Решение по дело №262/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2021 г.
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20217250700262
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                    155                            07.12.2021 г.                 град Търговище

 

  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                             пети състав            

На тридесети ноември                                                                година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Иванка Иванова

Секретар: Гергана Бачева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

АД № 262 по описа за 2021 година

за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 215 и сл. от ЗУТ.

Делото е образувано по жалбата на „Цетин България“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез юрк. Й.И. с имейл:  И „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, чрез юрк. Я. З. тел. ... е имейл: .. против Заповед № ДК-19-Т-1/ 03.09.2021 г. на ВИД началник на РДНСК, с която е забранено ползването на невъведения в експлоатация строеж: „Базова станция“, находящ се в местността „Драката“, ПИ №73626.176.991 по КККР на гр. Търговище.

Първият жалбоподател сочи в жалбата си, че процесната заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон, неспазване на установената форма (липсата на мотиви) и поради съществено нарушение на адм. производствените правила. Посочената в заповедта мобилна приемно-предавателна станция не представлява „строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, и не представлява трета категория строеж по чл. 137, ал. 1, т. 3, б.“з“ от закона, във вр. с чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/ 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Посочената базова станция не подлежи на разрешителен режим за ползване по реда на чл. 177, ал. 2 от ЗУТ. Това произтича от факта, че обектът може да се отдели от поземления имот, в който е разположен свободно и да се транспортира на друго място след демонтажа на елементите, а самия имот след това да се ползва по предназначението си. При разполагането на базовата станция не е налице трайно прикрепяне към ПИ на същата и на свързаните с нея съоръжения (мачта, антенно-фидерна система, токозахранващо устройство, заземителна и мълниезащитна инсталация) или на самата опорна рамка, върху която инсталацията е разположена. Мобилната базова станция е елемент от пътно транспортно средство – ремарке, с възможност за функциониране върху неговата платформа.

В съдебно заседание първия жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юрк. Й.И. е получена молба за даване ход на делото в нейно отсъствие и изразено становище по съществото на спора и за отмяна на оспорения адм. акт. Пледира за присъждането на разноски по делото.

Вторият жалбоподател „А1 България“ ЕАД  сочи, че обектът на проверка не представлява строеж. Той е МПС, регистрирано по съответния ред от МВР. Върху и във ремаркето е разположено цялото оборудване, като то със самото ремарке могат да бъдат преместени самостоятелно във всеки момент. Налице са застопоряващи елементи, които са поставени встрани от ремаркето, които елементи не са вкопани, а са поставени върху земята. Всеки един елемент от обекта може да бъде преместен от мястото, където е поставен без да остави каквито и да е следи върху него и без да измени по какъвто и да е начин средата. Обектът е мобилен и няма характеристиките на строеж – базова станция и не се ползва като такава. Той е признат за превозно средство по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на Наредба № I – 45/ 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС с нарочен акт на МВР, който е обективиран в приложеното Свидетелство за регистрация, издадено на основание чл. 9, ал. 1 от наредбата. Описанието на обекта е бегло и хаотично. Не е ясно разграничението кои части са на Цетин, кои на БТК и кои  ДНСК смята, че са на А1.Така посоченото описание в заповедта не отговаря на фактическото положение. Всички констатирани обстоятелства са установени и удостоверени едностранно от служители на РДНСК, без присъствието на представител на А1. Проверката е извършена без да се уведоми дружеството и без да е поканен негов представител. Това го е лишило от възможността за обяснения  относно обстоятелствата за проверката и за изразяване на становище по въпроса или да представи документи. С това са нарушени производствените правила, нарушени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, които изискват актът да бъде издаден след като се изяснят фактите за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации“ и след като АО е събрал служебно всички относими доказателства. Направено е искане за присъждането на направените по делото разноски. 

В съдебно заседание по делото, вторият жалбоподател „А1 България“ ЕАД, редовно призован се представлява от юрк. Я. З., редовно упълномощен и приет от съда, който изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.

Ответникът по оспорването – ВИД началник на РДНСК- Търговище , редовно призован не се явява, а се представлява от ст. юрк. Ст., редовно упълномощен, който счита жалбите за неоснователни и изразява становище за законосъобразност на постановения адм. акт.

Съдът като прецени допустимостта на жалбите, приема за установено следното:

Жалбите са подадени от надлежни страни и в срок, налице е правен интерес от оспорването, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема, че първият жалбоподател е собственик на строежа, а вторият жалбоподател е ползвател на обекта. 

Съдът приема за установено, че адм. производство е инициирано по жалба от 08.06.2021 г. на Ц.П. – собственик на недвижим имот в землището на гр. Търговище, м. „Драката“ до началника на РДНСК – Търговище по повод на много ниско напрежение на тока в района (преписката).

На 15.06.2021 г. служители в РДНСК – Търговище извършили проверка и изготвили Констативен протокол (преписката) № БС от същата дата, в който записали, че са установили в имот с идент. № 73626.176.602 по КККР на гр. Търговище, м. „Драката“, собственост на Г. А. е разположена базова станция на мобилен оператор. Станцията е инсталирана върху платформа с колесар с рег. № ... Същата вероятно е свързана с електро-преносната мрежа, чрез намиращата се в имота вила.

На 17.06.2021 г. ВИД началник на РДНСК – Търговище е изпратил писмо до председателя на комисията по регулиране на съобщенията, директора на РЗИ – Търговище и кмета на община Търговище с изх. № Т-241-00-084 (преписката), в което поискал предоставянето на информация за регистриране на базовата станция в съответствие с изискванията на ЗУТ, ЗЕС и ЗЗдравето.

На 21.06.2021 г. директорът на РЗИ – Търговище е изпратил до РДНСК – Търговище писмо (преписката), в което посочил, че в публичния регистър на обектите с обществено предназначение, подлежащи на контрол от РЗИ – Търговище няма вписана мобилна базова станция в имот с идент. № 73626.176.602. Съоръжението не фигурира и в поддържаната от РЗИ електронна информационна система за обектите с излъчващи съоръжения по код 46 от Приложение № 1 източници на електромагнитни пилета, и нивата на излъчване.

На 15.07.2021 г. кмета на община Търговище изпратил писмо до РДНСК – Търговище (преписката), в което посочил, че относно мобилна базова станция, находяща се в имот с идент. № 73626.176.602 по КК на гр. Търговище, м. „Драката“, служители в Д“УТОСТ“ при община Търговище са извършили проверка в регистъра на строителните разрешения, издадени от община Търговище и в регистъра за преместваемите обекти и съоръжения, при което не се е установило да е издадено разрешение за мобилна базова станция в горепосочения имот.

На 28.07.2021 г. от председателя на комисията за регулиране на съобщенията е изпратил писмо (преписката), в което е посочил, че на 29.06.2021 г. служители от КРС са извършили проверка, при която е установено, че в съседен имот на е разположена базова станция от мобилна наземна мрежа, състояща се от контейнер, монтиран на платформа – ремарке, антенна мачта с височина около 10 м. и антенно-фидерна система. Резултатите от проведените измервания и регистрирани сигнали доказват по еднозначен начин, че описаната базова станция е действаща и работи в честотни диапазони, предоставени от КРС за ползване на „Теленор България“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД. От проверката е установено, че базовата станция е собственост на „Цетин България“ ЕАД ( дружество, създадено в резултат на преструктуриране на бизнеса на „Теленор България“ ЕАД и приемник на техническата инфраструктура и оборудване – базови станции и др.) и не представлява строеж по смисъла на ЗУТ според становище на ДНСК и се ползва съвместно от „Теленор България“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД въз основа на сключен договор. Съгласно предоставената в КРС информация към 30.05.2021 г. за параметрите на базовите станции на „Теленор България“ ЕАД е декларирана и въведена в мрежата на предприятието базова станция с адрес: гр. Търговище, м. „Драката“, вила „ЕТРА“ № 188, работеща по технологии GSM (2G)/ UMTS (3G) от 01.10.2015 г. и технологията LTE (4G) от 19.07.2018 г. Към датата на стартиране на излъчване по технология LTE (4G) на 19.07.2018 г., не са били в сила измененията в чл. 151 от ЗУТ (ДВ, бр. 62 от 2020 г.), изискващи регистрация. Конкретният обект не е подлежал на регистрация в КРС и на основание чл. 33, ал. 6 от ЗЕС.

На 06.08.2021 г. работна група от служители на РДНСК – Търговище извършили проверка на процесния строеж: базова станция, находяща се в м. „Драката“, имот с идент. № 73626.176.991 по КККР на гр. Търговище, вила „Етра № 188“ и съставили Костативен акт № Т-1 (преписката). Служителите записали, че строежът е собственост на „Цетин България“ ЕАД и се ползва от „Теленор България“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД. Проверката се извърши в отсъствието на представител на собственика на имота, на собственика на съоръжението и на ползвателите на съоръжението. За строежа служителите записали, че строежът предствалява базова станция от мобилна наземна мрежа, състояща се от контейнер, монтиран върху платформа – ремарке, антенна мачта с височина около 10 м. и антенно-фидерна система. Строежът е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1 т. 3, б. „з“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1 /2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Строежът се ползва по предназначение – приемно-предавателна станция, без извършени замервания за съответствие с пределно допустими нива на електромагнитни полета. Не е представен документ за въвеждане в експлоатация на строежа, издаден от органите на ДНСК, съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗУТ. За нарушена разпоредба служителите записали чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.

На 03.09.2021 г. ВИД началник на РДНСК  издал процесната заповед № ДК-19-Т-1 от същата дата (преписката), с която забранил ползването на невъведения в експлоатация строеж:“Базова станция“, находящ се в м. „Драката“, ПИ 73626.176.991 по КККР на гр. Търговище. Определил срок до 30.09.2021 г. за доброволно изпълнение на заповедта и разпоредил в 3-дневен срок от тази дата изп. директор на „Електроразпределение Север“АД – Варна да прекъсне захранването с електрическа енергия на строежа.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице – архитект. На първия поставен въпрос вещото лице е отговорило, че базовата станция представлява елемент от пътно транспортно средство – автомобилно ремарке (прицеп) – платформа. Може да бъде теглено от подходящо МПС. Състои се от кабина (контейнер) за телекомуникационна апаратура, антенна мачта с височина от около 10 м. и антенно-фидерна система.

На втория поставен въпрос съдебният експерт е дал отговор, че е възможно съоръжението да е укрепено с транспортируеми бетонни елементи за стабилизация.

На третия поставен въпрос вещото лице е отговорило, че съоръжението може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместено в пространството, без да загуби своята индивидуализация.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и непротиворечащо на останалите писмени доказателства поради което го приобщава към същите.

При тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът счита процесният адм. акт  - заповед № ДК-19-Т-1/ 03.09.2021 г. на началника на РДНСК - Търговище за законосъобразен адм. акт, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 216, ал. 6 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

Издаденият адм. акт е мотивиран и съдържа всички реквизити за адм. акт, издаден в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотиви се съдържат както в адм акт, така и в представената адм. преписка.

Съдът намира, че издадената заповед без да е налице съществено нарушение на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон поради следното:

Основният спор между страните, повдигнат от жалбоподателите и в двете жалби е, дали процесния обект е преместваемо съоръжение или строеж. Според АО обектът е строеж от трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ от ЗУТ. Определение за „строеж“ законодателят е дал в нормата на §5, т. 38 от ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съдът приема, че характеристиките на обекта като станция, представляваща телекомуникационно съоръжение на техническата инфраструктура, съставляващо част от електронните съобщителни мрежи и съоръжения по § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ безспорно сочат на строеж, без значение, че съоръжението е вградена мобилна платформа. Освен това този строеж правилно е определен като такъв от трета категория. Обектът не отговаря на изискванията за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Преместваемите обекти са с предназначение за увеселение, търговия или други обслужващи дейности, и са изброени в нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, като конкретния обект не попада сред това изброяване. Освен това за определяне на обекта като преместваем или строеж следва да се съди, както от неговите характеристики, така и от предназначението му. В този смисъл факта дали обектът е трайно прикрепен към терена няма съществено значение. Строеж по смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ е всяко съоръжение което изменя трайно субстанцията си или начина на ползване на земята, какъвто е настоящия случай. В този смисъл е трайната практика на ВАС, обективирана в Решение № 15166/ 11.12.2017 г. по АД № 6905/ 2017 г., Решение № 1914/ 15.02.2017 г. по АД № 8003/ 2016 г., Решение № 6488/ 23.05.2017 г. по АД № 13816/ 2016 г., Решение № 1541/ 05.02.2018 г. по АД № 8131/ 2017 г., Решение № 14386/ 22.11.2018 г. по АД № 7392/ 2018 г. и Решение № 13944/ 16.11.2017 г. по АД № 6456/ 2017 г.

В тази връзка съдът приема, че в настоящия случай се касае за строеж, който не е въведен по законово установения ред в експлоатация от компетентните органи по чл. 177, съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.

Съдът намира, че в процесната заповед не е налице и съществено нарушение на адм. производствените правила, тъй като не е налице нарушение, което ако не беше допуснато да би се стигнало и до друго решение на поставения пред АО въпрос.

Поради изложеното жалбите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид на изхода от оспорването съдът приема, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на АО следва да бъдат възстановени направени по делото разноски, съставляващи юрк.възнаграждение в размер на 140 лв., определено съгласно чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от НЗПП.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбите на „Цетин България“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез юрк. Й.И. с имейл:  и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, чрез юрк. Я. З. тел. ... е имейл: ... против Заповед № ДК-19-Т-1/ 03.09.2021 г. на ВИД началник на РДНСК, с която е забранено ползването на невъведения в експлоатация строеж: „Базова станция“, находящ се в местността „Драката“, ПИ №73626.176.991 по КККР на гр. Търговище.

 ОСЪЖДА „Цетин България“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 да заплати на РДНСК Търговище направените по делото разноски в размер на 70 лв., съставляващи юрк. възнаграждение.

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на РДНСК Търговище направените по делото разноски в размер на 70 лв., съставляващи юрк. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на Р. България.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: