РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Бургас, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500017 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от В. Д. Т., чрез процесуален представител
адв. Е. П. против решение № 260001/02.10.2024 г., постановено по гр.д. №
38/2021 г. по описа на ОС -Ямбол, с което е осъдена въззивницата да заплати
на „Български пощи“ ЕАД сумата 28 980 лв. - обезщетение за виновно
причинени на ищцата вреди, която сума е част от присвоени чужди пари,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Решението е оспорено като неправилно
поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения. Изразява становище, че ищецът, който носи тежестта на
установи елементите на пълната имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2
КТ не е доказал умишлено противоправно поведение на ответницата по
смисъла на ЗЗД, вследствие на което е настъпило твърдяното увреждане. С
влязлата в сила присъда по НОХД № 641/2021 г., задължителна за
гражданския съд, е установено, че въззивницата е причинила вреди на
физически лица, притежаващи банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД , но не е
установено, че е причинила вреди на работодателя си и не е установен
претендираният размер на тези вреди. Счита, че не носи отговорност за
извършен превод от ищеца към „Банка ДСК“ ЕАД , който се установява от
заключението на назначената СЧЕ. Оспорва също, че не е страна по
представените от ищеца договор от 01.03.2006 г., анекс № 15/2016 г. и
констативен протокол от 06.11.2017 г. и не се е задължила по тях. Посочените
1
документи счита за неотносими към предмета на спора и те не доказват
твърденията на ищеца. Фактът, че е извършен превод от ищеца към
посочената банка на база поети задължения по тези договори, не може да
послужи като доказателство и основание да се претендира плащането на тези
суми от въззивницата. Не са представени в оригинал оспорените от нея
операционни дневници и нареждания разписки, извлечения от „Банка ДСК“
ЕАД, спестовни книжки на титуляри и заявления на клиенти на банката,
описани в т. 6, т. 8 и т. 9 от исковата молба. При направено оспорване на тези
документи от страна на въззивницата и непредставени оригинали, тези
доказателства следва да се изключат от доказателствения материал по делото.
При това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е
обосновал акта си на тези доказателства. Друго съществено процесуално
нарушение, което се сочи е кредитирането на приетата СЧЕ, в заключението
на която е посочено, че вредата е причинена от ответницата - въззивница.
Счита, че това е правен въпрос, по който следва да се произнесе съдът и
вещото лице не може да дава заключение по такъв въпрос. Моли да се
отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което да се остави
искът без уважение, като недоказан по основание и размер. Претендира
разноски в настоящото производство.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от „Български
пощи„ ЕАД, чрез ю.к. Д., в който тя е оспорена като неоснователна. Счита, че
правилно съдът е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване на
претенцията по чл. 203, ал. 2 КТ. Чрез своите противоправни действия,
изразяващи се в неправомерно изтегляне от спестовните влогове на физически
лица на суми в общ размер от 28 980 лв., чрез подправени документи,
ответницата е причинила вреда на работодателя си. По силата на договорни
отношения с „Банка ДСК“ ЕАД дружеството ищец е възстановило тези суми,
което се доказва от назначената съдебно-икономическа експертиза и от
събраните писмени доказателства. Докато е била в трудовоправни отношения
с „Български пощи“ ЕАД ответницата, в качеството си на длъжностно лице, е
теглила неправомерно от спестовни влогове на клиенти на „Банка ДСК“,
обслужвани в представителството на банката в ПС З. Тя е съставяла лично
неистински документи, по силата на които е теглила и е присвоявала пари от
спестовни влогове на клиентите на банката. Всички документи в тази връзка
са представени по НОХД № 641/2021 г. на ЯРС, като са оспорени
възраженията в жалбата по отношение на писмените доказателства -
операционни дневници, нареждания-разписки. По отношение на факта за
извършено престъпление, неговата противоправност, механизма на
извършване и формата на вина е налице влязла в сила присъда, която е
задължителна за гражданския съд на осн. чл. 300 ГПК. В отговора са
посочени физическите лица и сумите, за които се твърди, че са присвоени от
въззивницата, в общ размер от 28980 лв. Съгласно договор от 01.03.2006 г.
между дружеството - работодател и „Банка ДСК“, нанесените вреди на
банката от неправомерни действия на служители на „Български пощи“ ЕАД се
2
установяват с двустранен протокол и сумата, представляваща вреда, се
превежда от дружеството - изпълнител на банката. Вследствие на
извършената съвместна проверка е установено, че неправомерно изтеглените
суми в представителството на дружеството ищец в З. са в размер на 28 980 лв.
и те са преведени от последното на „Банка ДСК“. Формата на вина е
безспорно доказана с влязлата в сила присъда, което прави неоснователни
възраженията, че не е доказано умишлено поведение от страна на ответницата.
Правилно е прието от съда, че извършеното от работодателя погасяване на
присвоената от ищцата сума се явява причинена вреда на имуществото на
работодателя. Тя е пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение на ответницата и в тази връзка са оспорени възраженията в
жалбата, че ответницата е причинила вреда на клиенти на „Банка ДСК“, а не
на работодателя си. Като неоснователни са оценени възраженията във връзка
със заключението на вещото лице по назначената експертиза. Моли жалбата
да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение.
Производството е по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45, чл. 49 и чл. 54 ЗЗД.
Образувано е по исковата молба на „Български пощи“ ЕАД против В.
Д. Т. за заплащане на сумата 28 980 лв., представляваща обезщетение за
причинена вреда на работодателя в резултат на престъпление. Твърди се, че
ответницата е бивш служител в ищцовото дружество, като е заемала
длъжността „служител гише“ в ПС З., като трудовото правоотношение e
прекратено на 09.05.2017 г. В ПС З. са извършвани дейности: приемане и
изплащане на суми по влоговите сметки на граждани, издаване на нови
спестовни книжки, операции, свързани със сключване на договор за срочен
влог и закриване на срочен влог, приемане и плащане на суми и лихви по
срочни влогове, приемане на суми в брой по разплащателни сметки,
съобразно сключен между работодателя и Банка ДСК договор от 01.03.2006 г.
След напускане на ответницата е получена информация за установено
наличие на разлика между сумата по спестовните книжки и съответното
салдо по банкови сметки на клиенти на банката, като това несъответствие се
дължи на операции, свързани с разпореждане със средства на клиентите в
представителството на Банка ДСК в ПС Зимница. Съгласно уговорките в
цитирания договор и анекс № 15 към него сумата, представляваща вреда се
превежда от изпълнителя по договора – ищцовото дружество. След извършена
съвместна проверка на представител на банката и дружеството ищец на
операционните дневници, извлечения от спестовните книжки и
операционните бележки се е установило, че неправомерно изтеглените суми
от спестовните влогове на осем лица са в общ размер на 28 980 лв. Тази
сума е преведена от ищцовото дружество на Банка ДСК с платежно
нареждане от 08.11.2017 г. По случая е образувано досъдебно производство №
30/2019 г. на ОСлО Ямбол. В уточнителна молба е посочено, че вредите, които
се претендират са в резултат на извършено престъпление по чл. 201 НК,
евентуално, че вредата е нанесена умишлено. Твърди се, че ответницата е
изтеглила неправомерно от спестовните влогове на осем клиенти на Банка
ДСК суми в размер общо на исковата сума, като е изготвила неправомерно
3
нареждане-разписки и е теглила посочените суми от влоговете на лицата.
Тези действия са извършвани докато е била в трудово правоотношение с
ищцовото дружество. Налице е причинна връзка между противоправното
поведение на ответницата и настъпилата за работодателя вреда.
Ответницата е оспорила фактическите твърдения в исковата молба и по-
конкретно неправомерното теглене на суми от спестовните влогове на клиенти
на Банка ДСК. Твърди, че представените към исковата молба писмени
доказателства не носят неин подпис и не изхождат от нея. Не оспорва
съществуването на трудово правоотношение с ищцовото дружество за периода
от 01.03.1990 г. до 09.05.2017 г. и качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 201 от НК. Твърди също, че не е страна по договора с Банка
ДСК и анекса към него и оспорва относимостта на представения констативен
протокол от 06.11.2017 г. към спора. Оспорва се и истинността на
представените операционни дневници, нареждания-разписки, извлечения от
Банка ДСК, като иска да се представят в оригинал.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е приел предявеният
иск за изцяло основателен и доказан, като е изложил мотиви, че
работодателят е установил при условията на пълно и главно доказване
предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответницата
- тя е полагала труд по трудово правоотношение с ищцовото дружество, през
периода, през който са причинени имуществените вреди, налице е умишлено
противоправно поведение на работника, вследствие на което е настъпило
увреждането, вреда, изразяваща се в претърпени загуби, както и причинно-
следствена връзка между поведението на работника и причинените вреди.
При служебната проверка на атакувания съдебен акт не се установиха
пороци, водещи до нищожност и недопустимост, а по правилността на акта
съдът е обвързан от изложеното в жалбата - чл. 269 ГПК.
По делото е безспорно, че през периода от **.**.**** г. до **.**.**** г.
въззивницата е била в трудово правоотношение с ищцовото дружество като
последно е заемала длъжността „служител гише“ в ПС З. Безспорно е
установено също, че с влязла в сила присъда по НОХД № 641/2021 г. на ЯРС
същата е призната за виновна в това, че през периода 19.12.2008 г. до
20.06.2016 г., в качеството си на длъжностно лице, е присвоила от физически
лица пари в размер на 58428,23 лв., връчени й в това качество и поверени да ги
пази и управлява, като длъжностното присвояване е улеснено от друго
престъпление по чл. 301, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Тези
суми са били поверени на въззивницата по силата на договор №
1308/01.03.2006 г. между „Банка ДСК“ и „Български пощи“ ЕАД и анекси
към него, както и договор между „Юробанк България“ и „Български пощи“
ЕАД. По делото е представен договора с „Банка ДСК“ и анекса към него,
цитирани в диспозитива на присъдата. Съгласно т. 7 от анекса, между
страните е постигнато съгласие, че за срок от 3 години от прекратяване на
договора /30.06.2016 г./, при установяване на вреди, нанесени на банката,
вследствие на изпълнение на дейността по договора или получаване на
сигнал от клиент за наличие на неправомерни действия от служител на
4
„Български пощи“ ЕАД, банката има право да поиска извършване на
съвместна проверка за установяване на наличие или липса на
недобросъвестни действия, като за установените факти се съставя двустранен
протокол. Дружеството ищец се е задължило да преведе на банката сумата от
вредата по негова сметка, посочена в т. 8 от анекса. По делото е представен
двустранен протокол между ищеца и Банка ДСК от 06.11.2017 г., от които се
установява, че са подадени заявления от клиенти на банката за липсващи
средства от спестовните им сметки и след извършена проверка е установена
щета в размер на 28 980 лв., представляваща неправомерно изтеглени
средства от влоговете на 8 физически лица /посочени и в обстоятелствената
част на исковата молба/, които подлежат на възстановяване от „Български
пощи“ ЕАД. По делото е представено платежно нареждане от 8.11.2017 г., от
което се установява, че от сметка на работодателя е преведена по сметката на
Банка ДСК, посочена в т. 8 от анекса, сумата 28 980 лв. За тази сума се твърди
от ищеца, че представлява умишлено причинена вреда, която е в причинно-
следствена връзка с поведението на ответницата, представляващо
престъпление, установено с влязла в сила присъда.
Първото възражение в жалбата е, че не е доказано умишлено
противоправно поведение на ответницата по време на съществуване на
трудовоправното отношение с ищеца, вследствие на което е настъпило
увреждане на имуществени права на работодателя. Възразява се, че видно от
влязлата в сила присъда, ответницата е причинила имуществена вреда на
физически лица, а не вреда на работодателя си. Възражението е
неоснователно: с влязла в сила присъда по НОХД № 641/21 г. на ЯРС
въззивницата е призната за виновна в извършване на умишлено престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1
и чл. 54 от НК - в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1,
б. “б“ НК в периода от 19.12.2008 г. до 20.06.2016 г. е присвоила чужди пари в
големи размери - 58 428,23 лв. В присъдата са посочени лицата, от които са
присвоени суми: В. Д. В. - 900 лв.; С. М. - 2500 лв.; Ж. В. Ж. - 5600 лв.; А. К.
А. - 5080 лв.; Г. Р. Г. - 2900 лв.; С. Т. Г. - 9200 лв.; М. Т. Г. -1800 лв. и Р. В. И. -
8000 лв. /от които възстановени от ответницата 7000 лв./. Няма твърдения и
доказателства посочените суми са възстановени от ответницата на
физическите лица. От друга страна безспорно е установено по делото, вкл.и
от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че исковата сума е
преведена на Банка ДСК от страна на работодателя, съобразно уговореното
между „Български пощи“ ЕАД и банката по договор № 1308/01.03.2006 г. и
анекс към него от 2016 година. Това означава, че с извършеното от нея
умишлено престъпление, установено с влязла в сила присъда, ответницата е
причинила имуществена вреда на работодателя в размер на платените от
него суми, които тя е присвоила. Размерът на причинената вреда на
физическите лица е установен с влязлата в сила присъда. Що се отнася до
това, че ответницата не е страна по договора между работодателя и Банка
ДСК и анекса към него, това наистина е така, но претенцията не се основава
на този договор и анекс, а на самия закон. Съгласно уговореното в анекс №
5
15 към договора от 01.03.2006 г. ищецът отговоря пред възложителя по
договора за вреди, причинени от неправомерни действия на негов служител -
т. 7 и т. 8 от анекса. Става дума за безвиновна отговорност на работодателя за
вреди, причинени от действия на негов работник при изпълнение на
възложената работа - чл. 49 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 54 ЗЗД,
лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск
против него за това, което е платил. Става дума за регрес против прекия
причинител на вредата. Тъй като е установено по делото, че ищецът е
заплатил на банката исковата сума, представляваща вреда, причинена на
клиенти на последната от умишленото виновно поведение на ответницата,
установено с влязла в сила присъда, същата дължи заплащането й. Същото
следва от основен правен принцип, че отговорността за вредите, като краен
резултат, следва да бъде понесена от този, който ги е причинил виновно и
противоправно.
Що се отнася до оспорените документи, които не са представени в
оригинал, оспорването им в отговора на исковата молба не е конкретно и не е
ясно в какво се изразява неистиността на представените документи. Освен
това от мотивите на решение № 48/05.04.2024 г. по ВНОХД № 63/2024 г. на
ОС - Ямбол се установява, че ответницата е извършила престъпление по чл.
310, ал. 1, вр. чл. 309, ал.1 НК, като е съставила неистински частни документи
– нареждания-разписки, чрез което е извършила и престъплението
присвояване. Безспорно е установено с влязлата в сила присъда на нак. съд,
че ответницата е присвоила посочените суми от изброените физически
лица, посочени и в обстоятелствената част на исковата молба, използвайки
тези неистински документи. Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца - чл. 300 ГПК. Оспорването на
платежното нареждане от 08.11.2017 г. за сумата 28 980 лв. от страна на
въззивницата е в следния смисъл - липсва посочване на лицето и подпис на
вносителя. Вещото лице по назначената експертиза е установило, че от
сметката на „Български пощи“ ЕАД е преведена по сметка на Банка ДСК,
посочена в анекса, исковата сума с посочено основание: протокол от
06.11.2017 г. Поради това е без значение за установяване на факта на плащане
кой конкретно е изготвил платежното нареждане, след като като наредител е
посочено дружеството ищец. Що се отнася до заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, изводът, че вредата е причинена от ответницата е
правен извод, но съдът не е мотивирал решението си с този извод на вещото
лице, а е взел предвид неговите фактически констатации.
С оглед на горното съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно. Направено е искане от въззиваемото дружество за
заплащане на направените в производството разноски, което с оглед
разпоредбата на чл. 78 ГПК е основателно. От въззивницата се дължи сумата
360 лв. - юр. възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/02.10.2024 г., постановено по гр. д.
№ 38/2021 г. на ОС - Ямбол.
ОСЪЖДА В. Д. Т. от гр. П., ул. „К. К. П.“ № *, ет. **, ап. **, съдебен
адрес: С., ул. „Ц. А.“ № *, ет. * да заплати на „Български пощи“ ЕАД сумата
360 лв. юр. възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7