Р Е Ш Е Н И Е
№ ............/.................2020
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и трети януари 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА
БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело № 3298/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
предл. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК и с чл.348 от НПК.
Подадена е касационна жалба от
Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, предявена чрез
процесуален представител – главен юрисконсулт Т., срещу решение №
2013/08.11.2019 г. по н.а.х.д. № 2762/2019 г. на ВРС, с което е отменено НП №
407/2018/15.05.2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция
„Митници“, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Акад. Методи Попов“ № 22А, ет.5, ап.12,
представлявано от П.Д.П., за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, вр. чл.70, §1
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, вр.
чл.128, §1 и )§2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, на основание чл.234,
ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 789,50
лв., представляващ 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
В касационната жалба се твърди, че
районният съд неправилно е приел, че в хода на административно-наказателното
производство не са събрани категорични доказателства, че дружеството е
избегнало отчасти заплащането на дължими държавни вземания. Твърди се още, че
митническите органи са извършили задълбочен анализ на митническата стойност на
внесените в ЕС стоки с код по КН 15119099 с произход Малайзия по месеци за
изследваните периоди в отделните държави-членки, като е установено, че
митническата стойност на процесната стока в Република България е най-ниска.
Посочено е, че неправилно съдът е приел, че след като проверката на ОЛАФ не е
приключила и не е изготвен окончателен доклад, то писмото на ОЛАФ няма
характеристиките на официален документ, който да има обвързваща доказателствена
сила. Излагат се твърдения, че предоставената от ОЛАФ информация е в
съответствие с разпоредбата на чл.12, §4 от Регламент № 883/2013 и потвърждава
съмненията на митническите органи относно занижена митническа стойност по
конкретната митническа декларация, тъй като писмото на ОЛАФ е официална
служебна кореспонденция и същото е официален документ. Твърди се още, че
износната декларация, макар и частен документ, дава пълна характеристика на
стоките по отношение на вид, количество и цена и нейната стойност представлява
договорната стойност на стоките, продадени за износ, с местоназначение в
митническата територия на Съюза, а липсата на самата фактура на по-висока
стойност към износната декларация не е пречка за определяне на по-висока
митническа стойност по реда на чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета, вр. чл.128 §1 и §2 от Регламент № 2015/2447
на Комисията. Посочено е също, че в износната митническа декларация е
декларирана фактурна стойност на доставка между FELDA IFFCO SDN BHD към „Милки
Груп Био” ЕАД, в кл. 22 „получена сума” е посочена стойност, която представлява
цена FOB пристанището на натоварване, като същата превишава с 30 % стойността,
декларирана в българската вносна митническа декларация, посочено и в писмото от
ОЛАФ. Всички реквизити от документите по процесната доставка, посочени в
митническата декларация за допускане за свободно обръщение и в малайзийската
декларация са идентични, с изключение на номера на фактурата и обявената
стойност на стоката, декларирани в българската вносна митническа декларация.
Твърди се, че в представените обяснени от износителя упоменатия във фактурата
вътрешен номер на договора от SAP системата е само за вътрешна справка, не
кореспондират на събраните от АНО доказателства. Излагат се доводи, че ВРС не е
коментирал в мотивите си изложените констатации на ОЛАФ за систематично
занижаване на стойността с 30 % при декларирането на внос в Република България
и за уговорен максимален размер отстъпка – до 30 % за всяка доставка в
представеното в съдебно производство рамково споразумение. Съгласно
споразумение за дистрибуция конкретна търговска отстъпка е следвало да бъде
уговорена като конкретен размер във всеки търговски договор, за всяка конкретна
доставка, а видно от представения търговски договор такава отстъпка не е
уговорена към момента на приемане на митническата декларация. С тези доводи се
твърди, че нарушението е безспорно установено и ВРС е постановил неправилно
решение. Моли се същото да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление.
Ответникът „Милки Груп Био“ ЕАД, в отговор
по касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощник – адв. С.Ж.,
оспорва жалбата. Представя договор за правна защита и съдействие, фактура № 655/26.11.2019
г. и преводно нареждане за заплащане на сумата от 360 лв., като моли решението
на ВРС да се остави в сила и в полза на „Милки Груп Био“ ЕАД да се присъдят
сторените за двете съдебни инстанции разноски за адвокатска защита в общ размер
на 720 лв., съгласно приложен списък.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че
постановеното от ВРС решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Съдът след преценка на представените по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което
е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно
правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
С отмененото от районния съд наказателно
постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Милки
Груп Био“ ЕАД по чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ, за това, че на 11.04.2018
г. на МП „Пристанище Варна“ при Митница Варна с митническа декларация за
едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки (код
4071) MRN 18BG002005Н0005280 е декларирало стока: „1120 туби по 20 кг. нето
тегло RBD палмов олеин IFFCO TRISTAR, с обща фактурна стойност в кл. 22 в размер на 12 857,60 USD; с
единична цена FOB за метричен тон 574 USD; с митническа стойност в размер на 22 631,47 лв.; бруто тегло 23 296
кг.; нето тегло 22 400 кг.; тарифен код ********** и държава на произход
Малайзия“; с начислени държавни вземания в размер на 2 036,83 лв. мито и 0,00
лв. ДДС или общо в размер на 2 036,83 лв., вместо да декларира стоката с
фактурна стойност в кл. 22 в размер на 18 368,00 USD (при единична цена
FOB за метричен тон 820,00 USD); с митническа стойност в размер на 31 403,71
лв. и с дължими държавни вземания в размер на 2 826,33 лв. мито и 0,00 лв.
ДДС, вследствие на което административно-наказващият орган е приел, че
дружеството е избягнало частично плащане на публични държавни вземания в размер
на 789,50 лв. мито и 0,00 лв. ДДС, при което общият размер на щетата, възлизащ
на 789,50 лв., не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоката.
Въз основа на изпратените от Агенция
Митници до Митница Варна с писмо вх.№ 32-267756/17.09.2018 г. документи,
касаещи разменената кореспонденция с Европейската служба за борба с измамите
(OLAF), между които и писмо от OLAF № ОСМ(2018)18661/03.09.2018 г. с приложени
копия на 23 малайзийски износни декларации, между които и издадената в Pоrt
Kelang износна митническа декларация B18202003942 от 05.02.2018 г. с декларирана стойност при износа на 67,20 метрични тона RBD палмов олеин с обща стойност 55 104,00
USD/820 USD за метричен тон, АНО е приел за доказано
обстоятелството, че износът по малайзийската износна декларация B18202003942/05.02.2018 г. и вносът по процесната митническа декларация MRN 18BG002005Н0005280/11.04.2018г.
касаят едни и същи доставки, като при вноса стоката е декларирана на по-ниска
от реалната й стойност. Позовал се е на изложеното в писмото от OLAF
обстоятелство, че малайзийските власти са представили на Европейската служба за
борба с измамите декларациите за износ за 23 пратки палмово масло за България,
които според писмото кореспондират пряко с вносните операции в България,
предмет на проверката от OLAF, от съпоставката между които се установявало, че
декларираната стойност за износ показва, че вносителят системно занижава с 30%
стойността на стоката при деклариране на вноса в България, като що се отнася до
несъответствието между вписаните в износните митнически декларации номера на
фактурите за доставка и тези по представените от „Милки Груп Био“ ЕАД фактури,
отнасящи се до съответните вносни операции в България, OLAF е приел за
неистински представените в България фактури. Аргумент за това, както според
писмото на OLAF, така и според АНО, е установената идентичност в реквизитите на
документите по доставките, включително и по процесния внос по MRN 18BG002005Н0005280/11.04.2018
г. и съответстващата му износна митническа декларация B18202003942/05.02.2018 г., изключая единствено посочените номера на
фактурите и обявените стойности на стоката. Прието е, че липсата на фактура за
по-високата от двете стойности не е пречка за определянето на по-висока
митническа стойност на стоката по реда на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл.128, §1 и §2 от
Регламент № 2015/2447 на Комисията, според които базата за определяне на
митническата стойност е договорната стойност, тоест действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, която се определя в момента
на приемане на митническата декларация въз основа на продажбата, извършена
непосредствено преди въвеждането на стоките в посочената митническа територия.
За да отмени наказателното постановление,
районният съд е приел за недоказано по безсъмнен начин извършването на
индивидуализираното в АУАН и в НП административно нарушение като извода си е
изградил въз основа на цялостна и задълбочена преценка на представените
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно.
Действително, както правилно е прието от
АНО, съгласно общото правило на чл.70, §1 и §2 от МК, митническата стойност на
внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т. е. действително заплатената
или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Общността, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да се направят в съответствие с чл.71
и чл.72 от МК. Същевременно съгласно Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq
Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20 -
митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност.
Правилно обаче решаващият делото съд е
приел, че както в хода на АНП, така и във въззивното производство не са събрани
доказателства, установяващи с категоричност, че палмовата мазнина по процесната
вносна митническа декларация MRN 18BG002005Н0005280/11.04.2018 г. е продадена
на вносителя на по-висока стойност от обявената в декларацията. Обосновани
логически и правно издържани са съжденията на решаващия делото съд, че
наказаното търговско дружество не може да носи отговорност за верността на
отразените в износните митнически декларации данни, след като подадената от
него вносна митническа декларация напълно съответства на стойността на
приложените към нея договори и фактури и на извършените по тях плащания. В тази
връзка съдът с основание е игнорирал като доказателство за действително
договорената или реално платена цена на стоката малайзийските износни
декларации, които по смисъла на МК не представляват документи, удостоверяващи
горните обстоятелства по обвързващ насрещната страна начин. Това разбиране
правилно е подкрепено с разпоредбата на чл.5, т.12 от МК, според която
митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена
форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен
митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да
бъдат приложени. След като жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по
смисъла на чл.5, т.35 от МК, то не може да бъде обвързан от декларираното в
износните митнически декларации.
Не на последно място съдът правилно е
съобразил и факта, че липсата на приложени по преписката фактури или платежни
документи във връзка с декларираната по-висока стойност на стоката по износните
митнически декларации също индикира на невъзможността за съобразяване на
данните по тях при определянето на митническата стойност при вноса. До
определянето на по-висока митническа стойност на стоката по реда на чл.70, §1
от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл.128,
§1 и §2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията може да се достигне само, когато
са налице доказателства за действителната продажна цена на стоката, която е
по-висока от декларираната при вноса, но в случая такива доказателства няма.
Относно писмото от OLAF №
ОСМ(2018)18661/03.09.2018 г. съдът с основание е приел, че то не представлява
окончателен доклад, след като не съдържа посочените в чл.11 от Регламент (ЕС,
Евратом) № 883/2013 реквизити и не е подписано от генералния директор. Поради
това писмото е само с уведомителен характер и за него е неприложим чл.11, §2 от
Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, признаващ на докладите на OLAF статут на
годни доказателствени средства в административния и в съдебния процес, но няма
обвързваща съда материална доказателствена сила.
Касационният състав споделя и останалата
част от мотивите на районния съд, обусловили крайния му извод за недоказаност
на повдигнатото на „Милки Груп Био“ ЕАД обвинение, че посочвайки в подадената
вносна декларация MRN 18BG002005Н0005280/11.04.2018 г. занижена стойност на
декларираната стока, е избегнало да заплати пълния размер на дължимите държавни
вземания. Поради това, съгласно чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, вр. чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН, касационният съд препраща към тях без да ги
преповтаря в решението си.
Като се има предвид, че в тежест на АНО е
да докаже чрез пълно доказване извършването на нарушението, за което с НП е
ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя, като не
остави и най-малкото съмнение в съществуването на фактите, индивидуализиращи
нарушението, то правилно районният съд е отменил в случая обжалваното по реда
на чл.59 от ЗАНН наказателно постановление.
В целостта си изложеното обуславя извод за
неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея решение на
ВРС следва да се остави в сила.
По искането на ответната по касация страна
с решението да ѝ се присъдят направените съдебни разноски във въззивното
производство по обжалване на НП № 407/2018/15.05.2019 г. на заместник-директора
на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ и в касационното производство по
обжалване на постановеното от въззивния съд решение № 2013/08.11.2019 г. по
н.а.х.д. № 2762/2019 г. съдът намира следното:
С допълнението на чл.63 от ЗАНН (обн. ДВ
бр. 94/29.11.2019 г.) е създадена нова ал.3, според която в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. На основание чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България
разпоредбата е влязла в сила три дни след обнародването, т. е. считано от
03.12.2019 г. е част от действащото ни право. Тъй като, съгласно чл.14, ал.1 от
ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с
изрична разпоредба, каквато в случая не е налице, въведеният едва с чл.63, ал.3
от ЗАНН институт на разпределяне на отговорността за разноски в административно-наказателното
производство следва да се прилага само занапред, поради което „Милки Груп Био“
ЕАД има право на овъзмездяване съгласно чл.143 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН,
на направените разноски единствено в касационното административно-наказателно
производство. Видно от приложените на л.14 – 16 от делото документи (договор за
правна защита и съдействие от 26.11.2019 г.; фактура № 655/26.11.2019 г. и
преводно нареждане от 27.11.2019 г. за сумата по фактурата) те възлизат на 360
лв., представляващи размера на договореното и заплатено на пълномощника на
„Милки Груп Био“ ЕАД възнаграждение за осъществената по делото адвокатска
защита (с включения ДДС). Съдът обаче намира, че размерът на така заплатеното
адвокатско възнаграждение е прекомерен, поради което и на основание чл.18 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
намира, че на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 300 лв.
Тъй като, съгласно чл.3, ал.1 от
Устройствения правилник на Агенция „Митници“, агенцията е със статут на
юридическо лице, какъвто не е признат и на създадените с чл.7, ал.1 от
правилника пет териториални дирекции, които съгласно чл.29, ал.1 са
административни звена в структурата на Агенцията, за сумата от 300 лв. следва
да бъде осъдена Агенция „Митници“.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2013/08.11.2019 г. по н.а.х.д. № 2762/2019 г. на ВРС, ХХХІІ-ри
състав.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати в полза на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Акад. Методи
Попов“ № 22А, ет.5, ап.12, представлявано от П.Д.П., направените съдебни
разноски в касационното производство в размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.