МОТИВИ:Срещу подсъдимата Б.К.Б.
*** повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата-районен
прокурор Калина Кънчева подържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт и пледира за наказание лишаване от свобода, което на основание
чл.58а от НК да бъде намалено с една трета и да и бъде наложено наказание от 9
месеца лишаване от свобода и същото на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок.
Частният обвинител, чрез своя
повереник моли подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото и
обвинение, като и бъде наложено исканото от прокуратурата наказание, както и да
заплати сторените от него разноски по делото.
Подсъдимата Б.Б. се явява в съдебно
заседание лично и със служебно назначения и адвокат-защитник Н.Б., дава кратки
обяснения по повдигнатото и обвинение, в които прави пълни самопризнания
относно извършеното и заявява, че признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, признава се за виновна по повдигнатото и
обвинение, съжалява за извършеното и желае провеждане на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.372 ал.4 във връзка с чл.371 т.2 от НПК. Чрез служебно
назначения и адвокат-защитник моли да и бъде наложено наказание пробация в
минимален размер.
От пълните самопризнания на подсъдимата Б. по повдигнатото и обвинение,
приетите и приложени по делото писмени доказателства и огласените чрез
прочитане писмени доказателства от досъдебното производство, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Б.К.Б. и свид.Л.П.П. са родители на децата М.Л.П., роден на
*** година, И.Л.П., роден на *** година и Н.Л.П., родена на *** година. След
напускане на семейното жилище от подсъдимата, грижата за отглеждането и
издръжката на децата поел изцяло бащата.
С решение по Гр.дело № 521/2017 година по описа на Районен съд гр.Тетевен,
влязло в сила на 12.01.2018 година, подсъдимата Б. била осъдена да заплаща на Л.П.П.
като баща и законен представител на малолетните деца М.Л.П., И.Л.П. и Н.Л.П.ежемесечна
издръжка, както следва-за М.Л.П. по 120,00 лева, за И.Л.П. по 115,00 лева и за Н.Л.П.по
110,00 лева, начиная от 01.07.2017 година до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
От приложеното по делото писмо изх.№ 1102-24-00-0781#1/06.06.2019
година на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Луковит се установява, че Б.Б. не
е подпомагана на нито едно нормативно основание за периода от 01.01.2018 година
до датата на справката.
От приложеното по делото писмо от 06.06.2019 година от Дирекция „Бюро
по труда“ се установява, че подсъдимата Б. никога не е имала регистрация като
безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“ гр.Тетевен, филиал Ябланица.
При направената справка в Служба по вписванията гр.Тетевен се
установява, че на името на Б. няма вписвания и открити партиди.
Освен това се установява, че няма данни подсъдимата Б. да притежава или
да е притежавала МПС.
От показанията на свид.Л.П.П. се установява, че след раздялата им с Б. грижите
за отглеждането на децата поел изцяло той, като подсъдимата не е „давала
каквито и да било средства за отглеждането на децата“. Същото поведение тя е
демонстрирала и след влизане в сила на съдебния акт, с който е осъдена да
заплаща ежемесечна издръжка.
По делото безспорно се установява, че част от издръжката на трите деца,
а именно сумата общо от 240 лева за трите деца се изплаща от Община Тетевен и
то само, поради това, че подсъдимата никога не е заплащала дължимата издръжка,
но съдът приема, че това по никакъв начин не освобождава подсъдимата от задължението
за заплащане на издръжката, тъй като чл.3 ал.2 от Наредбата за определяне на
реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка изрично указва, че изплатените
суми за издръжка са за сметка на длъжника, а чл.14 ал.2 от същата наредба
указва, че длъжникът чрез съдебния изпълнител възстановява по бюджета на
общината платената по реда на наредбата издръжка, заедно със законната лихва.
Съгласно Решение №188/2011 година на ВКС за съставомерността на
деянието по чл.183 ал.1 от НК са без значение данните за трудовият статус и получаваното възнаграждение
на осъдения на издръжка родител, здравословното му състояние, ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи, наличието на други деца, поведението и финансовите
възможности на родителя, комуто са възложени родителските права и това е
така, тъй като той носи отговорност за децата си до навършване на пълнолетие,
защото децата имат право не само на живот, но и на нормално развитие,
възпитание и образование. Съдът приема, че сумите от 120, 115 и 110 лева за
трите деца са недостатъчни, за да покрият нуждите на децата, поради което
неплащането на издръжката поставя под угроза най-основните потребности на
същите. Освен това по делото се установява, че подсъдимата е работоспособна и
физически здрава и е с възможност да реализира доходи, а данните за нейното
имотно състояние са съобразени от гражданския съд при определяне на размера на
издръжката за трите деца.
Безспорно се установява по делото, че подсъдимата Б. не е заплащала дължимата
издръжка на своите низходящи в размер на повече от две месечни вноски, а именно
18 месечни вноски по 120,00 лева, в периода от месец януари 2018 година до
месец юни 2019 година с обща сума от 2160,00 лева за детето М.Л.П., 18 месечни вноски по 115,00 лева, в периода от
месец януари 2018 година до месец юни 2019 година с обща сума от 2070,00 лева
за детето И.Л.П. и 18 месечни вноски по 110,00 лева, в периода от месец януари
2018 година до месец юни 2019 година с обща сума от 1980,00 лева за детето Н.Л.П..
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено по делото, че през
периода, за който е повдигнато обвинението на подсъдимата, тя не е заплащала
дължимата издръжка и през този период от време не е положила каквито и да е
грижи към децата си, което същата не отрича в съдебно заседание.
При така установената по несъмнен и
безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление
по чл.183 ал.1 от НК осъществено от обективна и субективна страна от
подсъдимата Б., като от обективна страна като е осъдена на издържа свои
низходящи-малолетните си деца М.Л.П., роден на *** година, И.Л.П., роден на ***
година и Н.Л.П., родена на *** година с решение по гр.дело №521/2017 година на
Районен съд гр.Тетевен, в сила от 12.01.2018 година съзнателно не е изпълнила
това свое задължение в гр.Тетевен, Ловешка област в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 18 месечни вноски по 120,00 лева, в периода от месец
януари 2018 година до месец юни 2019 година с обща сума от 2160 лева за детето М.Л.П.,
18 месечни вноски по 115,00 лева, в периода от месец януари 2018 година до
месец юни 2019 година с обща сума от 2070 лева за детето И.Л.П. и 18 месечни
вноски по 110,00 лева, в периода от месец януари 2018 година до месец юни 2019
година с обща сума от 1980 лева за детето Н.Л.П., а от субективна страна е
осъществила деянието умишлено, като е съзнавала неговия общественоопасен
характер, неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.
По описания начин подсъдимата Б. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, поради което съдът я
призна за виновна по този текст и във връзка с чл.54 от НК и наложи наказание пробация, като на основание чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 във
връзка с ал.3 т.1 и т.3 от НК определи следните пробационни мерки-задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година при периодичност два пъти
седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
година и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година.
Съдът наложи наказанието на подсъдимата Б. като взе предвид
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства-от една страна периода от
време, през който не е положила каквито и да е грижи за децата си и не е
заплащала дължимата издръжка, а от друга изразеното съжаление за извършеното и
признаване на вината си, заявеното от нея в съдебно заседание, че ще започне
работа и ще започне да плаща, поради което наложи наказанието и при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като от предвидените в закона
наказания лишаване от свобода и пробация, прие че следва да и бъде наложено
наказание пробация, като на основание чл.42а ал.2 т.1,
т.2 и т.6 във връзка с ал.3 т.1 и т.3 от НК определи следните пробационни
мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година при
периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 1 година и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок
от 1 година, което наказание напълно съответства на извършеното, като в
същото време ще даде възможност на подсъдимата за в бъдеще да работи и да заплаща
дължимата издръжка и ще оказва възпиращо-предупредително и възпитателно
въздействие, както по отношение на осъдената, така и по отношение на останалите
граждани.
Причина за извършеното-ниско правосъзнание и безотговорно отношение към
родителските задължения.
С
оглед изложените съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: