Р Е Ш Е Н И Е
№
399 25.10.2019 година гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на …………втори октомври..……………… две хиляди и деветнадесета
година
в публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С
участието на секретаря……Д.Х…………………....………………………..…….
И
прокурора ……………………………….…………….…..…………………………
като
разгледа докладваното от съдия Петкова……....……..………………………..
Въззивно
гражданско дело …………….№ 415….
по описа за 2019 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 122/03.04.2019
година, постановено по гр.д. № 1304/2018 година, РС-Димитровград е отхвърлил
предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД -
София против М.Р.М. *** иск за установяване по отношение на ответника М., че
той дължи на ищеца сумите както следва 2705,89 лева главница, 1114,85 лева - договорна
лихва за периода 20.07.2017 година – 20.07.2019 година; 272,15 лева -
обезщетение за забава за периода 20.08.2017 година до 27.04.2018 година, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2018 година до
окончателното ѝ изплащане; които суми били дължими по договор за потребителски
кредит № *** година, сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.Р.М.; вземанията по който са били цедирани от
посоченото дружество на ищеца с Приложение № 1/15.09.2017 г. към рамков договор
за цесия от 27.07.2017 г.; за които суми е издадена заповед № 346/02.05.2018
година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 644/2018
г. на Районен съд - Димитровград.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК адв. Д.Д. - особен
представител на въззиваемия/ответника в първоинстанционното производство М.Р.М.
подава писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на
атакуваното решение. Моли същото да бъде потвърдено.
Хасковският
окръжен съд, като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по
делото и във връзка с доводите и оплакванията на страните, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и
е редовна. Разгледана по същество – жалбата се явява неоснователна. При
проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които
да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.
Първоинстнационният съд е сезиран с иск с правно
основание чл. 422 ал.1,
вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД. Искът е
предявен от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу М.Р.М. ***. Ищцовата претенция е основана на
твърдение за сключен на 06.07.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
като кредитор и ответника, като кредитополучател, договор за потребителски
кредит № *** година. По този
договор дружеството отпуснало на ответника заем в размер на сумата 3000 лева,
представляваща главница по кредита, а кредитополучателят се съгласил да заплати
на кредитора и такса ангажимент в размер на 105 лева. Договореният от страните
лихвен процент бил фиксиран за срока на договора. Кредитополучателят се
задължил да погаси тази главница плюс таксата на 36 равни части, включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Погасителните вноски
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на кредитора. По този начин, общата стойност на
плащанията по кредита достигнала сумата 5 609.52 лв., от което договорната
лихва – 2 504.52 лв. Сумата по кредита следвало да бъде върната в срок до
20.07.2019г., на 36 месечни погасителни вноски по 155.82 лв., като крайният
срок за издължаване на всички задължения бил 20.07.2019г. Тъй като
кредитополучателят преустановил плащанията по договора, кредиторът приел, че по
отношение на вземанията настъпила предсрочна изискуемост, считано от
19.08.2017г., която дата представлявала падеж на тринадесетата погасителна
вноска. Сумата, която ответникът погасил до момента на подаване на исковата
молба, била в размер на 1 788.78 лв., с която били погасени договорна лихва – 1
389.67 лв. и главница – 399.11 лв. Съгласно договора, на длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 20.08.2017г. – денят, следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост, до датата на подаване на заявлението в
съда, в общ размер от 272.15 лева. Ищецът твърди, още, че с процесния рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 към
него, сключени между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, придобил процесното вземане. Заявява, че е уведомил длъжника
по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия, но ответникът не бил
изпълнил задължението си, поради което ищецът се снабдил със заповед по чл.410
от ГПК за изпълнение на парично задължение. И тъй като заповедта била връчена
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес да
предяви настоящия иск.
Ответникът М.Р.М. се представлява в
исковото производство от особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК. Адв. Д. е
оспорил предявения иск с няколко довода – не било установено авторството на М.М.
при подписването на договора, не било доказано реалното получаване на сумата по
кредита от него, не се установявало колко вноски били погасени и колко оставали
дължими, не било налице надлежно уведомяване на кредитополучателя за извършена
цесия, нито надлежно упълномощаване на ищеца от цедента да уведоми длъжника за
цесия, не било доказано цедирането на вземането.
При
разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към
спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на
всички направени от страните възражения. Обсъдил е в съвкупност
събраните по делото доказателства и не е допуснал процесуални нарушения. Въз основа на доказателствения материал е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан, поради което го е отхвърлил.
Пред настоящата инстанция не се представиха нови допустими доказателства, които
да дават основание за извод, различен от направения от
решаващия съд.
Няма спор по делото относно това, че между ответника в качеството му на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД –
гр.София – кредитор е възникнало облигационно отношение по силата на сключения
помежду им договор за кредит. Безспорно е установено и това, че с горепосочения
рамков договор от 27.07.2017 година и приложение към
него от 15.09.2017 година заемодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД –
гр.София е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр.София,
чийто правоприемник се явява ищецът, вземанията си по договора за кредит,
сключен с ответника. С договора за цесия е предвидена клауза, с която продавачът упълномощава купувача да изпраща писмени
уведомления до длъжниците от името на продавача, с които да им съобщи за
прехвърляне на задълженията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В изпълнение на
тези договорни клаузи е изготвено пълномощно, прието като писмено доказателство
по делото, ведно с уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/,
изпратено на ответника на адрес – гр.*** . От начина на оформяне на
представеното по делото известие за доставяне следва, че уведомлението не е
било връчено на адресата (с лаконично отбелязване „преместен“).
При така установената по делото фактическа обстановка, основателни
са въведените от особения представител на ответника възражения, основаващи се
на нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, според която прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Безспорно в тази насока по делото се установи, че вземането
на кредитора по договора за кредит, сключен с ответника, въз основа на който
основава вземането си, заявено в заповедното производство, е било прехвърлено
на праводателя на ищеца, по силата на договор за цесия. С факта на подписване
на договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му, вземането
към ответника по договора за кредит е преминало от предишния кредитор върху новия
кредитор – ищеца, който става носител на вземането – обстоятелство, обуславящо
и наличието на материално правната му легитимация. За да има действие спрямо
длъжника, цесията следва да му бъде съобщена. Уведомяването има за цел да
обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му. По силата на принципа за свободата на
договарянето – чл.9 от ЗЗД, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Разпоредбата на чл.99, ал.4
от ЗЗД не съдържа и изискване за срок за съобщаване, и форма за съобщаване.
Няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи на длъжника – това може да стане по телефон,
по телекс, по факс или писмено, включително и по пощата.
От представените по делото доказателства се установява,
че цесионерът по силата на изрично пълномощно, дадено му от цедента, е изпратил съобщение за извършената цесия, но
същото не е получено от длъжника. За да е в съответствие с принципа на
добросъвестно упражняване на правата на кредитора, от страна на последния
следва да се установи наличието на
определени предпоставки и / или фактически констатации, при наличието на
които ще се счита, че е положил дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка, при която би могло да
се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на потребителя е
променен и последният не е уведомил кредитора за новия си адрес. В разглеждания
случая тази хипотеза не се доказва. Напълно недостатъчно е на база двукратно
посещение на адреса, при това неясно на какъв интервал, да се заключи - „преместен“,
респ. че длъжникът е променил адреса си. При липса на ясно разписани други
предпоставки, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване
представлява полагане на дължимата грижа, съдът приема, че не е налице
фингирано връчване на съобщението.
Поради това съдът приема, че волеизявлението на цесионера, извършено в изпълнение на упълномощителна
сделка с цедента, не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи
действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не
може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от исковата
молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на
вземането, доколкото връчването им е извършено при условията на чл.47 от ГПК в
рамките на заповедното и исковото
производства, редовността на
които не може да санира
допуснатото от страна на кредитора бездействие, довело до нарушаване на
принципите за добросъвестно упражняване на права, предшестващо подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, съгласно изложените по-горе
съображения. Следователно, както
правилно приема РС-Димитровград, процесната цесия не е породила действие спрямо
ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния
договор за заем, в полза на цесионера – ищцовото дружество.
Споделят се и останалите мотиви, изложени от РС-Димитровград в атакуваното
решение, поради което ХОС препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
По
тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния съдебен акт, споделени
от ХОС, въззивната жалба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД – София се явява неоснователна, а атакуваното
решение – валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на
деловодни разноски се явява неоснователна.
Водим
от горното, съдът
Р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122/03.04.2019
година, постановено по гражданско дело № 1304/2018 година по описа на РС-Димитровград.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.