РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Бургас, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500045 по описа за 2022 година
Производството е по чл.463, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 399/25.10.2021 год. по в.гр.д.№ 1754/2021 год. по описа
на Бургаския окръжен съд е оставена без уважение жалба с вх. №
6954/08.10.2021 г. на БОС, на „КАД “ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. Б., ул. “М.„ № *, ет.*, представлявано от управителя
К. Д., гражданин на О. К. В. и С. И. ,род. **.**.1959 г., адрес – Р. р. Д., Е.,
съдебен адрес – гр. Б., ул. „М.„ № *, ет.*-чрез адв. И.Н. против предявеното с
протокол от 05.08.2021 г. по изп.д. № 340/2020 г. описа на ДСИ при СИС към
РС-Бургас разпределение на постъпилите суми в размер на 258 852 лв.
след проведена публична продан на 18.06.2021 г. на недвижими имоти,
собственост на длъжника „КАД“ ЕООД.
Срещу решението е постъпила жалба от длъжника „КАД “ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Б., ул. “М.„ № *, ет.*,
представлявано от управителя К. Д., гражданин на О. К. В. и С. И. ,род.
**.**.1959 г., адрес – Р. р. Д., Е., съдебен адрес – гр. Б., ул. „М.„ № *, ет.*,
чрез адв. И.Н.-БАК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като
незаконосъобразно, тъй като изводът на съда, че вземането на общината за
такса смет се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД е в противоречие
със закона. Посочено е, че тази такса покрива административните разходи за
извършване на определена услуга и е различна по правната си същност от
данъците, а нормата на закона не може да се тълкува разширително чрез
1
добавяне на невключени в нея вземания. Твърди се, че в случая вземането на
общината за такса „смет“ следва да се изключи от разпределението.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за отмяна на
обжалваното разпределение и за връщане на делото на ДСИ за изготвяне на
ново разпределение.
В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещните страни.
Бургаският апелативен съд като взе предвид горното и събраните
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на
окръжния съд, който подлежи на обжалване пред настоящия съд и е
допустима.
Бургаският окръжен съд е постановил обжалваното решение по жалба
подадена от длъжника в изпълнителното производство „КАД“ ЕООД –
Бургас, против предявеното с протокол от 05.08.2021 г. по изп.д. № 340/2020
г. описа на ДСИ при СИС към РС-Бургас разпределение на постъпилите
суми в размер на 258 852 лв. след проведена публична продан на 18.06.2021
г. на недвижими имоти, собственост на длъжника „КАД“ ЕООД. Пред
окръжния съд жалбоподателят е навел и възражението, което поддържа пред
настоящия съд относно неправилно включване в реда на привилегиите по
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД на вземането на общината за такса „смет“ за
осребрените при публичната продан недвижими имоти.
Останалите страни в изпълнителното производство не са взели
становище по подадената пред окръжния съд жалба.
ДСИ в мотивите си, след описание на действията извършени по
изпълнителното дело е изразил становище, че жалбата е процесуално
допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, по спорният за разрешаване
пред настоящия съд въпрос, Бургаският окръжен съд е приел, че с
обжалваното разпределение съдебният изпълнител е посочил общата сума на
дълга /включваща главница и лихви /, размерът на сумата от публичната
продан, както е посочил и по отношение на другите трима кредитори, че към
присъединения по право по смисъла на чл. 459 от ГПК взискател – Община-С.
длъжникът има задължения за местни данъци и 5 такси за осребрения
недвижим имот в размер на общо 228,03 лева. Намерил е за неоснователно
възражението, че неправилно с обжалваното разпределение вземанията на
Община-С. за МДТ и ТБО са определени с привилегия по чл. 136, ал.1, т.2 от
ЗЗД. Посочил е, че присъединяването на държавата, респ. на общината като
взискатели за дължимите от длъжника публични вземания е по право, а
дължимите към общината суми за местни данъци и такси се ползват с
привилегията по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Окръжният съд, по спорния въпрос
по който са формирани две становища, е възприел становището, че
независимо от това, че ТБО не е данък по смисъла на чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД,
а такса за заплащане на една вече извършена от съответната община услуга по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за
2
обществено ползване в населените места, което я отличава от понятието
"данък" върху недвижимите имоти, е публично вземане по смисъла на чл.
162, ал.2, т.3 от ДОПК, и поради това, че приходите от тази такса постъпват
също в общинските бюджети на основание чл. 9а, ал.3 от ЗМДТ, съставляват
общински вземания. Таксата за битови отпадъци възниква по повод
собствеността върху недвижим имот и въпреки, че срещу нея за общината
възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея с оглед
публичния му характер по повод имота, следва да се приеме за
привилегировано и разпределено по реда на чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД.
Настоящия съд изцяло споделя горепосочените изводи на окръжния
съд, като намира жалбата с която е сезиран за неоснователна.
До приемане на тълкувателно решение по противоречиво разрешавания
от съдилищата въпрос, настоящият съд следва трайно установената си
практика, с която се е съобразил и окръжния съд, че ТБО следва да бъде
включена в реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД .
Разпоредбата на чл.162, ал.2 от ДОПК поставя под общ знаменател
задълженията за данък върху недвижимите имоти по т.1 и за такса битови
отпадъци по т.3, като публични вземания. По правната си същност местните
данъци са публични вземания – чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК, приходите от
които постъпват в общинските бюджети, поради което се квалифицират като
общински вземания. Местните такси също са публични вземания по см. на чл.
162, ал.2, т.3 от ДОПК и по чл. 9а, ал.3 ЗМДТ, също се квалифицират като
общински вземания. Публичните вземания за данъци и такси върху определен
имот и МПС, от стойността на този имот или МПС, са един клас вземания и
са с еднаква привилегия – в този смисъл "Българско гражданско процесуално
право ", изд. "Сиела", София, 2012 г., стр. 840. Предвид горното следва да се
приеме, че както ДНИ, и ТБО за осребрено при публична продан имущество е
привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, независимо от това, кой
е натоварен с нейното събиране-в случая въз основа на чл.9а и сл. от ЗМДТ
това е съответната община, поради което правилно сумите са разпределени в
нейна полза.
Предвид горното обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно, поради което жалбата срещу него като неоснователна, следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „КАД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Б., ул. “М.„ № *, ет.*,
представлявано от управителя К. Д., гражданин на О. К. В. и С. И. ,род.
**.**.1959 г., адрес – Р. р. Д., Е., съдебен адрес – гр. Б., ул. „М.“ № *, ет.*,
подадена чрез адв. И.Н., срещу решение № 399/25.10.2021 год. по в.гр.д.№
1754/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4