РЕШЕНИЕ
Номер 260140/ 13.11. Година 2020
Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд
ІІІ наказателен състав
На 28.10. Година 2020
В публично заседание в следния
състав:
Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ
НАХ дело номер 00953 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена в срок от
легитимирано лице- В.О.Д. срещу
НП № 19-1158.004788 от 02.01.2020г., издадено от Началник сектор Пътна полиция
при ОД на МВР-Перник, с което са му наложени следните административни
наказания:
-по чл.183,ал.5,т.1
от Закона за движението по пътищата-глоба в размер на 100лв.,
-по
чл.185 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер на 20лв.,
-по
чл.183,ал.4,т.8 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер на 50лв.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представител
не изпраща, взема становище по жалбата.
Жалбоподателят
не се явява в съдебното заседание.
Писмената
жалба е бланкетна.
Пернишкият
районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и внесените в процеса доводи,намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.10.2019г.автоконтрольор
към сектор Пътна полиция –ОД на МВР-Перник е съставил акт за установяване на
административно нарушение, в който е отразил следните относими за процеса
обстоятелства:
На
15.10.2019г. в гр.Перник,по улица“Г.С.Раковски“ с посока от ул.“Св.Св.Кирил и
Методий“ към улица „П.Каравелов“ жалбоподателят е управлявал личния си
автомобил Сеат Кордоба с регистрационен номер *******,като на кръстовището с
улица „Стримон“не съобразява поведението си с ПМ“М10“ като от пътна лента за
маневра ляв завой ,приближава и навлиза на червен забраняващ сигнал при
работеща в нормален режим светофарна уредба ,след което спира в зоната на
кръстовището като първи автомобил на короната върху пешеходна пътека тип
„Зебра“,маркирана с ПМ „М8.1“ с което създава пречки и затруднения за
правомерно преминаващите пешеходци.
Като
виновно нарушени законови разпоредби се сочат:
чл.6,т.1,пр.2, чл.98,ал.1,т.5,чл.5 ал.1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление ,с което са наложени три административни
наказания,всички в абсолютни законови размери,поради което съдът не изследва приложението на правилата за
индивидуализация на административните наказания,дефинирани в чл.27 ал.2 и ал.3
от ЗАНН.
Съдът
възприема фактическата обстановка по делото от данните ,внесени в процеса чрез
следните доказателствени средства и доказателства: АУАН,заверено копие на пътната книжка, Заповед на Министъра на вътрешните
работи относно компетентности на актосъставител и административно наказващ
орган.
От
представената заповед следва,че актът за установяване на административно
нарушение е съставен, а обжалваното НП издадено от компетентни длъжностни лица
по смисъла на
чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП, в посочените им качества.
По
отношение на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление както
от материално правна, а така и от процесуално правна страна, съдът намира
следното:
За
съдебното заседание на 28.10.2020г. актосъставителят и свидетелят по акта за
установяване на административно нарушение ,в качеството им на свидетели са
допуснати и призовани по месторабота, редовно ,и не са се явили,като не са
посочени уважителни причини за неявяването им.
Ето
защо съдът допълнително посочва,че единствените данни в позитивна,
доказателствена насока, по отношение на
вменените административни нарушения се
съдържат само и единствено в съставеният акт за установяване на административно
нарушение, а тези констатации са оспорени със подаването на жалба срещу
процесното наказателно постановление.
При
което съдът счита,че са налице законовите предпоставки за анализ и приложение на нормата на чл.303 ал.2 от НПК,
според която съдът признава подсъдимия за виновен ,когато обвинението е
доказано по несъмнен начин,но в конкретния случай това не е така, тъй като само
и единствено въз основа на
констатациите, отразени в АУАН,които с подаване на жалбата от легитимираното
лице по същество са оспорени,не може да се постанови съдебен акт,с който да се потвърди обжалваното
наказателно постановление.
Ето
защо ,на основание гореизложеното в мотивите на решението съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, от процесуално
правна страна в частта относно установяването, описанието на вмененото административно нарушение, поради което НП
следва да бъде отменено изцяло.
На
следващо място,с издаденото наказателно постановление наказващият орган е
наложил административно наказание, като е приложил определен административно
наказателен състав-чл.183 ал.5 т.1 от
ЗДвП, според който се ангажира административно наказателната отговорност на
водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Наложено
е административна наказание по вид глоба, в абсолютен законов размер, поради
което съдът не изследва приложението на привилата за индивидуализацията на
административното наказание -дефинирани в чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН.
В
АУАН ,въз основа на който е издадено обжалваното НП ,като виновно нарушена
законна разпоредба се сочи чл.6 т.1
пр.2 от Закона за движението по пътищата.
От
своя страна наказващият орган вече е
посочил като виновно нарушена законна разпоредба чл.6 т.1
от Закона за движението по пътищата- т.е. без да конкретизира релевантната,относима от всички регламентирани хипотези в
посочената разпоредба.
Тази
разпоредба е регламентирана в Раздел І на Глава втора-“Общи правила” в Закона
за движението по пътищата.
Тази
разпоредба изисква от участниците в
движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица,както и със светлинните сигнали,с пътните знаци и с пътната маркировка.
Но
участници в движението са и пешеходците- по смисъла на параграф 6 т.28 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.
Според
съдебния състав, при конкретния приложен
от наказващият орган административно наказателен състав липсва правна връзка,
корелация между обстоятелствата на
нарушението, обективирани в АУАН и в издаденото въз основа на него и обжалвано
наказателно постановление и конкретни норми, което са били виновно нарушени.
Правонарушителят и жалбоподател в настоящото производство е
наказан в качеството на водач, според приложения от АНО наказателен състав, тъй
като е преминал при сигнал на светофар, който не разрешава преминаването.
Конкретно,
а не общо правило, примерно свързано с конкретната забрана може да се открие в
чл.31 ал.7 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата-
червена светлина означава-“Преминаването е забранено”.
В
хипотезите и на чл.31 ал.7 т.2 и т.4 също не е разрешено преминаването.
Или
пък в чл.7, т.1, б ”б” от Наредба №17 от 23.07.2001г. за регулиране на
движението по пътищата със светлинни сигнали -вид светлинен сигнал с посочен
цвят, означаващ ”Преминаването забранено”.
Но и
текста на чл.7, т.1, б.”в” от посочената наредба регламентира вид сигнал с жълт
цвят, означаващ “Внимание, спри!”,при който сигнал/ вид светлинен сигнал /също
не се разрешава преминаването.
Ето
защо ,на основание гореизложеното в мотивите на решението съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, както от материално
правна така и от процесуално правна страна в частта относно установяването,
описанието на вмененото административно нарушение, с приложението на чл.183 ал.5
т.1 от Закона за движението по пътищата, поради което НП следва да бъде
отменено.
По
отношение на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление в частта,с
която е наложено административно наказание по чл.183,ал.4 ,т.8 от Закона за
движението по пътищата съдът счита, /ръководейки се само от констатациите в
АУАН и обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление/ че приложеният административно наказателен
състав предвижда ангажирането на административно наказателна отговорност на
водач, който неправилно престоява или
паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или
кръстовище.
Това
нарушение е свързано със забраната, установена в чл.98 ,ал.1,т.5 от Закона за
движението по пътищата,според който текст престоят и паркирането са забранени на
пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди
тях.
„Престоят “ или „Паркирането“като правни
понятия са дефинирани в разпоредбите на чл.93,ал.1 и чл.93,ал.2 от Закона за
движението по пътищата,според които текстове: Пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на
водача,а Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата,
които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в
движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата
за движение.
Описанието
на нарушението ,съотнесено със горепосочените законови разпоредби е “спира в
зоната на кръстовището като първи автомобил на колоната върху пешеходната пътека
тип“Зебра“, при което логично е ,че това
поведение на водача се предопределя от обстоятелства, свързани с необходимостта
да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението-което поведение е
регламентирано в чл.93,ал.2 от Закона за движението по пътищата.
На
следващо място,по отношение на третото хронологично вменено административно
нарушение в акта за установяване на административно нарушение и явяващо се второ
,описано и с наложено административно наказание
в обжалваното наказателно постановление съдът
намира следното:
От
страна на административно наказващия орган е приложен субсидиарен административно
наказателен състав ,предвиждащ
ангажиране на административно наказателна отговорност на за нарушение на Закона
за движението по пътищата и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание.
Приложената
квалификация на административното нарушение в конкретния казус по чл.5 ал.1 т.1
от ЗДвП, изисква „всеки водач по пътищата с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на
хората и да не причинява имуществени вреди.“
В
тази правна норма са посочени няколко основни и различни задължения на водачите
на МПС.
Тази
разпоредба е регламентирана в Раздел І на Глава втора-“Общи правила” в Закона
за движението по пътищата.
От
една страна,жалбоподателя е „бил създал
пречки и затруднения за правомерно преминаващите пешеходци“,според
административно наказателното обвинение,а от друга страна му е ангажирана
административно наказателната отговорност за това,че бил спрял „като първи
автомобил на колоната върху пешеходна пътека тип“Зебра“,при което се явява
незаконосъобразно и ангажирането на административно наказателна отговорност с
приложението на отделен субсидиарен административно наказателен състав.
Ето
защо ,на основание гореизложеното в мотивите на решението съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, от процесуално
правна страна в частта относно установяването, описанието на вмененото административно нарушение, поради което НП
следва да бъде отменено изцяло.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя
НП № 19-1158.004788 от 02.01.2020г.,
издадено от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Перник, с което на В.О.Д.
***, ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:
-по чл.183,ал.5,т.1 от Закона
за движението по пътищата-глоба в размер на 100лв.,
-по чл.185 от Закона за
движението по пътищата-глоба в размер на 20лв.,
-по чл.183,ал.4,т.8 от Закона
за движението по пътищата-глоба в размер на 50лв.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като касационна инстанция.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ