№ 195
гр. *** , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислава И. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430200482 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление НП № 3к на *** 01 *** към
ОДМВР -гр. ***, с което на И. Ц. Д. от ***, ЕГН **********, за на***шение
на чл. 21 във вр.чл.211 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд ***, с която моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Б.,която
иска от съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното
наказетелно постановление, като се излагат доводи за допуснати процесуални
на***шения.
Съдът, като прецени събраните доказателства и провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при
1
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Наказателното постановление било издадено на И. Ц. Д. за това, че на
26.02.2017г. на адрес гр. *** бул. „***се” *** ,получил от *** Д.а огнестрелни
патрони 66 броя кал.9х19мм и не уведомил своевременно органите на МВР
за предадените му боеприпаси. Посочено е също, че с това виновно е
на***шил чл. 21 във вр. с чл. 211 ал.1 от ЗОБВВПИ.
В обжалваното наказателно постановление е посочено, че като е взето
предвид, че РП - Постановление № В2677/2018 Д 1435/2018 от 28.09.2020 е
съставен АКТ № Зк от 08.02.2021 год.
Според показанията на актосъставителя, той съставил акта по
Постановлние на прокурора. Актосъставителя твърди още, че на процесната
дата през 2017г. бил в жилището когато се открило късо огнестрелно оръжие,
но за боеприпасите не бил присъствал. Свидетелят по акта М. също твърди, че
НП било издадено въз основа на Постановлението на прокурора . И двамата
твърдят, че според закона е следвало „незабавно“ боеприпасите да бъдат
предадени на органите на МВР.
При тези фактически данни, според съда приобщените по делото
писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателят на***шение, като ответникът не ангажира доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.
Въззивната инстанция намира,че НП по същество се явява
необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин, че Д. е извършил на***шението по
ЗОБВВПИ, за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност по начина, описан в НП.
Актът за установяване на административно на***шение е официален
документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по
установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който
2
очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на
административно наказателното производство. Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното
на***шение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват.
Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта.
Самият акт, обаче, не може да бъде доказателство в подкрепа на един или
д***г извод.
Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата,
"отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до
доказване на противното". Т. е. актът за установяване на на***шение няма
обвързваща доказателствена сила. Административно наказващият орган
следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже
по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното
на***шение е извършено от посочения като на***шител и че същият го е
извършил виновно. В случай, че административно наказващият орган не
докаже твърдените от него факти по безспорен начин, то наказателното
постановление ще бъде неправилно и ще следва да бъде отменено.
В случая както правилно изтъква адв.Б. не се установява кога са
придобити боеприпасите и АНО не е събрал и представил доказателства за
това. Напълно възможно е това да е станало както твърди жалбоподателя
непосредствено преди извършеното претърсване в домът му.
Същественото в административно-наказателното производство е да се
установи: има ли административно на***шение; извършено ли е то от лицето,
посочено като на***шител; дали това лице го е извършило виновно
(умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).
А за да бъде едно деяние административно на***шение, са необходими три
предпоставки (съгласно чл. 6 ЗАНН): 1) това деяние да на***шава
установения ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е
обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да
било от тези предпоставки означава липса на административно на***шение,
което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
3
Липсата на категорични доказателства, установяващи извършеното
на***шение е едно от основанията за неговата отмяна.
От д***га страна чл. 21 от ЗОБВВПИ урежда разрешенията за
производство на взривни вещества. Текста на Закона гласи: (1) Разрешенията
за производство на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на
пиротехнически изделия са безсрочни.(2) Удостоверенията за производство
на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия
са валидни за срок 5 години.(3) Издадените разрешения и удостоверения за
производство важат само за посочените в тях видове взривни вещества,
пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси и могат да се използват само
от лицата, на чието име са издадени.
Чл.211 ал.1 от ЗОБВВПИ пък урежда случаи на на***шения, различни
от посоченото от АНО такова, а именно: „Който в случаите на чл. 68, ал.
7 и чл. 83, ал. 7 не предостави незабавно получените взривни вещества,
пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на
компетентния орган за съхранение, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или
с имуществена санкция в размер 6000 лв.
Т.е. на***шението не покрива описанатаа материалноправна норма на
чл. 21 от ЗОБВВПИ, нито е в съответствие с приложената санкционна
разпоредба на чл. 211 ал.1 от ЗОБВВПИ. Това съставлява съществено
процесуално на***шение, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя да разбере за какво на***шение е санкциониран. Недопустимо
е за изпълнителното деяние/на***шението да се разбира едва в хода на
съдебното производство или да се гадае за на***шението и за волята на АНО.
Следователно НП следва да се отмени и като незаконосъобразно.
По отношение твърдените д***ги процесуални на***шения:
Цитирания в обжалваното наказателно постановление Акт №
ЗК/08.02.2021 год. е издаден почти четири години, след датата на която се
твърди, че е извършено на***шението 26.02.2017 год.
В този смисъл се твърди, че не е спазен срока по чл.34 от ЗАНН „..Не се
4
образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на на***шението в продължение на три месеца от откриване на
на***шителя или ако е изтекла една година от извършване на на***шението”.
Твърди се, че в обсъжданото НП са смесени двете законови възможности
за издаване на НП, т.е. общият случай, при който това става след съставен акт
за установено на***шение и при позоваване на изключението от това
правило. Тези процедури,сочи процесуалният представител на
жалбоподателя, са приложими в условието на алтернативност и прилагането
им заедно, при издаване на едно наказателно постановление опорочава
последното, тъй като противоречи на цитираните императивни норми на
закона, съдържащи основни производствени правила.
Твърди се също, че е на***шено и правилото „non bis in idem”.
Съдът не споделя доводите, свързани с незаконосъобразно издаване на
НП на база постановлението за прекратяване на ДП. В конкретния случай
досъдебното производство е било водено конкретно срещу жалбоподателя, за
абсолютно същото деяние (с всички съставомерни признаци от обективна и
субективна страна), за каквито в последствие е било издадено и НП .
В чл.36, ал.1 от ЗАНН принципно е установено, че административно-
наказателното производство се образувано със съставяне на АУАН срещу
определено лице. Изключение от правилото на ал.1 е уредено от хипотезата
на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателното
производство може да се образува и без приложен АУАН, в случаите, когато
по отношение на същото деяние е било образувано наказателно преследване,
което обаче е прекратено от органите на съда или прокуратурата.
Предпоставка за прилагането на чл.36 ал.2 от ЗАНН е наказателното
производство да е било прекратено от съда или от прокуратурата и да е
препратено на административнонаказващия орган. В този случай не се
прилагат правилата на чл.37 и чл.40 - чл.46 от ЗАНН, като производството се
развива в един стадий – този, установен в разпоредбите на чл.52 – чл.58 от
ЗАНН. Воденото преди това наказателно производство е достатъчно за
реализиране на административно наказателната отговорност, при условие че
събраните в хода на разследването доказателства са годни да установят по
безспорен начин извършеното на***шение /в т. см. е Тълкувателно Решение
46/79г. на ОСНК на ВС/. За надлежното образуване на административно
5
наказателно производство по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН е необходимо актът
за прекратяване на досъдебното производство от прокурора, да съдържа
посочване на лицето срещу което производството е водено и се прекратява,
описание на обективните и субективните признаци на престъпното деяние,
неговата правна квалификация, както и основанието за прекратяване на
производството. Приложеното постановление на прокурор отговаря на
горепосочените изисквания. Посочено е, че същото се е водило именно срещу
жалбоподателя Д., посочени са всички признаци на вмененото на***шение
(дата, място, изпълнително деяние, индивидуализация на боеприпасите и т.н),
както и правната му квалификация. Всички това напълно съответства на
изискванията на закона, поради което и правилно АНО е преценил, че може
да издаде НП на база на прокурорското постановление.
Съдът намира, че в конкретния случай не е на***шено и правилото
„non bis in idem”. Действително срещу жалбоподателя е водено производство
за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, което обаче е прекратено с
Постановление за прекратяване на досъдебно производство. След като
производството е прекратено, то не се стига до едновременно ангажиране на
наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, за
едно и също деяние. Горното е в пълно съответствие с мотивите на
цитираното Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ВКС и с константната
практика на касационната инстанция: Решение № 1135 от 21.06.2017 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1040/2017 г. Между д***гото в този смисъл са
и последвалите промени в НПК, като с ДВ, бр. 63 от 2017г. е приета
разпоредбата на чл. 243, ал.3 НПК, която предвижда, че когато прокурорът
прекратява наказателното производство, поради това, че деянието съставлява
административно на***шение , той изпраща материалите по компетентност
на съответния административнонаказващ орган – т.е. в конкретния случай
действията на РП -*** и на АНО са правилни и почиват на точното
приложение на закона и константната съдебна практика. Когато деянието
засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно
прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за
административно на***шение, или за престъпление, но не и за двете
едновременно, като административно-наказателната отговорност следва да се
ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение
6
изключва и опасността от на***шение на правилото non bis in idem по чл.4,
§1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.
В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че след като в раз‐
глежданата хипотеза отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в
две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с две отделни
наказания – административно и по НК, а актуалната законодателна уредба не
допуска възможност за съвместно разглеждане на престъплението и
административното на***шение в едно единно производство, при
конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да понесе само
едната – за правона***шението(административно на***шение или
престъпление), за което съответното производство е приключило първо по
време с влязъл в сила акт.
От тези решаващи мотиви ясна е волята на тълкувателния акт, че все
пак спрямо дееца следва да се реализира/законосъобразно разбира се/ поне
единият вид юридическа отговорност. А какво би се получило в конкретния
казус, ако се сподели тезата, изложена в жалбата- избягване и на двете
отговорности.
Или необходимо е да се отбележи, че в случая с прекратяването на
наказателното производство от прокурора/чийто акт очевидно не се ползва
и със сила на присъдено нещо/, всъщност не се реализира наказателната
отговорност.
В тази връзка и от гледна точка на чл. 4 от Протокол № 7 следва да се
прецени дали конкретните национални мерки водят по същество или като
резултат до двойна наказуемост на лицето или съставляват единна цялостна
система, която позволява различни аспекти на на***шението да се
разглеждат по предвидим и пропорционален начин, „формирайки едно
цяло, така че засегнатото лице да не бъде подложено на несправедливо
отношение”.
Именно в случая, според настоящия състав, не е налице основание да се
приеме, че приключилото с акта на прокурора производство представлява
основание, на което и по арг. от ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС на РБ, да се
изключи ангажиране последващо на административнонаказателната отго‐
7
вор ност за същото правона***шение.
В този ред на мисли жалбоподателя не е нито осъдено, нито оправдано,
а и въобще наказано по НК лице.
Затова Съдът не се споделя тези доводи на адв.Б..
Поради изтъкнатите съществени процесуални на***шения и поради
това,че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява извършване на визираното на***шение,то НП следва да се отмени
като неправилно и незоконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 3к на *** 01 *** към ОДМВР -гр. ***, с което на И.
Ц. Д. от ***, ЕГН **********, за на***шение на чл. 21 във вр.чл.211 от
ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗОКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. *** в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8