Решение по дело №12314/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3076
Дата: 12 юни 2023 г.
Съдия: Стилияна Григорова
Дело: 20221100112314
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3076
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100112314 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от „П.И.Б.“ АД искова молба,
с която моли К. Д. Х. да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
42 971.24 евро изискуема падежирала главница, договорна лихва за периода
01.12.2019 г. – 01.10.2022 г. в размер на 1 335.05 евро, обезщетение за забава
за заплащане на просрочени задължения за главница за периода 01.12.2019 г.
– 21.11.2022 г. в размер на 11 145.24 евро и разноски за подновяване на
ипотека в размер на 449.53 лева, равностойни на 229.84 евро. Претендира и
заплащане на законна лихва върху изискуемата и и неплатена от ответника
главница.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че с ответника
сключили договор за банков кредит на 29.08.2007 г. за сумата от 43 700 евро
и краен срок на погасяване 01.11.2022 г. Цялата сума по кредита била усвоена
на 13.11.2007 г., чрез превод по сметка на К. Д. Х. в „П.И.Б.“ АД.
Задълженията били погасявани до 02.03.2009 г., като на тази дата със сумата
от 259.63 евро била погасена част от главницата и договорната лихва.
Крайната дата за връщане на заетата сума била 01.11.2022 г. Към датата на
подаването на исковата молба ответникът имал задължение за връщане на
главницата от 42 971.24 евро, 23 460.36 евро договорни лихви за периода
01.04.2009 г. – 01.10.2022 г., 56 548.30 евро обезщетение за забава за
просрочени плащания на главници за периода 02.03.2009 г. – 21.11.2022 г. и
229.84 евро разноски за подновяване на ипотека.
В настоящото производство ищецът претендира целия размер на
главницата от 42 971.24 евро, договорни лихви за периода 01.12.2019 г. –
01.10.2022 г. в размер на 1335.05 евро, 11 145.24 евро обезщетение за забава
за просрочени плащания на главница за периода 01.12.2019 г. – 21.11.2022 г. и
1
229.84 евро разноски за подновяване на ипотека.
Ответникът К. Д. Х., уведомен на посочения в договора съдебен адрес
на пълномощника „К..Ф.П.Б.“ ЕООД, не е подал отговор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92
от ЗЗД.
Установява се от неоспорения и приет по делото договор за банков
кредит № 51КР-АА-2741 от 29.08.2007 г., че „П.И.Б.“ АД е предоставила на К.
Д. Х. сумата от 43 700 евро за закупуване на недвижим имот, представляващ
апартамент № А-3-9, подробно индивидуализиран в договора от 29.08.2007
г. Срокът за усвояване на кредита е 30.11.2007 г., а крайният срок за
погасяването му – 01.11.2022 г.
Неразделна част от договора е погасителен план, приложение № 1. От
него се установява, че през първите дванадесет месеца кредитополучателят
ползва гратисен период за заплащане на главницата, като дължи само
стойността на възнаградителната лихва от 254.95 евро, а от 01.12.2008 г.
задължението на Х. е да извършва погасителни вноски на лихва и главница,
на обща стойност 408.80 евро.
Съгласно раздел V, т. 9.1 от договора, дължимата лихва е изчислена на
база годишния EURIBOR при сключването на договора и не отразява точния
размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а има
ориентировъчен характер.
При съпоставяне на стойността на погасяваните с вноските лихви и
главници по погасителния план и по приложената към исковата молба
справка-извлечение за размера на задълженията на К. Х. се установява, че с
вноските от 408.80 евро са извършвани погашения на по-ниска
възнаградителна лихва за сметка на по-висока главница. Така, по
погасителния план с вноската от 408.80 лева на 01.12.2008 г. е погасена лихва
от 220.19 евро вместо тази по погасителния план – 254.95 евро и главница от
188.61 евро вместо 153.85 евро. Това се отнася и за вноските с падежи
01.01.2009 г. и 01.02.2009 г. Следователно, в изпълнение на задължението си
за добросъвестно изпълнение на задълженията по договора, ищецът е
2
начислявал лихвите съобразно приложимата стойност на годишния EURIBOR
за всеки лихвен период. Това се установява и при проследяване на дължимите
погасителни вноски за главници и лихви по справката-извлечение.
Непълна е вноската с падеж 01.03.2009 г. Заплатената на банката вноска
от 259.63 евро е под изискуемия размер от 408.80 евро и с нея е погасена
цялата дължима договорна лихва от 143.55 евро и частично – вноската за
главница от 265.25 евро - 116.08 евро, като Х. е останал задължен за сумата от
149.17 евро.
Ответникът не е оспорил, че дължи остатъка от главницата от 42 971.24
евро и лихвата от 23 460.36 евро. При заплатени възнаградителни лихви на
обща стойност 2 690.11 евро, непогасената част от този вид задължение е
23 460.36 евро, вместо 25 346.49 евро, съгласно подписания и неоспорен от
ответника погасителен план.
В настоящото производство ищецът претендира дължимите за периода
01.12.2019 г. – 01.10.2022 г. възнаградителни лихви, възлизащи на сумата от
1 335.05 евро. Стойността на всяко месечно възнаграждение за ползване на
кредита през исковия период е по-ниска от това по погасителния план, при
съответно изчисления съобразно приложимия 12м EURIBOR.
Продължителният период на забава – от 02.03.2009 г. до настъпване на
крайния срок за погасяване – на кредита – 01.11.2022 г., продължаващ и към
датата на подаване на исковата молба – 22.11.2022 г. обосновава
основателност и на претенцията на ищеца за присъждане на неустойка,
изчислена съгласно раздел V, т. 11 от договора. За периода от 01.12.2019 г. до
21.11.2022 г. обезщетението възлиза на сумата от 11 145.24 евро.
Ищецът представя доказателства и за извършените от него разноски за
подновяване на вписването на законна ипотека, учредена за обезпечаване на
вземанията на банката по процесния договор за банков кредит в размер на
449.53 лева, от които 42.73 лева държавна такса и 406.80 лева такси по ЗННД.
Съгласно раздел Х, т. 23 от договора от 29.08.2007 г., всички разходи по
оценката, учредяването, подновяването и заличаването на ипотеката са за
сметка на кредиполучателя. Затова К. Д. Х. дължи да заплати на „П.И.Б.“ АД
сумата от 449.53 лева.
С оглед изхода на спора и основателността на предявените срещу К. Х.
искове, ответникът дължи на ищеца сумата от 4 388.16 лева държавна такса и
3
300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, К. Д.
Х., гражданин на Република Ирландия, роден на ********** г. в гр. Белфаст,
чрез пълномощника „К. Ф.П.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. „*******, съгласно пълномощно изх. № 554 от
02.07.2007 г., заверено от П.С., завеждащ консулската служба при Посолство
на Република България в Дъблин, да заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* П сумата от
42 971.24 евро, представляваща главница по договор за банков кредит №
51КР-АА-2741 от 29.08.2007 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до
окончателното изплащане, 1 335.05 евро договорна лихва за периода
01.12.2019 г. – 01.10.2022 г., обезщетение за забава за просрочени задължения
за главница за периода 01.12.2019 г. – 21.11.2022 г. в размер на 11 145.24 евро
и 449.53 лева разноски за подновяване на ипотека.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К. Д. Х., гражданин на
Република Ирландия, роден на ********** г. в гр. Белфаст, чрез
пълномощника „К. Ф.П.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „*******, съгласно пълномощно изх. № 554 от
02.07.2007 г., заверено от П.С., завеждащ консулската служба при Посолство
на Република България в Дъблин, да заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* П сумата от 4
688.16 лева разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4