Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 09.12.2019
Град Стара Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети октомври Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 584 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Е” АД твърди в исковата
си молба, че на 29.10.2018 г. подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията си от ответницата. За разглеждането му
било образувано ч.гр.д. № 5451/2018 г. на СтРС и издадена заповед, която била
връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В качеството си на
краен снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ продавал ел.енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите такива за исковия период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени
с решение на Д. г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
същите, те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. ОУ били публикувани
на сайта на ищеца. Съгласно чл. 94а ЗЕ, крайният снабдител осигурявал
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни
клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се
снабдявали от друг доставчик. До този момент ответницата не била упражнила
правото си на промяна на доставчика на електроенергия. Същата, като физическо
лице, имала качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и била
присъединена на ниво ниско напрежение, което било видно от представените по
делото фактури. По силата на чл. 7, т. 1 ОУ ищецът поел задължение да снабдява с
електрическа енергия обекта й с ИТН -, който се намирал в -, -, и представлявал
жилищна сграда. За ответницата бил открит клиентски номер ********** в
качеството й на собственик на този обект, съгласно н.а., който бил вписан под №
178/2011 г. Ответницата от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 ОУ, се била
задължила да му заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.
енергия, в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и 2 ОУ. Съгласно
чл. 27, ал. 1 ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В
изпълнение на задълженията си по ОУ й доставил на обекта от 05.07.2017 г. до
04.11.2017 г. ел.енергия на обща стойност 339.76 лева, която до момента не била
платена. Поради забава в плащането й ответницата му дължала законна лихва в общ
размер от 34.42 лева от 26.09.2017 г. до 28.10.2018 г. по всяка фактура отделно
за период от падежа й до образуване на делото. Срокът за плащане на фактурата
бил посочен в същата. Искането е да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 339.76 лева за главница от неплатена
цена на консумирана от обекта й електрическа енергия от 05.07.2017 г. до
04.11.2017 г., с 34.42 лева мораторна лихва от 26.09.2017 г. до 28.10.2018 г. и
законна лихва върху главницата от 29.10.2018 г. до изплащането й, за които
парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 5451
описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по
делото и в заповедното производство разноски.
Ответницата Ж.И.Т.,
чрез назначения й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на
делото по същество.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането
и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете
факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 29.10.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е било образувано приложеното ч.гр.д. №
5451/2018 г. на СтРС, по което на 30.10.2018 г. е издадена исканата заповед № 3131,
която е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
на 30.01.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил процесните
искове, който поради това се считат предявени на 29.10.2018 г., когато е подал
заявлението си за издаване на заповедта срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Страните не спорят, а
се и установява от представените от ищеца и неоспорени от особения представител
на ответницата фактури и н.а., че са сключили при представените, публично
известни общи условия, договор за продажба на електрическа енергия за
собствения на ответницата обект с ИТН - в -, представляващ жилищна сграда (л. 3-9
и 41-68). По силата му, ищецът се задължил да снабдява и продава на ответницата
електрическа енергия, която да й доставя до този й обект, а тя се задължила да
му я плаща веднъж месечно, в срок до 10 дни от фактурата (чл. 7, т. 1 и чл. 18
от общите условия – л. 42-44). Няма данни този договор да е бил прекратен до приключване
на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
По силата му ищецът доставил
и продал, а ответницата ползвала на посочения обект електрическа енергия за исковия
период от 05.07.2017 г. до 04.11.2017 г., по фактури №№ **********/31.08.2017
г., № **********/30.09.2017 г., № **********/31.10.2017 г. и № **********/30.11.2017
г., на обща стойност 339.76 лева с ДДС, която е следвало да му плати на
посочения във всяка от тези фактури падеж/срок – 10 дни от издаването й (л.
6-9). Тези обстоятелства се потвърждават и от ЗСИЕ (л.
72). От същото е видно, че тези фактури ищецът е осчетоводил
редовно в счетоводството си в месеца на издаването им, като задължение на
ответницата по партидата й за плащане на пълната им стойност, включил ги е след
това и в дневниците си „за продажби“, и в справките си декларации по ЗДДС за
съответните данъчни периоди (чл. 182 ГПК).
При това положение
тежестта да докаже по делото, че е изпълнила точно тези свои насрещни изискуеми
парични задължения към ищеца и му е платила цените на тази доставена й ел.
енергия по тези фактури, лежи по делото върху ответницата (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Неоснователни са възраженията за противното на особеният й представител, че
поради липсата на данни ищецът да бил изпълнил задължението си по чл. 18, т. 4
ОУ и й съобщи ежемесечно за тези дължими от нея суми по тези фактури, бил
изпаднал в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД и поради това същата не му дължала мораторни
лихви и разноски по делото и за заповедното съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД. В
случая денят за плащане на всяка от процесните фактури е определен в чл. 18, т.
2 от ОУ – 10 дни от издаването й, а
паричното задължение за плащането им е носимо, а не търсимо (чл.
68, б. „а“ ЗЗД). Поради това ищецът не е изпаднал в забава по чл. 95 ЗЗД
поради неизпълнение на задължението си по чл. 18, ал. 4 ОУ да й съобщи
дължимите от нея цени по тези фактури, защото това не представлява недаване на
необходимото съдействие, без което ответницата да не може да изпълни насрещното
си носимо парично задължение за плащането им. Тъкмо напротив. Ответницата е
изпаднала в забава да му ги плати на 11-ят ден от издаването на всяка от тях и
без покана, респективно съобщение по чл. 18, ал. 4 ОУ (чл. 27, ал. 1 ОУ и чл.
84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Поради това му е
дължала претендираните от него мораторни лихви за забава в плащането на тези
фактури, които, видно от т. IV-6 ЗСИЕ, са в общ
размер от 34.42 лева за исковия период от 26.09.2017 г. до 28.10.2018 г., в
който и ищецът ги претендира с предявения иск (л. 72).
От т. 3-4 на ЗСИЕ се
установява обаче още, че цените на тези фактури в общ размер от 339.76 лева, с
претендираните от ищеца мораторни лихви от 34.42 лева от 26.09.2017 г. до
28.10.2018 г., и законната лихва от 12.85 лева от 29.10.2018 г. до 13.03.2019
г., ответницата му е платила изцяло на 13.03.2019 г., в хода на настоящото
дело, което с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК се счита образувано на 29.10.2018
г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу нея (л. 73). Доколкото обаче това плащане е от значение за
съществуването на тези вземания, съдът следва да го вземе предвид, независимо, че
е настъпило в хода на делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). Със същото ответницата е
погасила изцяло процесните вземания на ищеца за дължимите се и претендирани от
него с процесните искове цени по процесните фактури в общ размер от 339.76 лева
главница, с 34.42 лева мораторна лихва от 26.09.2017 г. до 28.10.2018 г., и законна лихва за забава в плащането на тази
главница от 29.10.2018 г. до изплащането й на 13.03.2019 г. Поради това тези
процесни вземания несъществуват към релевантния момент на приключване на съдебното
дирене по делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). Поради това с настоящото решение следва
да се отхвърлят, като неоснователни и предявените по делото искове за
признаване на съществуването им по отношение на ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК). Други релевантни доказателства няма представени по делото.
Независимо, че исковете
за съществуване на процесните вземания следва да се отхвърлят като
неоснователни, сторените от ищеца разноски по делото в общ размер от 525 лева (от
които 75 лева внесена за производството д.т., възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо лице,
защитавано в настоящото производство от юрисконсулт, 100 лева внесени за възнаграждение
на вещото лице и 300 лева внесено възнаграждение за особения представител по
чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата), както и сторените от
него разноски в заповедното производство в общ размер от 75 лева (от
които 25 лева внесена държавна такса за същото и възнаграждение по чл. 78, ал.
8 ГПК в минималния размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо
лице, защитавано от юрисконсулт), следва да бъдат
възложени в тежест на ответницата, защото, въпреки неоснователните възражение
на особения й представител в хода на делото по същество, претендираните с тези искове
вземания, са погасени от нея чрез плащане едва в хода на настоящото дело,
поради което същата е дала повод за завеждането на тези дела и му дължи, по
аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, всички тези сторени от него разноски по същите
дела (Р 124-1957-IV г.о., Опр 605-2002–II г.о., Опр 475-2005 г.–II т.о., т. 12
от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „Е” ЕАД, с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по
отношение на Ж.И.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължи сумата от 339.76
лева за главница от неплатени цени на доставена в периода от 05.07.2017 г. до 04.11.2017
г. електрическа енергия по партидата й с клиентски номер **********, отнасяща
се за обект на потребление с ИТН -, -, -, с 34.42 лева обезщетение за забавено
плащане от 26.09.2017 г. до 28.10.2018 г., и законна лихва върху главницата от 29.10.2018
г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена
заповед № 3131/30.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело № 5451 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
Ж.И.Т. с п.с., да заплати на „Е” ЕАД с п.а., сумата от 525 лева за разноски по
настоящото дело и сумата от 75 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело № 5451
по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: