№ 865
гр. П., 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ненка Ц.кова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ненка Ц.кова Гражданско дело №
20235220101474 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Ц. Г. А., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „О.“ №485, чрез адвокат Ч. Ч. от АК П. срещу Ц. П. А., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „О.“ №361, като моли съда да постанови решение, по силата
на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 07.03.1981 г., от
който брак нямат родени ненавършили пълнолетие деца. Сочи, че първоначално
отношенията им се развивали нормално, но след няколко години брачен живот, проличали
някои сериозни разминавания във вижданията им за семейство и съвместен живот. Посочва,
че между него и ответницата често възниквали конфликти, което довело до пълното им
отчуждаване и вече повече от 15 години фактически са разделени, не споделят едно
жилище. Твърди, че между него и ответницата липсва разбирателство, доверие, взаимност
и уважение, като всеки от съпрузите си имал свой собствен живот без да се интересува от
другия. Посочва, че с ответницата са отчуждени и няма никаква възможност това да се
промени. Липсата на съвместно съжителство между страните повече от 15 години
окончателно показало обективната невъзможност за продължаване на брачните отношения.
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат Ч. Ч. от АК П.,
като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата Ц. П. А. не депозира отговор на исковата
молба.
1
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответницата се
явява лично. Заявява, че от около 7-8 години ищецът живее на семейни начала с друга жена.
Не желае бракът с ищеца да бъде прекратяван, тъй като го обича и имат общи деца и внуци.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.03.1981 г. страните сключили граждански брак в гр. П., с акт за граждански
брак № 0086 от 07.03.1981 г., видно от приложеното удостоверение за сключен граждански
брак на общ. П.. Съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – А. вместо
предбрачното фамилно име Караиванова.
По делото е разпитана свидетелката А. Х Б., с която понастоящем ищецът живее на
семейни начала. Свидетелката споделя, че познава ищеца и от около 15-20 години живее на
семейни начала с него в къщата на нейните родители. Посочва, че откакто са заедно с
ищеца, ответницата не го е търсила, както и че страните не поддържат връзка. На
свидетелката не са й известни причините, поради които страните са се разделили.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и последователни, като
съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва:
брачен иск с правно основание чл.49, ал.1 СК за прекратяване на брака на страните с развод,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия и небрачен иск с правно основание
чл.56 СК за ползване на семейното жилище след развода.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че между страните липсва изискваната съгл. чл.14 СК взаимност,
разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение,
общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се от събраните доказателства, че
през последните 15 години страните фактически не живеят заедно и всеки от тях има свой
живот, в който на практика другият отсъства. Случилото се преди 15 г. окончателно
разделно живеене на съпрузите сочи, че бракът е опразнен от съдържанието, което правните
и нравствени норми предписват. Дори да се приеме за установено твърдението на
2
ответницата, че фактическата раздяла е настъпила преди 7-8 години, то това не променя
извода на съда, че съпружеската общност в случая е изцяло унищожена. Съдът разглежда
фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на
физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което
състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл.15 СК.
По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по
смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви
съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки
между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице материалноправните
предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което
същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
В настоящото производство и на основание чл. 49, ал. 3 от СК, съдът не следва да се
произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като няма направено искане в
тази насока.
По отношение на фамилното име на съпругата:
Съгласно нормата на чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното
си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че съдът следва да е
сезиран с искане от съпруга, който при сключване на брака е променил фамилното си име да
възстанови предбрачната си фамилия. При липсата на такова искане в случая и с оглед
нормата на чл. 326 ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася по въпроса за
фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови съпругата Ц. П. А. да
продължи да носи брачното си фамилно име.
Съобразно разпоредбата на чл.56, ал.1 СК, когато от брака на съпрузите няма
ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното
жилище след развода, само ако има изрично искане от някой от съпрузите с жилищна нужда.
В случая с исковата молба е направено искане, семейното жилище, находящо се в гр. П., ул.
„О.“ № 361 да се предостави на ответницата. Съдът намира, че същото следва да се уважи.
Изрично в исковата молба е посочено, че не се претендира издръжка от ответницата.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, РС П. определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50
лева. В този смисъл всяка една от страните следва да заплати сумата от по 25,00 лева,
представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения на 07.03.1981 г. с акт за граждански брак № 0086
от 07.03.1981 г. на общ. П. граждански брак между от Ц. Г. А., с ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. „О.“ №485 и Ц. П. А., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „О.“ №361, като дълбоко
и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК, във връзка с чл.326 ГПК, след
прекратяване на брака Ц. П. А. да носи брачното си фамилно име А..
Семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. „О.“ № 361, се предоставя за ползване
на съпругата Ц. П. А..
ОСЪЖДА Ц. Г. А., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „О.“ №485, да заплати по
сметка на Районен съд П., допълнителна държавна такса по бракоразводното производство
в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Ц. П. А., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „О.“ №361, да заплати по
сметка на Районен съд П., допълнителна държавна такса по бракоразводното производство
в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4