Определение по дело №239/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по искане от М. И. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] [улица], чрез адв. Ю. И. - САК за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0306-000071/23.04.2024г. по чл.171,т.2а,б.б от ЗДвП, издадена от полицай при РУ Нова Загора на ОДМВР Сливен - В. У. – прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца относно МПС БМВ ХЗ 3.0 Д с peг. № [рег. номер].

Посочената заповед е издаден във връзка със съставен АУАН № GA1050677 / 23.04.2024 г. против молителката, за нарушение на чл.174 ал.3 пр.второ от ЗДвП.

Искането се съдържа в подадена жалба срещу заповедта, като се твърди, че настоящият адрес на молителката бил в [населено място], [улица]***, а тя работила в магазин за бои и декоративни мазилки в Нова Загора. Работното и време било от 08,15 до 17,30 часа. Графикът на междуградския транспорт (машрутки първата била в 8,00 часа), не би и позволило да ходи на работа навреме и за да се придвижи се налагало да ползва таксиметрови услуги, което било финансово неизгодно за нея. Финансовите и вреди се изразявали в понижаване на стандарта и на живот, изразяващ се в ограничения на храна, ползване на ел. енергия и вода за битови нужди. Иска се от съда да спре предварителното изпълнение на ЗППАМ № 24-0306-000071/23.04.2024 г., издадена от полицай при РУ Нова Загора на ОДМВР Сливен.

По така заявеното искане съдът намира следното:

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

По аргумент от чл. 166, ал. 4 АПК и чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, условие за допустимост на искането е то да е направено едновременно с жалбата до съда срещу акта, в случая или по-късно (след подаването на жалбата до съда и до приключване на производството с окончателен съдебен акт). Следователно искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед е допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Всички заповеди по чл. 172, ал.1 ЗДвП за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б."а", т.6 и т.8 ЗДвП подлежат на предварително изпълнение на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП. Заповед № 24-0306-000071/23.04.2024 г., издадена от полицай при РУ Нова Загора на ОДМВР Сливен е такава по чл. 172, ал.1 вр. чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, и подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, без издалият я административен орган да носи тежестта да доказва наличието на предпоставките по чл. 60, ал.1 АПК. Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл. 171, т.2а от ЗДвП, по който ред е издаден и оспореният административен акт. В този случай – на допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закона, се презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, като основанията, при които може да бъде спряно предварителното изпълнение на акта, са въведени в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно: ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Подателят на искането за спиране на предварителното изпълнение следва, освен да твърди възможността за настъпване на вреди, да представи доказателства или поне да изложи мотивирани твърдения, че би могъл да претърпи значителна или трудно поправима вреда.

Съдът намира, че не са изложени мотивирани твърдения, нито са ангажирани доказателства в тази насока, които да установяват, че допуснатото предварително изпълнение ще причини значителни или трудно поправими вреди на оспорващия. С искането за спиране изпълнението на оспорения акт се твърди, че оспорващата би могла да претърпи от изпълнението на акта вреди изразяващи се в понижаване на жизнения и стандарт, тъй като би следвало да прави допълнителни разходи за транспортирането си до работно място в друго населено място. По делото обаче не са представени доказателства, че от изпълнението на акта за нея биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност и изключителност на обществените. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. В случая са изтъкнати само хипотетични вреди, които би могло и да не настъпят.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателката би се причинила вреда от невъзможността и да се придвижва с процесното моторно превозно средство, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване, включително с извънградски обществен транспорт различен от автомобилния, като например железопътен. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. (Определение № 10620 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9840/2023 г., VII о.)

Следва да се посочи и че твърдените евентуални вреди не се основават на нови обстоятелства, които да не са били известни към момента на издаването на оспорената ЗППАМ.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че искането за спиране като неоснователно следва да бъде отхвърлено – липсват доказателства, че засегнатият интерес по степен на важност е от категорията на посочените от законодателя, както и липсват доказателства за наличие на предпоставките, обуславящи спиране на допуснатото предварително изпълнение на акта.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.166 ал.3 от АПК,

съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М. И. А. за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0306-000071/23.04.2024 г. по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, издадена от полицай при РУ Нова Загора на ОДМВР Сливен.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.