Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

11.08.2020 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 14.02.2019 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

675

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София район “Младост” ж.к.Младост 4 Бизнес Парк София сгр.14, чрез пълномощника Цветомира Христова – юрисконсулт, е предявило иск против Ц.С.Ц.  ЕГН ********** ***,  с  който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи на ищцовото дружество изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 122/2018 г. на МзРС Заповед № 48/23.01.2018 г., за сумата 1 692.79 лв.  /хиляда шестстотин деветдесет и два лева и 0.79 ст. /  главница,  609.11 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.01.2017г. до  20.06.2019 год.., 153.43лв. лихва за забава за периода от 20.02.2017 г.. до 11.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная 22.01.2018 год. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, в който оспорва изцяло иска. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост, както и че посочената в исковата молба премия от 239.79 лв. не е ясно от какво произлиза.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК и чл. 86 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №122/2018 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. № 122/2018 г. на МзРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 48/23.01.2018 г., за сумата 1 692.79 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и два лева и 0.79 ст. / главница,  609.11 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.01.2017г. до  20.06.2019 год.., 153.43лв. лихва за забава за периода от 20.02.2017 г.. до 11.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная 22.01.2018 год. до окончателното изплащане.

Проведена е процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК и са дадени указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящия установителен иск.

От доказателствата по делото се установява, че ищеца “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ЕИК *********, и ответницата Ц.С.Ц. са сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CREX-14274190/08.12.2016 г., по силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ЕИК *********, е отпуснало на ответницата кредит в размер на 1692.79  лв. Посочено е, че договора е за финансиране на стоки с цена 1399.00 лв. и услуга „Сигурност на плащанията“ с премия 293.79 лв., които две суми общо съставляват размера на кредита – 1692.79 лв. Предвидено е кредита да се погасява с 28 бр. погасителни вноски в размер на 76.73 лв. всяка, като крайният срок на издължаване на кредита съгласно погасителния план е 20.04.2019 г. Общата стойност на плащанията е уговорен на 2301.90 лв. Годишният процент на разходите е в размер на 27.58%, а лихвеният процент е уговорен 24.60%.

Представено е копие от касов бон за закупени стоки в размер на 1399.00 лв.

           От правна страна:

За уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател на ответника, в качеството му на заемател и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните размери.

При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.

Както бе посочено по-горе, страните са сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CREX-14274190/08.12.2016 г., по силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ЕИК *********, е отпуснало на ответницата кредит в размер на 1692.79  лв.

По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3 ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 ЗПК.

От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, и ответника има качеството на потребител съгласно чл. 9 ал. 3 ЗПК, както и по § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП.

С оглед горното, съдът следва да приеме, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т.20, и ал. 2 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване, и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор, и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи на особения представител на ответника, съдът намира следното:

При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10 ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.

На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В настоящия случай съдът извърши сравнение,  и прави извод, че при съставяне на договора е използван шрифт Garamond с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при извършване на сравнението или, че отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично е налице по отношение на приложения към договора сертификат, който е съставен с почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл. 10 ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая сертификатът е подписан от кредитора и ответника и в него се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, която, след анализ на съдържанието на сертификата, е видно, че е идентична с такса „Сигурност на плащанията“, поради което съдът намира, че същият съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.

  На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19 ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10 ал. 1 ЗПК.

Както бе посочено, в договора е посочен погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл. 10 ал. 1 т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

С оглед изложеното до тук, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CREX-14274190/08.12.2016 г., е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 12 ЗПК.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.

Съдът намира, че в конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 1399 лева, в който размер следва да бъде уважен предявеният иск. Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.01.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

 В чистата стойност на кредита съдът намира, че не следва да бъде включвана и посочената в договора такса услуга „Сигурност на плащанията“ в размер на 293.79 лв. Това е така, тъй като с договора на ответника не е предоставен кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията", а е поето задължение за заплащане на сума в размер от  293.79 лв., която според посоченото в договора е разделена на равен брой вноски, и е част от месечната погасителна вноска.

Предвид обявената недействителност на кредитния договор в полза на ищеца не се дължи възнаградителна лихва от 609.11 лв., поради което предявеният иск в този размер следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и иска за мораторна лихва в размер на 153.43 лв., по същите съображения.

По делото не се установи твърдяната от ищеца в заявлението и в исковата молба, и оспорена от особения представител, предсрочна изискуемост да е обявена на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 22.01.2018 г., но в конкретния казус този факт е без правно значение, тъй като крайният срок на договора е изтекъл на 20.04.2019 г., при което и в съответствие с възприетото в ТР № 8/02.04.2019 г. по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС всички вноски по договора, включващи части от главница, са дължими и следва да бъдат заплатени на кредитора.

        Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

При този изход на делото в полза на ищеца, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 353.60 лв., представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител, а в заповедното производство по ч. гр. д. № 122/2018 г. на МзРС в размер на 55.47 лв., по компенсация, съобразно уважената част на исковете.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.С.Ц.  ЕГН **********, че същата дължи изпълнение на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София район “Младост” ж.к. Младост 4 Бизнес Парк София сгр.14, по издадената по ч. гр. дело № 122/2018 г. на МзРС Заповед № 48/23.01.2018 г., за сумата 1 399 лв.  /хиляда триста деветдесет и девет лева/  главница, ведно със законната лихва за забава за периода от 22.01.2018 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за сумата от 609.11 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.01.2017г. до  20.06.2019 год.., 153.43лв. лихва за забава за периода от 20.02.2017 г.. до 11.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная 22.01.2018 год. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ц.С.Ц.  ЕГН **********, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София район “Младост” ж.к. Младост 4 Бизнес Парк София сгр.14, разноски по настоящото производство в общ размер на 353.60 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 122/2018 г. по описа на МзРС в общ размер на 55.47 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

        

         Районен съдия: