицинския център (въпреки че същите нямат такова задължение), оспорената ПАМ не се явява незаконосъобразна.

Доказателствата за здравословното състояние на оспорващия сами по себе си не обуславят обективна невъзможност за съобразяване на определения от контролните органи срок за явяване в лечебното заведение.

Безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага процесната ПАМ. При установеното с АУАН нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

Както се посочи предназначението на процесната ПАМ е с преустановителен и превантивен характер – както да преустанови, така и да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. За приложената в случая ПАМ, както и за всяка ПАМ е присъщо наличието на негативно засягане на правата и интересите на адресата й. Това обаче не представлява наказание, поради което видът на нарушението в случая и степента му на обществена опасност е съобразена от законодателя, който е предвидил процесната ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водач до разрешаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Няма данни в случая да е налице понастоящем влязло в сила наказателно постановление, т.е. да е разрешен въпросът с отговорността на А..

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно СУМПС на водач по отношение на който е установено с техническо средство употреба на алкохол над 0,5‰, като по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, оспорващият следва, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна (в чиято структура е административният орган, издал оспорения акт), направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, административният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Р.А.А., с ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0442-000044 от 28.02.2023 г., издадена от Началник сектор в ІV РУ при ОД на МВР Варна, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Р.А.А., с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща направени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: