Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 01.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 6343 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С решение от 19.03.2020 г. по гр.д.
№ 52349/2019г. на СРС, II ГО, 156 състав, „П.Г.“ ЕООД е осъдено да заплати на СД „Ц.И С.“ на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ, сумата 15 900. 10 лв., представляващи
възнаграждение по договор за изработка за предоставени услуги за механизация на
обект: „Реконструкция на тротоари в град Годеч“ за м.04.2019 г., както и
покупна цена по договор за търговска покупко-продажба на бетон клас Б-15 за
обект „Реконструкция на тротоари в град Годеч“ за м.04.2019 г., които договори
са обективирани във фактура № **********/30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 10.09.2019 гдо окончателното изплащане на сумата.
С решението са отхвърлени предявените от СД „Ц.И С.“ срещу „П.Г.“ ЕООД искове
за заплащане на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД на сумите от 10 799. 89
лв. и 1 199. 99 лв., представляващи възнаграждение съответно за м.05.2019
и м.06.2019г. по договори за изработка за предоставени услуги за механизация на
обект „Реконструкция на тротоари в град Годеч“, обективирани във фактури №№
**********/31.05.2019 г. и **********/19.06.2019 г.
Решението, в осъдителната му част, е обжалвано
с въззивна жалба от ищеца СД „Ц.И С.“ с оплаквания за неговата неправилност, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.
Поддържа се, че по делото са представени достатъчно доказателства за надлежното
извършване и предаване на уговорената работа и нейното приемане от страна на
ответника-възложител. Жалбоподателят поддържа, че за приемане на работата са
били представени товарителници, приети от лицето В..А, действащ от името на
ответника. Обстоятелството, че това лице действало от името и по възлагане на
ответника, се установявало от ангажирания по делото доказателствен материал. Сочи,
че съгласно показанията на свидетеля А.А., длъжността на технически ръководител
на обекта след м. март 2019г. е изпълнявана именно от В..А, който след края на
работния ден е отчитал извършената работа и подписвал товарителниц,а дадена от
работниците. Твърди, че по делото са представени множество документи, видно от
които това лице е действало по пълномощие на ответника пред различни държавни
учреждения, приемал е приемал работа и от други подизпълнители на ответника – „Ф.К.“
ЕООД, като същата е била заплащана в цялост от ответника без възражения. Не на последно
място, работата за м. април, приета от първоинстанциония съд за надлежно
възложена и извършена, е била приета именно от лицето В..А. От друга страна,
товарителниците за извършената работа, както и съставените въз основа на тях
фактури са били изпратени и получени от ответника по електронна поща, така и в
оригинал, видно от представените по делото обратни разписки. Посочва, че с
връчена му покана за доброволно изпълнение, както и нотариална покана в тази
насока, са описани всички факти за сключените сделки и тяхното изпълнение,
заедно с издадените за това фактури. Като не се е противопоставил незабавно,
ответникът е признал настъпването на тези факти. Поддържа, че ответникът, като
изпълнител по обществена поръчка с възложител Община Годеч, се е възползвал от
извършената от ищеца работа, съгласно представеното по делото обявление за
приключване на обществената поръчка. Моли съда да отмени решението в
отхвърлителната му част, като уважи предявените искове за заплащане на
възнаграждение за предоставените услуги за м. 05.2019г. и м.06.2019г. в размер
на съответно 10 799. 89 лв. и 1 199. 99 лв. Претендира разноски.
Срещу решението в осъдителната му част е
предявен иск от ответника „П.Г.“ ЕООД, с оплаквания за неговата неправилност,
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, като не е
взел под внимание факта, че въпреки осчетоводяването на фактура № 462/30.04.2019г.
и включването ѝ в справка-декларация по ЗДДС, същата е била сторнирана на
по-късен етап. Това обстоятелство изключвало извода за извършено признание от
страна на ответника по силата на осчетоводяване на фактурата. Оспорва
достоверността на показанията на свидетеля А., като счита същите за
непоследователни и противоречиви. Твърди се, че свидетелят не е бил служител на
ищеца, а е работил като шофьор в друго дружество и не би могъл да свидетелства
за естеството на предоставените услуги. Поддържа, че неправилно са ценени и
показанията на свидетеля Г., като било житейски логично спорадичното му
посещение на обекта дори след неговото завършване. Посочва, че извънсъдебното
признание не се ползва с абсолютна доказателствена стойност, а създава тежест
на страната, която го е направила, да го обори, като такова доказване е било
проведено от ответника. Моли съда да отмени решението в частта, с която е бил
осъден да заплати сумата 15 900. 10 лв. – цена на доставен бетон и услуги
по механизация за м.04.2019г., като отхвърли предявения от ищеца иск.
Всяка
от страните, в подаден от нея отговор, оспорва подадената от насрещната страна
въззивна жалба като неоснователна.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими,
като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „П.Г.“
ЕООД да заплати на СД „Ц.И С.“ сумата 15 900. 10 лв., възнаграждение по договор
за изработка за предоставени услуги за механизация, както и покупна цена по
договор за търговска покупко-продажба на бетон клас Б-15 за обект
„Реконструкция на тротоари в град Годеч“ за м.04.2019г., обективиран във
фактура № **********/30.04.2019 г., както и сумите от 10 799. 89 лв. и 1 199.
99 лв., представляващи възнаграждение по договори за изработка за предоставени
услуги за механизация за обект „Реконструкция на тротоари в град Годеч“ за м.05.2019
г. и м.06.2019г., които договори са обективирани във фактури с №№
**********/31.05.2019 г. и **********/19.06.2019 г.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът
е навел доводи, че след м.03.2019г. не е бил доставян бетон, нито са били
извършвани действия по механизация на обекта „Реконструкция на тротоари в град
Годеч“. Оспорил е представените от ищеца товарителници и експедиционни бележки,
с които се удостоверява доставянето на стоките и услугите да са подписани от
надлежно упълномощено лице, като подписалото ги лице - В..А не е бил служител
на ответника към процесния период. Посочва, че макар фактура
**********/30.04.2019 г. да е била осчетоводена от ответника и да е включена в
справката - декларация по ЗДДС, след констатиране на липсата на доставка,
същата е била сторнирана през месец юни.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че след като фактура № **********/30.04.2019
г., обективираща всички съществени елементи на договорите за изработка и
покупко-продажба, е била осчетоводена при ответника, независимо дали носи
подписа на надлежно упълномощено лице, това действие представлявало признание
за сключените договори за механизация и доставка на бетон, както и получаване
на уговорената престация. Този извод се подкрепял и от депозираните по делото
свидетелски показания. Посочил е, че сторнирането на фактурата не е от
характера да опровергае извършеното извънсъдебно признание, още повече, че по
делото няма данни за възстановяване на ползвания данъчен кредит в полза на
бюджета по реда на чл. 116 от ЗДДС. В допълнение е изложил, че доколкото
ответникът е узнал за предоставените търговски сделки и не се е противопоставил
веднага на извършването им, той е потвърдил действията на лицето В..А. С
изложените мотиви е уважил иска за заплащане на възнаграждение за механизация и
доставка на бетон за м. 04.2019г. От друга страна е приел, че не се установява
сключването на договори за механизация за м.05 и м.06.2019г., доколкото фактура
№ **********/31.05.2019г. и фактура № **********/19.06.2019 г. не са били
осчетоводени от ответника, нито по тях е ползван данъчен кредит.СРС е приел, че
дори да се приеме доставка на услуги по механизация, договорите за това не са
сключени от надлежно упълномощено лице, като няма данни подписалият
товарителниците – В..А, да е служител на ответника, нито са налице
предпоставките за прилагане на правилото на чл. 301 от ТЗ. Поради изложеното, е
отхвърлил исковете за заплащане на възнаграждение за м.05 и м.06.2019г.
По въззивната жалба на СД „Ц.И С.“ съдът
намира следното:
Фактическият състав на заявеното
притезание включва доказване по делото на следните обстоятелства от ищеца:
наличието на сключен между страните договор, с който му е възложено
извършването на определени строителни дейности за определена уговорена цена -
възнаграждение, фактическото изпълнение на възложената работа и приемането
ѝ от ответника. Договорът за изработка е неформален и консенсуален и
сключването му може да бъде установявано с всички допустими доказателствени
средства. В настоящия случай по делото са ангажирани множество и разнородни по
своя характер доказателства, които, преценени в своята съвкупност и
взаимовръзка, обосновават сигурност за настъпване на спорните факти –
възникване на договорна връзка между страните, предоставяне на уговорени услуги
за процесния период и тяхното приемане от ответника – възложител.
В първоинстанционното производство е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните са били възникнали търговски отношения, като на ищеца е възлагано
предоставяне на услуги по механизация и доставка на бетон срещу възнаграждение
за обект „Реконструкция на тротоари в гр. Годеч“, при възнаграждение за
предоставена механизация в размер на 333,33 лв. без ДДС на ден, а за доставения
бетон в размер на 91,67 лв. за кубичен метър без ДДС. Не се спори също така, че
такива услуги са били предоставяни и заплащани до м.03.2019 г.
За доказване на предоставените услуги по
механизация за процесния период от страна на ищеца са представени множество
товарителници за предоставени услуги по механизация. От показанията на
свидетеля А., служител на „Ф.К.“ ЕООД, друг подизпълнител на ответника, се
установява, че организацията на работата на обекта била следната - сутрин
техническият ръководител възлагал задачите, а в края на работния ден подписвал
товарителници за изработеното. Представените по делото товарителници за
извършени дейности по механизация са били подписани от лице на име В..А. Действително,
съгласно представените по делото справки
от НАП за действащите трудови договори, не се установява това лице да е било
служител на ответника към процесния период. Независимо от това, по делото са
налице достатъчно данни, от които може да се обоснове извод, че при
подписването на товарителниците това лице е действало от името и за сметка на
ответното дружество – възложител. На първо място, от събраните по делото
свидетелски показания, технически ръководител на обекта е бил именно В..А - това
посочва, както свидетелят А., така и разпитаният във въззивното производство свидетел
З. – служител на ищеца, отговарящ за използваната на обекта техника. По делото
са представени докзателства от ищеца, видно от които В..А е приемал и други
дейности на строителния обект. Представени с, издадени от „Ф.К.“ ЕООД
товарителници за извършени транспортни услуги, подписани от В..А, които не са
били оспорени от ответника. Тези товарителници са в същата форма, като
товарителниците за извършените услуги от ищеца. За търговските отношения между
това дружество и ответника „П.Г.“ ЕООД е видно както от показанията на
свидетеля А., така и от издадените от „Ф.К.“ ЕООД на ответника фактури №
**********/31.05.2019г. и № **********/23.06.2019 г., както и представеното по
делото банково извлечение, удостоверяващо извършването на плащания в полза на „Ф.К.“
ЕООД. Следва да се посочи също така, че В..А не е трето и непознато за
ответника лице. Съгласно представените по делото документи – Протокол №
1/10.01.2017г. от комисия към ИА „Борба с градушките“, Протокол от 18.09.2018
г. от комисия към „Софийска вода“ АД, протокол № 1/23.11.2018г. от комисия към
Агробиоинститут, протокол от 31.05.2018 г. от комисия към Дирекция „Управление
на собствеността и социалните дейности“ – МВР, Протокол № 1/17.05.2018г. от
комисия към СО-район Красно село и доклад от 17.09.2019 г. на СО, район
Младост, както и по признание на самия ответник, В..А е участвал в процедури за
възлагане на обществени поръчки като пълномощник на ответника както преди, така
и след процесния период, като единствено се оспорва да е извършвал оперативна
работа.
Предоставяне на процесните услуги по
механизация за периода след м.03.2019г. се установява и от депозираните по
делото свидетелски показания. Свидетелят А. посочва, че строителна дейност на
обекта се е осъществявала и в този период и с участието на работници на ищеца, измежду които и Кирил Петров,
посочен като придружител в част от процесните товарителниците, които са
предоставяли услуги с бобкат и валяк. В този смисъл са и показанията на
свидетеля З., който посочва, че работници на СД „Ц.И С.“ са взели участие в
строежа и през месеците април, май и юни, като са използване собствена на
ищцовото дружество техника – бобкат, челен товарач и малък валяк. Свидетелят е
посещавал обекта поне по два пъти на седмица, като от ответното дружество
никога не е имало оплаквания. Съдът от
една страна, отчита евентуалната заинтересованост на този свидетел по реда на
чл. 172 от ГПК като служител на ищцовото дружество, от друга обаче, показанията
му почиват на негови преки и непосредствени впечатления и кореспондират с
останалия доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани. В
същото време, не могат да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Г., че
работата на обекта е приключила в края на м. 03.2019 г., като към средата на м.
05.2019г. обектът е имал акт 15 и е бил въведен в експлоатация. По делото е
представено разрешение за ползване на обекта, издадено на 23.08.2019г., като не
са ангажирани други строителни документи, обозначаващи края на строителството
на по-ранен етап. Такива документи биха били на разположение на ответника -
изпълнител по обществената поръчка. В същото време, по делото не са представени
никакви доказателства за извършване на услугите по механизация със собствена на
ответника техника, като не са изложени обстоятелства, налагащи промяна на
подизпълнителя по обществената поръчка в процеса на изпълнението ѝ.
По делото се установява, че на обявената
в търговския регистър електронна поща на ответното дружество – p._g.@abv.bg на 10.05.2019 г. е изпратено електронно
съобщение относно „Фактура месец 4/2019г.“, като е посочено, че са приложени
фактура, товарителници и декларация за бетон за обекта в Годеч, оригиналите на
които ще бъдат изпратени по куриер. На 05.06.2019г. е изпратено електронно
съобщение, относно „фактура м. 5 2019г.“ и текст, с който се съобщава, че
приложено са изпратени фактура и товарителници за извършени услуги за обект в
гр. Годеч. На 25.06.2019г. е изпратено ново съобщение на електронната поща на
интернет страница на ответника – i.@p.-group.bg,
като също е посочено, че се изпращат фактури, декларации и товарителници за
4,5,6 месец 2019г. с посочване, че документите са изпратени по куриер. Адресът
на тази електронна поща (invoice@p.-g..bg)
е близък до този използван от ответника при сключването на обществената поръчка
с община Годеч - office@p.-g..bg и
най-вероятно е използвана за получаване на фактури и други документи относно
извършвани доставки и услуги от съконтрахенти на ответника. По делото са
представени и 2 броя обратни разписки за изпратени на адреса на управление на
ответника и получени на него, съответно на 28.05.2019 г. и 17.06.2019 г.,
пратки с обявено съдържание – документи. За този метод на комуникация показания
дава и свидетелят З., който е отговарял за оформяне и окомплектоване на документите
във връзка с извършваните услуги. Тази кореспонденция демонстрира, че
ответникът е бил периодично уведомяван за продължаващата дейност по механизация
на обекта от ищеца и след м.03.2019г., срещу което не е възразявал. По делото не е установено дали прикачените в
електронните съобщения файлове съдържат подписаните от лицето В..А
товарителници, нито е установено дали именно те са изпратените с посочените
куриерски пратки, като това препятства формално приложението на необоримата
презумпция по чл. 301 от ТЗ. Същата не може да бъде приложена и въз основа на
изпратените до ответника нотариална покана и покана за доброволно плащане,
доколкото нито те, нито приложените фактури, съдържат данни за лицето,
извършило действията без представителна власт – В..А, както и за естеството на
тези действия – подписване на товарителници за предоставени услуги. Независимо
от изложеното, при съвкупната преценка на гласните доказателства, включително
събраните в хода на въззивното произовдство, с писмените доказателства,
обсъдени по-горе, настоящият съдебен състав намира, по делото се установява, че
ищецът е предоставил, а ответникът – приел услуги по механизация на процесния
строителен обект в град Годеч за м.05 и м.06.2019г. Доколкото не са налице
обстоятелства, налагащи различен извод, следва да се приеме, че услугите са
предлагани на първоначално уговорената цена за механизация – по 333 лв. на ден.
Представените по делото товарителници удостоверяват извършването на механизация
от 27 дни през м.05.2019 г., като дължимото на ищеца възнаграждение, определено
по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на 10 799. 89 лв. с ДДС, както и 3 дни
през м.06.2019 г., за които се дължи възнаграждение в размер на 1 199. 99
лв. с ДДС, определено по реда на чл. 162 от ГПК.
По въззивната жалба на ответника:
От приетата в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура №
**********/30.04.2019г. е включена в дневника за покупки за месец април 2019 г.
под пореден № 371 и в справката декларация за ДДС за месец април 2019г., като дружеството е ползвало правото
си на приспадане на данъчен кредит. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение №
23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 71 от
08.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение №
228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І ТО, осчетоводяването на
фактурата от ответника, включването й в дневника за покупки и в дневника за
продажби по ЗДДС, отразяването на стойността ѝ в справките-декларации по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено
извънсъдебно признание на длъжника за съществуване на отразеното в съдържанието
й задължение. С оглед гореизложеното, правилно и обосновано първоинстанционният
съд е приел, че приемането на фактурата чрез нейното осчетоводяване
представлява извънсъдебно признание на ответника „П.Г.“ ЕООД за наличието на
валидно задължение за сумата по фактурата и доказва неговото съществуване. Действително,
извънсъдебното признание не създава необорима презумпция за настъпване на
спорния факт, като направилата го страна има възможност да го опровергае. В
конкретния случай обаче доказване в тази насока не е проведено от ответника.
Самият факт на сторниране на фактурата не изключва действието на направеното
признание. В същото време, както бе посочено, не следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетеля Г. за приключване на работата на обекта към края на
м.03.2019г., респ. за продължаване на дейностите по механизация със собствена
техника на ответника. Същите влизат в противоречие с датата на издаденото
разрешение за ползване - 23.08.019 г., както и на показанията на свидетелите З.
и А., които дават показания, че дейности по механизация на обекта са се
извършвали до м.юни 2019 г. От друга страна, фактура № **********/30.04.2019г.
е издадена въз основа на експедиционни бележки за доставка на бетон и
товарителници за извършени услуги по механизация, подписани от лицето В..А,
което, с оглед изложеното по въззивната жалба на ищеца, следва да се приеме, че
е действало от името и за сметка на ответника при приемане на доставения бетон
и услуги по механизация. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че за
ищеца е възникнало вземане за доставка на бетон и извършени услуги по
механизация по фактура № **********/30.04.2019 г. в размер на сумата 15 900.
10 лв.
Предвид гореизложеното,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част,
като „П.Г.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на СД „Ц.И С.“, на основание
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумите от 10 799. 89 лв. и 1 199. 99 лв.,
представляващи възнаграждение съответно за м.05.2019 и м.06.2019г. по договори за
изработка за предоставени услуги за механизация на обект „Реконструкция на
тротоари в град Годеч“, обективирани във фактури №№ **********/31.05.2019г. и
**********/19.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
10.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Решението следва да бъде
отменено и в частта, с която СД „Ц.И С.“ е осъдено да заплати разноски пред
първата инстанция в размер на сумата 946. 23 лв. В частта за уважаване на
исковете решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на
разноски има въззивника - ищец. За него е възникнало вземане за разноски за
първоинстанционното и обезпечителни производства в общ размер на 3 218. 41
лв., като следва да бъде присъдена сумата от още 1 452. 64 лв., както и сумата 1 130
лв. – разноски пред въззивната инстанция, съгласно представения списък по чл.
80 ГПК и доказателствата за изразходването им. Относно размера на адвокатското възнаграждение
за настоящото производство не е направено
възражение.
Така мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
от 19.03.2020г. по гр.д. № 52349/2019г. на СРС, II ГО, 156 състав в частта, с
която са отхвърлени предявените от СД „Ц.И
С.“ срещу „П.Г.“ ЕООД искове за заплащане на сумата 10 799. 89 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за изработка за предоставени услуги за
механизация на обект „Реконструкция на тротоари в град Годеч“ за м.05.2019г.,
обективиран във фактура № **********/31.05.2019г., както и за заплащане на сумата 1 199. 99 лв., представляваща
възнаграждение по договор за изработка за предоставени услуги за механизация на
обект „Реконструкция на тротоари в град Годеч“ за м.06.2019 г., обективиран във
фактурa
№ **********/19.06.2019г., както и в частта, с която СД „Ц.И С.“ е осъдено да
заплати на „П.Г.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 946. 23 лв. – разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П.Г.“ ЕООД, ЕИК ********
да заплати на СД „Ц.И С.“, ЕИК ********, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата
10 799. 89 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка за
предоставени услуги за механизация на обект „Реконструкция на тротоари в град
Годеч“ за м.05.2019г., обективиран във фактура № **********/31.05.2019г., както
и сумата 1 199. 99 лв., представляваща възнаграждение по договор за
изработка за предоставени услуги за механизация на обект „Реконструкция на
тротоари в град Годеч“ за м.06.2019г., обективиран във фактура № **********/19.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумите от 10.09.2019г. до окончателното заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
19.03.2020 г. по гр.д. № 52349/2019 г. на СРС, II ГО, 156-ти състав в частта, с
която „П.Г.“ ЕООД е осъдено да заплати на СД „Ц.И С.“ на основание чл. 266, ал.
1 от ЗЗД и чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ, сумата 15 900. 10 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за изработка за предоставени услуги за
механизация на обект: „Реконструкция на тротоари в град Годеч“ за м.04.2019 г.,
както и покупна цена по договор за търговска покупко-продажба на бетон клас
Б-15 за обект „Реконструкция на тротоари в град Годеч“ за м.04.2019г., които
договори са обективирани във фактура № **********/30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 10.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „П.Г.“ ЕООД, ЕИК ********
да заплати на СД „Ц.И С.“, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 1 452. 64 лв. – допълнително разноски в първоинстанционното производство
и сумата 1 130 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.