Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4837/ 2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от “О.Ф.Б.“ ЕАД, *** срещу Т.К. обективно
кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 99 ЗЗД
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за заплащане на сумата от 12 955, 77 лв., претендирана като
главница по договор за кредит за текущо потребление от 26.01.2016г., сключен
между „Б.Д.“ ЕАД и Т.К., от която падежирала за
времето от 10.03.2016г. до 10.03.2019г. в размер на 3 397, 67 лв. и
предсрочно изискуема от 9 558, 10 лв. от вноска с падеж от 10.04.2019г. до
вноска с падеж - 26.01.2026г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 28.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 2 537, 13
лв., претендирана като редовна възнаградителна
лихва, формирана от вноска с падеж 10.03.2016г. до вноска с падеж 10.03.2019г.
/вкл./, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 09.07.2018г.
В исковата молба ищецът
„О.Ф.Б.“ ЕАД твърди, че на 26.01.2016г. между „Б.Д.“ ЕАД и Т.К., е сключен
договор за кредит за текущо потребление, по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави на потребителя кредит под формата на заем сума в размер
на 14 000 лв. срещу задължение на ответника да върне сумата в срок до
26.01.2026г. на равни месечни анюитетни вноски, всяка
включваща главница и възнаградителна лихва, съобразно
погасителен план, неразделна част от него.
Ищецът поддържа, че
кредиторът се явява изправна по правоотношението страна, която е предоставила
сумата от 14 000 лв., чрез заверяване сметката на потребителя.
Ответникът не е
обслужвал редовно кредита, което е дало основание на банката да обяви
вземанията за предсрочно изискуеми, на осн. чл. 19,
т. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, поради
забава с повече от 90 дни, изпращайки нотариална покана, връчена от нотариус по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С достигане на
изявлението до длъжника, респ. с получаване на препис от исковата молба,
потребителят Т.К. дължи връщане на усвоената главница и възнаградителна
лихва, формирани от вземания с настъпил падеж и предсрочно изискуеми.
С договор за цесия от
09.07.2018г., „Б.Д.“ ЕАД е прехвърлила на „О.Ф.Б.“ ЕАД всички вземания,
произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 26.01.2016г., които
ответникът, въпреки уведомяването си, не е погасил чрез плащане.
С оглед изложеното се
настоява за уважаване на предявените осъдителни претенции.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът Т.К., чрез особения си представител оспорва предявените искове по
основание и размер.
Релевирано е възражение
за недействителност на договора за кредит за текущо потребление от
26.01.2016г., на осн. чл. 22, ал. 1 вр. чл. 5 и чл. 6 вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 а и чл. 11, ал. 1, т. 26 ЗПК, а именно непредоставяне на необходимата преддоговорна информация за вземане на информирано решение
преди сключването му, непосочване на методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК и непосочване на адрес на контролния орган по спазване изискванията на ЗПК.
Поддържа се, че уговорената възнаградителна лихва от
6, 7 % е нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
Вземането не е обявено
за предсрочно изискуемо с подаване на исковата молба, тъй като това право
принадлежи на банката, а не на цесионера, който не би
могъл да упражни това преобразуващо право на цедента,
поради което в полза на „О.Ф.Б.“ ЕАД, не са възникнали вземания в посочените
размери.
Въз основа на
изложеното, се настоява за отхвърляне на предявените осъдителни искове.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Като основание от което
вземането произтича се сочи договор за кредит за кредит за текущо потребление
от 26.01.2016г., сключен между „Б.Д.” ЕАД и Т.К. /л. 37/.
Страните са постигнали
съгласие, кредиторът да предостави на потребителя кредит за текущо потребление в
размер на 14 000 лв. по банкова сметка *** Т.К., а ответникът да върне
сумата на равни месечни анюитетни вноски, съобразно
погасителния план, всяка в размер на 145, 88 лв., включваща усвоената главница
и възнаградителна лихва в срок до 26.02.2026г.
В чл. 8 от договора е
уговорено, че кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на
6, 70 % годишно или 0, 02 % на ден, формиран от стойността на 6-месечни SOFIBOR
от 0, 594 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 6, 106 % при изпълнение на
условията на Програма „ДСК Престиж Плюс”. При нарушаване на условията кредитополучателят
губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно
условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в
резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим
по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 14, 365 %.
Лихвеният процент се
променя с промяна на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR при предпоставките, реда и
условията, посочени в общите условия, неразделна част от сключения договор за
потребителски кредит.
Съобразно неоспореното
и кредитирано от съда заключение на допуснатата ССчЕ,
банковата сметка на потребителя, посочената в договора е заверена със сумата от
14 000 лв. на 26.01.2016г.
Потребителят Т.К. е
погасил в пълен размер първата погасителна вноска с падеж 10.02.2016г. и
частично тази с падеж 10.03.2016г., но едва на 18.04.2016г., след което
редовното обслужване на кредита, е преустановено.
По възражението за
нищожност на договора за потребителски кредит
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 – 11 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски
кредит е нищожен.
Към датата на сключване
на договора за потребителски, редакцията на чл. 5, ал. 1 ЗПК предвижда, че
преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне
на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа
на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит. Информацията по ал. 1 се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2, съгласно ал. 2
от същата разпоредба.
В случая, липсват
доказателства на потребителя да е била своевременно предоставена необходимата
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит, чрез стандартен
европейски формуляр, което в случая не води до недействителност по смисъла на
Глава Шеста от Закона за потребителския кредит.
Липсата на стандартен
европейски формуляр не е лишило потребителя от възможност да вземе информирано
решение за сключване на договора за потребителски кредит, чието съдържание
отговаря на изискванията на чл. 9 и следващите от закона.
В конкретния случай,
договорът за потребителски кредит съдържа всички изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 11 и 20, ал. 2 ЗПК, а именно: общият размер на кредита и условията на
усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и
референтния лихвен процент, както и процедурата по промяната му и методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент по чл. 33 а ЗПК.
От заключението на ССчЕ се установява още, че прилаганият по кредита
референтен лихвен процент е 6, 70 %, формиран от два компонента – стойност на 6
– месечния SOFIBOR и фиксирана надбавка.
Експертът е
категоричен, че към деня на сключване на договора за потребителски кредит Т.К. е
отговарял на условията на Програма „ДСК Престиж Плюс”, т.е. заплатата му е
превеждана по банкова сметка, *** „Б.Д.” ЕАД и същият е ползвал интернет
банкиране. Изпълнение на предвидените условия в програмата е дало основание на
банката да приложи фиксирана надбавка при преференциални условия по посочената
програма от 6, 106 %.
В съдебно заседание,
експертът пояснява, че в по-късен момент, следващ датата на сключване на
договора, потребителят Т.К. не е отговарял на условията на програмата и въпреки
това банката не е приложила условията по чл. 8, изр. 2, запазвайки прилагания
лихвен процент от 6, 70 %.
Разпоредбата на чл. 8
от договора, в която е уговорено заплащане на възнаградителна
лихва, не е нищожна. Възнаградителна е лихвата, която
представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по силата на
уговорка между страните или по силата на закона. Размерът на лихвата, както по
договора за заем по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, респ. по договор за банков кредит по
чл. 430, ал. 2 ТЗ, е определен писмено в договора и предназначението й да
възмезди заемодателя /банката за ползването на паричната сума от заемополучателя за времето на действие на договора.
Договорът за
потребителски кредит по чл. 9 ЗПК допуска страните да уговорят заплащане на възнаградителна лихва, която уговорка е част от
съдържанието му по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
В случая, при сключване
на договора, потребителят се е съгласил да върне освен предоставената му сума
от 14 000 лв. и възнаградителна лихва от 6, 70
%, с чиито размер се е съгласил, ползвайки и преференциален лихвен процент по
програма „ДСК Престиж Плюс” от 6, 70 %.
Както вече беше
посочено, потребителят не е отговарял на изискванията на пакет „ДСК Престиж
Плюс” след сключване на договора и спрямо него е приложен първоначалния лихвен
процент, което е било благоприятно за Т.К., защото същият е заплащал по-ниско
възнаграждение на кредитора за ползваните парични средства.
Разпоредбата от
договора, определяща възнаградителната лихва от 6, 70
%, която е прилагана, не е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за
срока на договора и в случая, размерът й, не е надвишавал
трикратния размер на законната лихва /ОЛП на БНБ + 10 процентни пункта/.
Съобразно изготвеното
заключение на ССчЕ, годишният процент на разходите /ГПР/
възлиза на 8, 25 % и е изчислен по формулата, съгласно Приложение № 1 към ЗПК.
В него са включени еднократна такса при усвояване в размер на 145, 88 лв.,
такса за обслужване на разплащателна сметка – 86, 86 лв. годишно и лихвения
процент от 6, 70 %.
Непосочването на адреса
на контролния орган по спазване на изискванията на ЗПК – Комисия за защита на
потребителите не води до нищожност на сключения договор, съобразно чл. 22 ЗПК.
По предпоставките за
обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми
Поради допусната забава
в плащанията на главница и лихва над 90 дни, считано от 11.06.2016г., е
възникнало право в полза на кредитора да обяви вземанията по договора за
потребителски кредит за предсрочно изискуеми, на осн.
чл. 19, ал. 2 ОУ, което банката поддържа, че е упражнила надлежно с нарочно
изявление, връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление
на постоянния и настоящ адрес на длъжника, видно от съставения протокол на
нотариус П.Д..
Уведомлението не е
достигнало до адресата, тъй като Т.К. не е бил търсен нито на постоянния, нито
на настоящия си адрес, видно от служебно направена справка в НБД „Население”,
вписани в регистрите на населението на 08.02.2013г. и на 06.03.2015г. Процедурата
по залепване на уведомлението е проведена по отношение на адрес, посочен в
договора, който не съвпада нито с постоянния, нито с настоящия.
В хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по
който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. В този
смисъл решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на I т. о. на ВКС, I и цитираната в него съдебна практика, която настоящия
състав на съда напълно споделя.
Следователно от датата
на връчване на исковата молба на особения представител – 18.06.2019г. /л. 107/,
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, при наличие на предпоставките за
нейното обявяване.
Към посочената дата,
съобразно заключението на ССчЕ, падежирала
за времето от 10.03.2016г. до 10.03.2019г. главница е в размер на 3 314, 74 лв., след приспадане на
частично платената втора вноска, а предсрочно изискуемата възлиза на 10 478, 41 лв.
Размерът на падежиралата възнаградителна
лихва за времето от 10.03.2018г. до 10.03.2019г. възлиза на 2 537, 13 лв.
Или, в патримониума на
„Б.Д.” ЕАД са възникнали вземания в посочените размери, произтичащи от договор
за потребителски кредит от 26.01.2016г.
С договор за цесия от 09.07.2018г.
/л. 10/, „Б.Д.” ЕАД е прехвърлила на цесионера „О.Ф.Б.”
ЕАД всички вземания, посочени в приемо – предавателен
протокол /л. 2.1/, съставляващи портфолио от предоставени кредити на физически
лица, необезпечени с ипотека, които са просрочени и не се погасяват надлежно,
ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности,
включително изтекли лихви /пар. 1.1/.
В позиция под номер
0301 от приемо – предавателния протокол /л. 32/,
неразделна част от цесионния договор, цедентът е прехвърлил на цесионера
„О.Ф.Б.” ЕАД вземанията си произтичащи от договор за кредит за текущо
потребление от 26.01.2016г. към 13.08.2017г., включващи главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава, съимеримо със законната лихва и такси.
Като съобрази размера
на задълженията на потребителя Т. Радев, станали ликвидни и изискуеми, съдът
приема, че цедентът „Б.Д.” ЕАД е прехвърлил на цесионера О.Ф.Б. ЕАД, вземанията на които е бил носител,
произтичащи от договора за потребителски кредит в размерите установени от
заключението на ССчЕ.
С чл. 5.4 от договора
за цесия, цедентът „Б.Д. ЕАД” е поел задължение да
упълномощи цесионера „О.Ф.Б.” ЕАД от негово име, но
за своя сметка да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на
вземания, снабдявайки го със съответното пълномощно.
В изпълнение на поетите
задължения Изпълнителните директори на Б.Д. ЕАД са упълномощили цесионера да уведоми от името на банката всички длъжници за
извършеното прехвърляне на вземания, съобразно договор за цесия от 09.07.2018г.
За целта е съставено пълномощно в писмена форма, обективиращо
волеизявленията на законните представители на банката /л. 28/.
За уведомяване на
длъжника Т.К. за извършеното прехвърляне на вземания, цесионерът
е изготвил уведомление с поставен код, съдържащо негово изявление, че носител
на вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, е „О.Ф.Б.” ЕАД.
Уведомлението не е
достигнало до адресата, видно от известието за доставяне.
Спорният по делото
въпрос е легитимира ли се цесионерът като носител на
прехвърлени вземания, както и налице ли е изпълнение на задължението на цедента, произтичащо от чл. 99, ал.4 ЗЗД, да съобщи на
длъжника за станалата цесия.
Установеното в чл. 99,
ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и
стария кредитор /цедента/, напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария
кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
В конкретния случай,
потребителят не е уведомен за извършеното прехвърляне. Възражението за липсата
на уведомяване би било релеватно, само ако длъжникът твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента
на уведомлението /в този смисъл Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. №
867/2011г. на ВКС, IV г.о./, но в настоящия случай, такива, не са изложени.
Отделно, с връчване на препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея на особения представител,
ответникът следва да се счита получил всички документи касаещи прехвърленото
вземане, вкл. и уведомлението за извършеното прехвърляне.
Предвид изложеното, съдът приема, че „О.Ф.Б.” ЕАД, в
качеството на частен правоприемник, се легитимира като носител на вземания по
договор за цесия от 09.07.2018г., произтичащи от договор за потребителски
кредит от 26.01.2016г. в следните размери, както следва: падежирала
за времето от 10.03.2016г. до 10.03.2019г. главница от 3 314,
74 лв., след приспадане на частично платената втора вноска и предсрочно
изискуема възлиза на 9 558, 10 лв., при спазване диспозитивното
начало, както и падежирала възнаградителна
лихва за времето от 10.03.2018г. до 10.03.2019г. възлиза на 2 537, 13 лв.
Предвид изложеното,
претенцията за установяване дължимост на падежиралата главница следва да бъде уважена до размера на
сумата от 3 314, 74 лв. за времето от 10.03.2016г. до 10.03.2019г. и
отхвърлена за разликата до 3 397, 67 лв., поради погасяване, чрез плащане,
а тази за предсрочно изискуемата главница уважена в пълен размер, както и тази
за възнаградителна лихва.
По разноските
С право на разноски за
уважената част от претенциите разполага ищцовата
страна “О.Ф.Б.“ ЕАД, чиито размер възлиза на 2 103, 18 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на
ответника не се присъждат поради липса на искане и доказателства за
извършването на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “О.Ф.Б.“ ЕАД, *** сумата от 3 314,
74 лв. /три хиляди триста и четиринадесет лева и седемдесет и четири ст./, представляваща
падежирала главница по договор за кредит за текущо
потребление от 26.01.2016г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и Т.К. за времето от
10.03.2016г. до 10.03.2019г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
09.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 28.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 3 397, 67 лв., поради
погасяването, чрез плащане, на осн. чл. 99, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “О.Ф.Б.“ ЕАД, *** сумата от 9 558,
10 лв. /девет хиляди петстотин петдесет и осем лева и десет ст./,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит за текущо
потребление от 26.01.2016г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и Т.К. от вноска с падеж
от 10.04.2019г. до вноска с падеж - 26.01.2026г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 28.03.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 2 537,
13 лв. /две хиляди петстотин тридесет и седем лева и тринадесет ст./, представляваща
редовна възнаградителна лихва, формирана от вноска с
падеж 10.03.2016г. до вноска с падеж 10.03.2019г. /вкл./, които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от 09.07.2018г., на осн.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “О.Ф.Б.“ ЕАД, *** лв. /две хиляди
сто и три лева и осемнадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: