Р E Ш Е Н И Е
в името на
народа
С. 26.10.
Софийският Окръжен съд, СЕДМИ състав, в открито заседание на 26. 10. две хиляди и
седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ :1.КРИСТИНА ТОДОРОВА
2.АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при
секретаря Т. Ставрева, с участието на
прокурор от СОП Кр. Д., след като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ЧНД
№ 629 по описа за 2017 година, прие да
установено следното :
Производството по чл. 17, ал.7, вр. ал.1 -5 ЗЕЕЗА за
екстрадиция на А.В.И. /A. I./ - руски гражданин, роден на ***г***,
Р. Л., притежаващ руски паспорт № ., издаден на 28.06.2011 г. е инициирано с
отправено до СОС искане от Н. Н.- Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура- С.,
което се поддържа в съдебно заседание от прокурор от СОП К. Д.за предаване на руския гражданин
на компетентните власти на Р Б., с цел
провеждане на наказателно преследване- привличането му в качеството на обвиняем
по наказателно дело № 16128000391 на ГСУ
– Следствен Комитет на Р Б..
Представителят на СОП поддържа искане за екстрадиция
предвид наличието на следните предпоставки: валиден Договор за екстрадиция между Р Б. и Р България, надлежно според
същия искане за екстрадиция, към което са приложени:
постановление за привличане на исканото лице И., в качеството на обвиняем и
придружаващите го- надлежни документи, гаранции, предоставени от страна на
замолващата държава Р Б., извлечение от НК на Р Б. относно състава на
престъпление по чл.212 НК и други документи, които обуславят в своята цялост
преценката за наличие на изискуемите от закона задължителни предпоставки,
визирани в чл. 2, 4 и 5 ЗЕЕЗА и същевременно- отсъствие на императивните
основания за отказ от екстрадиция, визирани в чл.6 ЗЕЕЗА и липса на
факултативни основания, при които може да се откаже исканата екстрадиция по
чл.7 ЗЕЕЗА.
Исканото лице се представлява от защитници – адв. Д.А.
и адв.А.А. от САК.От негово име се противопоставят срещу искането за
екстрадиция, като молят съда да го отхвърли като неоснователно предвид липса
на съответствие на престъпния състав
на чл.21 НК на Р Б. – така, както е
описан с престъпление от Наказателния Кодекс на Р България.Позовават се също
така, на чл.7 т.4 НК – а именно, че са
налице основателни опасения, че предаването на И. е с различна цел от обявената – а именно – преследването
му в качеството му на руски гражданин и
на т.5- че лицето ще бъде подложено в
молещата държава на насилие, изтезание,
жестоко, унизително и нечовешко
отношение по време на пребиваване в местата за задържане и лишаване от свобода
в хода на производството, в нарушение на изискванията на международното право.
За последното представят Доклади от А. И., относно действителните условия в
местата за лишаване от свобода и пенитенциарните заведения в Р Б..По този
въпрос е допуснат и разпитан в качеството на свидетел М. С..
По същество и в последната си дума исканото лице А.В.И. заявява, че в случай, че
бъде допусната исканата екстрадиция ще бъде осъществена политическа разправа срещу него като
гражданин на Р. а с.т. ще бъдат нарушени негови основни права и свободи като
задържано лице, ще бъде подложен на изтезания, унизително и нечовешко
отношение, ще му бъдат отказани контакти с неговия защитник, дори ще бъде
застрашен живота му. В съответствие с изложеното моли същата да бъде отказана,
като неоснователна и в незаконосъобразна.
Съдът, като прецени становищата и доводите на страните
/ в т.ч. и на исканото лице/, събраните доказателства, преценени в съвкупност,
в съответствие с приложимия закон ЗЕЕЗА и НК, намери за установено следното:
Пр.пр. № 3423/2017
г. по описа на СОП, е образувана по
повод получено в ОП-С. постановление на ВКП от 29.08.2017 г. по пр.изх. №
8991/2017 г. по описа на същата - за задържане на лицето А.В.И. /A. I./ - руски
гражданин, роден на ***г***, Р. Л., притежаващ руски паспорт № ., издаден на
28.06.2011 г. и валиден до 28.06.2021 г., за срок от 72 часа, считано от 01.15
часа на 30.08.2017г., ведно с писма от Д"МОС"-МВР с №
А-24295/29.08.2017 г. и № 24324/29.08.2017 г.
Видно от постъпилите материали в ОП-С. А.В.И. /A. I./
се издирва от Интерпол М. - с червен бюлетин № A - 7794/8-2017г. с цел арест и
екстрадиция. Същия е бил задържан на територията на ГКПП-К. на 29.08.2017 г. в
01.15 часа.
По ЧНД №543/2017г. поисканият за предаване И. е бил
задържан с временна мярка по чл.13 ЗЕЕЗА задържане под стража за срок от 40
дни, а по ЧНД № 617/017г. на СОС – е взета мярка за обезпечаване на
екстрадицията задържане под стража.
Между правителствата на Република България и Република
Б. има сключен договор за екстрадиция, като в настоящия случай е приложим и
Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, съгласно разпоредбата
на чл.4, ал. 1 от ЗЕЕЗА.
От справка per. № 24295/29.08.2017 г. на Д „МОС"
- МВР е видно, че А.В.И. /A. I./ е бил обявен за издирване от Интерпол М. с цел
съдене по обвинение за кражба чрез използване на компютърни системи, а именно:
в периода 02.08.2016 г. до 06.08.2016 г. действайки в група и използвайки
неразрешен достъп до компютърна система на банката, посредством въвеждане на
невярна информация в компютърна система на горепосочената банка, използвайки
зловреден софтуер е имал възможност да осъществи дистанционен контрол върху ATM
устройства на ALPHA - BANK и по този начин е присвоил от 27 ATM устройства с
локация в М., М. и В. 257 щатски долара, 67 500 евро и 108 885 Б.ки рубли-около
55 000 щатски долара -престъпление по чл.212, раздел 4 от Б.кия НК, за което
престъпление се предвижда наказание до 15 години лишаване от свобода. За
задържане на лицето, в качеството му на обвиняемо лице е била издадена заповед
от заместник-началник на Главно следствено управление на Следствения комитет на
Република Б., която заповед е била санкционирана от заместник генерален
прокурор на Генерална прокуратура на Република Б..
От Интерпол М. е постъпило съобщение в
Д"МОС"-МВР/писмо № 24324/29.08.2017 г/, с което потвърждават, че А.В.И.
/A. I./ все още се издирва от полицейските власти с цел арест и екстрадиция за
престъпление по раздел 4, чл.212 от НК.
Също така потвърждават, че снимката на лицето/ А.В.И./, която им е била
изпратена от българските власти е на лицето, което се издирва от Б.ките
полицейски власти, с цел изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под
стража”, постановена по производството
по разследване .
Видно от писмо с Per. № А-24613 от 31.08.2017 г. на
Д"МОС"-МВР се установява, че официалната молба за временно задържане
на А.В.И. /A. I./ от Главната прокуратура на Република Б. до Министерство на
правосъдието на Република България е била изпратена на 31.08.2017 г. Копие от
тази молба и заповед за арест на А.В.И. /Andrey lstegeshev/на Главната
прокуратура на Република Б. са приложени към писмото на Д"МОС"-МВР.
По преписката е приложена експертна справки с № 426 от
29.08.2017г., изготвена от ГПУ-К., според която: предоставения за изследване
руски паспорт № 53 0146880, издаден на 28.06.20111 г. на името на А.В.И. е
истински документ; - при сравняване на идентификационните белези на лицето
представило за гранична проверка руски паспорт № 53 0146880, издаден на
28.06.20111 г. на името на А.В.И. с тези на снимката от руски паспорт № 53
0146880, издаден на 28.06.20111 г. на името на А.В.И. се установява, че лицата
са идентични.
Видно от справка за съдимост на л.57 от преписката
исканото за предаване лице е с чисто съдебно минало.
Молещата държава е представила гаранции, по отношение на правата на И. като лице по
отношение на което се провежда наказателно преследване и задържано лице, както
и че няма да бъде разследван за друго престъпление, различно от това, за което
се иска екстрадицията.
При преценката
на събраните по- горе доказателства, съдържащи се в преписката и представени от
страните, относно първото възражение на
защитата, че не е изпълнено изискването за двойна наказуемост по чл.5 ЗЕЕЗА съдът
констатира следното:
Престъплението е назовано кражба чрез използване на компютърни системи
по чл.212, раздел 4 от Наказателния кодекс на Република Б..
Видно от Постановлението за привличане към наказателна
отговорност, постановление за вземане на МН „задържане под стража” и искането
за лице, издирвано за целите на наказателното производство, изходящо от Р Б.
като замолваща държава, И. е привлечен към отговорност за това,че „в периода
2.08.2016г. -6.08.2016г., действайки в група с неоторизиран достъп до компютърната система
на закритата корпорация А. Б., променяйки информация, обработвана в
компютърната система на банката и въвеждайки невярна информация в същата тази
компютърна система, както и посредством използване на злонамерен софтуер е имал
възможността да осъществи дистанционно управление над банкоматите на горепосочената
банка и в периода 00.37 ч. на 7.08. до 8.59ч. на 8.08. 2016г. той тайно присвоява от 27
банкомата на закритата корпорация на А. Б. в М., М. и В. 257 000 щ.д.,
67 500 евро и 108 885 Б.ки рубли / еквивалентни на приблизително
55 000 щ.д./.
Основният текст на престъплението е описан в т.1 на
чл.212 НК на Р Б.:
„кражба на собственост, чрез промяна на информацията,
обработена в компютърна система, съхранявана на машинен носител и предавана
през мрежите за предаване на данни или чрез въвеждането на невярна информация в
компютърната система”
Не би могло да
бъде споделено поддържаното от представителя на СОП съответствие на
определеното по този начин изпълнителното деяние, със състава на по чл.319б, ал.1 НК на Р България. „Който без разрешение на
лицето, което администрира или ползва компютърна система, добави, промени,
изтрие или унищожи компютърна програма
или компютърни данни, в немаловажни случаи се наказва с лишаване от свобода до
1 година или с глоба до 2000 лева.
Действително,
за разпоредбата на чл. 5, ал.3 ЗЕЕЗА е достатъчно съвпадане на основните
признаци, но при преценката, следва да се
съпоставят и да се търси прилика между основните признаци на основните състави
на дадено престъпление, с които се определя изпълнителното деяние,
инкриминирано като престъпление, а не е допустимо от законова гледна точка
основен състав по законодателството на една държава да се съпоставя със състави
от законодателството на другата – прибавящи допълнителни признаци ,
квалифициращи деянието като по- тежко
или по- леко наказуемо.
При съпоставката липсва съвпадение между основните
признаци на двете изпълнителни деяния :
1. Липсва
съвпадение между обекта на двете
престъпления-Обществените отношения , които засягат. Така чл.212 НК на Р Б.
касае посегателство против чужда собственост – определено като кражба на чужди
парични средства по специален начин –чрез нерегламентирана намеса в
компютърната система и данни ,а престъплението по чл.319б НК е определено като
„компютърно престъпление”, съгласно систематичното му място в глава ІХ а –
компютърни престъпления, с които се засягат надеждността и нормалното
функциониране на информационната и компютърна система, както и сигурността на
предаваната чрез същата информация. А с.т.
надеждността на документооборота
на документи, създадени на
компютърен носител, доколкото Глава ІХ а е създадена като разновидност на гл.
ІХ „Документни престъпления” и е намерила
систематично място след нея. Престъплението е осъществимо чрез три
самостоятелни изпълнителни деяния – промяна, изтриване или унищожаване на
компютърна програма или на данни, без разрешение на компютърния администратор.
За извършването на същото не е необходим друг резултат, а още по- малко
–посегателство върху чужда собственост. Отделен е въпросът, че основният текст
на това престъпление не покрива изискването на
ал.1 на чл.5 ЗЕЕЗА за наказуемост с наказание не по-малко от една
година лишаване от свобода или с друго
по-тежко наказание.
Едва в квалифицирания текст на чл.319б,ал.2 НК се допуска
от в резултат на деянието да бъдат причинени „значителни вреди”.Съдът,
по-горе обосновано прие недопустимостта на съпоставяне между основен и
квалифициран състав.Извън това следва да се добави, че изискуемите съгл.
българския наказателен закон, вреди не следва да се изразяват непременно в
посегателство върху чужда собственост, а биха могли и да бъдат неимуществени ,
пр. в хипотезата, когато са унищожени съдържащи се в компютърната система
научни, литературни трудове, съдебни решения и др. обекти на творческа дейност,
които нямат имуществен характер и материално- стойностен измерител.
Още по- малко би могло да се приеме наличието на
сходство между цитирания по- горе чл.212 НК на Р Б. и чл.249 ,ал.1 или ал.3 НК от Раздел ІV, озаглавен
„престъпления против паричната и кредитна система” в Глава VІ „Престъпления против стопанството”,
които описват съвсем различни изпълнителни деяния, а именно:
-Използване на платежен инструмент или данни за
платежен инструмент без съгласието на титуляра /нищо общо с компютърна система,
конфигурация, софтуер или компютърни данни/
-Изготвяне, монтиране
или използване на техническо средство, с цел придобиване на информация
за съдържанието на платежен инструмент.
Съставът на съда обаче констатира съвпадане на
основните признаци от обективна страна на престъплението, което се вменява на
исканото лице И. с друго престъпление по
българския НК – а именно престъпление от Глава V- Престъпления против
собствеността, раздел ІV – Измама- чл.212а,ал.2 НК „който без да има право,
внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не
му се следва”. Това престъпление е наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба до 6 000 лева,
с което е изпълнено и изискването на чл.5, ал.3 НПК.
На следващо място- съдът счита, че не се събраха
доказателства за преследване и наказване на исканото лице И. по политически
причини, предвид различната му националност- в качеството му на гражданин на Р.,
от страна на компетентните власти на Р Б.- основания по чл.7, ал. 4, доколкото
квалификацията на престъплението и обстоятелствата, послужили за основание на
тази квалификация описват криминално деяние, засягащо обществени отношения,
свързани със собствеността, а не с политическия строй, система, вътрешна или
външна сигурност.
Действително, с оглед на представените доклади от „А.
И.” създават основание да се приеме,
че действително в конкретни случаи на
задържани лица са били нарушавани човешките права- право на пребиваване в
нормални, хигиенични и не- криещи опасност за здравето условия, право на
свиждания, на кореспонденция, на контакти със защитника, на медицински прегледи
и лечение в отделни случаи –насилие, малтретиране и унизително спрямо човешкото
достойнство и личност отношение.Такива данни в същата насока се събраха и от
показанията на разпитания по делото свидетел М. Вл. С..
Доколкото обаче докладите касаят
отношение и третиране в местата за лишаване от свобода спрямо политически
затворници и показанията на разпитания свидетел
не са достатъчно убедителни, до степен да разколебаят доверието от
страна на съда в декларираното и дадените гаранции от официалните власти на
молещата страна- предоставени от
длъжностни лица, с високо отговорно положение в правосъдната система на
Р Б. – Зам. Генералният прокурор на Р Б.- че в конкретния случай по отношение
на исканото за предаване лице – И. това няма да се случи, ще бъдат охранени
правата му на задържан и на личност, съгласно ЕКПЧОС.
При цялостната преценка на доказателствата, съдът не
намери, да са налице абсолютните
основания по чл.6 и останалите
основания по чл.7 ЗЕЕЗА, както и основанията по чл.8, при които може да се
откаже екстрадиция.
Предвид гореизложеното съдът намира искането за екстрадиция за основателно,
предвид на което и на осн. чл.14, ал.7,
вр.ал.1 ЗЕЕЗА
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
екстрадиция на А.В.И. /A. I./ -
гражданин на Федеративна Република Р., роден на ***г***, Р. Л., притежаващ
руски паспорт № ., издаден на 28.06.2011 г. и валиден до 28.06.2021 г. по молбата на
компетентните власти на Република Б. с цел наказателно преследване по
наказателно дело № 16128000391 на ГСУ – Следствен Комитет на Р Б..
Да се уведоми молещата държава, препис от решението
след влизането му в законна сила да бъде изпратен на ВКП и на МП отдел МОПС.
На основание чл.17,ал.7 ЗЕЕЗА ВЗЕМА по отношение на А.В.И. /A. I./ - гражданин на
Федеративна Република Р., роден на ***г***, Р. Л., притежаващ руски паспорт № .,
издаден на 28.06.2011 г. и валиден до 28.06.2021 г. мярка за неотклонение „задържане под стража”
до фаткическото му предаване на молещата държава.
Решението подлежи на протестиране пред САС в 7 дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.