Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /13.11.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На тринадесети ноември 2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар:Милка Тончева
като разгледа
докладваното от председателя на състава в.гр.д.№300 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Г. фонд Б.”ЕООД-гр.Бургас, ЕИК ********* против решение №122/31.07.
2019г., постановено по гр.д.№1140/2018г. на Районен съд-Попово в частта му, с
която са отхвърлени предявените от него
против Г.Т.И. ***, представляван от особения си представител адв.Р К. ***
установителни искове за съществуване на вземания по чл. 422, ал.1 вр. чл. 146, ал.1
от ЗЗД в частта им за сумата 322.16 лв. договорна лихва, претендирана по договор
за потребителски кредит №0000337/ 19.12.2016г., за сумата 1 524.75 лв.
-главница по договор за допълнителни услуги от 19.12.2016г. и за сумата 52.55
лв. - лихва за забава за периода
04.10.2017-05.10.2017г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК №748/04.09.2018г. по ч.гр.д.№813/2018г. по описа на РС-Попово. С доводи за нарушения на
материалния закон и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на
обжалваното решение в отхвърлителната му част и за уважаване изцяло на
предявените искове.
Писмен отговор по реда и в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззи-ваемата страна не е постъпил.В открито
съдебно заседание особеният представител на ответника-адв.Р.К. *** оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в
обжалваната му част.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба
е допустима, но неоснователна.
Предявените искове чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК и
чл.146, ал.1 от ЗЗД за съществуване на парични вземания за сумата 322.16 лв.- договорна лихва, претендирана по договор за
потребителски кредит №0000337/ 19.12.2016г., за сумата 1 524.75 лв -главница по
договор за допълнителни услуги от 19.12.2016г. и за сумата 52.55 лв. - лихва за
забава за периода 04.10.2017-05.10.2017г.,
за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК №748/04.09.2018г. по
ч.гр.д.№813/2018г. по описа на РС-Попово, са обосновани
с обстоятелствата, че ищецът, в качеството си на поръчител по договор за
поръчителство от 19.12.2016г. изпълнил задълженията на длъжника по договора за потребителски кре-дит №0000337/19.12.2016г. и е встъпил в правата
на кредитора „Фреш кредит“ЕООД-гр.Бургас, но ответникът не му е заплатил
посочените суми.
С писмен отговор
по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният особен
представител на ответника-адв.Р.К. *** оспорва основателността
на предявените искове.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
По силата на договор за потребителски кредит №0000337/
19.12. 2016г. „Фреш кредит“ЕООД-гр.Бургас предоставило
заем на ответника в размер на 1500 лв. за 12 месеца, при лихвен процент-39.96%,
обща сума на погасяване- 1844.16 лв. и ГПР-48.10%, като същият се съгласил на допълнителна
услуга, изразяваща се в заплащане на възнаграждение на поръчител в размер на
1 926 лв., което поръчителство е предоставено от ищеца на същата дата по
съглашение със страните по договора за кредит.Преди изтичане крайния срок на
договора на 19.12.2017г. кредиторът поканил поръчителя и последният му заплатил
на 05.10.2017г. сумата 3 399.46 лв., включваща непросрочена главница от
431.95 лв., просрочена главница от 1 068.05 лв., просрочена лихва от 315.07
лв., остатъчна сума по допълнителния пакет от 1 524.75 лв. с лихва,
остатъчна лихва от 7.09 лв. и обезщетение за неизпълнено договорно задължение
от 52.55 лв.
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за поръчителя(което е възнаграждение по самия договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.19, ал.1 от ЗПК) в общата
сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което
клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на
разходите, са нищожни. И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, а поръчителство може да съществува само за действително задължение-чл.138,
ал.2 от ЗЗД.Още повече, същото е в противоречие и с добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като възнаграждението на поръчителя от 1 926 лв.
далеч надвишава получената в заем сума от 1 500 лв., а и кредиторът е
собственик на дружеството-поръчител.Но дори и съглашенията да бяха валидни, то
липсват каквито и да е доказателства за плащане от страна на кредитора на
претендираното възнаграждение на поръчителя.
При тези обстоятелства, на осн.чл.74 от ЗЗД ответникът дължи връщане само
на чистата главница в размер на 1 500 лв., до който размер следва да се
приеме, че ищеца е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, като
останалите претенции са неоснователни, обуславящо потвърждение на решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му отхвърлителна част, на осн.чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода
на делото, разноски за въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №122/31.07.2019г., постановено по гр.д.№1140/2018г. на
Районен съд-Попово в частта му, с която са отхвър-лени предявените от ищеца
“Г. фонд Б.”ЕООД-гр.Бур-гас, ЕИК ********* против ответника Г.Т.И. ***, ЕГН:**********, представляван
от особения си представител адв.Р.К. *** установителни искове за съществуване
на вземания по чл. 422, ал.1 вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗД в
частта им за сумата 322.16 лв. договорна лихва по договор за потребителски
кредит №000 0337/19.12.2016г., за
сумата 1 524.75 лв -главница по договор за допълни-телни услуги от 19.12.2016г. и за сумата 52.55
лв. - лихва за забава за периода
04.10.2017-05.10.2017г., претендирани на основание
встъпване в правата на удовлетворения кредитор и за които суми е издадена заповед по чл. 410
от ГПК №748/04.09.2018г. по ч.гр.д. №813/ 2018г. по описа на РС-Попово, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
В необжалваната му част решенето е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.