Съдия-докладчик: Сона Гарабедян
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. "......" №
.... против наказателно постановление № 6/08.02.2023 г., издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните - Смолян /ОБДХ - Смолян/, с което, с оглед дадените
му правомощия по чл. 139, т. 1 от ЗХ, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните и
чл. 17, ал. 1 от Закона за храните, във вр. с чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. за предоставянето на информация за
храните на потребителите /ОВ, L от 22.11.2011 г./, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, чл.
128, ал. 1, т. 3 от ЗХ за нарушението по т. 1 и чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ за нарушението по т. 2,
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за
нарушението по т. 1 на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ и административно наказание
глоба в размер на 2000 лева за нарушението по т. 2 на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От негово име
процесуалният му представител поддържа жалбата. В хода на съдебните прения същият
пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление изцяло поради нарушение на
разпоредбата на чл. 43, ал. 5, изр. второ от ЗАНН, като излага съображения за това.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява. За него се явява
процесуалният му представител, който в хода на съдебните прения моли за потвърждаване
на наказателното постановление по подробно изложени съображения. Претендира разноски.
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства и като
взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично по пощата с
известие за доставяне на 17.02.2023 г. Жалбата е депозирана чрез АНО на 22.02.2023 г. Ето
защо, като констатира изпълнение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият
състав прие, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на НП е спазен, доколкото
същото е връчено на санкционираното лице.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на
обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 27.01.2023 г. гл. инспектор към ОДБХ-Смолян д.А.К. и младши полицейски инспектор
при РУ Чепеларе И.Д.У. извършили проверка на обект – импровизирана щанд маса на
главен път II - 86 Пловдив - Смолян 67+420 км, община Чепеларе, на И.В.Т. - физическо
лице с цел проверка за установяване на нерагламентирана продажба на пчелен мед на
пазари, крайпътни места с импровизирани щандове и продажба от транспортни средства.
При извършената проверка на главен път II - 86 Пловдив - Смолян 67+420 км на отбивка от
лявата страна по посока Смолян проверяващите констатирали разположена импровизирана
щанд маса за дистрибуция/търговия с храни. При извършена проверка в Национален
1
регистър на обектите за дистрибуция на храни, поддържан на интернет страницата на БАБХ,
било установено, че обектът не е вписан, съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗХ. Върху
импровизираната щанд маса били поставени следните видове храни: пчелен мед с пита - 5
бр. буркани по 0.900кг - цена 14 лева; манов мед - 5 бр. буркани по 0.900кг - цена 15 лева;
чист пчелен мед "горски букет" - 3 бр. буркани по 0.900кг - цена 15 лева; пчелен мед от
магарешки бодил - 3 бр. буркани по 0.900кг - цена 15 лева; домашно сладко от горски
малини /цял плод/ - 5 бр. буркани по 0.330кг - цена 7 лева; домашно сладко от горски къпини
/цял плод/ - 5 бр. буркани по 0.330кг - цена 7 лева; домашно сладко от смокиня /цял плод/ - 5
бр. буркани по 0.330кг - цена 7 лева. Върху дистрибутираните храни липсвали
задължителните етикети, липсвали данни за списък на съставките, нейното количество, срок
на минимална трайност или срок на годност, условие за съхранение, съгласно изискванията
на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация на потребителите
за храните (ОВ, L 304 от 22.11.2011 г.).
За констатациите от извършената проверка, на която е присъствал И. В. Т., е съставен
Констативен протокол № 0006467 от 27.01.2023 г. и Акт за установяване на
административно нарушение № 0000107 от 27.01.2023 г., подписан от него без възражения,
поради приетото от актосъставителя д. К., че И. Т. е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от
ЗХ, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, както и разпоредбата на 17, ал. 1 от ЗХ, във вр. с чл.
131, ал. 1, т. 1 от ЗХ. Препис от акта е връчен на Т. на 27.01.2023 г.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички,
събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП № 6/08.02.2023 г., с което за
нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните му е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ и за нарушение на чл. 17,
ал. 1 от ЗХ, във вр. с чл. 9 от регламент (ЕС) № 1169/2011 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 25.10.2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (ОВ,
L от 22.11.2011 г.) му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева
на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите д. А. К. и И. Д. У., както и от
приобщените писмени доказателства.
От правна страна:
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление
съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в
наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които
са нарушени.
Оплакванията на защитника на жалбоподателя, че била нарушена разпоредбата на чл. 43, ал.
5, изр. 2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ при съставяне на
АУАН, тъй като нарушителят не бил писмено уведомен за правото му в 14-дневен срок да
отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение, с което да
приключи производството, е основателно. Това е така, защото действително в процесния
АУАН липсва подобен реквизит. Това нарушение на процедурните правила обаче не е
съществено, защото не е ограничило /преклудирало/ възможността на нарушителя да
предложи на наказващия орган сключването на споразумение. Съгласно чл. 58г, ал. 1, изр. 2
от ЗАНН in fine той може да направи предложение за това в 14-дневен срок от връчването на
АУАН, но този срок не е фатален. Споразумението може да се сключи до изтичане на
преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН /по арг. от чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗАНН/, но не по-
късно от изтичането на давностния срок по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
2
считано от датата на извършване на нарушението. В този смисъл липсата на реквизита по
чл. 43, ал. 5, изр. 2 от ЗАНН не ограничава правото на жалбоподателя да сключи
споразумение. Доколкото съобразно чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН, издаването на НП без АНО да е
направил предложение за сключване на споразумение по ал. 1, изр. второ на същия член /за
сключване на споразумение до нарушителя/, не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, на още по-голямо основание следва, че липсата на писмено
уведомление в АУАН за наличието на тази процесуална възможност не е съществено
процесуално нарушение при съставянето му. Действително уведомяването на лицето за
възможността да поиска сключване на споразумение не е равнозначно на задължението на
административнонаказващия орган да предложи споразумение, вменено му с разпоредбата
на чл. 58г, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, но след като последното изрично е прието от
законодателя за несъществено процесуално нарушение, то и първото има такъв характер.
Още повече, че в случая ефектът на сключено споразумение би бил единствено намален на
70% размер на глоба, който е еднакъв със заплащането на тази глоба в срока за доброволно
изпълнение, доколкото за извършените нарушения предвидените с разпоредбата на чл. 128,
ал. 1, т. 3 от ЗХ и разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ минимални размери на
административното наказание глоба е 2000 лева /чл. 58г, ал. 8 от ЗАНН/, а в обжалваното
наказателно постановление изрично е посочено, че на основание чл. 137 от ЗХ, при плащане
на наложената глоба в 7-дневен срок от издаването на наказателното постановление лицето
дължи 70 на сто от размера на глобата. Следователно в хипотеза на признание на
нарушението от нарушителя, правото на заплащане на по-нисък размер на административно
наказание глоба може да бъде реализирано по един от двата начина – чрез сключване на
споразумение или заплащане в срока за доброволно изпълнение. Неуведомяването на лицето
за възможността да бъде реализирано това право по първия начин и то по негова инициатива
не го лишава изцяло от тази възможност, поради което и не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна
на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Съгласно чл. 23 ал. 1 от Закона за храните, производство, преработка и/или дистрибуция на
храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона, като съгласно чл. 24,
ал. 1 от ЗХ Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет
страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за
производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и
храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните въвежда общото правило, че производство
и търговия с храни в страната може да се извършва само в обекти, регистрирани или
одобрени по реда на закона, като последващите членове със съответните алинеи в закона
предвиждат различни условия за регистрация на обекти за производство и продажба на
храни в страната.
Нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗХ е бланкетна. Същата изисква бизнес оператор, който
произвежда, преработва и/или дистрибутира храни да предлага храни, етикетирани в
съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на
потребителите (ОВ, L 304/18 от 22 ноември 2011 г.). Съгласно чл. 9, ал. 1 от Регламент (ЕС)
№ 1169/2011 в съответствие с членове 10—35 и съобразно изключенията, които се съдържат
в настоящата глава, е задължително да се посочат следните данни: а) наименование на
храната; б) списък на съставките; в) всички съставки или спомагателни вещества, изброени в
приложение II, или получени от вещество или продукт, посочени в приложение II,
причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или
3
приготвяне на храна и все още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид; г)
количество на определени съставки или категории съставки; д) нетно количество на храната;
е) срок на минимална трайност или срок на годност; ж) специални условия за съхранение
и/или условия за употреба; з) името или търговско наименование и адрес на стопанския
субект в хранителната промишленост, посочен в член 8, параграф 1; и) страна на произход
или място на произход, когато са предвидени такива в член 26; й) указания за употреба,
когато при липсата на такива указания би било трудно храната да се използва по подходящ
начин; к) по отношение на напитки, съдържащи повече от 1,2 обемни процента алкохол,
действителното обемно съдържание на алкохол; л) обявяване на хранителната стойност.
В конкретния случай се събраха безспорни доказателства, че на инкриминираната дата -
27.01.2023 г., на разположена импровизирана щанд маса за дистрибуция/търговия с храни
жалбоподателят е извършвал търговия с храни - различни видове пчелен мед, манов мед и
домашно сладко, без обектът да е регистриран по реда на Закона за храните, съответно да е
вписан в публичния национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство,
преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните,
предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване по чл. 24, ал. 1 от Закона
за храните. Безспорно се установи също така, че горепосочените предлагани хранителни
продукти не са носили етикет, съдържащ необходимата информация, изискуема по закон, за
съставките, тяхното количество, срок на минимална трайност или срок на годност, условие
за съхранение.
Нарушенията на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от ЗХ и на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на
информация за храните на потребителите (ОВ, L 304/18 от 22 ноември 2011 г.) са обявени за
наказуеми със санкционните норми съответно на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ и на чл. 131, ал. 1,
т. 1 от ЗХ. Именно по тези законови текстове административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя за тези административни нарушения, правилно издирвайки и
прилагайки материалния закон. В случая административнонаказващият орган правилно е
определил и размера на наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 128, об. 1, т. 3 от ЗХ,
налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание, на лице, което извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл.
24, ал. 1 или 2; съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ налага се глоба или
имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание,
на лице, което наруши разпоредби на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на
информация за храните на потребителите. В конкретния случай наложеното
административно наказание на жалбоподателя - физическо лице за всяко административно
нарушение е в минималния, предвиден от законодателя размер – 2000 лв., което е
съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, предвид на това, че по делото не са налице
данни за предходни нарушения на Закона за храните или наредбите по прилагането му,
извършени от жалбоподателя и не са констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства
Според чл.27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-
нисък размер на наказанието, поради което и наложените на жалбоподателя
административни наказания не могат да бъдат намалени по размер.
В случая разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима доколкото няма данни
констатираното нарушение да се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид.
Предвид всичко гореизложено обжалваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ответникът, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН. Цитираната разпоредба препраща към тази на чл. 143, ал. 3 от АПК и гласи, че когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
4
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие за заплатено по сметка
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, както и платежен документ за извършения
превод от 14.03.2023 г., поради което искането за неговото присъждане следва да бъде
уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 6/08.02.2023 г., издадено от директора на
Областна дирекция по безопасност на храните - Смолян /ОБДХ - Смолян/, с което, с оглед
дадените му правомощия по чл. 139, т. 1 от ЗХ, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за
храните и чл. 17, ал. 1 от Закона за храните, във вр. с чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. за предоставянето на информация за
храните на потребителите /ОВ, L от 22.11.2011 г./, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, чл.
128, ал. 1, т. 3 от ЗХ за нарушението по т. 1 и чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ за нарушението по т. 2,
на И. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. "......" № .... е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушението по т. 1 на основание чл. 128, ал. 1, т.
3 от ЗХ и административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушението по т. 2 на
основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ.
ОСЪЖДА И. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. "......" № .... да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните - Смолян сумата от 500 лева /петстотин лева/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.
5