Определение по дело №2902/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 януари 2021 г. (в сила от 11 януари 2021 г.)
Съдия: Детелина Костадинова Димова
Дело: 20202100502902
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

I-260048                      11.01.2021 г.             град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II –ро гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

 

                                                                        Председател: Мариана Карастанчева

                                                                               Членове: 1. Пламена Върбанова                                                                                                                                                                  

                                                                                                2.мл.с. Детелина Димова

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова частно гражданско дело №  2902 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, във връзка с чл. 419 от ГПК. Образувано по повод частна жалба, подадена от Ай Ел Пропърти ЕООД, ЕИК *********, „Ай Ел Кепитъл ЕООД, ЕИК ********* и „Кръстова вада“ ЕООД, ЕИК *********, и трите дружества със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9 и представлявани от Управителя Красимира Димитрова и И.Ц.Й., ЕГН ********** против Разпореждане за незабавно изпълнение от 19.11.2019 г. по ч.гр.д. №1080/2019 г. по описа на Районен съд Несебър, инкорпорирано в издадената по същото дело Заповед за изпълнение на парично задължение № 502 от 19.11.2019 г. по чл. 417 от ГПК. Делото в висящо за втори път пред Окръжен съд Бургас след връщането му на първоинстанционния съд за надлежно администриране на подадената жалба.

В жалбата се излагат съображения относно извършено частично погасяване по кредита в размер на 70 000 евро, с която сума задълженията по кредитното правоотношение следвало да бъдат приведени в редовност. В тази връзка хронологично са описани действията, които са били предприети съответно от страна на длъжниците, от банката и от третите лица – купувачи на ипотекирани за обезпечение на задълженията по кредита недвижими имоти. Посочено е, че с молба от 04.09.2019 г. е поискано банката да заличи учредената в нейна полза договорна ипотека върху три недвижими имота, представляващи самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. Несебър, ул. Хан Крум № 1, вх. В, ет. 1 /ап. 208, ап. 209 и ап. 210/, по отношение на които предстои продажба. В свои уведомления от 30.09.2019 г. и от 29.11.2019 г. банката е изразила съгласие за продажба на посочените три имота при условие, че за погасяване на кредита постъпи сума от 70 000 евро. Тази сума била изплатена на два пъти: сумата от  87600 лева била платена от купувачите на ап. 209 и ап. 210, по силата на Нотариален акт № *, том *, рег. № ***, дело № *  от **.0*.20** г., а сумата от 49310 лева била внесена от Г. М., пълномощник на „Ай Ел Пропърти“ ЕООД. Жалбоподателите сочат, че до датата на получаване на поканите за доброволно изпълнение не са получавали никакви покани за плащания, нито уведомления за предсрочна изискуемост. Независимо от горното, „Инвестбанк“ АД депозирало заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което Несебърският районен съд издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за дължими суми по кредита, като общото задължение възлизало в размер на 885 942.79 лева. Жалбоподателите изтъкват, че в резултат на неточни изчисления, в молбата за образуване на изпълнително дело, банката неправилно е посочила дължимите суми, като намират, че е налице разминаване със сума не по – малко от 58617,81 лева.  В тази връзка правят искане за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, която да даде заключение на поставените в жалбата въпроси, и по – конкретно: дали е платена сумата от 70 000 евро, на коя дата е настъпила предсрочната изсикуемост , дали периода на забава правилно е отразен в извлечението от счетоводните книги на банката и какъв е актуалния размер на дълга. Към жалбата са представени писмени доказателства: молба за образуване на изпълнително дело, извлечение от счетоводните книги на банката, платежно нареждане от 17.01.2020 г. за сумата от 49308.10 лева, заявление за заличаване на договорна ипотека относно три обекта от 29.11.2019г; уведомления от „Инвестбанк“ АД от 30.09.2019 г. и от 17.11.2019 г. относно условията, при които ще бъде дадено съгласие за частично заличаване на ипотеката; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти /ап. 209 и ап. 210/ от 13.01.2020 г. ; молба – съгласие за частично заличаване на учредената в полза на банката договорна ипотека относно ап. 209 и ап. 210; искане от 24.01.2020 г. за издаване на удостоверение за актуален дълг, от което да е видно как е разпределена сумата от 70 000 евро и за връщане на кредита в редовност.

Препис от частната жалба, ведно с приложените към нея доказателства е връчен на заявителя „Инвестбанк“ АД, чрез юрисконсулт Райна Борисова и в срока по чл. 276 от ГПК страната е подала писмен отговор. На първо място в отговора са изложени аргументи за недопустимост на частната жалба, подадена от името на трите дружества /“Ай Ел Пропърти“ ЕООД, „Ай Ел Кепитъл“ ЕООД и „Кръстова вада“ ЕООД като подадена след едномесечния срок, считано от връчването на поканите за доброволно изпълнение, по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 47 от ГПК. Счита, че жалбата е недопустима и поради това, че възраженията по чл. 414 от ГПК също са просрочени, като изрично заявява, че в тази връзка е депозирано искане до Районен съд Несебър. Излага и аргументи за неоснователност на подадената жалба от името на И.Й. /за която няма спор, че е подадена в срока по чл. 414 от ГПК/. Посочва, че изложените в нея възражения са недопустими, а също така неоснователни и неотносими. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 419, ал.2 от ГПК, според която частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК, а такива в конкретния случай не били наведени. С жалбата се оспорвал единствено размера на задължението, което възражение обаче не може да бъде разглеждано в настоящото производство, а следва да се въведе като предмет на исковото производство по чл. 422 от ГПК. В допълнение излага твърдения, че извършеното плащане от 70 000 евро е извършено на 17.01.2020 г., към която дата банката вече се е снабдила с заповед за изпълнение, тъй като заявлението по чл. 417 от ГПК било подадено още на 15.11.2020 г.  С постъпилата сума в размер на 136 908.10 лева , осчетоводена преди образуване на изпълнителното дело /на 22.01.2020 г./, били погасени задълженията за договорна лихва, застрахователна премия, такси за връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост и разноските в заповедното производство, както и частично дължимата лихва за просрочие и част от главницата в размер на 78273.09 лева. С оглед на изложеното намира, че неоснователно в жалбата се твърди, че е налице разминаване с действителното дължимата сума с 58 617 лева.  Отправеното с жалбата доказателствено искане намира за недопустимо и моли за оставянето му без уважение. Намира, че проверката на съда в настоящото производство е ограничена само до проверка относно редовността на документа по чл. 417, т. 2 ГПК от външна страна и удостоверяването на вземане, подлежащо на изпълнение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и след като се запозна с материалите по делото, както и като съобрази относимите законови разпоредби, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения.

Производството по ч.гр.д. № 1080/2020г. по описа на Районен съд Несебър е образувано по повод подадено от „Инвестбанк” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу «Ай Ел пропърти» ЕООД, ЕИК *********, «Ай Ел кепитъл» ЕООД, ЕИК ********* и „Кръстова вада“ ЕООД, ЕИК *********, и трите дружества със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, представлявани от Управителя Красимира Димитрова и И.Ц.Й., ЕГН ********** за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 808 000,00 лв., представляваща главница по договор за инвестиционен кредит № 003-045/26.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 28 079,31 лева- просрочена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 26.02.2019 г. до 27.07.2019 г. включително, сумата от 31 774,89 лева – лихва за просрочие /неустойка/ за периода от 26.05.2019 г. до 27.08.2019 г. включително, сумата от 122,60 лева – дължима застрахователна премия, сумата от 307, 50 лева – такса за връчване на нотариални покани, сумата от 60 лева – такса за връчване на покана чрез ЧСИ, сумата от 80,00 лева – такса за обслужване на разплащателна сметка, както и сумата от 17 518,49 лева – разноски по заповедното производство, от които 17 368,49 лева – държавна такса и 150 лева  – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на подаденото заявление и представените към него писмени доказателства, в това число извлечение от счетоводните книги на банката за размера на дълга, договора за банков кредит, доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 502 от 19.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1080/2019 г. по описа на РС Несебър, с която четиримата солидарни длъжници са осъдени да заплатят претендираните със заявлението суми. В издадената заповед за изпълнение е инкорпорирано и обжалваното с настоящата частна жалба разпореждане за незабавно изпълнение. Въз основа на издадените съдебни актове, съдът е издал изпълнителен лист № 738/26.11.2019 г. за присъдените със заповедта суми.

На основание издадения изпълнителен лист, банката – кредитор е образувала изпълнително дело №20208050400090 по описа на ЧСИ Станимира Николова, с рег. № 805 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд Бургас.

След образуване на изпълнителното производство и връчването на покани за доброволно изпълнение до солидарните длъжници, по заповедното производство са постъпили 4 броя възражения по чл. 414 от ГПК, съответно от „Ай Ел Пропърти“ ЕООД, от „Ай Ел Кепитъл“ ЕООД, от Кръстова вада“ ЕООД и от И.Ц.Й., като всички са входирани в деловодството на съда на дата 06.07.2020 г.

С оглед извършване на проверка за допустимост на подадените възражения, съдът е изискал от съдебния изпълнител доказателства относно връчването на заповедта за изпълнение на всеки един от длъжниците. В тази връзка по делото са представени преписи от връчените на ответниците покани за доброволно изпълнение. От приложените доказателства се установява, че на дружествата „Ай Ел Пропърти“ ЕООД и „Ай Ел Кепитъл“ ЕООД поканите за доброволно изпълнение, ведно с приложени към тях преписи от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, са били връчени по реда на чл. 50 от ГПК, чрез залепване на уведомление на дата 26.02.2020 г., на адреса на управление, който е идентичен и за двете дружества, находящ се в гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9. Поканата за доброволно изпълнение до третото ответно дружество – „Кръстова вада“ ЕООД, също е била връчена чрез залепване на уведомление на дата 18.02.2020 г., на адреса на управление на дружеството в гр. София, р-н Лозенец, кв. Кръстова вада ЕООД, ул. „Борис Руменов“ № 16. Четвъртият ответник – И.Ц.Й. е получил препис от заповедта за изпълнение лично на 04.06.2020 г, на която дата му е била връчена и адресираната до него покана за доброволно изпълнение.

С оглед постъпилите възражения по чл. 414 от ГПК, районният съд е издал разпореждане от 09.09.2020 г., с което е указал на банката – заявител, че следва да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията си по договора за банков кредит от 26.06.2018 г., присъдени с издадената по ч.гр.д. № 1080/2019 г. по описа на НРС заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. По повод на така издаденото разпореждане, по делото е постъпила молба вх. № 261203 от 01.10.2020 г., с която „Инвестбанк“ АД е поискала от съда сам да измени на основание чл. 253 от ГПК този свой съдебен акт, като мотивите за това са, че възраженията на трите ответни дружества са подадени след срока по чл. 414 от ГПК. С втора молба от 22.10.2020 г. банката –заявител поддържа искането си по чл. 253 от ГПК, като излага съображения, че заповедният съд е длъжен да направи собствена преценка относно допустимостта на подадените възражения, независимо от обстоятелството, че такава преценка дължи и съдът, сезиран с установителния иск по чл. 422 от ГПК.

С Определение № 260211 от 04.11.2020 г. по гр.д. № 1080/2020 г. Несебърският районен съд изрично е приел подадените от „Ай Ел Пропърти“ ЕООД, „Ай Ел Кепитъл“ ЕООД и „Кръстова вада“ ЕООД възражения по чл. 414 от ГПК за редовни, като подадени в срок. В мотивите си към това определение, съдът е приел за ненадлежни действията по връчване на адресираните до длъжниците покани за доброволно изпълнение.  По отношение на поканите до „Ай Ел Пропърти“ ЕООД и „Ал Ел Кепитъл“ ЕООД, съдът е посочил, че връчителят на съдебния изпълнител е посетил адреса само веднъж на дата 26.02.2020 г. , като въпреки, че сградата, находяща се на адреса се състояла от няколко секции, той бил посетил само едната, на която имало табела с адреса и след като не намерил помещение, в което дружеството осъществява дейност, нито лице, съгласно да получи книжата, залепил уведомление. Съдът е приел, че от една страна действията по събиране на информация относно дружеството са извършени само в една от секциите за недостатъчни с оглед информацията, че сградата разполага с други секции, в които има и офис помещения, а от друга страна, че не е спазена процедурата по чл. 47 от ГПК за залепване на уведомление, изискваща най- малко три посещения, в рамките на един месец, като поне едно от тях да е в неприсъствен ден. В хипотезата на чл. 50, ал. 4 от ГПК посещението може да бъде и само едно, но в този случай връчителят следва да е събрал информация, че дружеството не се помещава на този адрес, което в случая не било сторено. Що се отнася до поканата, адресирана до „Кръстова вада“ ЕООД, съдът отново е приел, че не е изпълнена по надлежен начин процедурата по връчването й, тъй като макар връчителят да е отразил, че по събрани от него данни дружеството не се помещава на адреса на управление, то непосочването на имената на лицето, предоставило данните съставлява нарушение на нормата на чл. 47, ал.1 ГПК, което има за последица нередовност на връчването.

С молба от 27.10.2020 г. заявителят е представил доказателства относно предявяването на иск по чл. 422 от ГПК като по повод на подадената искова молба било образувано т.д. № 421/2020 г. по описа на БОС.

С оглед събраните по делото доказателства и наличните данни, съдът приема, че подадената частна жалба от 06.07.2020 г., по повод на която е образувано настоящото производство е допустима, като подадена от надлежно легитимирани лица, които в срока по чл. 414 от ГПК са възразили срещу издадената заповед за изпълнение. Възраженията са приети за редовни, като подадени в срок с нарочно Определение от 04.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1080/2020 г. по описа на НРС. Съдът намира за неоснователно възражението на частния жалбоподател за недопустимост на частната жалба, поради неспазване на срока за подаването й по съображения за нередовно проведена процедура по връчване на поканите за доброволно изпълнение, адресирани до трите дружества – солидарни длъжници. В тази връзка въззивния съд намира за правилни изводите на районния съд, на основание на които подадените от същите страни възражения по чл. 414 от ГПК са приети за редовни.

В производството по чл. 419 от ГПК съдът преценява наличието на предпоставките по чл. 418, ал. 2 ГПК, както и дали вземането се основа на неравноправна клауза, когато договора е сключен с потребител.

В настоящия случай, заявлението за издаване на заповед по чл.417, т.2 от ГПК е подадено въз основа на извлечение от счетоводните книги, от което се установяват вземанията на банката - заявител по размер. За да издаде разпореждане за незабавно изпълнение и съответно изпълнителен лист, съгласно чл.418, ал.2 от ГПК, районният съд следва да извърши проверка дали представения документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника, както и активната и пасивна легитимация на страните. В случай, че тези предпоставки са налице, заповедният съд постановява разпореждане за незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист. При извършване на проверката на формалната доказателствена сила на документа, съдът проверява само дали той е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицата, против които се иска издаване на заповед за изпълнение (чл.418, ал.2, изр. 1-во от ГПК). По настоящото заповедно производство, банката – кредитор е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и при проверката на заповедния съд е констатирана редовност на заявлението и на изпълнителното основание от формална страна, а така също и изискуемост на вземането.

            За да е редовно от външна страна, извлечението от счетоводните книги на банката следва да отговаря на изискванията на чл. 60 ал. 2 т. 1 - 3 от Закона за кредитните институции. Представеното по делото извлечение от счетоводните книги съдържа данни за кредитора, длъжниците, от какво произтича вземането - договор за инвестиционен кредит № 003-045/26.02.2018 г., размерът на отпуснатата сума – 898 000 лева, крайният срок на издължаване - 26.02.2028 г., както и размера на задълженията към 15.11.2019 г.: общ размер на дължимата главница, дължимата договорна лихва за период от 26.02.2019 г. до 27.08.2019 г. ; дължима неустойка за период от 26.05.2019 г. до 14.11.2019 г. , дължима застрахователна премия, както и дължими такси за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост и такса за обслужване на разплащателна сметка в лева. Посочен е броя на просрочените вноски по главница и лихва, както и датата на настъпване на предсрочната изискуемост - 28.08.2019 г. От посоченото е видно, че представеното по делото извлечение от счетоводни книги, отговаряйки на всички законови изисквания, е редовно от външна страна, в който смисъл са и изводите на заповедния съд.

На следващо място, за да издаде съдът заповед за незабавно изпълнение, трябва подлежащото на изпълнение вземане да е и изискуемо. Съгласно чл. 418, ал. 3 от ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

В заявлението „Инвестбанк“ АД се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, считано от 28.08.2019г., като в извлечението е посочено, че броя на просрочените вноски по главница са четири, считано от 26.05.2019 г, а по лихви- 6 броя, считано от 26.03.2019 г.  Посочено е и основанието за обявяване на предсрочната изискуемост – чл. 19, ал. 1, б. „а“ и б.“в“ от договора. Според посочената клауза кредиторът има право да обяви кредита изцяло или частично за предсрочно изискуем при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателят и/или солидарен длъжник, в това число когато: по б. „а“ – кредитополучателят и/или солидарен длъжник не е изпълнил в срок което и да е свое задължение за плащане към кредитора и по б.“в“ –не са учредени в срок договорените с договора обезпечения  и/или не са сключени и/или подновени договорените застраховки. В представените към заявлението по чл. 417 от ГПК уведомления за предсрочна изискуемост е посочено, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем поради непогасяване в срок на изискуеми вноски с настъпил падеж по главницата, дължими от 26.05.2019 г. и по лихвите, дължими от 26.03.2019 г. , като е посочено и основанието за това, а именно чл. 19, б.“а“ и б.“в“ от договора за кредит.

Предвид предмета на частната жалба от съществено значение е обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на задължените лица по него - настоящи жалбоподатели, доколкото именно с връчването на уведомленията се завършва фактическия състав на упражняване на трансформиращото право на кредитора да направи задълженията по кредита изискуеми. В настоящия случай, към заявлението са приложени два броя покани-уведомление за предсрочна изискуемост, адресирани до длъжниците. Едната покана е нотариална и адресирана общо до длъжниците „Ай Ел Пропърти“ ЕООД, „Ай Ел Кепитъл“ ЕООД и И.Ц.Й., като връчването й е удостоверено от ЧСИ Мария Бакърджиева, с район на действие Районен съд Несебър. Втората покана –уведомление е адресирана до четвъртото дружество „Кръстова вада“ ЕООД и връчена чрез ЧСИ Мирослав Колев, с район на действие СГС. Видно от извършеното от нотариус Бакърджиева нотариално удостоверяване относно връчването на представената от „Инвестбанк“ АД покана, същото е било извършено по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК и чл. 47 от ГПК, след залепване на уведомление на посочените адреси. След изтичане на 14-дневния срок за получаване на книжата и поради неявяване на представител на адресатите, нотариуса е удостоверил, че поканата следва да се счита за връчена на 12.08.2019 г. Настоящият съд намира, че в случая следва да зачете доказателствената сила на нотариалното удостоверяване, представено като доказателство по делото и да приеме, че същото удостоверява надлежно извършена процедура по връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост до посочените по – горе три адресата. В решение № 163 от 25.02.2016 г. по т. дело № 2335/2014 г. на ВКС, II т. о., е прието, че „нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание чл. 47 ГПК, както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда доказателствена сила за отразените в него факти. Следователно, при липса на доказване на неистинността на нотариалното удостоверяване, включително удостовереното с протокола за извършени действия по връчването на нотариалната покана, не може да се счете, че е опровергана неговата доказателствена сила.“ В този смисъл и Определение №394/19.06.2018 по дело №56/2018 на ВКС, ТК, II т.о.

Същите аргументи могат да бъдат споделени и досежно втората покана – уведомление, адресирана до четвъртия солидарен длъжник „Кръстова вада“ ЕООД, с адрес на управление /към датата на извършване на действията по връчване/ в град София, кв. Кръстова вада, ул. „Борис Руменов“ № 16. Поканата е връчена чрез Частен съдебен изпълнител Мирослав Колев, с район на действие СГС, по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепване на уведомление на посочения адрес. За извършените от служителя М. Н. действия по връчване на поканата, съдебният изпълнител е съставил нарочен констативен протокол от 02.09.2019 г., в който е удостоверил, че поканата е редовно връчена на 28.08.2019 г.  

В подадената частна жалба не е оспорена истинността на извършените удостоверявания, нито са формулирани конкретни възражения досежно всеки един от жалбоподателите. Направено е общо формално твърдение, че до датата на получаване на поканите за доброволно изпълнение, същите не са получавали други покани или уведомления.

Ето защо, съдът приема, че въз основа на представените към заявлението по чл. 417 от ГПК официални писмени доказателства, заповедният съд правилно е приел, че същите са редовни от външна страна документи, удостоверяващи връчването на обявленията за предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, а съответно и наличието на подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжниците.

Що се отнася до предвидената в чл. 419 от ГПК служебна проверка относно това дали вземането подлежи на неравноправна клауза, съдът намира, че в настоящата хипотеза не се касае за договор сключен с потребител, поради което такава не следва да бъде извършвана. Различен извод не следва и по отношение на солидарно задълженото физическо лице И.Й., доколкото липсват данни, от които да се извърши преценка дали задължавайки се по договора за кредит, същият е действал поради наличие на функционално обоснована връзка с дружеството – кредитополучател или в свой личен интерес. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в пар.13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност". В Определение по дело C‑74/15 от 19.11.2015 г., Съдът на Европейския съюз е приел че „в случаите на физическо лице, което е приело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на националния съд е да установи дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзката от функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или то е действало за цели от частен характер.“. Подобна преценка би могла да бъде извършена в исковото производство, след събиране на относими към този въпрос доказателства, но не и в настоящото частно производство, още повече, че в частната жалба не са наведени съображения в тази връзка.

Що се отнася до доказателственото искане за назначаване на съдебно –счетоводна експертиза, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение като неотносимо. Възраженията, в подкрепа на които е направено това искане не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл. 419 от ГПК и установяването на обстоятелството дали е платена сумата от 70 000 евро и какъв е точния размер на дълга, не биха довели да промяна на изводите относно правилността на обжалвания понастоящем съдебен акт, а именно разпореждането за незабавно изпълнение. Поставените въпроси са от значение за произнасянето по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, и отговор по същите следва да бъде даден именно в исковото производство. Що се отнася до въпроса относно датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост, съдът намира, че този въпрос е правен и отговорът му зависи от представените доказателства, удостоверяващи връчването на уведомленията за предсрочна изискуемост, а не от отразяванията в счетоводните книги на дружеството.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По аргумент от т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване.

     Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение от 19.11.2019 г. по ч.гр.д. №1080/2019 г. по описа на Районен съд Несебър, инкорпорирано в издадената по същото дело Заповед за изпълнение на парично задължение № 502 от 19.11.2019 г. по чл. 417 от ГПК, с която е уважено подаденото от „Инвестбанк“ АД, ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу «Ай Ел пропърти» ЕООД, ЕИК *********, «Ай Ел кепитъл» ЕООД, ЕИК ********* и „Кръстова вада“ ЕООД, ЕИК *********, и трите дружества със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, представлявани от Управителя Красимира Димитрова и И.Ц.Й., ЕГН ********** за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 808 000,00 лв., представляваща главница по договор за инвестиционен кредит № 003-045/26.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 28 079,31 лева- просрочена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 26.02.2019 г. до 27.07.2019 г. включително, сумата от 31 774,89 лева – лихва за просрочие /неустойка/ за периода от 26.05.2019 г. до 27.08.2019 г. включително, сумата от 122,60 лева – дължима застрахователна премия, сумата от 307, 50 лева – такса за връчване на нотариални покани, сумата от 60 лева – такса за връчване на покана чрез ЧСИ, сумата от 80,00 лева – такса за обслужване на разплащателна сметка, както и сумата от 17 518,49 лева – разноски по заповедното производство, от които 17 368,49 лева – държавна такса и 150 лева  – юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 2.мл.с.