На основание §2,ал.1 от ГПК в сила към момента на постановяване на настоящото съдебно решение,производството продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ . С решение № 1/08.02.2008 г.,постановено по гр.д. № 311/2007 г. , Момчилградският районен съд е прекратил брака,сключен между Емине Джалил Халил и Осман Бейсим Халил ,поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, по вина и на двамата съпрузи. Съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете Халил на майката,като е определил режим на лични отношения с бащата всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 до 18.00 часа,както и веднъж годишно за едни месец по време на лятната ваканция,който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Съдът е осъдил бащата да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 40 лв.,платима чрез неговата майка и законна представителка,считано от влизане на решението в сила,до настъпване на причини променящи или прекратяващи същата,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Предоставил е семейното жилище ,представляващо ап. 44,находящ се в гр. Момчилград,кв.11,бл.10,вх.”А”,ет.2, до навършване на пълнолетие на детето Халил. Съдът е постановил след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име- Юмер. Допуснал е и предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, и е осъдил страните да заплатят по сметка на РС,гр. Момчилград,окончателна държавна такса,като за съпругата същата е в размер на 10 лв.,а за съпруга е в размер на 77.60 лв.,като в тази сума се включва и дължимата държавна такса върху присъдената издръжка. Недоволен от решението е останал ответника Осман Бейсим Халил,който чрез процесуалния си представител го обжалва. В жалбата се твърди,че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбодателят твърди,че изводите на съда по въпроса за вината и за състоянието на брачните отношения били незаконосъобразни. Необосновано в тази връзка съдът бил приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Несъстоятелен бил мотивът на съда в подкрепа на този извод, а именно: че причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака били взаимното неуважение на съпрузите, техните конфликти и отчуждението помежду им. Счита,че това състояние не се презумирало и не било налице ако тези противоречия били временни и преходни. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака трябва да бъде установено и подкрепено с категорични доказателства,каквито по делото не били събрани. Първоинстанционното решение относно предоставяне на родителските права на майката било незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Не било отчетено , че само бащата се е грижил за детето, като редовно го е съпровождал в различни лечебни заведения с оглед лечението му. Грижил се редовно за детето си като му предоставял парични средства, закупувал лекарства и плащал разходите по лечението му. Съдът не бил отчел правилно и обстоятелството, че през цялото това време майката е нехаела за здравето на детето си и не се е интересувала от състоянието му .В решението си съдът не се бил съобразил и с изразеното в с.з. желание на детето да живее при баща си. Решението относно предоставянето на семейното жилище също било неправилно. Без да е събрал доказателства за семейното жилище,в противоречие с закона /чл.107,ал.4 СК/ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр.Момчилград, кв.11, бл.10, вх.А, ет.2, ап.44,било предоставено до навършване на пълнолетие на детето Халил Осман Халил. В тази насока решението страдало и от вътрешно противоречие, тъй като не било съответно на решението за предоставяне на родителските права на майката. Моли настоящата инстанция да постанови съдебно решение, с което да отмени решението на МРС като незаконосъобразно и вместо това присъди,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имала ищцата. Да предостави на бащата ползването на семейното жилище и упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете,като ищцата бъде осъдена да заплаща издръжка съобразно доказателствата по делото. В случай,че съдът уважи жалбата в тези части моли да бъде определен и режим на лични отношения на ищцата с детето, съобразно стандартната съдебна практика. Претендира разноски. В съдебно заседание, жалбодателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В съдебно заседание,ответницата по жалбата,лично и чрез процесуалния й представител ,оспорва въззивната жалба. Представя ново писмено доказателство. Окръжният съд , след преценка на доказателствата,приема за установено следното: Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това,лице,е процесуално допустима,и като такава подлежи на разглеждане по същество. Пред компетентния първоинстанционен съд е предявен брачен иск с правно основание чл.99,ал.1 от СК,с който са съединени обективно и искове за упражняване на родителските права,личните отношения и издръжката на роденото от брака, ненавършило пълнолетие дете Халил,и за предоставяне ползването на семейното жилище и за предбрачното фамилно име на ищцата . Установено е по делото, че страните са сключили граждански брак на 16.02.1988 г. , за което е бил съставен акт за граждански брак № 0002/16.02.1988 г. на Кметство Плешинци,общ. Момчилград. Както и че от брака си съпрузите имат родени две деца – Лейла Осман Халил ,пълнолетна, и Халил Осман Халил ,с ЕГН **********,ненавършил пълнолетие,записан като ученик в V клас на СОУ ”Никола Йонков Вапцаров”,гр. Момчилград, за учебната 2006-2007 г. Установява се също,че детето Халил е със здравословни проблеми- освидетелствано е от ТЕЛК и е с 50% намалена възможност за социална адаптация. Детето е с диагноза “Аневризма на възходящата аорта-вродена; недостатъчност на аортната клапа-вродена; протезиране на аортната клапа с механична биопротеза”. Установява се,че на 19.09.1995 г.,семейството в лицето на съпругата е придобило чрез покупко-продажба семейно жилище,съставляващо ап.4,ет.2,жил.бл. № 10 в кв.11 на ж.к. “Комсомолски” в гр. Момчилград .От снетите по делото свидетелски показания на св. Р.Шабан и И.Сюлейман,колеги на съпруга,а и от обясненията на самия съпруг,се установява също,че в търсене на работа,той е отсъствал от дома си продължителни периоди от време. От 1997 г. периодично е работил в Р.Германия,в последствие в гр. София,отново в Р.Германия и отново в гр.София. Установява се от показанията на св. И.Сюлейман и св. Р.Шабан,че през това време съпругът е изпращал пари на съпругата си. През това време за децата се е грижила съпругата. В този аспект от приетия по делото социален доклад,се установява,че съпругата е полагала адекватни и пълноценни грижи за децата си и особено за нуждаещото се от такива грижи, болно дете Халил. Установява се от свидетелските показания на св.Х.Юмер и св. Л.Халил,които съдът кредитира ,че след своите периоди на отсъствие ,съпругът започнал да отправя към съпругата си необосновани нападки за изневяра и сцени на остра ревност. Това негово недоказано в производството съмнение, довело до наслагване на психическо напрежение в дома,което пък довело до отчуждение между съпрузите. В този аспект се установява ,че макар и същите да съжителстват в едно жилище,те не се разбирали като семейство. Не се спори по делото ,че през 2007 г.,бащата е завел сина Халил на лечение в болница в гр. София. При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е изградил правилните правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е прието ,че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Между съпрузите отсъства необходимата семейна близост,уважение и разбирателство ,обстоятелство на което са стана свидетели и техните деца,вкл. и малолетното дете Халил. Безспорно отсъствието на усилия у съпрузите да се постигне помирение между тях ,да се възстановят традиционно приетите като семейни,отношения на любов,на разбирателство ,на компромиси и на уважение,определено навежда и настоящата инстанция на извода ,че за така настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на този брак вина имат и двамата съпрузи. Настоящата инстанция намира за правилни и изводите на първоинстанционния съд досежно упражняването на родителските права. Действително детето Халил желае да живее при баща си след развода,но установява се от неговите показания,че това желание,обяснимо с оглед възрастта му, се обуславя от вниманието и подаръците ,които баща му е имал възможност да му прави,връщайки се от Р. Германия или от гр. София. Продължителните обаче адекватни ,жизненонеобходими грижи, в дългите периоди на отсъствие на бащата е полагала майката ,като съдът счита ,че с оглед нуждата и възрастта на детето следва същата да продължава да ги полага. Твърдените за полагани от бащата грижи под формата на предоставяни парични средства, закупуване на лекарства и плащане на разходите по лечението на детето,този изход на делото по никакъв начин, не игнорира и за в бъдеще. Така в аспекта на изложеното се явява правилно атакуваното първоинстанционно решение и в частта му ,досежно определения режим на лични отношения на бащата с непълнолетното дете Халил, и в частта му за основанието и размера на присъдената издръжка. Не се спори по делото ,че бащата работи и получава добри доходи,работейки в строителството. Първоинстанционното решение в частта му, досежно носенето на предбрачното фамилно име от съпругата след прекратяването на брака,не се обжалва,поради което и не следва да бъде обсъждано. Основателен обаче е доводът на жалбодателя,че решението в частта му,касаеща предоставяне ползването на семейното жилище е неправилно,тъй като съдът не е определил реално на кого да бъде предоставено същото. Настоящата инстанция като обсъди представеното и прието пред нея ново писмено доказателство – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.1995 г.,№ 231,т.ІІ,н.д. № 385/95 г. на РС,гр. Момчилград,съобрази факта,че упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Халил,е предоставено на майката,взе предвид необходимостта от удовлетворяване на изискуемите се за здравето и правилно физическо развитие на детето Халил, грижи,спокойствие и сигурност ,счита,че следва да бъде предоставено ползването на семейното жилище на майката Емине Джалил. Или първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде отменено ,вместо което бъде постановено ново в смисъла на гореизложеното. И при този изход на делото във въззивното производство,разноски на единствено поискалият ги жалбодател, не се следват. Предвид изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1/08.02.2008 г.,постановено по гр.д. № 311/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд,В ЧАСТТА му, с която е предоставено ползването на семейното жилище,представляващо апартамент ,находящ се в гр. Момчилград,кв.11,бл.10,вх.”А”,ет.2,ап.44, ДО навършване на пълнолетие на детето Халил Осман Халил,вместо което ПОСТАНОВИ : ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище ,съставляващо ап. 44,находящ се в гр. Момчилград,кв.11,бл.10,вх.”А”,ет.2, на майката Емине Джалил Халил ,с ЕГН **********. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението му на страните,само в частта му досежно предоставяне упражняването на родителските права, личните отношения с роденото от брака ненавършило пълнолетие дете и досежно ползването на семейното жилище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2. |