РЕШЕНИЕ
№1787/7.10.2019г.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На първи октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 3891 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:
А.В.С. с ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление №046/28.02.2018 год. на Зам.кмета на Община Варна, с
което за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 50/петдесет/ лева.
В
жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи се бланкетно,
че същото е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на разпоредбите на
чл.57 от ЗАНН. Оспорва се фактическата обстановка, н не се навеждат твърдения и
искания.
В съдебно заседание жалбоподателката
не се явява, а се представлява от процесуален представител, който моли НП да
бъде отменено, като сочи, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Възиваемата страна, редовно уведомена, не
изпраща надлежно упълномощен представител и не изразява становище по делото.
С оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 28.01.2018г. около 12,35
часа от служител на „Общинска полиция”
ОД МВР – Варна- св.Н.З. , изпълняващ служебните си задължения като старши
полицай в горепосочената структура, било
установено, че лек автомобил марка „Тойота“
с рег. № В1910РР е паркирал върху тротоара на ул.“Иван А.Богоров“,
до №12, с което създавал пречки за преминаващите пешеходци. Поради горното св.З.
съставил глоба с фиш на собственика на
автомобила, като уведомлението за това било изпратено на въззивника.
По законоустановения ред въззивника обжалвал съставения фиш,
като в жалбата посочил, че оспорвал констатациите относно авторството и съставомерността на деянието. Не навел конкретни факти, нито
посочил, че друго лице е управлявало автомобила. При така депозираната жалба на
15.02.2018 г. срещу него бил съставен АУАН от св. З. за нарушение на чл.
94, ал. 3 от ЗДвП. АУАН бил надлежно връчен на въззивника, който след
запознаване със съдържанието му го подписал, без да оспори неговите констатации.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение, АНО издал
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което
възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на
основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от същия
закон определил на възз. административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева.
Наказателното
постановление било връчено лично на въззивника на 19.08. 2019г..
В хода на съдебното производство съдът
изиска и приобщи по делото справка за собственост на лек автомобил марка
„Тойота“ с рег. № В1910РР, от която е
видно, че собственик на автомобила към процесната
дата е бал именно въззивника.
Бяха изискани и приобщени по делото
доказателства за компетентността на АНО и актосътавителя.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за собственост
на МПС, заповеди и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и
логични, съдът кредитира показанията на свидетеля Н.З. –актосъставител,
тъй като същите са в пълен унисон със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът приема, че напълно нормално и житейски логично е св.З., като служител на
полицията, да не помни конкретния случай. Същият обаче потвърди, че той е
съставил АУАН и посочи реда по който е съставен акта.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП / на 02.01.2019г.
видно от поставения вх.номер / и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на
приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица, съгласно приложените по делото заповеди на
кмета на Община Варна.
АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34
от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване
на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в
достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в
какво точно е бил обвинен, а именно, че е паркирал върху тротоар. Налице е
единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба,
които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това и съдът не сподел възражението в жалбата, че е била нарушена
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел, като формално е била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Това нарушение, според настоящия състав не е съществено, т.к. не ограничава
правото на защита на въззивника да разбере в какво е обвинено. В
административно-наказателния процес значение имат само нарушенията, които са
ограничили правото на защита на наказания субект, а това не е сред тях.
Фактологията по делото, навежда на несъмнен извод, че
правилно АНО е приел, че въззивника е извършил нарушение на чл.94
ал.3 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата и на
посоченото място е паркирал горепосочения лек автомобил върху тротоар, на
необозначени за целта места, с което е създал пречки за преминаване на пешеходците. Въззивникът не е ангажирал доказателства, че на посочената
дата и място автомобилът му не е лбил паркиран там.
Не ангажирал доказателства и че друго
лице е паркирало процесното МПС. Визираната като
нарушена материалноправна норма на чл.
94, ал. 3 от ЗДвП гласи, че за престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите
остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Видно от текста на
цитираната правна норма същата регламентира възможността за престой и паркиране
в населените места, като съдържа общи правила за това. Разпоредбата предвижда
две условия, касаещи паркирането в населени места: 1.) паркиране на платното за
движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя,
което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС, които не са
тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние
от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на
определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието).
Т. е. тази правна норма предполага, че паркирането и престоят на конкретен
участък от пътя е разрешено, като регламентира условията, при които превозното
средство може да бъде паркирано или да престоява на позволено за това място.
Две са предпоставките, за да се приеме, че
паркирането върху тротоар е разрешено – мястото да е определено за паркиране от
собствениците на пътя или администрацията места и паркирането да се извърши
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, арг.
чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Място, определено за
паркиране от собственика на пътя или администрацията е място, обозначено с
Пътен знак със специални предписания - група "Д", Раздел V от
Правилника за прилагане на закона движението по пътищата. Знак Д19
"Паркинг" обозначава местата за паркиране, като съобразно разпоредбата
на чл. 55, ал. 9 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
в долната част на знака с допълнителни табели може да бъдат указани: времето, в
което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава;
посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за
които той е предназначен, и начинът на паркиране. В случая по делото не е спорно, че собственик на пътя е Община Варна по
силата на §7, ал.1, т.4 и т.7 от ПЗР на ЗМСМА
вр. чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОС.
Доказателства, че мястото е било обозначено и разрешено от собствениците на
пътя за паркиране не са ангажирани. От друга страна по несъмнен начин в хода на
съдебното производство от събраните писмени и гласни доказателства е
установено, че автомобилът на възз. се е намирал
върху тротоара, а последният не е измежду местата определени за паркиране.
Фактът на какво отстояние е МПС от сгради, както и
какъв е неговия тонаж, в случая е ирелевантно, тъй като това би било от значение само в
случай, че паркирането е на място определено от собственика на пътя, какъвто не
е настоящия случай.
Правилно
АНО е наложил санкция на основание чл.178е от ЗДвП, която предвижда ангажиране
на административнонаказателната отговорност на
водач, който неправилно е паркирал на тротоар в населени места, като наложеното
административно наказание: „Глоба” от 50лв. е в
минималния размер, предвиден от санкционната норма, поради което
съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира. Правилно
е бил определен и субектът на нарушението- въззивникът като собственик на МПС.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В предоставения му с нормата на чл.188, ал.5 от ЗДвП срок,
същият не е декларирал, че МПС се управлява от друго лице. Ето защо правилно е
бил санкциониран именно въззивникът.
Нарушението е осъществено и от субективна
страна, тъй като жалбоподателят като водач на МПС знае правилата за движение, както
и забраната да паркира върху тротоар. Всеки водач на МПС дължи спазване и
уважение не само към закона, но и към останалите участници в движението,
каквито безспорно са пешеходците, чието придвижване по тротоара е било
затруднено от паркирания там автомобил.
Съдът намира, че в настоящият случай не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на чл. 178е от ЗДвП e призвана да гарантира. Ето защо налагането
на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо
и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така ,
според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се
превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на закона, като
зачита правата и на другите участници в движението.
С оглед изложеното, подадената жалба се
явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид обстоятелството, че НП е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, съдът намира, че следва да се
произнесе и по сторените в съдебното производство разноски, направени за
заплащане на пътните разноски на свидетеля З., възлизащи на 76,10 лв. и
заплатени от бюджета на РС-Варна.
Съобразно нормата на чл.84 от ЗАНН
доколкото в ЗАНН няма особени правила за определяне разноски на свидетели, се
прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, което на осн. чл. 86, ал. 2
от Закона за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната
и изпълнителна власт, производството по обжалване на административно-наказателни
постановления е особен вид наказателно производство, като за разноските по това
производство важат правилата относно делата за престъпления от общ характер,
защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени
обществени, а не лични отношения. Освен това, както при наказателните дела от
общ характер, така и при административно-наказателните дела, преследването и
доказването се осъществяват от държавните органи. Следователно, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да
бъдат направени, а при отменяване на наказателното постановление разноските
остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението
и не е станал причина да се направят разноски. В този смисъл е и по –новата
задължителна съдебна практика –ТР№ 2 от 03.06.2009 г. на ВАС. Предвид субсидиарното приложение на НПК, съгласно чл. 84 от ЗАНН и горецитираните тълкувателни
решения, разпоредбите на чл. 187 - 190 от НПК, регламентиращи въпроса за
разноските, следва да намерят приложение и в административно-наказателното
производство. Ето защо съдът намира, че
на основание чл.189, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН
следва да осъди въззивника да заплати направените по делото разноски в размер
на 76,10 лева / седемдесет и шест лева и десет
стотинки/ лева в полза на
Държавата, по сметка на Районен съд-Варна.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №046/28.02.2018 год. на Зам.кмета на Община Варна, с
което на А.В.С. с ЕГН **********, за
нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА А.В.С. с
ЕГН ********** да заплати
направените по делото разноски за пътни разноски на свидетел в размер на 76,10
/ седемдесет и шест лева и десет
стотинки/ лева, в полза на Държавата, по сметка на Районен съд-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: