РЕШЕНИЕ
№ 1446
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20212120108284 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на“М.Д.8” ООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление гр. Б. ***, представлявано от управителя М. Р., чрез адв. Р.Т., съдебен
адрес гр. Б. ***, срещу С. ЕМ. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Б. ***, представляван от адв.
Д.Б., със съдебен адрес гр. С., ***, с която се отправя искане ответника да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата от 1 000 лева, представляваща част от вземане в
размер на 9 779 лв. - неустойка за осъществена от него конкурентна дейност на 16.06.2021г.
Ищецът сочи, че ответникът е бивш съдружник и управител на ищцовото дружество,
който с договор за покупко-продажба от 08.05.2020г. продал всичките си дружествени
дялове от капитала на лицето Д. Б. Б.. При сключването на договора ответникът декларирал
в полза на дружеството, както и в полза на новия съдружник редица обстоятелства касаещи
финансовото и икономическото състояние на дружеството, което мотивирало купувача да
встъпи в договора. Ответникът декларирал още, че е в известност, че купувача закупува
дяловете с оглед извършваната от ищцовото дружество дейност (стопанисване и управление
на паркинги на територията на к.к. “Слънчев бряг”), както и че се задължава в следващите 5
години да не извършва лично или като съдружник в търговско дружество такава
конкурентна дейност. В противен случай се ангажирал да заплати неустойка в размер на 5
000 евро за всяко отделно действие. Излага се, че на 27.01.2021г. Д. Б., заедно с продажбата
на дружествени дялове, прехвърлил в полза на новия купувач М. Р., правата по подписаната
от ответника декларация, като това било и условие за закупуването на дялове. Твърди се, че
към момента на продажбата на дружествените дялове ищецът е стопанисвал паркинг
“Оазис”, паркинг “Централен” пред Главна дирекция, Паркинг “Феникс”, Паркинг
“Поморие” в к.к. “Слънчев бряг” – изток и съответно продължава да управлява тези
паркинги. През 2021г. дружеството станало наемател и на паркингите “Перла” и “Хелиос”.
През 2021г. ищецът установил, че ответникът, в качеството си на служител “ръководител
обект” в “Глобъл Бранд Деливъри” ООД, ЕИК: ***, извършва активни действия за
осигуряване на паркоместа на новообособен паркинг, намиращ се срещу сграда “ресторант
1
Палма”, както и на паркинг, зад хотел “Бумеранг” и хотел “Вела” находящи се в к.к.
“Слънчев бряг - запад”, паркинг до хотел “Изола” и паркинг в блидост до хотел “Ром палас”.
Ищецът твърди, че ответникът е раздавал флаери за паркинг, носещи наименованието “Park
point” с посочен телефонен номер. Твърди се, че дружеството “Глобъл Бранд Деливъри”
ООД, в което ответникът бил зает, стопанисва и управлява паркинга срещу сграда ресторант
“Палма”, като нейна собственост е и наименованието на регистрираната марка
“parkpoint.bg”. В исковата молба се излага още, че ответникът е предлагал работа на бивши
служители или негови колеги във горепосоченото дружество, които да започнат отново
работа в същата фирма, на новите обекти – паркинги в к.к. “Слънчев бряг”, като им е давал
лично уверение, че е създал логистиката на фирма “М.Д.8” ООД и сега предстои да изземе
създадената клиентела в ищцовото дружество като установи дейност само на дружсетвото, в
което работи, т.е. създаде своеобразен монопол в централната част на к.к. “Слънчев бряг”.
Твърди се, че на 16.06.2021г. С. К. (управител на дейността “управление на паркинги”) в
ищцовото дружество получил обаждане от П. Р. – наемател на паркинг пред хотел “Глобус”,
в к.к. “Слънчев бряг”, който го информирал за предстояща среща с ответника. Въпросната
среща се състояла около 18.00ч. на 16.06.2021г. като на нея ответникът се представил за
представляващ/пълномощник на наемателя на четири терена в к.к. “Слънчев бряг” – запад,
експлоатирани като паркинги. На срещата ясно заявил пред всички други присъстващи, че
разполага/оперира с 900 паркоместа, поради и което претендира да работи с хотелите, които
са дългогодишни клиенти на ищцовото дружество. На така състоялата се среща, която
продължила над един час присъствали И. 2 Д., П. Р., Г. Г. – наематели на паркинги. Излага
се, че по време на срещата тези лица коментирали с ответника дългогодишните си добри
взаимоотношения както помежду си, така и с управителите на хотелите, намиращи се в
близост. Излага се, че тези лица предложили помощ на ответника, при условие, че не
подбива договорените вече цени за паркиране с хотелските управи. Твърди се, че по време
на предварителните разговори, така и по време на срещата, ответникът е предложил на П. Р.
и Г. Г. комисионна, ако те делят работата си с него. Предложил е също така, на И. Д. да
работят съвместно и да разделят приходите от работата, но последният му отказал, поради
причината, че управляваните от С.К. паркинги се намират на разстояние, което ще затрудни
координацията с хотелските администрации, както и туристите. Ищецът твърди, че с писмо
изх. № 1/16.06.2021г. ответникът бил поканен да преустанови конкурентната дейност по
управление на паркинги и гаражи на територията на Община Несебър и в частност в к.к.
“Слънчев бряг”, но същият не коригирал поведението си. Сочи се, че с писмо изх. №
2/28.06.2021г. ответникът бил уведомен за това, че ищцовото дружество е наясно за
извършваната от него конкурентна дейност, както и за нарушение на поетото задължение да
не извършва такава, поради което с това писмо-покана е заявена претенция за заплащане на
неустойка в размер на 5000 евро за извършеното от него действие по отправяне на оферти за
съответен начин на опериране при осъществяване на дейността “организация и управление
на паркинги за търговски цели” на среща състояла се на 16.06.2021г. в к.к. “Слънчев бряг”.
Ищецът сочи, че писмото било получено от ответника на 01.07.2021г., като на 08.07.2021г.
след изтича срока за плащане, същият изпаднал в забава. Навеждат се доводи относно
правната същност на поетото от ответника задължение за заплащане на неустойка.
Ангажират се писмени и гласни доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника,
чрез адв. Д.Б., с която същата се оспорва като неоснователна и се отправя искане да бъде
отхвърлена като неоснователна. Ответникът признава обстоятелството, че до 08.05.2020г. е
бил съдружник и управител на ищцовото дружество, както и че на посочената дата е продал
всичките си дружествени дялове на Д. Б. Б., с което било прекратено членственото му
правоотношение в ищцовото дружество, чиято основна дейност била стопанисване и
управление на паркинги на територията на к.к. Слънчев бряг. Твърди, че от този момент
нататък работи по трудов договор, първоначално от 13.07.2020г. на длъжност “**” в
2
заведение, стопанисвано от “Глобъл Деливъри България” ЕООД, а считано от 31.05.2021г.
заема длъжността “**” по разнос на храна в същото дружество. От 21.06.2021г. пък до
настоящия момент заемал длъжността “**” по разнос на храна във “ФУУД ЕДН ДРИНК
ЛОДЖИСТИКС” ЕООД. Навежда доводи, че длъжностите, които е изпълнявал, както и
тази, която изпълнява понастоящем в никакъв случай не са дейности конкурентни на
дейността на 3 ищеца. В тази връзка твърди, че в качеството си на физическо лице е в
правото си да полага труд по трудов договор, което право му е гарантирано от закона,
поради което може свободно да избира професия и място на работа. Счита, че за ищцовото
дружество липсва каквато и да е законова възможност за ограничаване на правата му в тази
насока. Освен това навежда довода, че в редица свои решения ВКС приема, че клауза за
забрана на извършване на конкуретна дейност, след прекратяване на правоотношения с
дадено дружество е нищожна. Цитира съдебна практика.
Релевира възражение за нищожност на така уговореното изявление от негова страна за
заплащане на неустойка по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД като излага аргумент, че между
него и ищцовото дружество не е наличен договор, като двустранно изявление с уговорен
период на забрана за конкурентна дейност и насрещна престация от ищеца, която да го
компенсира. По така изложените съображения намира, че за ищеца не съществува правна
възможност да претендира обезщетение като изпратените от него писма намерил за
неоснователни, за което ищецът бил уведомен устно. В заключение сочи, че за времето,
докато е работил в к.к. “Слънчев бряг” е създал приятелства с най-различни хора и няма
намерение да спира да общува с тях, поради потенциалната опасност да бъде обвинен в
конкуретна дейност от ищеца. Твърди че, при едно от неговите работни пребивавания в
комплекса, съвместно със счетоводителя на фирмата К. А. срещнал лицето П. Р.. Твърди, че
последният го поканил, в случай че разполага с време да присъства на срещата им като
приятел и бивш колега. Ответникът сочи, че отишъл на срещата, на която освен Р.
присъствали Г. Г., И. Д. и С. К., но отрича да е вземал отношение по време на разговора.
Дори след срещата, заедно със С. К. седнали на кафе в заведение “Корнер бар”, за да се
почерпят, а след кафето продължили работата в комплекса с колежката А.. Намира
приложената към исковата молба справка за търговската марка “parkpoint”, притежание на
“Глобъл Бранд Деливъри” ООД гр. Бургас за неотносима към спора. Намира искането за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза относно установяване предмета на дейност и
източника на приходи на цитираното дружество за неоснователно и неотносимо. Ангажира
писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник поддържа исковата молба и моли
същата да бъде уважена като обосновава извод, че събраните по делото доказателствен
материал обосновава извод за извършено от ответника нарушение. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез своя пълномощник, поддържа депозирания
отговор, като пледира искът да бъде оставен без уважение. Претендира разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните няма спор, че на 08.05.2020г. между С. ЕМ. К. и Д. Б. Б. е сключен
договор за покупко – продажба на дялове от капитала на “М.Д.8” ООД, ЕИК: ***, съгласно
който ответникът е продал на Д. Б. притежаваните от него 7 дружествени дяла за сумата от
280 лв. Този факт се потвърждава и от приетия по делото договор, подписан от ответника и
Д. Б. /л.70/.
Видно от представеното извлечение на историята на вписванията в ТР по партидата на
дружеството, всеки един от дяловете е на стойност 1 лв., а прехвърлените от ответника
дялове представляват общо 14 % от капитала, като останалите 43 дяла или 86 % от капитала
към 15.05.2020г. се притежават от дружеството “ФЛАШ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД. /л.38-41 /
Не се оспорва от ответника, че по повод продажбата на дружествените дялове е
3
подписал декларация, с която е декларирал, че е наясно, че бъдещия купувач закупува
дяловете, с оглед извършваната от дружеството дейност, както и че е в известност за
бъдещата инвестиционна политика на купувача за дейността на дружеството, като в тази
връзка е поел задължение да не извършва конкурентна дейност в качеството му на
физическо лице или съдружник (явен или скрит) в търговско дружество за следващите 5
години. Клаузата съдържа уточнението, че под конкурентна дейност следва да се счита
дейността по “Стопанисване и управление на паркинги и гаражи на територията на Община
Несебър и к.к. “Слънчен бряг”. Била уговорена клауза за неустойка, според която при
неизпълнение на това задължение ответникът дължал неустойка в размер на 5000 евро за
всяко отделно действие.
Доколкото не е уговорено изрично в декларацията, следва да се приеме, че задължението
за ответника за неизвършване на конкурентна дейност е възникнало със заличаването му от
ТР като управител на дружеството, а именно на 15.05.2020г. Следователно периодът на
забраната за конкурентна на дружеството дейност е от 15.05.2020г. до 15.05.2025г.
Представен е Анекс от 27.01.2021г. към договора за покупко-продажба на дружествени
дялове от 27.01.2021г., подписан между Д. Б. Б. и М. Р. Р., по силата на който на последната
са прехвърлени правата по декларацията от 08.05.2020г. В анекса новият съдружник
посочил изрично, че купува дружествените дялове само предвид наличието на декларация от
08.05.2020г. от предходния собственик С.К.. /л.12/
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените договори за наем -от
01.04.2020г., 15.05.2018г., 12.03.2021г., 15.05.2018г., 12.03.2021г., 13.04.2021г., сключени
между ищеца и “Слънчев бряг” АД, от 10.05.2019г., 10.05.2020г., 01.06.2021г., сключени
между ищеца и “Балкан Холидейз Сървисис” ООД – КЛОН, и 02.06.2021г. сключен между
ищеца и “ТЕРА ТУР СЕРВИЗ” ЕООД, че на процесната дата ищцовото дружество е било
наемател на множество паркинги и терени на територията на к.к. “Слънчев бряг”. /л.13 - 32/
Ответникът не оспорва, че е получил два броя писма от ищеца, приложени на л.10 и л.11
по делото, с които е бил поканен да преустанови извършваната от него конкурентна дейност
като служител в “Глобъл Бранд Деливъри” ООД. В тези писма ищецът заявява на ответника,
че извършваната от него дейност, изразяваща се в работа като отговорник на паркинги на
“Глобъл Бранд Деливъри”, водени преговори със служители и управители на хотели за
насочване на техни гости към конкретен паркинг, както и раздаване на визитки с надпис
“Park Point” е довела до нарушение на поетото от него задължение за неизвършване на
конкурентна дейност. /л.10-11/
От представените по делото трудов договор № 20 от 13.07.2020г., длъжностна
характеристика към него и заповед № 36/01.06.2021г., се установява, че ответникът е бил в
трудово правоотношение с “Глобъл Деливъри България” ЕООД за периода от 13.07.2020г.
до 01.06.2021г. като е заемал длъжността “**” с месторабота “Снек бар Американо”,
находящ се в гр. Б., **. /л.55-57/
От представените по делото трудов договор №239/31.05.2021г., длъжностна
характеристика към него и заповед № 163/11.06.2021г., се установява, че ответникът се е
намирал в трудово правоотношение с “Глобъл Бранд Деливъри” ООД, за периода от
01.06.2021г. до 11.06.2021г., като е заемал длъжността “**”, в звено “разнос на храна”, с
месторабота “офис на фирмата на ул. **”./л.58 - 60/
От представените по делото трудов договор № 53 от 21.06.2021г., длъжностна
характеристика към него се установява, че ответникът се намира в трудово правоотношение
с “Фууд енд Дринк Лоджистикс” ЕООД, считано от 21.06.2021г., като заема длъжността
“**”, с месторабота “Фууд енд Дринк Лоджистикс” ЕООД, **. /л.61-62/
Представена е справка за търговска марка “Park Point” от портала за електронни услуги
на патентното ведомство на Република България, от която е видно, че притежател на същата
е “Глобъл Бранд Деливъри” ООД. /л.34-35/
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Х. Н., К. А. и С.
4
К..
Свидетелят Н. разказва, че през лятото на 2021г., със свидетеля К. се намирали на
Централен паркинг, когато му звъннал съдържателя на паркинг до хотел “Глобус” с малко
име П., като го уведомил за инициирана от ответника среща. Разказва, че тогава свидетелят
К. тръгнал към мястото, а малко след това и самият той. Отивайки на място, видял събрани
свидетелят К., П., С., И. и Г. в западния край на паркинга. Сочи, че свидетелят К. е един от
съсобствениците на “М.Д.8” ООД. Свидетелят разказва, че когато минавал покрай мястото
чул как С. и И. се карат на висок тон, но не чул на каква тема. Впоследствие научил от И.,
С. и Г., че ответникът ги е заплашвал, че ще им присвои всички клиенти, тъй като неговите
паркинги били с по-нисък наем и можел да си позволи по-големи комисионни към хотелите
и по този начин да подбие и присвои пазара. Свидетелят заявява, че при срещите си с
ответника, последният не му е споделял, че стопанисва паркинги, но многократно го е
виждал да извършва такава дейност през 2021г., чрез монтиране на рекламни транспаранти
на “Park Point” пред хотел “Континентал”, пред хотел “Палма” и до хотел “Вела”, чрез
раздаване на рекламни брошури на “Park Point” в хотели в курортния комплекс.
Свидетелката А. заявява, че е счетоводител в “Глобъл Бранд Деливъри” ООД, където
работи заедно с ответника, където последният е назначен на длъжност “***”. Разказва, че в
началото на сезона и през целия сезон свидетелката го придружавала до градовете,
включително и в к.к. “Слънчев бряг”, за да уговарят с клиенти фактуриране и други
договорки по отношение на плащанията. Заявява, че при едно от посещенията му се обадили
някакви момчета, при което той спрял до хотел “Глобус”, слязъл, поздравил ги и провел
жизнерадостен разговор с тях. След това помолил свидетелката да го изчака в колата и се
отдалечил от мястото. След около 30-40 минути, ответникът се върнал в колата като й
споделил, че това са били негови стари приятели. Свидетелката заявява, че дружеството
“Глобъл Бранд Деливъри” ООД се занимава с паркинги.
Свидетелят К., заявява, че познава ответника от 2002г., когато са били съученици.
Разказва, че от 2020г. виждал ответника,включително и през летния период на 2021г. да
извършва дейност по стопанисване на паркинги в к.к. “Слънчев бряг”, които са взети под
наем от “Глобъл Бранд Деливъри” ООД, което сочи, че знае лично от ответника. Твръди, че
многократно е виждал ответника по паркинги в началото на сезона, да извършва подготовка
на самите терени за паркинги като разпъва огради и поставя табели, както и да се вози в
коли, брандирани с марката “Park Point”, които извозват коли от хотели до терени –
паркинги на “Глобъл Бранд Деливъри” към този момент.
Свидетелят разказва, че през 2021г. присъствал лично на две срещи с ответника, които се
провели между 16-ти и 18-ти юни 2021г. на паркинга пред хотел “Глобус”, стопанисван от
П. Р.. Св. К. сочи, че на 16.06.2021г. получил обаждане от П. Р., който го попитал, дали има
нещо против С. да присъства на срещата, при което свидетелят му отговорил, че няма нищо
против, стига да не е свързано с дейността паркинги. След около половин час, свидетелят К.
отишъл на въпросното място, където вече били ответника, П. Р., и Г. Г. – наемател на
паркинга, а след около петнадесет минути на мястото дошъл и И. Д. – наемател на други три
паркинга в близост. Малко след това, свидетелят забелязал и колата на ответника –
“Фолскваген Пасат”, паркирана на около 100 метра от мястото, сив на цвят металик, а в
същата се намирала и неговата съпруга Т. К.а. Твърди, че със същата се познават още от
деня, в който той се познава с ответника, както и че двамата са живели няколко години през
летните периоди в собствения му апартамент в к.к. “Слънчев бряг”. Свидетелят сочи, че по
време на срещата настанал спор между ответника и И. Д. за това кой кои хотели и коли да
вземе на неговите паркинги и какви комисионни да бъдат раздавани на тези хотели.
Ответникът заявил, че притежават около 900 места и имат организирана логистика и по-
добре било да се съгласят, да не си пречат, иначе можели да вземат голяма част от
въпросната работа, при което всички присъстващи категорично му отказали. Свидетелят
заявява, че се намесил, за да потуши напрежението, защото спорът между двамата ескалирал
5
и бил пред саморазправа.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предмет на исковата претенция е заплащане на неустойка в размер на 1000 лв.
представляваща частичен иск от уговорения от страните размер от 9779 лв., предвидена в
сключения между страните договор за продажба на дружествени дялове, поради
неизпълнение на поетото от ответника задължение, за въздържане от конкурентна на
дейността на дружеството дейност.
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Основателността на
претенцията е обусловена от установено неизпълнение на поето задължение по сключен
между страните договор, изправност на съконтрахента, определеност на размера на
обезщетението, дължимо от неизправната страна за допуснато от нея неизпълнение на
конкретно задължение.
По отношение възражението за нищожност на неустойката, поради липсата на
основание и противоречието й с добрите нрави:
С оглед задължителните разрешения в т. 3 от ТР 1/09 от 15.06.2010. по т. д. 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена
извън присъщите й функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ и нарушаваща
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като се съобразяват специфичните факти и обстоятелства, включително примерно
посочени критерии като естеството и размера на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи -поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Не е нищожна по условие неустойка
само заради това, че е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, тъй като
преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се
направи към момента на сключване на договора.
Съгласно правната теория и практика, с термина „неустойка“ се означава акцесорно
съглашение с предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на
главното задължение. Тя служи като обезпечение на вредите, които кредиторът ще претърпи
при неточно изпълнение на задължението и като санкция за неправомерното поведение на
длъжника по време на изпълнение на договора. Неустойката винаги е установена отнапред
отговорност на длъжника за в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното си
задължение. В настоящия случай от съдържанието на декларацията е видно, че клаузата за
неустойка е обвързана с сключването на договора от 08.05.2020г. и прехвърлянето на
дружествените дялове от страна на ответника. Независимо, че декларацията е била
подписана и съставена от страна на ответника на същата дата, тя представлява неразделна
част от него, като определя параметрите на поетото от страна на ответника задължение
срещу получената от него парична престация. Ето защо не може да бъде споделен довода на
ответната страна, че договорената клауза за неустойка няма основание, доколкото същата е
неразривно свързана с изпълнението на поетото от купувача по договора задължение.
Неустойката е компенсаторна и има за цел на първо място, да обезпечи изпълнението на
поетото от ответника задължение в период от пет години да не извършва лично или чрез
дружество конкурентна дейност на основната дейност на "М.Д.8" ООД. на второ място, да
обезщети вредите, които биха настъпили от неизпълнението на това задължение и на
последно място, да санкционира за неизпълнението неизправната страна. При преценката
дали договорената неустойка в размер от 5000 евро противоречи на добрите нрави следва да
6
бъдат отчетени различни фактори, вкл. естеството и целта на договора, вида на поетите с
него задължения, особените качества на страните. Неустоечната клауза е част от договор за
продажба на дружествени дялове, който е двустранен и възмезден- в патримониума на
ответника като продавач възникват задължение за прехвърляне на собствеността на
дружествените му дялове, както и задължението поето с декларацията, а именно да не
извършва в продължение на една година конкурентна дейност, а в патримониума на
ищцовото дружество като купувач възниква основното задължение да плати договорената
продажна цена от 280 лв., надвишаваща номиналната стойност на дяловете.
Следва да се съобрази обстоятелството, че по договора за продажба на дружествени
дялове от 08.05.2020г., продавачът освен съдружник е бил и управител на дружеството, а
целта на изкупуването на дяловете на този съдружник /ответника/ от третото лице - Д. Б., е
упражняване на пълен контрол върху дружеството от него като едноличен собственик на
капитала. Поетото от ответника договорно задължение да не извършва конкурентна на
"М.Д.8" ООД дейност е задължение за бездействие за конкретно определен период с
продължителност, която е значителна /пет години от заличаването му като управител в ТР/,
като цели да гарантира запазване на клиентите и разработените пазари, съхраняване на
производствените и търговските тайни на управляваното до този момент от него дружество.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
договорената неустойка в декларацияга има засилена обезпечителна функция, т. е. цели да
възпре ответника – бивш съдружник и управител от извършване на конкурентна дейност, за
да гарантира на дружеството, което е управлявал запазване на клиентите, както и на
търговските и производствени тайни.
Специфичните за случая обстоятелства, че след процесното прехвърляне на дялове
купувачът става едноличен собственик на капитала с всички права по чл. 123 ТЗ, вкл. право
на участие в разпределението на печалбата, както и намиращото се в латентно състояние
право на ликвидационен дял, че ответникът е бил управител на дружеството и като такъв е
разполагал с пълна информация за финансово-икономическото му състояние и дейността
му, вкл. параметрите на сделките и съконтрагентите сочат на това, че договорната неустойка
има и обезщетителна функция.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че една от основните функции на
неустойката е да обезщети кредитора за вредите от неизпълнение на договора, като размерът
на тези вреди не е нужно да се доказва. Когато неустойката надвишава вредите тя има и
санкционна функция, но този й характер не я прави a priori противоречаща на добрите
нрави, като съвкупност от морални правила и принципи, вкл.принципа на справедливост в
търговските и гражданските правоотношения. В настоящия случай неустойката обезщетява
вредите от нарушение на задължението на бившия съдружник и управител да не извършва
конкурентна дейност за определен период, чийто размер не е нужно да бъде доказван от
кредитора- едноличен собственик на капитала на "М.Д.8" ООД. С оглед естеството на
задължението, за чието неизпълнение е договорена процесната компенсаторна неустойка, не
може да се приеме, че към сключване на договора е налице съществено несъответствие
между размера на неустойката и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
Съгласно Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., Г. К., I г. о. ВКС,
доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то следва да се
съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с
удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес.
Настоящия състав намира, че неустойката е нищожна, тъй като е налице значителна и
явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави, тъй като срещу задължението на ответника-продавач по
сделката - да се въздържа от конкурентна дейност в продължение на 5 години, насрещна
7
престация на купувача-ищец се изчерпва с еднократното заплащане на сумата от 280 лв. С
оглед ангажираните от ищеца многобройни договори за наем, действащи през процесния
период съдът намира, че заплатената от страна на купувача цена е значително по-ниска от
балансовата и пазарната стойност на дружествените дялове и нееквивалентността на
престациите е „значителна“. Горното налага извод за неравностойност на престацията, която
съставлява нарушение на „добрите нрави“ и води до нищожност на уговорената неустойка.
В тежест на ищеца по делото бе да установи валидността на неустоечната клауза, което в
настоящия случай не бе сторено.
Независимо от горното, съдът намира, че искът се явява неоснователен, тъй като не
се доказа ответникът да е извършвал конкурентна на дружеството дейност лично или като
съдружник в друго дружество на посочената в исковата молба дата – 16.06.2021г., в
съответствие с поетото от него задължение с декларацията.
Твърденията на ищеца по отношение на процесната дата 16.06.2021г. се изразявят в
това, че ответникът в присъствието на други наематели на паркинги, в т.ч. и свидетеля С. К.
се е представил за пълномощник на наемател на четири терена в к.к. Слънчев бряг – запад,
които са експлоатирани като паркинги, като е направил опит да уговори други наематели на
паркинги, в т.ч. П. Р., Г. Г. и И. Д. като да работят съвместно и делят работата си с него
срещу заплащане на комисионна. Заявил е пред тях, че оперира с 900 паркоместа, поради
което претендира да работи с хотелите, които са дългогодишни контрагенти на ищеца.
Тъй като с настоящия иск се търси неустойка за вреди от неизпълнение на
задължение осъществено от ответника единствено на датата 16.06.2021г., то съдът следва да
извърши анализ дали ответникът е извършил твърдените действия на сочената дата и дали
същите водят до нарушение на поетото от него задължение за въздържане от конкурентна
дейност.
Разгледан по същество, съдът намира искът за неоснователен.
Изнесените от свидетелите Н. и К. данни са еднопосочни и въз основа на тях съдът
приема за доказано, че през лятото 2021г. в к.к. “Слънчев бряг”, на паркинга срещу хотел
“Глобус” е била проведена среща на която са присъствали ответника, П. Р., Г. Г. и И. Д. и
свидетеля С. К.. За това, че срещата се е състояла на 16.06.2021г. на въпросното място,
съдът съди от показанията на св. К., и в частност от изнесените от него данни за това, че за
евентуалното желание на ответника да присъства на срещата е научил от телефонно
обаждане на П. Р., което изцяло кореспондира както на заявеното от свидетеля Н., така и на
признанието на ответника, съдържащо се в отговора на исковата молба, че е бил поканен да
присъства на срещата именно от П. Р.. Свидетелските показания на К. и Н. пресъздават
техните лични впечатления за случилото се, същите са подробни, непротиворечиви и
напълно се припокриват по отношение на това кои лица са присъствали на срещата
въпросния ден, между кои лица е възникнал словесен спор и на каква тематика, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Контролен факт за това, че срещата се е осъществила на
процесната дата представлява и обстоятелството, че двамата свидетели са възприели лично
автомобилът на ответника “Фолскваген Пасат”, паркиран в близост до въпросния паркинг,
както и неговата съпруга, която по това време се е намирала в колата.Тези гласни
доказателства не се опровергават от други доказателства по делото и анализирани в
съвкупност обуславят единствения възможен извод, че срещата между горепосочените лица
се е състояла именно на датата 16.06.2021г. на паркинга пред хотел “Глобус” в к.к. “Слънчев
бряг”.
По делото не е спорно, че свидетелят К. е съдружник във "Флаш Инвестмънт" ЕООД,
което дружество притежава част от капитала на "М.Д.8" ЕООД. Въпреки това, настоящия
състав не споделя възражението на ответника за това, че не следва да бъде дадена вяра на
показанията на този свидетел, тъй като същите съдът анализира същите през призмата на
чл.172 ГПК, с оглед всички събрани по делото годни доказателствени източници и ги цени
като достоверни и кореспондиращи на обективната действителност въпреки евентуалната
8
му заинтересованост от изхода на делото.
Описаната от свидетелите Н. и К. фактическа обстановка не се опровергава от
изнесеното от свидетелката А., която разказва за проведена между ответника среща с трети
лица, в близост до паркинга на хотел “Глобус”, тъй показанията й не се характеризират с
конкретика. Свидетелката не сочи нито поименно лицата с които се е срещнал ответникът,
нито датата, на която се е развила описаната от нея ситуация. Освен това съдът не дава вяра
на изнесените от нея данни относно извършваната от ответника дейност и счита, че същите
не са относими към процесната дата, тъй като от приложените по делото трудови договори и
заповеди за прекратяването им се установява, че за периода от 11.06.2021г., когато е било
прекратено трудовото правоотношение на ответника с “Глобъл Бранд Деливъри” ЕООД до
21.06.2021г. – датата на сключване на нов трудов договор между ответника и “Фууд енд
Дринк Лоджистикс” ЕООД, ответникът не се е намирал в трудовоправна връзка с нито едно
от посочените в отговора на исковата молба дружества. Ето защо и доводите на ответника,
за това, че за периода от 13.07.2020г. до настоящия момент е изпълнявал различни трудови
функции, която не следва да се квалифицира като конкурентна дейност се явяват
ирелевантни.
По делото не се ангажираха доказателства за това, че на процесната дата 16.06.2021г.
ответникът е извършил конкурентна на ищцовото дружество дейност по стопанисване и
управление на паркинги. От събраните по делото гласни доказателства може да се направи
обоснован извод за това, че ответникът е присъствал на организираната на 16.06.2021г.
среща между св. К., П. Р., Г. Г. и И. Д., на която е водил преговори във връзка с
осъществявана от друго търговско дружество дейност по стопанисване и управление на
паркинги на територията на к.к. “Слънчев бряг”. Макар и да не е посочено изрично в
исковата молба, то събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства
сочат, че това е дружеството “Глобъл Бранд Деливъри” ЕООД. В тази насока е заявеното от
свидетеля К. - “….Заваля дъжд и тръгнахме в посока един от техните паркинги,
стопанисвани от фирмата “Глобъл Бранд Деливъри”…… “С. се занимава със стопанисване
на паркинги…. Паркинги взети под наем от Глобъл Бранд Деливъри”, които изявления са в
унисон с лично възприетото от свидетеля Н. - “Многократно съм го виждал да осъществява
дейност през 2021г. по стопанисване на паркинги. Виждал съм го да монтира рекламни
транспаранти на “Park Point”. Независимо от наличието или липсата на учредена в полза на
ответника представителна власт, извършените от него действия на процесната дата не
обуславят извод за допуснато нарушение и неизпълнение на поетото от него договорно
задължение с декларацията от 08.05.2020г., тъй като релевантен за ангажиране договорната
му отговорност е фактът, дали същият е извършвал конкурентна дейност в лично качество
или като съдружник. По делото ищецът нито твърди, нито ангажира доказателства
ответникът да е осъществявал стопанска дейност, бидейки съдружник в “Глобъл Бранд
Деливъри” ООД към процесната дата. Не се твърди и ответникът да участва с вноска в
дружеството, както и наличие на уговорка между него и друг съдружник за получаване на
част от реализираната печалба, респ. същият е действал в качеството си на “скрит
съдружник”. В исковата молба не се съдържат и твърдения на процесната дата ответникът
да е действал в лично качество. Следователно искът се явява неоснователен.
За пълнота на изложението и доколкото защитаваната в хода на процеса от ищеца
теза за нарушение на поетото от ответника задължение, обективирана и в приложените по
делото писма адресирани до ответника, гравитира около заеманата от него длъжност по
трудов договор в дружеството “Глобъл Бранд Деливъри” ООД, извършващо конкурентна
дейност следва да се има предвид следното.
Конституционно закрепеното право на ответника свободно да избира своята
професия и място на работа /чл. 48, ал. 3 не е нарушено с договорената между страните
забрана за извършване на конкурентна дейност за период от пет години. Следва да се има
предвид, че правото на труд не е абсолютно право и може да бъде ограничавано в
9
определени случаи, предвидени в закона, вкл. в хипотезите на чл. 41, ал. 2 ТЗ, чл. 142,
ал. 1, т. 1 ТЗ, чл. 237, ал. 4 ТЗ, предвиждащи временна забрана за извършване на
конкурентна дейност от определена категория лица с цел съхраняване интересите на
търговец, когото задължените лица са представлявали, управлявали или контролирали по
силата на договор или закон. Временната забрана за извършване на конкурентна дейност не
представлява отказ от личното право на труд, което е гарантирано от закона, тъй като
ответникът по силата на договор за продажба на дружествени дялове е поел задължение
след прекратяване на членственото му правоотношение с "М.Д.8" ООД и заличаването му
като управител в ТР да не осъществява лично или като съдружник в дружество /явен или
скрит/ определен вид търговска дейност –дейност по стопанисване и управление на
паркинги на територията на к.к. “Слънчев бряг”. Това задължение не ограничава правото му
да осъществява труд по трудово правоотношение в дружества осъществяващи същата
дейност, в това число и дружеството “Глобъл Бранд Деливъри” ООД, нито да бъде
управител на дружества, осъществяващи различна дейност от посочената.
Ето защо и изложените в отговора на ответника доводи за противоречие на
неустоечната клауза с Конституцията са неотносими към настоящия спор, тъй като има
значение за спорове по трудови правоотношения и хипотези на поето от работник или
служител задължение след прекратяване на трудовия му договор да не заема същата
длъжност за определен период от време.Положението на управителя на едно търговско
дружество не е аналогично с това на работник или служител, заемащ определена длъжност и
престиращ труд в изпълнение на сключен с работодателя трудов договор.
В заключение съдът намира, че предявеният частичен иск за неустойка се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и предвид направеното от ответника искане за присъждане
на разноски, на основание чл.78, ал.2 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложените
сторените от ответника разноски в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “М.Д.8” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. Б., ***, представлявано от управителя М. Р., предявен срещу С. ЕМ. К., ЕГН:
**********, с адрес гр. Б., ***, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество, сумата от 1 000 (хиляда) лева – частичен иск от вземане в общ размер на 9 779
(девет хиляди седемстотин седемдесет и девет) лева, представляващо неустойка за
осъществена от него конкурентна дейност на 16.06.2021г.
ОСЪЖДА М.Д.8” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***,
представлявано от управителя М. Р., да заплати на С. ЕМ. К., ЕГН: **********, с адрес гр.
Б., ***, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща сторените от него разноски в
производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Бургаският окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10